COP28: Десет точки за климата

Какво се случва в Европа и в света и защо е важна 28-та Международна среща за климата - научете в следващите редове.


От Марин Маринов, публикувана на 1 декември 2023

Въвеждане на холистичен подход към опазването на планетата.

Запазване на лидерската роля на Европейския съюз в климатичните цели и в тяхното прилагане.

Включване на мерките за посрещане на проявленията на климатичната криза в политиките за управление на всички сектори

Това са част от препоръките на европейското гражданско общество към участниците в 28-та Международна среща за климата. Гражданските идеи, озаглавени “Десет точки за Дубай”, бяха изпратени от Европейската комисия и Испанското председателство на Съвета на ЕС до ООН в навечерието на започналата вчера конференция COP28.

Десет точки за климата: говори гражданското общество

Десетте точки представляват препоръки към лидерите на ЕС и към правителствата на държавите членки, както и към всички участници в COP28. 

Документът включва идеи на представители на гражданското общество, събрани чрез две платформи. Едната е мрежата на посланиците на “Европейския пакт за климата” - инициатива на Европейската комисия, в която участват над 700 личности, развиващи климатични проекти и дейности в държавите членки на ЕС. Чрез специален въпросник над 100 от климатичните посланици дадоха своите препоръки за COP28. 

Техните идеи бяха обединени с препоръките, които представители на гражданското общество дадоха по време на “European Climate Stocktake” - специална конференция, проведена през октомври, която беше посветена на изпълнението на целите на Парижкото споразумение от страна на Европейския съюз.  

Препоръките от двете платформи бяха обединени и обобщени под формата на десет точки.

Десет точки за климата: холистичен подход

Една от препоръките, на която ви обръщаме специално внимание, е въвеждането на холистичен подход към опазването на нашата планета.

Или ако го преведем - въвеждане на цялостен и всеобхватен подход към мерките, с които трябва да запазим условията за живот на Земята подходящи и за следващите поколения.

Представителите на гражданското общество настояват този подход да бъде въведен както в създаването и прилагането на политики по сектори, така и в развитието на икономиката. Тоест, опазването на нашата планета да бъде интегрирано като цялостна програма във всички управленски и бизнес решения, действия и политики.

По този начин, според представителите на гражданското общество, ще гарантираме, че живеем в хармония с природата и разбираме как функционират природните екосистеми. И ще опазим нашия общ и единствен дом - Земята.

В холистичния подход задължително трябва да бъдат включени климатичните цели, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и въвеждането на практики на кръговата икономика. 

Опазването на природата и прилагането на климатичните цели трябва да върви ръка за ръка с икономическите политики, според представителите на европейското гражданско общество.

Координирано. Дългосрочно. И в цялостна управленска програма.

За тези идеи настояваме и ние в MOVE.BG. Вече повече от три години в рамките на инициираната от нас Коалиция “За зелен рестарт” работим за въвеждане на холистичен подход към климатичните политики в България - както на ниво централна власт (правителство), така и на ниво местна власт (общини). 

Най-новата ни инициатива Мисия Зелена София призовава за въвеждането на този подход в най-голямата община в България - Столична. 

София, която съсредоточава основното политическо и медийно внимание, би могла да служи като модел за останалите общини и да ги стимулира да тръгнат по този път. 

Защо това е важно?

Въвеждането на холистичен подход към климатичните промени на местно ниво е изключително важно, защото от общините зависят голяма част от политиките в две ключови направления: първо, прилагането на мерки за ограничаване на парниковите емисии - тоест, изпълнението на голяма част от политиките за борба с климатичните промени; както и второ - прилагането на мерки за подготовка за посрещане на проявленията на климатичните промени като наводнения, горещини, свлачища, безводие - тоест, изпълнението на политиките за адаптация към климатичната криза.

В българския контекст, въвеждането на холистичен подход както на ниво правителство, така и на ниво общини, е изключително важно на фона на предизвикателствата, с които вече се сблъскваме: проблемите със справянето с пожари и продължителни горещини през лятото на тази година, кризата с наводненията по Черноморието, които доведоха до човешки жертви и предизвикаха големи материални щети за домакинствата и за бизнеса, проблемите с липсата на валежи в Ловешко и Плевенско, които доведоха до продължителен воден режим по над 10 часа на ден, а ако погледнем към последните дни - проблемите с последствията от обилния снеговалеж и силен вятър, обхванали почти цялата страна. 

