Мисия Енергиен преход: Уменията, които откриват възможности за развитие

Знаете ли на кое обществено предизвикателство ще бъде посветена 2023 година в Европа? Какъв важен европейски проблем ще бъде във фокуса на различни инициативи и кампании през новата година? 

Уменията. 2023 e Европейска година на уменията - European Year of Skills.

Ако бъдем по-точни - годината ще бъде посветена на необходимите умения за успешен зелен и дигитален преход. 

А ако бъдем най-точни - на проблема с липсата на необходимите умения на хората в Европа за извършването на тези два взаимносвързани прехода, от чийто успех зависи развитието и благополучието на всички нас в следващите години.

Затова в началото на 2023 година ще ви запознаем с един добър пример за придобиване на умения, необходими за успешен зелен преход. 

Примерът, който сме избрали, е още по-важен, защото е един от малкото в България, посветени на сериозното предизвикателство с нуждата от преквалификация на заетите във въглищните региони.

Но най-важното е, че примерът показва на практика ролята на преквалификацията за развитието на регионите, които се очаква да бъдат в центъра на енергийната трансформация, какъвто е ключовият за зеления преход в България район на Стара Загора. 

В новата ни статия от рубриката “Мисия Енергиен преход” ви срещаме с Агенцията за регионално икономическо развитие Стара Загора: разговаряме с д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията, и София Савова, експерт “Международни програми и проекти”. Агенцията от години работи системно и на терен за създаването на възможности за икономически просперитет на региона.

Поводът за нашата среща с тях е наближаващият финал на един от последните им проекти - RES-SKILL, посветен именно на уменията. Инициативата цели да подпомогне преквалификацията на заетите в енергийния сектор с ВЕИ умения. Именно този сегмент от енергийното производство - възобновяемите енергийни източници, се очаква да изпита сериозна необходимост от кадри по поддръжка в следващите години и да осигури голям брой нови работни места.

В рамките на RES-SKILL, обединяващ организации от шест европейски държави, в Стара Загора ще бъде изграден пилотен център за преквалификация, в който съвсем скоро предстои първото обучение. Като част от проекта е създадена и програма за обучение, която е специално подготвена за преквалификация на заетите във въглищните региони с ВЕИ умения и която ще бъде достъпна за свободно използване. 

По този начин инициативата дава един от възможните пътища за развитие на региона и работи за смяна на негативния обществен дискурс, попаднал в капана на взаимните обвинения: проблем, който ни пречи като общество да се възползваме от възможностите за развитие, които стоят пред нас.

А сега, както е традицията ни в тази рубрика, преди да ви срещнем с днешния добър пример и неговите лица, нека се запознаем с европейската картина и контекст.

Уменията: защо са важни?

Една от темите в обществения и бизнес дневен ред в последните години е тази за дигиталната трансформация и необходимостта от допълнителна квалификация и/или преквалификация на възрастното население (25-65 години) поради липсата на умения за работа с новите технологии. Проблемът е наистина сериозен: по време на ограниченията заради ковид пандемията видяхме на практика как липсата на дигитални умения застрашава сериозно икономическото развитие.

За съжаление, по рядко се говори за необходимите умения за успешен зелен преход и особено за уменията, свързани с енергийната трансформация, която е основният стълб на политиките за устойчиво развитие.

Опит да се промени тази тенденция е Европейският зелен пакт (Зелената сделка) - стратегията на Европейския съюз за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 година. В рамките на инициативите на Зелената сделка се въведе терминът за т.нар. двоен преход - зелен и дигитален. Двата трансформационни процеса протичат едновременно и са взаимносвързани: успехът на мерките по зеления преход зависи от това как ще се осъществи дигиталната трансформация и обратното. Този подход залегна и в основата на Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който се въведоха задължителни инвестиции както в дигитално, така и в зелено развитие в рамките на националните ПВУ на отделните държави.

Необходимостта от обучения за адаптиране на уменията на хората в работоспособна възраст спрямо новите изисквания на зеления и дигитален преход трябва да бъде една от ключовите области на стратегическото планиране на ЕС. Това се посочва в специалния доклад в подкрепа на стратегическото планиране на Европа „Към екологично и цифрово бъдеще. Основни изисквания за успешен двоен преход в Европейския съюз“, изготвен по-рано тази година от една от най-авторитетните паневропейски научни организации -  Съвместният изследователски център на ЕС (JRC).

