Компас към просперитет: Как централната власт да подпомогне българската индустрия?

Създаване на Агенция за екзистенциални възможности и рискове с правомощия за развитието на изкуствен интелект в България.

Създаване на ниша за развитие на България сред световните зелени индустрии и нейното популяризиране за привличане на инвеститори.

Създаване на правен “sandbox” в избрани обезлюдяващи се или въглищни региони за тестване на авангардни технологии и решения.

Това са част от препоръките, които дадоха към правителството и Народното събрание, над 20 водещи български експерти от различни сфери. MOVE.BG събра експертите на специален форум, по време на които беше приложена утвърдената, но слабо позната у нас, методология за дългосрочно планиране - стратегическото прогнозиране (strategic foresight). Фокус на прилагането на методологията беше важната тема за подобряване на конкурентоспособността на българската индустрия като път за обществен просперитет, икономическо развитие и опазване на природните ни ресурси.

При прилагането на методологията експертите първо създадоха четири възможни сценария за развитието на света, Европа и България през 2050 година. А след това на базата на сценариите създадоха препоръки как страната ни да се подготви за различните възможни развития през 2050, като подобрим средата за развитие на българската индустрия, за да я направим конкурентоспособна спрямо изискванията на двойния преход - дигиталната революция и трансформацията към икономика с нулеви емисии.

През изминалите седмици ви представихме четирите сценария за развитие на света, Европа и България през 2050 година. Днес ще ви запознаем с препоръките на експертите към централната власт.

В стратегическото прогнозиране се включиха следните експерти:

• Ася Добруджалиева, проектен мениджър в “Хабитат България”, председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България
• Борислав Сандов, вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022)
• Борис Върбанов, експерт в Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“ в Стара Загора
• Васил Кънев, експерт по екокиберсигурност
• Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България
• Георги Стефанов, експерт по климат и енергия, член на УС на Българската асоциация по геотермална енергия
• Димитрина Шиндова, ръководител "Трансферни дейности и връзки с обществеността" в Центъра за чисти технологии и ефективно използване на биомаса в Пловдив
• Елена Дариева, основател на социологическа агенция "Насока"
• Зинаида Златанова, вицепремиер за еврофондовете и министър на правосъдието (2013-2014), ръководител на представителството на ЕК в България (2008-2013), директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” (2001-2007) в Министерски съвет
• Ива Петкова, директор “Дирекция Развитие, зелено финансиране и комуникации” във Фонд ФЛАГ
• Константин Иванов, експерт стратегически комуникации - България в Европейската климатична фондация (ECF)
• Любо Георгиев, ръководител на "Екипът на София"
• Доц.д-р Марина Стефанова, заместник-декан по “Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на Софийския университет
• Мартин Янков, основател на фондация "Колективът" и на фестивала "Реките на града"
• Мария Александрова, ръководи “Иновационни проекти и устойчивото развитие” в “Насекомо“
• Михаил-Ернесто Михайлов, експерт по бизнес развитие в “Теоремус”
• Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник
• Христо Христов, експерт в  Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“ в Стара Загора
• Саша Безуханова, основател на MOVE.BG - модератор
• Ана Донева, експерт в MOVE.BG - модератор
• Камен Славов, съосновател на SCION - модератор
• Константина Войнова, съосновател на SCION - модератор

Експертите участваха в лично качество, а не като представители на институциите или организациите, в които работят към ноември 2025 година.

Препоръките

Представяме ви препоръките на експертите към централната власт - какви мерки е необходимо да предприемат правителството и Народното събрание за позеленяване на индустрията с цел да гарантираме нейната конкурентоспособност през 2050 година:

