Мелетий Софийски - пътят на един български духовник от Струмица до Софийската епархия

Разказ за житейския път на един от най-интересните български духовници - роденият в Струмица (дн. Северна Македония) митрополит Мелетий Софийски.


От Ангел Златков, публикувана на 22 май 2019

Митрополит Мелетий Софийски е роден в Струмица през далечната 1832 година в будно семейство - брат му е сред водачите на българската общност в града. На 15-годишна възраст баща му го изпраща в Зографския манастир при неговия вуйчо - видният книжновник йеромонах Антим Ризов.

В светата обител Мелетий е ръкоположен за йеродякон, след което следват дълги години на пътешествие, обучение и народнополезна дейност. Бъдещият митрополит учи в Богословския факултет на Атинския университет, посещава лекции във Виена, Берлин, Кишинев. Продължава образованието си в Санктпетербургската духовна академия и е ръкоположен за йеродякон в Киприяновския манастир.

През 1869 година се завръща в българските земи и изпълнява църковни длъжности в Сливенско и Ямболско. Оттам кариерата му се развива бързо и изключително успешно - заминава за Цариград, където е назначен за секретар на Привременния екзархийски смесен съвет към Българската Екзархия. Избран е за пръв Софийски митрополит - ръкоположен е на 15 октомври 1872 в църквата “Св. Стефан” лично от екзарх Антим I.

В София

През пролетта на 1873 г. Митрополит Мелетий е посрещнат от гражданите в София и започва службата си в епархията. Началото е трудно - той влиза в контакт с местните водачи на революционното движение и явно им симпатизира, което го въвлича в конфликт с османските власти.

След потушава на Априлското въстание е задържан в Берковица по доноси на заловени четници от четата на Христо Ботев. Уличен в революционна дейност, той използва висшия си сан и отказва да отговаря на въпросите на следствието.

Първоначално е изпратен във Видин, а след това и във вилаетския център Русе. Там за него се застъпва влиятелният Доростоло-Червенски митрополит Григорий, благодарение на който струмичанинът е освободен и му е позволено да се завърне в епархията си. Въпреки това отношенията му с властта се влошават още повече и в крайна сметка Екзархията е принудена временно да го отстрани от катедрата и да го повика в Цариград.

И тук дейният духовник не се задържа дълго - при новината за напредването на руските войски в българските земи, той, без позволение от екзарха напуска Цариград и се поставя в услуга на руската армия. Съдейства на Временното руско управление и без разрешението на Екзархията отново поема митрополитската катедра в София. Участва дейно в приемането на македонските бежанци и в организирането на Кресненско-Разложкото въстание. Избран е за председател на софийския комитет “Единство”.

В годините след създаването на Княжество България митрополит Мелетий се включва активно в политическия живот на младата българска държава. Той се нарежда след един от Учредителите, участвали в изготвянето и приемането на Търновската конституция. Това не го спира през 1881 година да подкрепи суспендирането на Конституцията и установения от княз Александър Режим на пълномощията, за което понася много критики от либералите.

Съвсем скоро обаче митрополитът разваля отношенията си и с консерваторите, като застава на страната на дошлите в страната руски генерали и правителството на ген. Соболев. Недоволството срещу него е толкова силно, че въпреки съпротивата на министър-председателя, митрополитът е отстранен от длъжност и е решено да бъде интерниран в Рилския манастир. В последствие се установява в Кюстендил, където притежава чифлик.

Тежко болен, през 1891 година митрополит Мелетий заминава на лечение в Кайро, от което така и не се връща повече в Родината. На 6 май 1891 в Египет той приключва земния си път и е погребан в манастира “Св. Георги”.

Въпреки противоречивите си отношения със Светия синод и с екзарха, митрополит Мелетий дарява всичките си средства на българската църква. Струмчанинът желае с част от годишните лихви да се дава една стипендия на българин от родния му град.

Изискването към стипендианта е след като завърши образованието си да стане свещеник в града или на друго място в Македония. Друга част от приходите са предназначени за издаване на литература с „вероизподно и нравствено съдържание“.

В годините до 1946 година съставеният дарителски фонд помага на десетки българи да получат своето образование. Закрит е от установения след 9 септември в България комунистически диктаторски режим.

Авторът на текста, Ангел Златков, е програмен координатор на  "Моята българска история".

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Моята българска история архивира и прави достъпни добрите примери и нечутите разкази от историческото минало на страната ни.

Защото твоята история е нашата обща история!

Включи се сега!

тагове
Актуално,
Автор
още по темата

още от Моята българска история