Мисия Зелена София: идеи за подобряване на комуникацията и привличане на гражданите

Участниците в панела за ролята на гражданите в зеленото развитие и значението на комуникацията.

В панела “Подготвени граждани: възпитаване на гражданска култура за зелен живот в условията на променен климат, комуникационни рискове и решения” участваха следните експерти:

• Адрияна Михайлова, комуникационен експерт, Imp-Act Agency - модератор на панела
• Блажка Димитрова, съучредител на сдружение “Нулев Отпадък България” - рапортьор на панела
• Ангел Искрев, творчески директор, proof
• Стефан Димитров, основател на AirBG.Info
• Рада Бонева, блогър и инфлуенсър на зелени теми
• д-р Лилия Еленкова, преподавател в катедра “Публична администрация” на СУ “Св. Климент Охридски” и в катедра “Индустриален бизнес” на УНСС. Автор на книга “Развитие на младежката политика в България след 1989 г.”.
• Цветелина Стоянова, експерт, “Маркет Линкс”
• гл. ас. д-р Симеон Матев, автор в “Климатека”, преподавател в катедра “Климатология, Хидрология и Геоморфология“ на СУ 
• Жени Филипова, старши инспектор в Столичната регионална здравна инспекция
• Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването

Да помислим 

Независимо дали сте представители на общинските власти, на науката, на бизнеса или сте загрижени за населеното място, в което живеете, нека започнем с три въпроса и да помислим:

• Как гражданите на една община трябва да бъдат подготвени за живот в условията на променен климат в даденото населено място?
• Как гражданите могат да помогнат за успеха на климатичните политики на общината, в която живеят?
• Възможни ли са горните два процеса, ако общинските власти не осигуряват необходимата информация на гражданите?

Подготвени граждани и комуникация: защо темата е важна?

Както споменахме в началото на този доклад, инициативата “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” свързва два важни аспекта на климатичните политики - мерките за ограничаване на причините за климатичните промени, от една страна, а от друга - подготовката за посрещане на вече проявяващите се и предстоящи последствия от климатичната криза (т.нар. политики за адаптация). Или казано по-разбираемо - важно е както да живеем зелено и да намаляваме нашето негативно въздействие върху Земята, така и да знаем как да действаме при наводнения, горещини, безводие или горски пожари, например.

Основна роля и в двата процеса има всеки един от нас, независимо каква обществена роля изпълнява - дали е експерт по темата климата или не, дали и колко е запознат с климатичните промени. 

За да могат гражданите да бъдат част от климатичните политики и мерки в населеното място, в което живеят, властите трябва да осигуряват необходимата информация - достъпна, лесна и разбираема:

• Достъпна - информацията трябва да достига до хората по различните канали, които публиката използва. Информацията трябва да бъде предоставяна, както по традиционните медии, така и по социалните мрежи. Включително по най-новите социални канали;
• Лесна - информацията трябва да бъде предоставяна на хората по начин, който не затруднява нейното потребяване - тоест, не изисква прочитане на многостранични документи със специализирани термини или лутане с часове из сайтове на институции. Да онагледим - ако прочетеш първите абзаци и имаш конкретен интерес към дадена климатична тема - например, как да събирам разделно или как да подготвя дома си за евентуални силни бури - да намираш информацията след един до два клика;
• Разбираема - информацията трябва да бъде предоставена за т.нар. средностатистически граждани по отношение на дадената тема - човек, който работи извън сферата на предоставяната информация (в случая, климат) и съответно притежава професионални компетенции в друга професионална област, има работни и семейни ангажименти и не може да отделя по няколко часа на ден, за да следи основните развития по темата (в случая климатични промени) и свързаните с нея предизвикателства, рискове, възможности. 

“Глобалното затопляне е опасна заплаха за човешкото благосъстояние и околната среда. За да “осигурим едно приемливо и устойчиво бъдеще за всички”, се нуждаем от значима и бърза социална промяна. Този преход е предизвикателството за нашето време и включва коренна промяна на начина ни на живот, преобразуване на начините на функциониране на икономиката и политическите процеси, така че те да поставят индивидуалните действия в контекста на колективните действия. Обществената ангажираност, т.е. съгласието и активният принос на хората, е един много важен компонент на този преход. Ефективната комуникация в областта на климата може да допринесе за създаването на обществена ангажираност и по този начин да доведе до силен социален мандат, необходим за изграждането на устойчива среда за действия в областта на климата,” се посочва в анализ на учени от Оксфорд от 2022 година, посветен на комуникацията на климатичните промени и нейната роля за ангажирането на широката общественост.