Глобалното затопляне - тоест, повишаването на средната глобална температура, предизвиква именно подобни аномалии - например, дълго продължаващи горещини, последвани от кратки, но интензивни валежи, които водят до наводнения. Или пък - сравнително топли зими, но съчетани с кратки и интензивни периоди на снеговалеж и ниски температури.

Климатичните политики се опитват да се справят с причините за климатичните промени, за да намалим честотата и силата на тези аномалии, от една страна. А от друга - да бъдем подготвени за посрещане на последствията от глобалното затопляне.

Поради това препоръките за подобряването на климатичните политики, каквито са включени в “Десетте точки за Дубай”, са изключително важни.

Десет точки за климата: останалите препоръки

Затова нека да се върнем към “Десетте точки за климата” и да погледнем към останалите девет препоръки. 

Представителите на европейското гражданско общество призовават за следните неща:

    • Да работим обединени за една обща цел на международната общност - изграждането на свят с нулеви нетни емисии, който е подготвен за проявленията на климатичните промени и е с подсигурена социална справедливост и мир;
    • Да бъдем по-амбициозни за постигане на целите на Парижкото споразумение, включително на задачите по намаляване на парниковите емисии, прилагането на политики за климатична адаптация и осигуряване на необходимото финансиране;
    • Да възприемем промените, които трябва да направим в борбата с климатичната криза, като безпрецедентна възможност за развитие - на обществото, на икономиката, на околната среда и на всеки един индивид;
    • Да задържим водещата роля на ЕС в климатичните цели и тяхното прилагане, включително чрез повишаване на целта за намаляване на парниковите емисии до 2030 година, както и бързо определяне на цел за 2040, за да се гарантира приемането на навременни мерки за нейното успешно изпълнение;
    • Да ускорим значително прехода към чисти форми на производство на енергия - по време на COP28 държавите да се обединят около категоричен отказ от използване на изкопаеми горива, а Европейският съюз да подкрепи призивите за тройно повишаване на ВЕИ капацитета на глобално ниво и за двойно повишаване на целта на блока за енергийна ефективност до 2030 година;
    • Да приемем спешни мерки за радикално намаляване на метановите емисии - този процес, според представители на гражданското общество, е изключително важен за успешното ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса;
    • Да засилим международното сътрудничество и солидарност между държавите и различните обществени групи - Европейският съюз да положи усилия да задържи водещата си роля в този процес;
    • Да засилим прилагането на мерки за посрещане на проявленията на климатичните промени, като мерките за адаптиране задължително да обхващат всички сектори - и още, на COP28 да бъде поставена световна цел за адаптация;
    • Да бъде мобилизиран по-голям финансов ресурс, който да бъде използван по най-ефективен начин за постигане климатичните цели, включително като се гарантират средства за покриване на загубите и щетите, причинени от климатичните промени. И още, ЕС и останалите донори на средства да приоритизират финансирането на най-засегнатите и уязвими от климатичната криза държави, включително тези в Африка. Международните финансови институции и банките за развитие да приведат своите цели в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Да се предприемат мерки, чрез които да се гарантира, че публичният ресурс за климатичните цели отпушва и мобилизира и частен ресурс. Принципът “замърсителят плаща” да се прилага на всички нива.

Десет точки за климата: защо са необходими по-високи цели?

Както споменахме, “Десетте точки за Дубай” са препоръки към участниците в COP28 и затова бяха публикувани в навечерието на срещата в Обединените арабски емирства. Конференцията COP28 започна на 30-ти ноември в Дубай и ще продължи до 12-ти декември, като в нея участват над 70 000 представители от цял свят - държавни и правителствени ръководители, представители на бизнеса, на науката и на гражданското общество. 

COP, или от англ. Conference of the Parties, е годишната конференция на страните, подписали Рамковата конвенция за изменението на климата на ООН. Конференцията в Дубай е първата международна среща от типа COP, на която държавите ще направят цялостен анализ на напредъка в изпълнението на целите на Парижкото споразумение за климата - това ще бъде първият подобен анализ след приемането на документа във френската столица.