Експертите дават следната препоръка в доклада: да се предприемат задължителни мерки за подготовка на хората с необходимите умения, като за тази цел образователните програми и програмите за квалификация/преквалификация трябва да се адаптират по начин, който да гарантира, че възрастното население разполага с уменията, необходими за работа със “зелени” и цифрови технологии, и че е налице достатъчен брой експерти, които са нужни, за да се развиват иновациите в тези области. 

“Въздействието на двойния преход върху заетостта и необходимостта от умения също трябва да са в центъра на вниманието[...] Отделните икономически сектори ще бъдат засегнати по различен начин, а много от новите технологии и работни процеси ще изискват умения и работна сила, които към момента липсват в структурата на настоящата икономика [в ЕС]. Примери за недостиг на умения са цифровите способности на работната сила или уменията, свързани с висококачественото обновяване на сгради. В някои сектори може да се стигне до загуба на работни места (напр.въглища, нефт и газ), както и някои региони на Европейския съюз се очаква да бъдат засегнати в по-голяма степен от други.

Затова преквалификацията е съществен фактор за привличане на засегнатите хора в новите или трансформиращите се сектори (удебеляването е мое - б.а.)”, посочват учените от Съвместния изследователски център на Европейския съюз.

Уменията: какви са предизвикателствата?

Двата прехода - зелен и дигитален - създават много нови възможности, включително за нови работни места, но основно предизвикателство пред реализирането на тези възможности е именно липсата на умения и недостатъчното участие на възрастните хора в обучителни програми, посочват от Европейската комисия. Проблемът застрашава успешното осъществяване на дигиталната и зелена трансформация, като той в особена сила важи за засегнатите от двата прехода сектори, какъвто е въгледобивната промишленост.

Каква е ситуацията днес?

В момента, три четвърти от предприятията в Европейския съюз изпитват затруднения при намирането на служители с необходимите умения и квалификации. Едва 10,8% от възрастното население в Общността (25-64 години) е преминало през обучителни програми за квалификация и/или преквалификация на месечна база, а в България участвалите хора в подобен тип активности са шест пъти по-малко - едва 1,8%, сочат данните на Евростат, публикувани през май 2022 година.  

Според доклада “Future of Jobs” на Световния икономически форум, до 2025 година, 50% от хората във работоспособна възраст на световно ниво ще трябва да повишат своята квалификация заради изискванията на зеления и дигитален преход, а над 40% от уменията, които хората извършват ежедневно по време на работа, ще бъдат променени. Подобряването квалификацията на възрастното население е инвестиция, която носи и големи икономически ползи - реализирането на подобни обучителни програми има потенциала да повиши глобалния БВП с 6,5 трилиона долара до 2030 година.

Какво представляват зелените умения?

Няколко пъти вече споменахме уменията за зелен преход или наричани още зелени умения: какво представляват те?

Ако трябва да дадем определение за зелени умения, то това са способностите, които са ни необходими, за да живеем пълноценен живот, да се развиваме успешно в професионален план и да подкрепяме с разбиране обществените процеси, свързани с важната задача да намалим отрицателното въздействие на човешката дейност върху околната среда. 

Зелените умения са три групи, според класификацията, която е приета в Европа:

• Общи умения - тези умения са свързани най-вече с индивидуалното ни поведение и се отнасят основно до нашите действия за използване на ресурсите по максимално ефективен начин в ежедневието ни (разделно събиране на отпадъци, компостиране) и до осъзнаване на отражението на нашето поведение върху околната среда;
• Специфични зелени умения - те са свързани с реализирането на стандарти и процеси в работната ни сфера с цел опазване на екосистемите и биоразнообразието, както и намаляването на употребата на енергия, суровини и ресурси като вода, например. Тоест, това са зелени умения на възрастното население във всеки сектор, независимо зелен, дигитален или друг;
• Високо специализирани умения - те са свързани с реализирането на зелени технологии, като инсталиране и поддържане на системи за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници или дейности, свързани с увеличаване на обема на рециклираните отпадъци. Тоест, тази група са уменията, необходими за т.нар. зелени работни места.