Интегрален подход: има ли (дез)информация?

Климатичните промени и техните ефекти влияят на всички сектори - от транспорт и тежка индустрия през земеделие и производство на храни до строителство и туризъм, например. Те влияят и на живота, и здравето на всеки един и на семействата ни. Затова и предоставянето на информация по темата трябва да бъде интегрално - да обхваща всички заинтересовани страни и работещите в тях, както и всеки един човек в качеството му на гражданин. 

Липсата на интегрален подход от институциите, включително от общинските власти, при предоставянето на информация за климатичните промени към гражданите може да доведе до редица предизвикателства:

• Среда за разпространение на дезинформация - информации, които заблуждават хората за липсата от необходимост от прилагането на климатични политики, за участието на гражданите в тях и за гражданския контрол върху изпълнението на тези политики;
• Среда за разпространение на фалшиви новини -  целенасоченото разпространение на заблуждаваща информация, която цели да внесе колебания сред гражданите за климатичните промени, за ролята на човека в тяхното причиняване и за неговата важна роля в борбата за ограничаване на причините за климатичната криза;
• Неразбиране и неосъзнаване на рисковете, свързани с климата - подценяване и игнориране на рисковете за здравето и просперитета ни като общество, за социалното и икономическото развитие на градовете, в които живеем, за опазването на природата и нейното значение за възможността да има живот на Земята;
• Неразбиране и неосъзнаване на възможностите, свързани със зелената трансформация - подценяване и игнориране на възможностите за по-здравословна среда за живот за нас и за децата ни, за развитие на иновативна икономика с грижа за природата, за конкурентоспособност и по-добри работни места, за съхранена природа, за обществен просперитет.

У нас

Липсата на комуникация, която предоставя достъпна, лесна и разбираема информация за климатичните промени е сериозно предизвикателство и заплаха. Както споменахме в предходни глави на този доклад, органите на местно самоуправление, които в България са общините, отговарят за 70% от мерките за ограничаване на парниковите емисии и за 90% от мерките за адаптиране в Европейския съюз. Напредъкът в намаляването на въглеродния отпечатък и в много сфери на кръговата икономика и зелената трансформация зависят от активното ангажиране на гражданите и всички заинтересовани страни с конкретни действия и мерки. В същото време, липсват ефективни и успешни комуникационни стратегии от общините в България, включително от Столична община, които да предоставят достъпна, лесна и разбираема информация и да ангажират успешно гражданите с важните стъпки за преодоляване на климатичните промени.

Затова и в рамките на “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” организирахме специален панел, който обсъди ролята на гражданите в зелената трансформация на общините и връзката на гражданското участие с предоставяната от властите информация - теми, които обикновено разглеждаме отделно, макар и да са взаимосвързани. В следващите редове ви представяме идеите на участниците в този панел.

Решения

Препоръки, свързани със създаване на Климатична комуникационна стратегия на общината:

