Как Любляна се превърна в Европейска зелена столица

Ако сте сред нарастващия напоследък брой хора, които избират да посетят словенската столица Любляна -  европейската зелена столица , е много вероятно да разберете сами, че най-силният градски шум от трафик в стария център на града се дължи на звънчетата на велосипедите. Това са основните превозни средства из калдъръмените улички около централния площад Прешен. Трудно е човек да си представи, че само преди осем години тези улици бяха изпълнени с автомобили и градски автобуси.

След по-малко от десетилетие по-голямата част от централната зона на града е без автомобили, с изключение на ранните камиони, които правят доставки или електрическите превозни средства за туристи, които са с размерите на колички за голф и превозват желаещите до малките магазинчета, кафета и бутикови хотели из стария център и бреговете на реката.

Новият режим на трафика, който вече е постигнал намаляване на вредните въглеродни емисии с 58% е само един от завършените компоненти на плана за устойчиво развитие на града от 2007 г. Това е и една от причините Любляна, град с 280 000 жители, да бъде избран от Европейската комисия за Европейска зелена столица 2016 г. - седмият поред град, който носи тази чест, след като Стокхолм получава първата такава титла през 2010 г.

„Наградата е от огромно значение за Любляна, тъй като ни поставя на европейската и световна карта на устойчивите градове”, споделя Ника Пирнат от Visit Ljubljana (градското туристическо бюро) подчертавайки, че градът е първи и единствен в Централна и Югоизточна Европа, който получава тази чест.

Какво е Европейска зелена столица?

Какво означава за един град да носи титлата Европейска зелена столица и защо тази година е ред на Любляна? Целта на наградата, инициирана от сдружение на градове през 2006 г., е усилие от страна на Комисията да се признават, маркират и насърчават най-добрите практики на градовете, които са твърдо решени не само дa подобрят техните градски условия, но и да ги трансформират в устойчиви области, които отговарят на амбициозните искания за по-добро качество на живот.

Повече от две трети от 508-те милиона граждани на 28-те членки на Европейския съюз живеят в градове, което подчертава значението на инициативата Зелена столица. Получателите на тази титла могат да бъдат източник на вдъхновение и пример за останалите градове от континента и света. В миналото тези примери идваха от по-големите и по-утвърдени градове като Стокхолм, Копенхаген и Бристол. Всичките предшественици са разположени в Западна Европа, докато Любляна не пренасочи светлината на прожекторите към това, което относително по-малки градове в Централна и Източна Европа могат да направят в кратък период от време, ако съществува политическа воля и амбициозна, но осъществима визия.

Титлата Европейската зелена столица цели да окуражи градовете да се фокусират върху устойчиво градско планиране, което покрива реалните нужди на местните общности.

„Както градските райони се разширяват, така се увеличава и търсенето на жилища, нуждата от енергия, вода и транспорт", каза Карману Вела (европейският комисар по околна среда, морско дело и рибарство) по време на церемонията в Брюксел миналия месец, когато Бристол официално предаде титлата на Любляна. "Мисленето за околната среда често започва с мисли за това, което гражданите наистина искат."

Но Вела добави, че: „Тези решения работят само, ако са част от по-широк ангажимент, който гарантира, че качеството на живот не е изложено на риск. Те трябва да са част от усилията да се изградят по-интелигентни транспортни мрежи, да се осигури по-добро качество на въздуха и зелените площи да са добре планирани. Точно такъв е холистичният подход на Любляна, който така впечатли журито.”

Защо Любляна?

Група от 12 експерта оценява градовете кандидати в дузина ключови области, като се започне от това как те действат за смекчаване и адаптиране към изменението на климата, как полагат усилия за подобряване на качеството на въздуха и как управляват водите и отпадъците. Развитието на устойчиви транспортни мрежи, създаването на нови зелени площи и съживяването на изоставени пространства също са важни аспекти от оценяването. Журито отбеляза скоростната трансформация на Любляна в няколко от тези области.

Един по-близък поглед върху три от тези области - мобилността, изграждането и използването на зелени пространства, управлението на отпадъците - дават добра начална точка, от която можем да изследваме пътя, който Любляна си проправи до титлата.