Уменията: какви е значението им за регионите, които ще бъдат в центъра на зеления преход?

Обучителните програми - независимо дали става дума за дейности по преквалификация и повишаване на квалификацията на възрастните или обучение на ученици и студенти - са едно от практическите измерения на вече станалия клише израз, че нито един човек не трябва да бъде изоставен при зелената и дигитална трансформация, за да бъде двойният преход извършен по начин, който гарантира просперитетът на хората и бъдещето на планетата.

“Уменията означават работни места - качествени работни места. По време на Европейската година на уменията имаме възможност да свържем точките между ориентираното към пазара на труда обучение и недостига на работна ръка”, заяви Никола Шмит, комисар за работните места и социалните права, при обявяването на приоритети на Европейската година на уменията, и допълни:

“За да се гарантира, че преходът към въглеродно неутрална икономика е наистина справедлив и приобщаващ, се нуждаем от мащабни и незабавни инвестиции в уменията на хората.”

Сред основните цели на европейските програми за устойчиво и дигитално развитие е осигуряване на възможности за преквалификация на хората, засегнатите както от дигиталната трансформация, така и от зеления преход. За тази цел са предвидени средства както по оперативните програми и националните планове за възстановяване и устойчивост, така и по Фонда за справедлив преход, насочен към подкрепа на въглищните региони. Преди броени седмици България, обаче загуби първите 100 милиона евро от предвидените за страната ни над 1,3 милиарда евро за икономическа трансформация на трите въглищни района - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Причината е забавянето на официалното внасяне на териториалните планове за развитие на трите области.

Уменията: какви са възможностите?

Развитието на високоспециализирани зелени умения, т.е. умения за зелени работни места, е от ключово значение за успешния зелен преход в регионите, които се очаква да бъдат най-силно засегнати от прехода към нулеви нетни емисии. 

В следващите години се очаква бум на зелените работни позиции в Европа. Според изчисленията, до края на това десетилетие само политиките, свързани с намаляването на парниковите емисии с най-малко 55% до 2030 година спрямо 1990 ще доведат до нетно увеличаване на работните места в ЕС с най-малко 884 000 позиции, а цялостните мерки, свързани със Зелената сделка, се очаква да създадат над 2,5 милиона нови работни места до 2030.

Един от секторите, който се развива бурно на световно и европейско ниво, е този на възобновяемите енергийни източници. През 2021 година 12,7 милиона души са били заети във ВЕИ-производството, като увеличението за година е с над 700 000 нови работни места, показват данните на Международната организация на труда. Производството на слънчева енергия е най-големият ВЕИ работодател с 4,3 милиона работни позиции. ВЕИ дейностите, подобно на въгледобива, са свързани със създаването на местни, по региони, работни места.

До 2030 година, цялостният преход към чисти форми на производство на енергия се очаква да създаде над 10,3 милиона работни места на глобално ниво, а заедно с новите позиции, свързани с подобряване на електрическата мрежа за ВЕИ мощностите, тази цифра се очаква надхвърли 13,3 милиона и по този начин да компенсира почти пет пъти очакваните загуби на над 2,7 милиона работни места във въглищната индустрия (въгледобив и производство на енергия от въглища). 

Анализите на Съвместния изследователски център на Европейския съюз, обхващащи ключовите за Европа региони за енергийния преход, сред които е и Югоизточният регион у нас, включващ Стара Загора, също очертават подобна възможна картина: развитието на възобновяемите енергийни източници в съществуващите в момента в Европа въглищни региони може да създаде 315 000 нови работни места до 2030 година и 460 000 до 2050 година при настояща заетост във въглищната индустрия от 260 000 души. 

За съжаление, нашият регион попада в групата на тези въгледобивни райони в анализа, които слабо са развили ВЕИ възможностите за икономическа трансформация. Затова инициативи като тази на Агенцията за регионално икономическо развитие Стара Загора, за която ще ви разкажем сега, е ключова, за да се възползваме както от възможностите на бързоразвиващия се ВЕИ сектор,така и да гарантираме наличието на необходимите специалисти за енергийната система в следващите години по региони. 

