Човечеството изчерпи ресурсите на Земята за 2020 година

Тази година заради затварянето на икономиките по време на коронавируса т.нар. Earth Overshoot Day настъпи три седмици по-късно спрямо 2019 година.


От Марин Маринов, публикувана на 26 август 2020

Преди броени дни човечеството изчерпи всички ресурси, които Земята произвежда за година и които може да възобнови. Т.нар. Ден на екологичния дълг, популярен с англоезичното име на кампанията по този повод Earth Overshoot Day, настъпи на 22 август. Това означава, че оттук нататък до края на годината ще живеем на дълг и преразход, защото Земята няма да може да задоволи нуждите ни чрез възобновяеми ресурси. Това съобщи специализираната организация Global Footprint Network, която изчислява екологичния ни отпечатък на основата на данни от ООН. В България за поредна година изчерпването на възобновяемите ресурси настъпи по-рано от средните нива на глобално ниво - българският Earth Overshoot Day e 22 юни, показва току-що публикуваната класация.

Global Footprint Network изчислява деня на екологичния дълг за всяка една отделна държава и на базата на резултатите пресмята средно кога светът минава на преразход. Тенденцията е почти всяка година Earth Overshoot Day да се измества все по-рано, защото човечеството използва все по-бързо и в по-големи обеми възобновяемите природни ресурси. Част от причините за преразхода са, че хората изхвърлят в атмосферата повече въглероден диоксид, отколкото могат да поемат океаните и горите и, че ловят риби и изсичат горите по-бързо, отколкото те могат да се възстановят.

“Знаем, че е затормозяващо да мислите как вашият личен екологичен отпечатък участва във формирането на глобалния екологичен дълг. Истината е, че по този начин, обаче, вие ще можете да предприемете стъпки, за да намалите вашето лично въздействие върху планетата ни,” споделят от Global Footprint Network.

От организацията са направили изчисления за деня, в който сме изчерпвали природните ресурси за периода от 1961 година насам. Анализът на данните на ООН показва, че от 1970 година светът живее в дълг към Земята. През 2020  Earth Overshoot Day настъпи по-късно спрямо предходна година - три седмици след датата от 2019, което представлява 9.3% намаление на екологичния ни дълг на годишна база. Причината за настоящите данни е затварянето на икономиките през първото и второто тримесечие заради коронавируса, когато основни сектори, потребяващи ресурси, бяха частично или напълно спрели за няколко седмици. Т.нар. lockdown обхвана и едни от най-големите замърсители - Китай, САЩ и Индия.

Къде е България?

Тази година най-рано Earth Overshoot Day настъпи в Катар  - на 11 февруари. Последваха Люксембург и Обединените Арабски Емирства, а САЩ и Канада изчерпаха възобновяемите си природни ресурси на 12 и 14 март съответно. Финландия и Белгия направиха това на 5 април, а Чехия и Литва на 16 и 17-то число същия месец. Денят на екологичния дълг настъпи в Германия на 3 май, във Франция, Полша и Италия на 14 май, а в Гърция - на 19-то число същия месец. България изчерпа възобновяемите си ресурси на 22 юни, Македония - месец по-късно, а Албания ще направи това на 24 октомври. Най-късно Earth Overshoot Day ще настъпи в Нигер, Мианмар и Киргизстан - в края на декември.

Ден на екологичния дълг 2020 за избрани държави по света. Графика: Global Footprint Network.

Global Footprint Network правят и интересни сравнения, които предизвикват размисъл за ежедневното ни отношение към природните ресурси. Например: колко държави са необходими, за да задоволят нуждите на населението на дадена страна?

По този показател водещо място в негативната класация заема Япония, за чието население са необходими почти осем Японии (коефициент 7.7) - тези Японии са нужни, за да бъде задоволен начинът на живот на хората в страната с възобновяемите ресурси на площта на тази държава. След Япония следват Италия с коефициент 4.7, Швейцария с 4.6, Великобритания с 4.0 и Китай с 3.8. 

Защо живеем на дълг?

Основните причини за бързото изчерпване на ресурсите са изсичането на горите, производствата и дейностите, причиняващи въглеродни емисии, както и изхранването на населението. Първите два показателя са намалели на годишна база през 2020 в сравнение с 2019 заради COVID-19 - с 8.4% и 14.5% съответно. При хранителния отпечатък промяна няма. 

Ако през 1961 година човечеството е използвало 73% от биологичния капацитет на земята на годишна база, то през 2020 ще бъде изразходван 160% от него, или отново хората ще живеят на сериозен преразход. През 2019 година най-голям обем от биологичния капацитет на Земята е използван от Бразилия (14.8%), Китай (11.3%), САЩ (9.7%) Русия (8.2%), Индия (4.7%) и Канада (4.5%).

В момента половината от биологичния капацитет на Земята се изразходва за изхранването на населението, посочват от Global Footprint Network. Една от причините е огромното количество енергия, която е необходима за добива, обработката и получаването на храните. Това важи особено за отглеждането на животни за изхранване, за чиято засилена изкуствена популация се изискват големи обеми възобновяеми природни ресурси. 

