Иван Михайлов – живот, идеология и национална идентичност
от Ангел Златков, снимка: МВНР
Честит Илинден!
Преди 114 години българите въстанаха в Македония, жертвайки себе си в името на по-добро бъдеще за семействата си. Те оставиха на страна своите различия и се обединиха, за да покажат на целия свят, че са готови да извоюват свободата си. Към тях се присъединиха хиляди доброволци от Тракия, Мизия и Добруджа, превръщайки борбата в общонационална българска кауза. Заедно българите се изправиха срещу добре въоръжената и обучена османска армия в една неравна битка. Битка не за територии, не за ресурси, а за свобода и национално обединение.
Някои сражения бяха спечелени, други загубени, но борбата не приключи с разгрома на въстанието. Въпреки всички жертви, тя продължи и през следващите десетилетия. Продължава и в наши дни.
Сега, 114 години по-късно, ние отново празнуваме Македонския Великден.
Връщаме се към примерите на героите от миналото с признателност, но и поглеждаме с чувство на отговорност към бъдещето. Отговорност към нашите предци и към нашите деца.
Вчера тържествено в Македония беше подписан обсъжданият в продължение на години „Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.“ С него се ознаменува започналия процес на подобряване на политическите отношения между двете държави и задълбочаването на контактите между хората от двете страни на българо-македонската граница. Той не може да се приема като начало, а като ориентир в края на дългия път, извървян от българите в България и Македония.
Именно затова срещу него имаше толкова голяма съпротива
Сякаш координирана между определени политически и обществени групи в двете държави. Да, спорни моменти в договора наистина могат да се открият, но те са маловажни и след време няма да имат значение. Постигнатото споразумение дава реална възможност на Македония да се възползва от сътрудничеството и помощта на България за излизането на страната от международната изолация и приемането и като равноправен член на северноатлантическата общност и на Европейския съюз.
Но най-важното значение на подписания вчера договор не е за бъдещето на междудържавните отношения, нито пък за развитието на комуникациите между двете страни. „Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество“ представлява една морална победа за всички граждани на Република Македония, които през изминалите десетилетия не се отказаха от българското си национално самосъзнание.
Те не се отказаха от България
Въпреки че политиците в София се бяха отказали от тях. Бяха репресирани политически и икономически, физически и психически, но до последно запазиха българското национално чувство в себе си и го предадоха на децата си. Ако в момента има наследници на революционерите от далечното минало – на Даме Груев, Гоце Делчев, Васил Левски, Любен Каравелов – то това са македонските българи. Подписването на договора не се дължи толкова на добрата воля на политиците от двете страни на границата, а на саможертвата и отдадеността на българските просветни дейци в Македония в наши дни.
„Нека отдадем слава и чест на падналите за свободата от втори революционен окръг! Вечна им памет! Дано ние, живите, останали от оная славна епоха,останали не по наша вина, както и всички македонци, бъдем щастливи да видим Битоля, Охрид, Костур и др., както и цяла Македония свободни! Да живее Македония! Да пребъде Илинден!”
Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на въстанието в Битолския революционен окръг