Разбира се, тук трябва да направим важното уточнение, че тези данни са обобщени и конкретното измерение по региони зависи от местните особености. Развитието на ВЕИ компетенции сред заетите във въглищните региони е един от възможните пътища за професионално развитие и за икономическа трансформация, както показват редица европейски анализи. Този път е с най-голям потенциал заради географските особености на Европа и квалификацията на хората в тези ключови региони. Реализирането на тези възможности зависи от навременното и плавно вземане на конкретни мерки.

Сред част от другите възможни пътища за заетите във въглищните региони на Европа са придобиването на нови умения, свързани с понятието енергия в широк смисъл (мерки за енергийна ефективност, включително висококачествено обновяване), придобиването на нови зелени умения, свързани с нови дейности, който ще бъдат стимулирани от политиките за устойчиво развитие (кръгови практики в производствените процеси, повишаване на рециклирането), пренасочването към нови сектори или пък развитието на предприемачески умения за започването на собствен бизнес…

“Могат да се създадат нови възможности за заетост и бизнес чрез използване на индустриалното наследство на засегнатите региони и създаване на нови, конкурентоспособни индустрии и услуги," посочват европейски експерти в анализа на JRC “Европейските въгледобивни региони: бъдещи възможности и предизвикателства", и допълват:

"Тясното сътрудничество между компаниите, регулаторите, инвеститорите, специалистите по териториално устройство и местните общности е от съществено значение, за да се определят най-устойчивите начини на използване [на въглищните обекти] и да се максимизира социално-икономическото развитие. Рекултивацията на минните обекти не само смекчава въздействието върху околната среда, но може да допринесе и за развитието на местната икономика, ако се изградят нови институции като центрове за отдих, музеи или научни центрове.

Въпреки че новите възможности за заетост трябва да идват от всички сектори на икономиката, енергийният сектор може да остане двигател на регионалното развитие. Превръщането на засегнатите обекти във вятърни или соларни паркове, например, може да осигури възможности за повторна заетост на заетите във въглищните региони след преквалификация на уменията им, тъй като електрическите и механични умения, опитът в работата при трудни условия, както и опитът в осигуряване на на безопасността са високо ценени в отраслите за вятърна и слънчева енергия.”

Имeнно с развитието на ВЕИ възможностите се занимава и нашият добър пример, с който започваме новата 2023 година в рубриката ни “Мисия Енергиен преход” - проектът RES-SKILL на Агенцията за регионално икономическо развитие Стара Загора.

Уменията: добрият пример

След броени седмици предстои първото обучение за придобиване на умения за възобновяеми енергийни източници в рамките на проекта RES-SKILL. Обучението ще се проведе в новоизградения център за преквалификация в Стара Загора, посветен на този тип обучение. 

Обучението ще бъде извършено по специална методология, пригодена специално за заетите във въглищните региони. Модулите на обучение включват уроци по инсталиране на фотоволтаични системи и тяхната поддръжка, по поддръжка на вятърни турбини и уроци за условията на безопасност във ВЕИ сектора. Създаден е и специален Наръчник за треньори, който има за цел да подпомогне обучителите при проектирането/провеждането на програми за преквалификация.

Проектът RES-SKILL, финансиран по европейската програма "Еразъм плюс", включва организации от шест държави: Агенцията за регионално икономическо сътрудничество Стара Загора, Гръцкото дружество за насърчаване на методологиите за научноизследователска и развойна дейност PROMEA, Института за професионално обучение BFI от Австрия, Академията за възобновяеми енергийни източници RENAC от Германия, Технологичната гимназия Тиклени LTT от Румъния и Института за изследване на минерали и енергийна икономика MEERI от Полша.

Инициативата, която предстои да завърши през март 2023 след две години и половина работа, включва четири работни периода със следните дейности и срещи със заинтересованите страни:

• Анализ и валидиране на необходимите умения за преход от въгледобив към ВЕИ;
• Развитие на инструментариум за кариерно преориентиране;
• Разработване на учебните материали;
• Създаване на пилотен център, провеждане на пилотно обучение и изготвяне на Стратегически план със законови разпоредби.

