7 неподозирани факта за хранителните отпадъци и как да ги намалим

Колко храна изхвърля един българин? Колко процента от изхвърлената храна е годна за ядене? Разберете сега.


От Tatiana Rehmova, публикувана на 18 април 2019

Проблемите, свързани с огромното количество боклук в последните години ни подсказва, че трябва да намалим скоростта, с която правим всяка задача в ежедневието си. Да намалим скоростта, с която генерираме отпадъци, вкючително и хранителни. 

Днес ще се потопим в хранителния боклук!

Какво не знаете за хранителни отпадъци

Най-често срещаният коментар, когато говорим за хранителния боклук е, че той е биологичен и се разгражда лесно. И, че за разлика от пластмасата и други материали, той може да се разгради без да вреди на околната среда. Това е вярно, но само когато храната се изхвърля правилно.

Преди да си поговорим за правилния начин на изхвърляне на хранителните отпадъци, нека разберем малко повече за неподозираните проблеми, свързани с хранителния отпадък.

1.Всеки българин хвърля 80 кг храна на година.

Това е  20% от боклука, който един човек изхвърля за цяла година. Негодната храна може да бъде спасен или използван за други, по-полезни неща. За да ви дадем по-голямата картина, в световен мащаб се изхвърля 1.3 билион тонове храна за една година.

2. ⅔ от хранителния боклук в България е годен за ядене.

Когато говорим за хранителен боклук, сигурно си представяте, че това са само неща, които не са годни за ядене или са развалени. За съжаление, проучванията показват, че по-голямата част от тази храна е все още годна за ядене.

В същото време всяко второ дете в България гладува, а над 1,5 млн. българи живеят под прага на бедност. Ако не изхвърляме тази  храна, бихме могли да нахраним голямата част от тези хора.

3. Домакинствата изхвърлят най-много храна.

Първата мисъл, която ни идва на ум, говорейки за хранителен боклук, са ресторантите, хранителните супермаркети и производителите. Никой не може да си представи, обаче, че домакинствата са основният проблем. Но истината е точно тази.

По конкретно, 53% от хранителния боклук идва от домакинствата, тоест домовете ни и храната, която изхвърляме от вкъщи. За сравнение, 19% идва от преработка на храни, 12% от сервиране и кетъринг, 11% от първоначално производство и 5% от продажба на дребно и едро.

4. 25% от световното снабдяване с прясна вода се използва за производство на храна, която никога не се яде.

Това че огромно количество вода се използва, за да имаме храна е ясно. Но страшен факт е това, че голяма част от същата тази вода се използва, за да се съхрани храна, която никога не се изяжда.

5. Площ, по-голяма от Китай, се използва за отглеждане на храна, която никога не се яде.

Освен, че се използват огромни количества вода за да се отглежда храна, която никога няма да се изяде, се използват и огромни площи. Това е често свързано и с други проблеми, като обезлесяването с цел създаване на нови обработваеми площи.   

6. Между "използвай преди" и "най-добър до" има разлика

Проучването на ЕС показа, че българските потребители не знаят каква е разлика между "използвай преди" и "най-добър до." Когато видиме един от двата написа на опаковката, повечето от нас смятат, че това означава, че тази храна е за боклука.

Истината е, че “най-добър до” означава датата, до която даденият продукт е  в най-доброто състояние и вкус и е препоръчително да се изяде преди тази дата. Но дори след нея, той е годен за консумиране от хората. Докато “използвай преди” е за кофата (не винаги).

7. Хранителните отпадъци допринасят за глобалното затопляне.

Когато изхвърляме хранителните си отпадъци в пластмасова торба, заедно с други пластмасови, хартиени, метални и стъклени отпадъци, те биват извозвани към огромни депа за боклук, където се трупат един върху друг.

А вече затрупаните хранителни отпадъци нямат достъп до кислород. Така в тази тъмна, анаеробна среда, разлагането настъпва много бавно и храната освобождава голямо количество метан и въглероден диоксид по време на целия процес. Два вида газ, които са пряко свързани с глобалното затопляне.

Как да намалим хранителният ни отпадък

На 16 май Европейският парламент прие доклад, предлагащ серия от мерки за намаляване на хранителните отпадъци в ЕС с 50% до 2030 г. Една от мерките е „препоръка за облекчения в облагането с ДДС на дарения под формата на храни и внасяне на повече яснота относно означенията „най-добър до“ и „използвай до.“

Какви мерки можем да предприемем като потребители днес?

  • Да планираме пазаруването си и купуваме само толкова, колкото ни трябва.

Преди да отидете на пазар, погледнете в хладилника си. Напишете списък с храни, от които имате нужда, и само след това тръгнете към магазините. По този начин ще спестим не само количество хранителен отпадък, но и време, пари и нерви.

  • Да не пазаруваме гладни.

Доказано е, че когато сме гладни, купуваме по-големи количества храна. Заради това пазарувайте сити.

  • Като започнем да компостираме у дома

Компостирането е превръщане на биологичния отпадък в благородна почва или така нареченият хумус. Компостирането в домашни условия е изключително лесно и подпомага да намалим хранителните отпадъци изключително много.

В момента подготвяме малък наръчник за компостиране у дома. Ако искате да го получите, когато е готов, пишете ни със заглавие “Искам наръчник за компостиране.” 

  • Да не обелваме зеленчуци и плодове

Много видове плодове и зеленчуци, като ябълки, краставици, тиквички, могат да се ядат без да е нужно да се обелват,  и т.н. Често обелките са най-витаминозните части от храната и не е нужно да се махат. А тази малка крачка може да помогне да намалим количество хранителен отпадък вкъщи.

  • Да съхраняваме храната си правилно

Често не знаем как да складираме плодове и зеленчуци по най-ефективния начин. Знаете ли, например, че картофи, лук, чесън и домати се развалят по-бързо, ако ги съхраняваме в хладилника? Съществуват още най-разнообразни идеи за правилно складиране.

Вие сте на ход

Проблемите, свързани с отпадъци са много и често доста комплексни. Изненадващо е, че в повечето случаи ние като потребители сме отговорни за трупането им, както разбрахме и при хранителния отпадък.

Добрата новина е, обаче, че с малки стъпки можем да намалим боклука си и да допринесем към решаването на този проблем. Започнете днес и ще видите, колко е лесно.

Автор
още по темата

още от Зелени решения за България