• Създаване на Стратегия за комуникация на климатичните политики и тяхното значение за гражданите. Стратегията трябва да стъпва на детайлно разработено задание със заложени конкретни цели, свързани с промяна на нагласите и приобщаване на гражданите към зелените теми на общината, които от своя страна да се базират на конкретни данни за поведението на различни демографски групи и анализ на техните нагласи. Стратегията трябва да включва различни комуникационни подходи и активности, предназначени за различните целеви групи, с фокус върху младите хора
• Създаване на Работна група за изработване на Стратегията - в Работната група да бъдат задължително включени представители на районните администрации, на бизнеса, на науката, на гражданския сектор, социолози и комуникационни експерти. Работната група да има мандат от най-много шест месеца
• Стратегията, изработена от Работната група, да бъде внесена от общината за гласуване в общинския съвет в рамките на месец след изработването й
• В Стратегията задължително да бъде включено комуникирането на рисковете от климатичните промени: за здравето, включително на децата, за икономиката и работните места, за туризма, за инфраструктурата, за загубата на природни ресурси
• В Стратегията задължително да бъде включено комуникирането на ползите от зелената трансформация: за по-чист въздух, за по-малко причинители на алергии, за здравето на деца и възрастни, за развитието на нов тип икономика и повишаването на конкурентоспособността, за запазване на природните ресурси, за по-чист и приветлив град
• Разписване на комуникационни подходи и активности в Стратегията, които да бъдат съобразени с основни социално-демографски характеристики - възраст, достъп до интернет, тип на потребяваните медии, тип на потребяваните социални мрежи, тип на потребяваното съдържание (текст, видео).
• Разписване на мерки в Стратегията, които да бъдат насочени към районните администрации, за да бъдат обхванати различните особености по квартали и населени места в рамките на Столична община.
• Създаване на три типа годишни планове за комуникация в изпълнение на Стратегията за следващите четири години:
• Първо, създаване на годишни планове за комуникация на мерките за ограничаване на причините за климатичните промени и за разясняване на тяхното значение за хората;
• Второ, създаване на годишни планове за комуникация на мерките за адаптация и за разясняване на тяхното значение за хората;
• Трето, създаване на годишни планове за комуникация на здравните рискове от климатичните промени и на ползите за здравето от климатичните мерки
• Идентифициране и установяване на контакти с активни граждани в районите на София с цел формиране на група, която да наблюдава изпълнението на ангажиментите на Столична община и районите
• Разработване на модел за граждански мониторинг, в който активни граждани на ротационен доброволчески принцип да осъществяват този мониторинг
• Включване на зелени комуникационни и обучителни елементи в публичните мероприятия на Столична община, насочени към широката публика - в отбелязване на национални празници и прояви (Коледа, Нова година), в отбелязване на празниците на отделните райони и населени места в Столична община, както и в рамките на проявите по случай Деня на София
• Осъществяване на партньорства с бизнесите за съвместни комуникационни кампании, насочени към гражданите: например информационни пана в големи супермаркети и други
• Създаване на климатичен портал на общината, в който да се публикува по лесен, достъпен и разбираем начин цялата информация, свързана с климатичните политики
• Създаване на безплатен телефон за сигнали на гражданите -  към момента, телефонът на Контактния център на Столична община (0700 17 310) е импулсен и не се включва в пакетите с безплатни минути на мобилните оператори
• Създаване на специална категория за подаване на сигнали, свързани с изпълнението на климатичните политики и климатичните рискове в рамките на Контактния център на Столична община.

Други препоръки:

• Провеждане на обучения за повишаване на капацитета на общинските служители, които са отговорни по прилагането на мерките по контрол на изпълнението на климатичните политики
• Провеждане на кампании и практически обучения за граждани по ключови направления на зеления живот - разделно събиране на отпадъци, умно потребление на енергия вкъщи, замяна на пластмасови предмети, развитие на градско земеделие, ролята на гражданите в поддръжката на зелените междублокови пространства, ролята на гражданите за опазване на природата в и около града - паркове, реки, гори
• Провеждане на обучения за ученици в общинските училища по ключови направления на зеления живот
• Провеждане на годишни състезания за зелени идеи на ученици и студенти, чрез което да бъдат разпознавани зелени инициативи на младите хора и да бъде подкрепено тяхното развитие 
• Създаване на стратегия и план за действие за редовно събиране на данни по сектори и за демократизиране на достъпа до тези данни.
• При създаване на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни документи (стратегии, планове за действие и други) те да бъдат разписвани по начин, който посочва ясно отговорните лица и механизмите за контрол. Например, във всеки подобен документ да се следва следният модел - Посочване на конкретните ресурси - финансови и човешки, които ще бъдат необходими за изпълнението на мерките, както и как ще бъдат осигурени. Посочване на отговорните длъжностни лица за изпълнението на мерките. Посочване на длъжностните лица за контрол на изпълнението на мерките. Посочване на конкретните санкции при неизпълнение. Публикуване на годишни доклади по изпълнение на мерките, ефективността на контрола и наложените санкции.

Очертаните решения се базират на споделените идеи от участниците в този панел. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Доклад “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”

Докладът “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”, който можете да разгледате тук, обобщава идеите на 55 водещи експерти, който MOVE.BG събра преди няколко седмици - участваха представители на местните власти и на централното правителство, експерти от науката и гражданския сектор, представители на бизнеса и на финансовия сектор.

Експертите генерираха над 150 идеи, които Ви представяме в настоящия Доклад. Препоръките на участниците са обобщени и категоризирани и могат да бъдат използвани както от Столична община, така и от останалите общини в България.

Докладът съдържа 150 идеи за зелено развитие на София и на останалите общини в пет ключови  направления:

• Въвеждане на хоризонтален подход към климатичните политики на ниво местна власт
• Извършване на успешен енергиен преход на общините
• Реформиране на градското планиране и въвеждане на природно-базирани решения
• Включването на бизнеса в зелената трансформация на общините
• Включването на гражданите и ролята на комуникацията в този процес

Разгледайте докладът “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” тук.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!