Мобилност

Европейските градове усещат тежестта на автомобилите много по-различно от американските, защото голяма част от тях не са били проектирани за коли. Европейските градове са по-стари, с по-тесни улици. Единственото устойчиво решение е да се премахнат автомобилите от уравнението. Точно това направи и Любляна през 2007 г., когато затвори по-голямата част от стария център (с изключение на доставките рано сутрин) за моторизиран трафик. Тук не става въпрос за пешеходни търговски зони от няколко пресечки, които може да откриете в много други градове; Любляна е затворила за коли близо 100 000 квадратни метра. В резултат на това компактният градски център, от територия за автомобили и автобуси, се е превърнал в такава за пешеходци и колоездачи.

Най-новата голяма промяна е превръщането на част от Slovenska Cesta, главна пътна артерия към центъра на града, в зона без автомобили. Тази идея отне известно време за привикване, но гражданите свикнаха по-бързо, отколкото дори и най-яростните критици на промяната са си представяли.

„Един от най-гордите ми моменти като архитект и проектант беше, когато видях, че обществото тук в Любляна е узряло за момента, в който част от нашия основен булевард и пътна артерия вече се споделя от пешеходци, велосипедисти и автобуси, без стоп знаци или трафик светлини"споделя Янез Козел, архитект, преподавател и заместник кмет. В същото време посадените наскоро 63 ясенови дървета около пътя вече привличат пчели и пеперуди.

През последното десетилетие са конструирани или реновирани 9 моста над реката в Любляна.

Eдна от емблемите на столицата, като повечето от тях са за пешеходци и велосипеди. Един от незабавните резултати бе, че занемарените и изоставени крайречни алеи “оживяха” мигновено, увеличавайки бизнеса и търговията в кварталите, които бяха почти забравени. Друга голяма полза от новите мостове, някои планирани преди повече от сто години е, че градът стана много по-пешеходен.

Предимно разположен върху равнина, Любляна е идеалният град за колоездене. Тя притежава мрежа от 220 километра поддържани вело маршрути, които са активно подкрепени от Bicike(LJ) - градската система за споделяне на колела. Броят на потребители на мрежата е нараснал до 70 000 души - четвърт от популацията на града.

Цената на услугата е само €3 на година и е включена в градската карта на Любляна, която се използва за безплатен транспорт, библиотекарски услуги и др. Пътуванията под 60 минути са безплатни, вторият час е €1, третият €2, четвъртият и всеки следващ час е  €4. Тъй като станциите са разположени на разстояние между 300 и 500 метра една от друга, няма как да ви се наложи да използвате колело за повече от час и това превръща транспортната система в Любляна в една от най-евтините в света.

Посетителите на града може да се регистрират онлайн с кредитна карта. Тези, които пътуват ежедневно имат достъп до пет буферни паркинга по основните пътни артерии в града, на които могат да сменят колата с колело или градски автобус, а билетът е включен в таксата за паркиране. Всичко това води към следващата цел, която е да се разпредели равномерно общоградската мобилност по три начина до 2020: една трета от частни превозни средства, една трета от обществения транспорт и една трета от безмоторни средства, предимно велосипеди.

Управление на отпадъците

Това как един град се справя с отпадъците си е ключов компонент от неговото устойчиво развитие; тук Любляна може да служи за впечатляващ пример. Миналата година близо две трети (65%) от събраните отпадъци бяха разделни, десеторно увеличение за последните десет години. Това е най-високият процент за европейска столица, която дори е превишила с десет процента целите на ЕС за рециклиране до 2020 г. (За сравнение степента на рециклиране на отпадъци в САЩ е около 34% според тяхната агенция за защита на околната среда.)

В много квартали на Любляна отпадъците се събират от врата на врата, а в централната част предимно в подземни събирателни пунктове. Има такива за стъкло, хартия и пластмасови опаковки, които са достъпни за всички. Контейнерите за билогични отпадъци са достъпни чрез карти, които събират данни  за количеството отпадъци на дадено домакинство и на тази база се отчитат и таксите за смет.