Парижкото споразумение е прието през 2015 година и е подписано от почти 200 държави и територии. То представлява протокол към Рамковата конвенция за изменението на климата и заменя предишния подобен протокол - договорът от Киото. Парижкото споразумение цели да ограничи глобалното затопляне до под 2 градуса спрямо прединдустриалните нива, както и изразява стремеж то да бъде задържано в рамките на 1,5 градуса. Важна цел на протокола е и постигането на климатична неутралност до 2050 година - тоест, в средата на века да произвеждаме толкова парникови емисии, колкото природата може да погълне и да неутрализира по естествен път.

В изпълнение на тези задачи всяка държава изработва т.нар. национално определените приноси (НОП). Те представляват вид климатични планове, в които правителствата посочват техните климатични цели - до кога и с какъв процент държавите смятат да намалят парниковите си емисии, за да ограничат глобалното затопляне. Публикуван през ноември от ООН анализ на НОП-вете показва, че с настоящите си климатични цели държавите не изпълняват договореното в Парижкото споразумение и светът няма да може да ограничи глобалното затопляне. 

Подписването на Парижкото споразумение. 12 декември 2015 година, Франция. Снимка: "Уикипедия". Лиценз: CC.

Симон Стейл, изпълнителен секретар на агенцията по климат към ООН, призова държавите да използват COP28, за да повишат амбицията на своите климатични цели.

“Днешният доклад показва, че сумарно правителствата предприемат бебешки стъпки за предотвратяване на климатичната криза. Докладът показва и защо държавите трябва да направят смели крачки напред по време на COP28 в Дубай и да се върнат на правилния път.

COP28 трябва да се превърне в ясна повратна точка. Правителствата трябва не само да се споразумеят какви по-решителни действия в областта на климата ще бъдат предприети, но и да започнат да показват как точно ще ги прилагат.”

Броени часове преди старта на COP28, настоящата 2023 година беше обявена за най-топлата, откакто се измерва температурата на Земята. Освен това, предходният месец беше най-топлият октомври досега - включително с рекордно високи, на практика летни температури в Европа. А преди броени дни, за първи път средната глобална температура достигна 2 градуса спрямо прединдустриалните нива. Това се случи за кратко в рамките на 17-ти ноември. 

Защо е важно ограничаването на глобалното затопляне?

Според 6-тия аналитичен доклад на Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC), повишаването на температурата и последиците от това могат да станат необратими - намираме се в критична точка за бъдещето на нашата планета. Анализите на учените показват, че при 2 градуса повишаване на температурата природните аномалии ще зачестят значително, както и значително ще бъде разширен броят на засегнатите територии и население. Последиците варират спрямо особеностите на дадените региони, като за Южна Европа, където се намира и България, се очакват значителни периоди на горещини и суши, и предизвикани от тях проблеми с безводие.

Десет точки за климата: какво се случва в Европа?

Европа е континентът, който е най-засегнат от глобалното затопляне, показва доклад на Световната метеорологична организация. Нашата част от планетата се е затоплила над два пъти повече през последните три десетилетия спрямо останалите части на Земята. Освен това, Европа е отбелязала най-голямото повишение на температурата спрямо всички континенти.  

Сред една от последиците от климатичните промени, която сякаш неглижираме, но за която ни напомня докладът, е влиянието им върху нашето здраве. Според данните, промените в климата водят до разпространение на различни нови типове полени в Европа, които са сред причините за нарастващия брой хора с алергии. Вече над 24% от възрастните хора на Стария континент страдат от различни форми на алергия, включително тежки форми на астма, а процентът при децата е доста по-голям - между 30 и 40, и продължава да нараства.  

