България и Европа. Европейското развитие на България след Освобождението

Взаимодействието между българската и европейската култура във фокуса на историческата ни програма


От Моята българска история, публикувана на 10 януари 2018

Началото на 2018 година и на българското председателство на Съвета на Европейския съюз са подходящ момент да обърнем поглед върху установяването и развитието на политическите, икономическите и културните връзки между България и страните от Западна и Централна Европа. През следващите месеци ще ви разкажем за българо-европейските отношения от Българското възраждане до наши дни. Ще надникнем в живота на българите, които са проводници на културния обмен, и ролята им в изграждането на модерната българска държава. Заедно ще разсъждаваме върху честите обрати в дипломатическата ориентация на България и намирането на верния път за страната ни към щастието, икономическия просперитет и духовното развитие на нейните граждани.

На любителите на историята е известен разказът за ролята на кан Тервел при спасяването на Константинопол от арабите в началото на VIII век. Преди точно 1300 години  българският владетел пристига в критичен момент от арабската обсада на помощ на византийския император. Победата на българите тогава, заедно с успеха на Карл Мартел в Битката при Поатие срещу Омаядския халифат 14 години по-късно, предотвратяват арабското нашествие в Европа и спомагат за  развитието на средновековната християнска цивилизация.

Византийската империя е най-авторитетната държава в ранносредновековна Европа – наследник на Римската империя. Столицата Константинопол е най-богатият град на континента с население от над половин милион души. Византийската дипломация използва по най-добрия начин постиженията на византийската култура и изкуство, за да запази господстващото политическо положение на империята въпреки Великото преселение на народите и последиците от него. Съвсем естествено наследниците на кан Тервел попадат във византийската орбита на влияние – политическо и културно, следствие от което е и приемането на християнството за държавна религия при княз Борис I.

През следващите векове балансът на силите в Европа се променя и Западът започва да играе все по-голяма икономическа, културна и духовна роля, за да се стигне до XIII век, когато Константинопол е завладян от рицарите-кръстоносци от IV Кръстоносен поход, а българският цар Калоян признава духовното първенство на римския папа. Османското нашествие и покоряването на средновековните балкански държави отделят за продължително време региона на Югоизточна Европа от развитието на останалата част на континента. Населението на Балканите не става свидетел на постиженията на Великите географски открития, Ренесанса и Просвещението.

След преживения първоначален шок от чуждото завоевание, българите постепенно подновяват своите контакти с близките до тях европейски християнски държави – Русия и Хабсбургската империя, основно с помощта на търговското съсловие и на българските католици. През XIX век редица българи успяват да се докоснат до постиженията на европейската цивилизация благодарение на модернизацията на Османската империя и възможността да учат в западни университети. Завръщайки се в родните си земи, те дават тласък на Българското възраждане, което води до нарастването на ролята на българите в империята.

Процесът на приобщаване се задълбочава след създаването на Княжество България и Източна Румелия. Постепенно, въпреки нежеланието на Великите сили, българите се превръщат във фактор в европейските международни отношения. Изграждането на модерна държава с работещи институции е труден процес, но благодарение на високообразовани и съвестни дейци от няколко поколения, България успява чувствително да навакса икономическото, културното и политическото си изоставане. Проникването на западния капитал и икономическа мисъл спомагат за постепенното изграждане на стабилна икономика, а построяването на модерни железопътни линии дава възможност за увеличаване на културния обмен. Присъствието на чуждестранни дипломати и инвеститори в българската столица разнообразява обществения живот и въвежда най-новите модни тенденции на родна почва. Младата българска интелигенция поддържа постоянни контакти с европейската и успява да стане част от нея. Липсата на традиции е компенсирана с труд и уважение към знанието и изкуството.

Двата големи военни конфликта, които разкъсват Европа през ХХ век, последвани от Студената война, поставят нови изкуствени граници в общуването и взаимодействията между българската и европейската култура. България сякаш отново се отдалечава от Западна Европа, въпреки развитието на комуникационните технологии. Настъпилите политически промени в Източна Европа от края на 80-те години на XIX век и разпадането на Съветския съюз водят до преориентация на страната на Запад. За основна стратегическа цел на страната е прието членството в Европейския съюз. Българите започват все повече да пътуват, работят и учат в Западна Европа, а през 2007 година страната е приета за равноправен член на Европейския съюз. А в началото на тази година пое и председателството на един от основните му органи.

Председателството на Съвета на Европейския съюз бележи нов момент в политическото развитие на България и възможностите на външната й политика. От една страна, това е шанс страната да покаже, че отново се чувства и действа като равноправна и неделима част от Европа, а от друга – да затвърди своята позиция като конструктивен лидер на Балканския полуостров. За да се възползваме от тези възможности, трябва добре да познаваме историята и ролята си в развитието на Балканите и Европа.

Автор
още по темата

още от Моята българска история