Любляна е първата европейска столица, която приема Стратегията за нулеви отпадъци до 2025.

Зелени пространства

Зелените площи са жизнено важни - те са белите дробове на общността. Любляна разполага с огромните 542 квадратни метра от публично зелени пространства на гражданин. Това изобилие се дължи основно на парковете Тиволи, Розник и Сисенски регионален парк, простиращи се на запад от центъра на града.

Около 46% от тоталната площ на града е покрита с естествени гори, които съставляват 70% от всички зелени пространства. Отделно между 2009 г. и 2015 г. редица пустеещи площи са усвоени и трансформирани в паркове. Там прогресът на Любляна е най-видим извън центъра на града.

Визия и план за действие

Признание за голяма част от промените заслужава Янкович, тримандатният кмет на Любляна, избран за първи път през 2006 г. Бивш главен изпълнителен директор на Mercator, голяма търговска верига на Балканите, Янкович е автор на визията за 2025 - план за съживяване на града и определяне на посоката на устойчиво развитие.

„Когато започнахме през 2006 г., ние не знаехме нищо за Европейската зелена столица, но ние знаехме, че е важно да бъдем зелени", каза Янкович на церемонията в Европейската комисия. „Аз още тогава бях сигурен, че сме на прав път." Неговите администрации са изпълнили над 1600 проекта, някои от които са били планирани преди десетки години или век, както мостовете.

Любляна спечели втора награда на European Mobility Week 2013, беше включена в глобалния топ 100 за устойчиви дестинации през 2014 г. и спечели наградата World Travel and Tourism Council’s Tourism for Tomorrow Destination през 2015 г.

Янкович и неговият екип разчитат на признанието Европейска зелена столица, за да разширят усилията в посока развитие на туризма и да отворят врати, които преди това са били затворени. Като краен ефект от титлата, те си представят възможността да ребрандират града като важна зелена глобална дестинация.

Локално и глобално ребрандиране

Основен компонент на това ребрандиране е промяната в отношението на местно ниво сред гражданите, които са толкова близо до промените и често ги приемат за даденост. Това вече се случва, заяви зам.-кметът Тяша Фицко. "Хората не само започват да разбират, че Любляна е Зелена столица, но гордостта от този факт се разпространява", споделя още Фицко на церемонията по предаването в Брюксел. "Това е много важно. Хората, които се гордеят с града си са мотивирани да предприемат стъпки за по-добра Любляна и по-зелена Любляна. Те допринасят за по-доброто качество на живот в нашия град и това е всъщност крайната ни цел. "

"Нашият начин на мислене се е променил", каза още Фицко. "Сега ние винаги мислим зелено. Асоциираме всичко, което правим със зелено - в културата, в спорта, всичко ".

За град като Любляна, който все още е доста "нов" и в голяма степен неизвестен на международната сцена, титлата носи със себе си една възможност за оформяне на идентичността на световния подиум. Според някои индикации това вече се случва. През последното десетилетие приливът на туристи се увеличава с около 10-12 % всяка година. През 2015 г. Любляна отбелязва ръст от 18% туристи, заради селектирането й като Европейска зелена столица, което спомога за влизането на града във влиятелни класации за туристически дестинации. Намаляването на автомобилните зони означава по-чист въздух, нови зелени площи около града, усвояване на пространството около реката, повече културни събития и по-здравословен начин на живот.

Стойността на наградата е в това, че тя служи за вдъхновение и създава един нов начин на мислене за това какво трябва да е отношението към градските пространства. Тя помага с инвестиции, които позволяват на гражданите да използват водата и енергията си по-ефективно, например. Така може да се стимулира един град, не само в изграждането на гражданско самочувствие, но и чрез нови икономически дейности.

Като се имат предвид политическите и икономическите реалности в тази част на Европа, това, което Любляна е постигнала в относително кратък период от време трябва да се отбележи, признае, научи и размножава. Промените са отишли далеч извън рамките на козметични такива и най-важното е, че са помогнали да се внуши значението на устойчивото развитие на повечето сегменти от обществото.

Източник: http://bobramsak.com/how-ljubljana-slovenia-became-2016-european-green-capital/

MOVE.BG