“Европа представя на живо картината на затоплящия се свят и ни напомня, че дори добре подготвените общества не са защитени от въздействието на екстремни метеорологични явления. [През 2022 година - б.а.] както и през 2021, големи части от Европа бяха засегнати от силни горещини и суша, които подхраниха горските пожари. През 2021 година големи наводнения причиниха смърт и опустошения”, заяви генералният секретар на Световната метеорологична организация проф. Петери Таалас и допълни: 

 “Що се отнася до смекчаването на последиците, добрите темпове в намаляването на емисиите на парникови газове в региона трябва да продължат, а амбицията трябва да се увеличи още повече. Европа може да играе ключова роля за постигането на въглеродно-неутрално общество до средата на века, за да се изпълни Парижкото споразумение.”

В същото време, в ЕС се появиха различни призиви за намаляване на амбициите на Европейския зелен пакт (Зелената сделка) - пактът, който е идея на настоящия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, е дългосрочната програма за развитие на ЕС, която включва мащабни реформи в редица сектори с цел постигане на климатична неутралност до 2050 година. 

През май месец френският президент Еманюел Макрон, както и най-голямата партия в Европарламента - Европейската народна партия (ЕНП), от която беше излъчена фон дер Лайен, се обявиха за “регулаторна пауза” в приемането на ново климатично законодателство, чрез което се въвеждат нови климатични цели или се повишава амбицията на вече съществуващите. Председателят на ЕК се разграничи от позицията на своята партия и защити Зелената сделка. Миналата седмица, Европейският парламент отхвърли ключово законодателство на Европейския зелен пакт - предложението на Еврокомисията за съкращаване с 50% на употребата на пестициди в земеделието, чиято цел е опазване на почвите, за да можем да ги използваме още дълго за отглеждане на плодове и зеленчуци, както и да си подсигурим по-чиста и по-здравословна храна.

Също така, в последните месеци се засилиха опасенията, че след европейските избори през 2024 година може да се намалят климатичните цели на ЕС, ако повече гласове в новия Европейски парламент спечелят евроскептични партии, които са и противници на борбата с климатичните промени. Според Лука Бергамачи, експерт от Италия, това може да е голям проблем за Европа и за международните климатични цели, защото ще означава по-слаби действия през следващите пет години - а според учените, периодът 2025-2030 ще най-критичният за ограничаване на глобалното затопляне.

На този фон, трябва да отбележим и една важна и положителна новина от последните часове. В публикуваната от Европейската комисия официална позиция на ЕС за участие в преговорите по време на COP28 се настоява за ускоряване на намаляването на емисиите и на прехода към чиста енергия. Част от препоръките от “Десетте точки за Дубай” са включени в официалната  преговорна позиция на Европейския съюз за COP28:

“[По време на COP28-б.а.] председателят Фон дер Лайен ще даде началото на Глобалния ангажимент за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, съвместно с Председателството на COP28, с цел утрояване на инсталираните мощности за енергия от възобновяеми източници и удвояване на енергийната ефективност до 2030 г. [...]

Що се отнася до адаптирането към изменението на климата, ЕС се ангажира да постигне ясен напредък по глобалната цел за адаптиране (ГЦА). Базираните на природата решения играят решаваща роля за осигуряване на възможност за адаптиране към изменението на климата и опазване на биологичното разнообразие," се посочва в прессъобщение на Еврокомисията.

Коалиция “За зелен рестарт”

По голяма част от идеите, посочени в “Десетте точки за Дубай”, работим от години в MOVE.BG. 

През 2020 година инициирахме Коалиция “За зелен рестарт”, която обединява представители на иновативната екосистема и природозащитни организации - MOVE.BG, WWF България, “Грийнпийс”-България и “Институт Кръгова Икономика”. За повече от три години, Коалицията организира различни дейности в подкрепа на превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа: проведохме кръгли маси с политици и представители на заинтересованите страни, публикувахме отворени писма с препоръки за подобряване на подхода към климата у нас, обединихме водещи български експерти и с тях заедно създадохме доклади с над 150 препоръки за успешен енергиен преход и за успешна зелена трансформация на икономиката и обществото.

Проведохме и редица кампании за ангажиране на широката публика - например, публикувахме първия Учебник по бъдеща история на България”, създадохме първото министерство в метасвета - българското виртуално Министерство на климатичния преход и зелената трансформация, както и представихме първия енергийно беден апартамент под наем в света - ColdB&B.

Създаваме заедно нашето зелено утре!

Включи се и ти!

Автор
още по темата

още от Градска джунгла