Компас към просперитет: Как общините да подпомогнат българската индустрия?

Създаване на първия Автономен хабитат в България.

Прилагане на общински мерки за въвеждане на индустриални симбиози (междуобщински публично-частни партньорства).

Проактивно отношение на общините за извършване на регионална специализация.

Това са част от препоръките, които дадоха към кметовете и общинските съвети над 20 водещи български експерти от различни сфери. MOVE.BG събра експертите на специален форум, по време на които беше приложена утвърдената, но слабо позната у нас, методология за дългосрочно планиране - стратегическото прогнозиране (strategic foresight). Фокус на прилагането на методологията беше важната тема за подобряване на конкурентоспособността на българската индустрия като път за обществен просперитет, икономическо развитие и опазване на природните ни ресурси.

При прилагането на методологията експертите първо създадоха четири възможни сценария за развитието света, Европа и България през 2050 година. А след това на базата на сценариите създадоха препоръки как страната ни да се подготви за различните възможни развития през 2050, като подобрим средата за развитие на българската индустрия, за да я направим конкурентоспособна спрямо изискванията на двойния преход - дигиталната революция и трансформацията към икономика с нулеви емисии.

През изминалите седмици ви представихме четирите сценария за развитие на света, Европа и България през 2050 година, както и препоръките на експертите към централната власт. Днес ще ви запознаем с препоръките към местните власти.

В стратегическото прогнозиране се включиха следните експерти:

• Ася Добруджалиева, проектен мениджър в “Хабитат България”, председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България
• Борислав Сандов, вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022)
• Борис Върбанов, експерт в Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“ в Стара Загора
• Васил Кънев, експерт по екокиберсигурност
• Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България
• Георги Стефанов, експерт по климат и енергия, член на УС на Българската асоциация по геотермална енергия
• Димитрина Шиндова, ръководител "Трансферни дейности и връзки с обществеността" в Центъра за чисти технологии и ефективно използване на биомаса в Пловдив
• Елена Дариева, основател на социологическа агенция "Насока"
• Зинаида Златанова, вицепремиер за еврофондовете и министър на правосъдието (2013-2014), ръководител на представителството на ЕК в България (2008-2013), директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” (2001-2007) в Министерски съвет
• Ива Петкова, директор “Дирекция Развитие, зелено финансиране и комуникации” във Фонд ФЛАГ
• Константин Иванов, експерт стратегически комуникации - България в Европейската климатична фондация (ECF)
• Любо Георгиев, ръководител на "Екипът на София"
• Доц.д-р Марина Стефанова, заместник-декан по “Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на Софийския университет
• Мартин Янков, основател на фондация "Колективът" и на фестивала "Реките на града"
• Мария Александрова, ръководи “Иновационни проекти и устойчивото развитие” в “Насекомо“
• Михаил-Ернесто Михайлов, експерт по бизнес развитие в “Теоремус”
• Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник
• Христо Христов, експерт в  Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“ в Стара Загора
• Саша Безуханова, основател на MOVE.BG - модератор
• Ана Донева, експерт в MOVE.BG - модератор
• Камен Славов, съосновател на SCION - модератор
• Константина Войнова, съосновател на SCION - модератор

Експертите участваха в лично качество, а не като представители на институциите или организациите, в които работят към ноември 2025 година.

Препоръките

Препоръки на експертите към местната власт - какви мерки е необходимо да предприемат кметовете и общинските съвети за позеленяване на индустрията с цел да гарантираме нейната конкурентоспособност през 2050 година.

