Игровизацията като бизнес средство

Игровизацията навлиза все повече в бизнеса - в рекламата на продукти, в използването на услуги, в създаването на лоялност към дадена марка. Защо обаче започват да се използват игрови елементи в индустриите? Как и защо стават важна част от бизнеса? 

Началото

В историята хората са се опитвали да правят различни задачи по-закачливи, по-мотивиращи и дори забавни, обяснява световнопризнатият експерт по игровизация Ю-Кай Чоу в книгата си “Действаща игровизация”. “Когато малка група хора решават да се състезават на лов, например”, пише авторът, “те сравняват сегашните с предишните си резултати”. Но не само - хората използват принципи от игрите, за да правят различните състезателни дейности по-забавни, привлекателни и приобщаващи. За да имат мотивация участниците пак да участват.

Така игровизацията започва да пробива извън игрите и да навлиза в ежедневието на възрастните хора. Ролята на хобитата се оказва ключови и мост към скока на игровите елементи в работата и бизнеса. 

Един от първите трудове, посветени на навлизането на елементи на играта на работното място, е на “бащата на геймификацията” Чарлс Коонрад от 1984 г. В “Играта на работа” Коонрад изследва въпроса защо хобитата са по-предпочитани от работата: защо, например, хората биха предпочели да отделят време и средства да се занимават повече с любимия спорт, отколкото да отделят това допълнително време за тяхното работно място. 

Коонрад открива пет предимства на хобитата пред работата:

• ясно определени цели;
• по-добро отчитане и оценка на резултатите;
• по-честа обратна връзка;
• по-високо лично участие в избора на методи;
• последователна подготовка.

Игровизацията и бизнеса

Едни от първите дигитални форми на вмъкване на игрови елементи с бизнес цели е “застреляй патката”, обяснява Ю-Кай Чоу. Много потребители се излъгаха не един или два пъти да кликнат върху интернет-банера от преди няколко десетилетия, който подтикваше да стреляш по патицата като на игра. 

По-късно сайтовете за електронна търговия, като eBay и Woot.com, приспособиха много принципи на звукозаписната игра, за да направят процеса на пазаруването забавен и привлекателен.

Така както игрите се развиват през вековете, изкуството на правене на нещата “като игра” също се развива, допълва Ю-Кай Чоу. Появата на интернет, големите данни, изкуствения интелект и други подобни технологии развиха значително игровизацията, твърди авторът. Бизнесът вече може да проектира и реализира по-добри игровизационни преживявания, включително сложни и прецизни игрови елементи в най-разнообразни аспекти от живота ни.

През последните години думата “игровизация”, включително чрез англицизма “геймификация”, стана много популярна. Ключова роля в този процес има коренната промяна на индустрията на игрите: тя престана да е насочена към произвеждането на лековати игри за млади момчета, а се насочи към социални елементи. Например, игри като Farmville и Angry Birds привличат интереса и на хората на средна възраст, и на пенсионери. 

Постепенно с навлизането на мобилните устройства и особено на смартфоните хората от всички възрасти станаха фенове на игрите - в градския транспорт играят както деца, така и възрастни. Бизнесът, също видя силата на играта. Компании като King и Glu Mobile успяха да капитализират този бум с многомилионно набиране на капитал от борсата.

Разбира се, не липсват и истории фиаско, които вредят на имиджа на игровизацията, отбелязва Ю-Кай Чоу. Например, Zynga, чийто некачествен дизайн е пример за пълен провал.

Крачката от бума на бизнеса на игри към прилагането (бума) на игрови елементи в различните сектори на икономиката стана възможно след масовото популяризиране на “игровизацията”, твърди Ю-Кай Чоу.  Ключова роля в този процес имат компании като Bunchball и Gamification.co, които брандираха техните услуги с тази екзотична дума. Така се ускори развитието на една изцяло нова индустрия: тази, която дава на мениджъри, маркетолози и продуктови дизайнери инструменти за създаването на ангажираност и лоялност от страната на потребителите.

Как успешно да използваме игровизацията в бизнеса ни?

На 25 юли ще ни гостува Ангел Георгиев, съосновател на платформата Znam.be. Той ще сподели своя опит, както и добри практики за това как игровизацията може да помогне в проектите ни в и в бизнеса. Регистрирайте се за този безплатен уебинар сега. Билетите са ограничени.

Ангел е част от нашия клуб “The ChangeMakers of Bulgaria”.

“Двигателите на промяната” е проект на MOVE.BG, който идентифицира, свързва и обединява променящите България в национална мрежа. България има таланти, които адресират световни предизвикателства. В MOVE.BG искаме да покажем техните лица и да стимулираме промяната от България за света.

Познаваш ли български проекти, които използват игровизацията по иновативен начин?

Посочи променящите!

Стани част от клуба!

Създаваме заедно нашето утре!