• Възстановяване на длъжността вицепремиер по климат - възстановяване на длъжността заместник министър-председател по климатични политики, който да координира прехода на България към общество и икономика с нулеви нетни емисии
• Следване на дългосрочна и неотклонна политика за инвестиции в биобазирано производство, енергийно-ефективна индустриална инфраструктура, кръгови технологии и ресурсна ефективност
• Създаване на Съвет за зелена индустрия и иновации - да бъде създаден към Министерския съвет и да включва представители на заинтересованите страни, включително на ресорните министерства и агенции, на общините, на бизнеса, на финансовия сектор, на науката и на гражданските организации
• Създаване на научни съвети към всички ресорни министерства за вземане на научно-обосновани решения
• Създаване на закон за позеленяване на индустрията, в който да имат водеща роля иновациите и хората (гарантиране на сигурни и добре платени работни места)
• Създаване на национална цел за позеленяване на икономиката и на кампания за нейното популяризиране, така че да се привлекат средства от чужди инвеститори
• Създаване на ниша за развитие на България сред световните зелени индустрии и нейното популяризиране за привличане на инвеститори - да се направи анализ къде България има най-голям потенциал и той да бъде използван за привличане на чуждестранни инвеститори
• Създаване на информационна кампания за разясняване на плана за зелен преход в България - да бъде обяснено какво иска да постигне България и защо то е важно за икономиката, за работниците и за обществото като цяло
• Въвеждане на механизъм за контрол на изпълнението на законовите изисквания и за поставяне на реални санкции при неизпълнение, включително на отговорните лица в институциите
• Създаване на механизъм за контрол над разходването на публични средства, който да гарантира, че те се използват за смислени за обществото и икономиката мерки
• Създаване на цялостен механизъм за въвеждане на зелени иновации в индустрията - механизъм, който, от една страна, да осигурява необходимото финансиране, човешки ресурс и достъп до лаборатории с цел тестване и развиване на идеите. А от друга - този механизъм да подпомага внедряването на иновациите. Един от вариантите за осигуряване на частта с финансирането е създаване на фонд за зелени иновации. Създаване на платформа тип едно гише(one-stop-shop) за зелени иновации
• Въвеждане на задължение зелените стартъпи, получили държавно финансиране, да изграждат стратегически международни партньорства в инициативите си
• Създаване на Агенция за екзистенциални възможности и рискове (АЕОР) - да обедини функциите на Министерство на иновациите и растежа, Министерство на електронното управление и Държавната агенция за национална сигурност по отношение на изкуствения интелект. Мандатът ѝ да включва: 1) разработване на национална стратегия за изкуствен общ интелект(AGI) и изкуствен суперинтелект (ASI), надхвърляща обикновеното спазване на европейския регламент за изкуствен интелект (Акт за изкуствения интелект) 2) позициониране на България като глобален регулаторен пясъчник (sandbox) за тестване на правни/етични рамки за автономни системи
• Приемане на Закон за иновативните автономни зони (ЗИАЗ) - този закон да създаде правен “sandbox” в избрани обезлюдяващи се или въглищни региони
• Създаване на закон за ресурсна сигурност
• Създаване на постоянен механизъм за обучение на екипите в министерства с цел създаване на по-адекватни програми за финансиране, въвеждане на по-адекватен контрол и с крайна цел - по-голямо усвояване на европейски средства за иновации и позеленяване
• Намаляване на административните тежести при създаване на иновации
• Намаляване на административната тежест при разработване на зелени проекти
• Създаване на “бързи писти” за обмен на ESG данни между предприятията и инвеститорите
• Въвеждане на стимули за компании, които въвеждат зелени иновации
• Въвеждане на изискване над 60% от средствата, разпределени по обществени поръчки, да са за “зелени проекти”
• Въвеждане на бонус точки в Закона за обществените поръчки/ процедурите за безвъзмездна финансова помощ (БФП) за прилагане на зелени решения/ технологии (където е приложимо)
• Допълване на закона за подкрепа на инвестициите с въвеждане на “зелен сертификат”
• Допълване на закона за управление на отпадъците с изискване за: незабавно въвеждане на депозитна система за опаковките от напитки; въвеждане на модерна публична информационна система за прозрачност и проследимост на отпадъците в реално време, не само за регионалните системи за битови отпадъци, но и за всички оператори на производствени, строителни и опасни отпадъци в процеса на тяхното намаляване, предаване, транспортиране, приемане за рециклиране, временно съхранение, третиране, оползотворяване за енергия и обезвреждане; създаване на национална платформа - виртуална карта на видовете и количествата генерирани отпадъци по източници и възможностите за тяхното ресурсно оползотворяване в кръгова зелена индустрия
  • Стимулиране на използването на алтернативни горива и тяхното използване като водорода
  • Създаване на програма за участие на България в международни коалиции и инициативи за подпомагане на позеленяването на индустрията - участие както на експертите от ресорните министерства и от общините, така и на представители на бизнеса, науката и гражданския сектор
  • Ускоряване на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)
  • Въвеждане на мерки за реална децентрализация с цел овластяване на общините
  • Въвеждане на сателитно наблюдение върху компоненти на околната среда при големите замърсители
  • Въвеждане на система за независим мониторинг за замърсяване и за контрол на постигането на целите в тази област
  • Упражняване на ефективен контрол и мониторинг върху постигане на нисък екоотпечатък и позитивно въздействие върху климата от производствата
  • Въвеждане на програма за образование за зелени професии с висока добавена стойност
  • Приоритизиране на инвестиции в образователни програми, подготвящи учениците за необходимите умения за икономика и общество с нулеви нетни емисии
  • Приоритизиране на обучението в зелени индустрии в средното професионално образование, включително в дуалното обучение за демонстрации на новите технологии
  • Създаване на национална програма за обучения по предприемачество в училищата
  • Въвеждане на програма за финансова грамотност в училище
  • Изграждане на партньорства/общности около зелени бизнес каузи - министерствата да подпомагат създаването на подобни общности, чиито каузи са, приложими в образование и култура
  • Въвеждане на мерки за превръщане на електронното правителство от клише в реалност, включително елиминиране на възможностите за корупция чрез дигиталните технологии
  • Минимизиране на корупцията чрез въвеждане на радикална съдебна реформа
  • Предприемане на реални мерки за сериозно намаляване на сивата икономика
  • Реформиране на регулацията при достъпа на бежанците до право на работа и гражданство
  • Подобряване на мерките за защита интелектуална собственост и сродните му такива

Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в стратегическото прогнозиране.

Вижте целия доклад “Компас към просперитет: Фокус Индустрия”, обобщаващ всички сценарии и препоръки, тук.