• Създаване на общински/регионални иновационни центрове - във всяка област да има поне един подобен център, а впоследствие и във всяка една община
• Създаване на регионални платформи за популяризиране на местните зелени индустриални иновации и стимулиране на партньорствата между отделните компании
• Обединяване на общините на база ресурсен и екосистемен принцип, а не на географски
• Проактивно отношение на общините за извършване на регионална специализация - извършване на кампания от няколко общини в тази посока или от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ)
• Проактивно отношение на общините за постигане на децентрализация 
• Включване в общинските документи и стратегии на цели за ресурсна ефективност,  позеленяване на местната индустрия и на механизъм за постигане на тези цели
• Създаване на общински планове за въглеродно-неутрални общини до 2050-та (в момента само две общини имат такъв план). Тези планове за декарбонизация да включват и мерки за осигуряване на финансиране, включително чрез зелени облигации
• Привличане на експерти в общините за изпълнение на зелените мерки - осигуряване на средства за привличане на достатъчно експерти, за да могат да се изпълнят ключовите задачи, които имат общините за прилагане на мерките за ограничаване на парниковите емисии и за адаптация към климатичните промени. В момента в голямата част от общините няма зелени експерти, а ограничен брой души (често един-двама само), които работят по остарелия модел на ресор “екология”, в който влизат основно дейностите по управление на отпадъците и поддържането на зелените площи (и евентуално климатичните политики, ако има време)
• Създаване на общински обществени съвети за обсъждане на дългосрочни обществени и индустриални цели отвъд политическите мандати - в съветите да участват представители на бизнеса, науката и гражданския сектор от общината. Въвеждане на модела на четворната спирала. Необходимо е общините да си сътрудничат проактивно с другите обществени групи, свързани с позеленяването на индустрията. Общинските администрации трябва да започнат да мислят и работят автономно и в реално и тясно сътрудничество с местните хора и индустрии. Необходимо е общинските служители да преодолеят манталитета да чакат разрешения “от горе” за всяко едно действие. Необходимо е да се преодолее и аргументирането на неуспехи с централизираната администрация в общината
• Привличане и мобилизиране на местното население към зелената трансформация, включително позеленяване на местната индустрия, чрез редовно провеждане на общи събрания в населените места
• Извършване на картиране и оценка на екосистемните услуги
• Изграждане на дигитални близнаци на градовете с оглед климатична адаптация
• Изясняване на собствеността на всички публични обекти в общините - дали са национална или общинска собственост, и планиране на тяхното добро стопанисване
• Създаване на общински въглеродно-неутрални индустриални паркове - процесът да бъде подпомогнат от Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на иновациите и растежа
• Всички общински индустриални зони да станат климатично неутрални чрез въвеждане изцяло на възобновяеми енергийни източници
• Свързване на индустриални обекти с градски топлофикационни системи
• Създаване на общински програми за развитие на нови зелени индустрии чрез осигуряване на стартово финансиране
• Създаване на общински “sandbox” програми за местни зелени предприемачи
• Отваряне на общинските системи за тестване на зелени иновации
• Въвеждане на общински мерки за подкрепа на компании, работещи за интегриране на иновациите в бизнеса
• Въвеждане на данъчни облекчения за зелени бизнеси и зелени иновации
• Създаване на бърза писта при инвестиции в зелена индустрия
• Развитие на публично-частни партньорства за зелени иновации - да бъде създаден механизъм, чрез който общината да подкрепя създаването и внедряването на зелени иновации при въведени гаранции за защита на обществения интерес
• Прилагане на общински мерки за въвеждане на индустриални симбиози (междуобщински публично-частни партньорства)
• Използване на таксономията на Европейския съюз за каталогизиране на всичките ресурси в общината и прилагане след това на целеви инвестиции в проекти и системи
• Въвеждане на добри примери за общински мерки за позеленяване на индустрията от други градове в Европейския съюз
• Влагане на общински ресурси само в процеси/решения, които са зелени
• Включване на общините в ЕСКО договорите или други финансови инструменти, които да водят до внедряване на решения, които са финансово обосновани и правилни, така че позеленяването да стане ежедневие
• Въвеждане на общински мерки за подкрепа и за задържане на “млади таланти”
• Създаване на “Федерация” на общини от бившите въглищни райони с цел улесняване на инвестиции в зелена индустрия върху нарушени терени
• Общините в регионите за справедлив преход да използват наличните средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, от Фонда за справедлив преход или от Социалния климатичен фонд за пилотно изграждане на първия „Автономен хабитат“ - той може да бъде фокусиран върху клетъчно земеделие и биоинженерство, използвайки съществуващата енергийна инфраструктура и технически кадри от затварящите се централи
• Привличане на зелени инвестиции във въглищни региони и предоставяне на информация за обучения за преквалификация (70% от хората, които биха се преквалифицирали, биха го направили, ако имат яснота за сигурността на работата, която ги очаква)
• Активно привличане на средства от Фонда за справедлив преход за адаптиране на местното население
• Въвеждане на строга регулация и контрол при новоизграждаща се градска среда с оглед задържането на дъждовни води, разделна канализация, допринасяне за зелената система на града
• Въвеждане на системи за поощряване на собственици на имоти да задържат дъждовната вода преди тя да стигне в канализацията, в реките и да наводни града
• Инвентаризация на природно-базираните решения на техните територии и създаване на планове за тяхното споделено управление
• Насърчаване на създаването и участието на граждани в енергийни кооперативи
• Въвеждане на общински мерки за ограничаване на икономическата зависимост и 'модерното робство' през търсене на наднационални инструменти за финансиране
• Въвеждане на мерки за дигитализиране на общинските администрации - правителството да подпомогне общините, особено по-малките
• Създаване на зелен общински изкуствен интелект

Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в стратегическото прогнозиране.

Вижте целия доклад “Компас към просперитет: Фокус Индустрия”, обобщаващ всички сценарии и препоръки, тук.