MOVE.BG започва специална рубрика за Македония и страстите български

В следващите няколко месеца ще разгледаме онези 15 исторически ключа, които помагат да разберем същината на Македонския въпрос. Статията се обновява постоянно с новите текстове от рубриката.*


От Моята българска история, публикувана на 20 юни 2023

На 31 май 2022 година програма “Моята българска история” на MOVE.BG започва специална рубрика “Македония и страстите български. 15 исторически ключа за разбирането на Македонския въпрос”. В рамките на няколко месеца ще говорим за онези исторически теми, които крият в себе си не само мъдростта на поколенията, но и корените на проблемите в съвременните отношенията между България и Република Северна Македония. И тук ще си позволим да зададем въпроса “Нима решението на един проблем не се крие в неговото познаване и разбиране?”

Защо избрахме за заглавие на рубриката “Македония и страстите български?

Взаимствано от посветената на борбата за българската църковна независимост книга на Тончо Жечев - “Българският великден или страстите български“. Заглавието на рубриката е израз на онези повече от 1000 години български страсти, които непрестанно пулсират. Ту заглъхват, ту се разгарят с нова сила. Именно върху тези пулсации ще бъде концентрирано и нашето внимание в продължение на няколко месеци, през които ще пишем за онези 15 исторически ключа, които помагат да разберем същината на Македонския въпрос.

Кои са авторите?

Вдъхновител на рубриката и автор на всички статии, които ще излизат в продължение на няколко месеца, е историкът Мариан Гяурски

Мариан Гяурски е завършил Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, магистърска програма “Европейски Югоизток“. Научните му интереси са свързани с историята на Балканите и съвременната българска история. Занимавал се е специализирано с изследвания на комунистическия режим в България и по-специално с пропагандата, репресиите и различните форми на съпротива през този период. Работил е в Комисията по досиетата, по събирането и комплектуването на архива на Държавна сигурност. Реализирал е успешно два изследователски проекта, посветени на събирането и съхраняването на устно-исторически интервюта за различните фази на българското участие във Втората световна война (1941–1945). Съавтор е на книгите “Ехо от войната“ и “Под знамето на свободата: горяните".

Научен редактор на статиите ще бъде Евлоги Станчев - магистър по История на Русия и магистър по етнология и културна антропология, и доктор по история на Русия в СУ. Понастоящем е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология.  

Какви са целите?

Първата основна цел е да отговорим на въпросите, с които се злоупотребява най-често, въпросите, които са изяснени от историческата наука, но някак, все остават неясни или непознати за широката публика.

Поради тази причина всеки един текст в рамките на кампанията има за задача да образова читателя. Фактите и събитията, за които ще говорим, няма да бъдат самоцел, а ще бъдат вписвани в големите исторически процеси, от които са неразделна част.

Тук е редно да отбележим, че основа за текстовете ще бъдат историческите извори, документите, археологическите паметници, устната история и въобще научният подход. Защото, за да може да бъде написан един правдоподобен исторически разказ, ние трябва да стъпим върху научните фундаменти.

От друга страна, текстовете ще бъдат възможно най-кратко синтезирани, наблягайки не на повтарянето на една и съща фактология, а на аналитичния аспект, който изгражда “голямата картина”. Целта е всеки, който чете текстовете, да придобие една по-ясна представа не само за това как действително е било, както пише големият немски историк Леополд фон Ранке, а какво следва от това, което е било.

Втората цел е да се разбере генезисът и развитието на географската територия на областта, където днес се намира държавата Северна Македония в етнически и политически аспект. Географската област, към която, откакто има българи, страстите винаги са горещи. 

И третата цел е с помощта на историята и с разглеждането на всеки един от 15-те исторически ключа, връзките между България и Република Северна Македония да станат по-видими и да стане по-ясно, че общото, което ни свързвало в исторически план, е много повече, от това, което ни разделя днес.

Кои са 15-те исторически ключа?

Избрахме 15 конкретни теми, защото са фундаментални за историята на Македония, но и защото са много актуални и днес. Те са такива не само заради ключовите исторически събития, които са се случили и не само заради процесите, които са задвижили, но и заради споровете, които днес предизвикват. Те са ключови, защото излизат извън локалните рамки на Македония. Защото историята на Македония не може да се разглежда отделно от историята в балкански, общоевропейски и дори в световен контекст.

Темите, които избрахме, са:

  • Македония - кръстопът на национализми (прочетете тук).
  • Името Македония – историческо развитие (прочетете тук).
  • Самуиловата държава (прочетете тук).
  • Българската екзархия в Македония (прочетете тук).
  • Македонизмът – произход и развитие. Темата е разделена на пет части, които можете да прочетете на следните линкове: част 1 Какво е македонизъм и защо македонизми? (прочетете тук); част 2 От регионален към политически македонизъм (прочетете тук), част 3 Македония в центъра на конкуриращи се политически концепции (прочетете тук), част 4 Налагането на югославския политически македонизъм във Вардарска и Пиринска Македония (прочетете тук), част 5 Налагането на новия етнически македонизъм в Социалистическа република Македония (прочетете тук)
  • Гоце Делчев – идеолог и революционер за спасението на Македония (прочетете тук)
  • Кръстев Мисирков: Македонец №1 на 20 век, политически пророк, българин (прочетете тук)
  • Македонци в България? От признание до отричане. Темата е разделена на две части: част 1 Комунизация, македонизация и демакедонизация в Пиринска Македония: 1944–1963 г (прочетете тук) и част 2 От справяне с последствията от македонизацията до предприемането на демакедонизация – 1948–1963 г. (прочетете тук)
  • Образованието в Македония в края на 19 и началото на 20 век.
  • Сръбската и гръцката въоръжени пропаганди в Македония в края на 19 и началото на 20 век.
  • Революционните организации на Македония.
  • Македония през очите на писателя Димитър Талев.
  • Македония в Югославия.
  • Македония след разпадането на Югославия.
  • България и Македония – от общо минало към общо бъдеще.

Следете статиите на блога ни тук

Гледайте специалния брой на предаването ни "Историци и истории", посветено на Македония и страстите български с гост Мариан Гяурски. Пълен запис на разговора е достъпен тук.

*Четете всички текстове от "Македония и страстите български" тук. Една рубрика на програма "Моята българска история" на MOVE.BG.

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Организираме специализираното предаване Историци и истории, чрез което обсъждаме важни исторически теми с доказани експерти. Предаването стимулира неидеологизираното обсъждане на нашето общо минало както и съвременното му измерение.

Програмата поддържа и и интерактивна историческа карта на България, защото в сърцето на “Моята българска история е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история- твоята история е нашата обща история!

 

Автор
още по темата

още от Моята българска история