Например, за производството на една калория от пържола в Италия се изразходват 6 калории от изкопаеми горива; в Русия пък, за да бъде получена една калория от пилешко месо са нужни 10 калории от въглеродозамърсяващите горива; а в Швейцария за една калория от сьомга отиват 11 калории от изкопаеми горива. В същото време за получаването на една калория от хляб в Испания, на една от спагети в Канада или на една от ориз в Япония е необходима само една калория от нефт. 

Изчисленията се получават чрез анализ на различни разходи, необходими за производството на дадената храна и затова данните за отделен продукт са различни в различните страни. Изразходването на природни ресурси за растителни храни е много по-малко от това за животински. Но и при двата типа разходът за даден продукт много зависи от географското положение и наличните природни ресурси в дадена страна. Например, докато във Великобритания за набавянето на една калория от шоколад се изразходва една калория изкопаеми горива, то в Япония са нужни три.

Според професора по природни науки от университета в Глазгоу Джейми Тони, човечеството ще трябва да промени част от хранителните си навици заради все по-бързото и голямо темпо на изчерпване на ресурсния капацитет на Земята.

“Този процес ще изисква значителни промени и големи ангажименти по отношение на начина, по който сме свикнали да живеем.

Вече рециклираме и правим други подобни неща, но трябва да се замислим над някои практики като консумирането на месо, например, или най-малкото на месни продукти, които са доставяни от далечни разстояния.”

Използването на биологичния капацитет на Земята през 1961 и през 2020. Графика: Global Footprint Network.

Какво можем да направим?

Всеки един може да избере няколко стъпки, с които да намали своя екологичен отпечатък, посочват от Global Footprint Network. Например, като вземем мерки да предотвратим загубата на храна на ежедневна база:

  • не разхищаваме хранителни продукти;
  • не оставяме храната да се разваля;
  • не изхвърляме храни;
  • консумираме основно сезонни плодове и зеленчуци.

Друг начин е като започнем да прилагаме практики за живот с нулев отпадък, сред които компостиране; като намалим максимално употребата на пластмасови изделия и найлонови торби; като използваме по-малко замърсяващи начини за придвижване в градовете.

“Всичко, което използваме, поставя искане пред Земята във формата на необходимо земно пространство: картофите, за чието отглеждане са необходими площи; млякото, което искаме, също се нуждае от земно пространство за процеса на производство; за да погълнем допълнителните количества въглероден диоксид (CO2), които се произвеждат от горенето на изкопаеми горива, отново се изисква земно пространство,” обяснява Матис Векърнейгъл, основател на Global Footprint Network.

“Всички тези неща, които изискват земно пространство, могат да ни помогнат да сравним какво ние хората искаме с това, което е налично на планетата ни.”

Ролята на държавните институции

Според председателя на шотландската агенция за околна среда (SEPA) Тери А`Хърн държавата има ключова роля за справяне с все по-нарастващото потребление на природни ресурси и сега е време правителствата да изработят общ план по този въпрос по модела на успешното справяне с озоновата дупка. 

“Регулаторите са създадени поради една основна причина - да спират случването на лоши практики: да принудят фабриките да спрат със замърсяването, да забранят на фермерите да замърсяват водата в реките.

Ние трябва да продължим да правим това като регулатори, но то не е достатъчно. Ние също трябва да бъдем сила, която предизвиква случването на добри практики,"  смята А`Хърн.

Мнението на SEPA е важно в международен план, защото именно Шотландия е настоящият домакин на Конференцията на ООН за климата COP26, която заради коронавируса беше отложена с една година - за края на ноември 2021 година. Тази година SEPA заедно с Global Footprint Network организираха специална кампания за Деня на екологичния дълг “Да изберем нашето бъдеще: чрез мисъл, а не с катастрофа”, която е посветена на каузата да спрем преместването все по-напред в календара на Деня на екологичния дълг.

“Заедно с Global Footprint Network призоваваме обществата по цял свят да предприемат действия, за да преместим датата - #MoveTheDate.

В бъдеще успешните бизнеси ще бъдат тези, които използват малки количества вода и суровини, които произвеждат малко боклук и които използват минимални количества енергия от въглеродозамърсяващи източници. Успешните общества ще бъдат изградени от тези бизнеси. Такова общество може да бъде Шотландия,” пишат от SEPA.

А в България?

Сега е моментът за зелен рестарт на българската икономика и преминаването й от ресурсоемки производства към зелени бизнес модели. Средствата от механизма на Европейския съюз за възстановяване след коронавируса “Следващо поколение ЕС”, както и тези от Зелената сделка за Европа могат да помогнат за успешно извървяване на този път. Водени от това разбиране ние в MOVE.BG инициирахме обединение на представители на иновативната екосистема и екологични организации - коалиция “За зелен рестарт” включва “Грийнпийс-България”, WWF България, “Институт Кръгова Икономика” и MOVE.BG.

Коалицията събра над 50 от водещите български експерти от сферите на зелените стартъпи  и иновациите, климата, кръговата икономика, енергията и биоразнообразието и земеделието. Прочетете техните идеи за зелен рестарт на българската икономика и допринесете със свои предложения. Сега е моментът! 

Автор
още по темата

още от Градска джунгла