Още за проекта, за неговото значение и за следващите стъпки след края на финансирането от “Еразъм плюс” ни разказват д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие Стара Загора, и София Савова, експерт “Международни програми и проекти” в организацията. С тях си говорим и за важността да бъдат подпомагани ключовите региони за енергийния преход в Европа, какъвто е районът на Стара Загора.

Решения с визия

Каква е мотивацията Агенцията за регионално икономическо развитие Стара Загора да участва в проекта RES-SKILL?

АРИР-СТАРА ЗАГОРА е създадена като организация в края на миналия век, в последното му десетилетие, през  1995 г. по инициатива на Община Стара Загора. 

Т.е. 27 години организацията изпълнява успешно основната си мисия: да подпомага местните власти, бизнеса и научно-образователните страни в създаване на политики за устойчиво регионално развитие и прилагането им.

Това е мотивацията на АРИР от самото й основаване. Ние сме от региона и в региона. Искаме да се развива в пълния си потенциал и да бъде притегателен център и за млади хора, и за инвеститори, и за хора, които търсят по-добро място за живот. От 2010 представяме региона в конкурса на fDi Intelligence,  Градове и региони на бъдещото и печелим челни позиции в нашите категории. 

А RES-SKILL не е първият проект за осигуряване на възможности за допълнителна квалификация за работещите от въгледобивния сектор. Един от първите проекти, финансиран по програма ФАР през 1999 - SMAEP, е също за предоставяне на обучения за заети от въглищния сектор, на които е предоставена възможност за нова професионална реализация. Но то беше за управление на малък бизнес.

Предстои пилотното обучение по проекта в Стара Загора - какво ще се случи, колко хора ще бъдат обхванати?

Пилотното обучение е само една от дейностите по проект RES-SKILL, възможна в резултат на повече от две години партньорска работа до момента. Но кулминацията на проекта е създаването на пилотен център за преквалификация на работещи във въгледобивния сектор към този на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Планира се в рамките на обучението да бъдат преквалифицирани до десет души посредством специално разработени в рамките на проекта учебни материали от германските и австрийските ни партньори - утвърдени обучителни центрове в сферата на ВЕИ. На местно ниво обучителната институция ще бъде Българо-германски център за професионално обучение (БГЦПО), разполагащ с дългогодишен опит в сферата. БГЦПО е член на АРИР и това е голям плюс при реализирането на обучението. Самото обучение е насочено към специалисти със знания и опит в енергийния сектор, а учебните материали включват както теоретичен, така и практически компонент и са създадени така, че да спомогнат за лесното преминаване на обучаемите към сферата на възобновяемата енергия. 

Как беше създадена образователната програма? Беше ли адаптирана за България или тя е универсална за всички страни участници в проекта? Как ще се разпространяват в бъдеще подготвените уроци, както и Наръчникът за обучители?

Образователната програма е разделена на четири основни учебни модула: Специалист по инсталирането на фотоволтаични системи, Специалист по техническо обслужване на соларни фотоволтаици, Технически специалист по ветрогенератори и вятърни електроцентрали и Съображения за безопасност и протокол в отрасъла на възобновяемата енергетика. Самите учебни материали са създадени от утвърдени специалисти по темата и партньори по проект RES-SKILL - RENAC (Renewable Academy, Германия) и BFI, Австрия, като основен фокус в при разработването им беше обстоятелството, че бъдещите им ползватели ще бъдат хора с опит в енергийната сфера, т.е. това не е учебна програма, сходна с многото съществуващи такива. Това наложи създаването на специализирано съдържание, адаптирано именно към заети от въгледобивния сектор и целящо улесняване на процеса на преквалификация към сектора на ВЕИ, който се очаква да изпита сериозен глад за подготвени кадри в предстоящите години. От българска страна учебните материали са консултирани от БГЦПО, който ще бъде и двигателя на пилотния център за преквалификация. В този смисъл - да, програмата е адаптирана и за България. Самите материали ще бъдат достъпни за всички заинтересовани страни на сайта на проект RES-SKILL, след като бъдат валидирани в пилотното обучение.

Как ще бъде осигурено продължението на проекта след приключване на финансирането от “Еразъм плюс”?

Това с надграждащо/продължаващо осигуряване на финансиране винаги е интересна тема. В случая с този проект отговорът идва от самосебе си - Териториалните планове за справедлив преход за трите региона в България, които попадат в обхвата на законодателните изисквания, а и на климатичните такива.

Тези планове имат за основна цел да осигурят подкрепа така, че тази трансформация на икономиките на регионите да няма тежки социални последици. Сред основните им задачи е предоставяне на обучения за допълнителна квалификация или преквалификация и съответно достъп до по-високотехнологични и чисти работни места. Друг е въпросът ще направят ли хората, поставени да ни управляват необходимото - заедно с местните власти и регионалните заинтересовани страни, за да заработят тези планове или ще продължаваме да губим средства и възможности.

Може ли създаденият по проекта център за компетентност в Стара Загора да бъде репликиран и в други региони?

Като регион, който се очаква да бъде особено силно повлиян от процесите на все по-ускореното развитие и прилагане на технологии за чиста енергия, Стара Загора бе избрана като пилотен такъв, в който да бъде тестван центърът за преквалификация. След реализирането на първите обучения, което ще позволи фината настройка на материалите, концепцията за подобни преквалификационни центрове, насочени специално към служители на въгледобивния сектор, може да бъде трансферирана във всеки един друг регион, изправен пред предизвикателството на прехода към чиста енергия - каквито в България има още два. Към момента учебните материали са достъпни на български, английски, немски, гръцки, полски и румънски език, което още повече улеснява прилагането на тази практика и в други региони.

Какви са плюсовете на преквалификацията на заетите във въглищните региони към сектора на възобновяемите енергийни източници?

Погледнато от една страна, работещите от въгледобивната промишленост разполагат с професионални знания и умения, както и значителен опит в сферата. От друга страна, очакванията са за сериозен ръст в търсенето на квалифицирани хора в сферата на възобновяемата енергия не само на европейско, но и на световно ниво. Проект RES-SKILL цели да запълни именно тази празнина - улеснявайки прехода на енергийните експерти от въглищния към сектор ВЕИ посредством съкратено обучение, адаптирано към нуждите и знанията им, без да е необходимо да преминат през пълния курс на квалификация за ВЕИ, който би им отнел около две години.

Осъзнавайки необходимостта от запазване на квалифицираните кадри в сектора, проектът и създадените учебни материали имат за цел да създадат мост между доставчиците на ПОО, самите курсисти и бизнеса, за да осигурят възможности за професионално развитие на енергийните експерти, и за запълване на свободните работни позиции във ВЕИ сегмента.

За съжаление, често разговорите за бъдещото на въгледобивните региони попада в капана на противопоставянето и скандалите. Вашият проект дава положителната перспектива - на възможностите, които навременната преквалификация и професионалното обучение създават. Защо е важно да сменим наратива?

Както споменахме в началото  - това не е първият проект, който АРИР изпълнява в региона. Показали сме и още много възможности и положителни перспективи за развитието на региона, като "Марица Изток" винаги е част от тях - с всичките ресурси, които има. 

И точно затова наратива трябва да се смени  - защото възможностите, които “Марица Изток” има да продължи да бъде водещ двигател в развитието на региона и стълб на националната сигурност далеч не се изчерпват с въгледобива и производството на енергия от въглища.

Самите въглища имат много повече възможности за употреба, устойчива, за други производства и създаване на още работни места.

Ако не се смени масово-медийният наратив съвсем скоро, “Марица Изток” ще се превърне в основен източник на национална несигурност и регионална нестабилност. 

И накрая един общ въпрос към всички участници в тази наша рубрика - довършете изречението "Енергийният преход за България е…ВЪЗРАЖДАНЕ - в най-положителния смисъл на тази дума. 

Познаваш ли други добри примери като този на "АРИР Стара Загора"?

Разкажи ни за личностите и проектите, които помагат на България в прехода към чиста енергия. 

Попълни анкетата „Мисия Енергиен преход" и сподели добрите примери - линк тук. Ще ти отнеме само минута!

Посочи хората и инициативите, които се:

• Борят с енергийната бедност
• Помагат за подобряване на енергийната ефективност
• Прилагат устойчиви модели за използване на биомаса
• Работят за намирането на нова формула за развитие на въглищните региони

Попълни анкетата тук. Бъди част от „Мисия Енергиен преход"!