Отвъд Brexit

Какви ще бъдат дългосрочните ефекти от утвърдителния резултат на  референдума за излизане на Великобритания от ЕС предстои да видим. Краткосрочните са известни –  за една нощ Обединеното Кралство от пета икономическа сила в света стана шеста, 200 милиарда долара е загубата на Английската стокова борса, британската лира са обезцени с 13% за три дни, крайно десните и популистки гласове се надигнаха в цяла Европа, задълбочавайки разделението и несигурността . Заедно с това  Brexit мобилизира  европейското лидерство да търси решения за консолидиране на Съюза.

Ако обаче решим да прочетем без емоции и обвинения какво се случи във Великобритания в четвъртък,  ще разпознаем процес много по-дълбок от неадекватността на политическото лидерство да управлява обществените нагласи. Процес, разпростиращ се далеч отвъд Кралството. Великобритания има неблагоприятния шанс той да се прояви на неин терен.

Сблъсък на виждания и ценности

Референдумът очерта ясно разделителните линии на времето ни – поколенчески, образователни и регионални.  Позициите на младите и образованите, разпознаващи възможностите за развитие в глобалната свързана среда и рационализиращи ползите от участие в Европейския клуб, се разминават все по-дълбоко с представите за икономическа и социална сигурност на генерацията на вчерашния ден.   Неспособността да осмислят катаклизмите на времето ни като възможности кара по-ниско образованите хора да мигрират в изборите си към затваряне в познатото, националното, малкия кръг.  Задълбочават се различията между космополитните и  икономически силните центрове -  там, където е знанието, и периферията.

Brexit даде доказателствата за този процес.  75% от англичаните под 25 годишна възраст и едва 39% от тези над 65 години гласуваха  за оставането в ЕС.   За Европейска Великобритания  дадоха положителен вот 71% от британските граждани с университетско  образование, докато 66% от най-ниско образованите пожелаха държавата им да напусне ЕС.  Заговори се за Шотлондон заради ясно декларираната воля на индустриално развитата Шотландия и гражданите на Лондон за продължаване на членството на Великобритания в ЕС. Leave кампанията намери сериозна почва в провинциалните региони с неаргументирани обещания и игра със страховете на хората.

Дефицитите в модела за международно сътрудничество

Европейският съюз, роден и структуриран след Втората световна война като механизъм за партньорство и сътрудничество и гарант за мирно демократично развитие в Европа,  не обслужва пълноценно нуждите на новото време.  Тежката администрация, политиката на ‚червените килими‘, липсата на нов прочит на Европейския проект и  ясноартикулиране на ползите от това да сме заедно в Европа в обстановка на променен икономически и гео политически баланс в света, дава храна на национализма и ксенофобията в Европа.  Елитите не разбират отговорността   да преведат ползите от Европейското членство, но и своята роля  да адаптират европейския процес към стандартите на променения глобален свят.

Ако Борис Джонсън беше сметнал, че 12,6% от БВП на Великобритания зависи от търговия с най-важния й пазар ЕС, чието бъдещо гарантиране изисква огромни дипломатически усилия с непредвидим резултат, вероятно би укротил ревностната си кампания за излизане от Съюза.

Европа също се събуди от Brexit. Наред с разпознатите рискове за Европейския проект от надигаща се вълна от нови актове на евроскептични, популистки партии в Австрия, Дания, Унгария, Холандия и Полша, драматичните ефекти от Референдума за британската икономика и международен авторитет, отрезвиха елитите в Европа и  провокираха европейското лидерство за нов диалог за модела и ефикасността на Европейския процес. Вярвам, че той ще катализира бързи реформи в работата на ЕС, както и мерки за адекватното адресиране на демократичния дефицит.

Работещ европейски процес, отчитащ перспективите в променящия се свят, е нужен на всички нас като гарант за сигурността и качеството ни на живот. За България днес принадлежността към Европейския клуб е единственият хоризонт за развитие и градивен коректив - факт, който никой у нас не бива да подценява.

Глобалната свързаност демократизира достъпа до информация

Общественият процес има нови измерения в глобално свързаната среда. Социалните медии заменят по влияние класическите. Днес всеки от нас е медия и може да публикува тезата си, получавайки лесна публична подкрепа за нея.  Затворените клубове на избраните се подменят от онлайн агора, която все повече определя дневния ред на обществото. Формата е по-важна от съдържанието и популярност имат ефектните, а не експертните тези.  

Липсата на ограничения и граници прави мрежата удобна среда за бързо утвърждаване на  спекулативни и манипулативни тези. Тя е лупа на ценностната ни и морална рамка.

Формалното политическо лидерство е принудено да мимикрира в тази нова среда без да притежава инструментите да я управлява.  Тя променя понятията за отговорност и влияние на заявилите се да управляват обществения процес. Един twitter пост с обещание за пренасочване на национален бюджет от финансиращ евросолидарно развитие  в здравеопазване резонира много по-силно от същото обещание на партиен митинг. Резултатът от  референдума във Великобритания го  доказва.

Девалвира критичността на публиката към качеството на информацията 

Конкурираща се информация от всевъзможни източници ни атакува по формални и неформални канали.  Отсяването на истината от спекулацията в информационния поток, който ни залива, е все по-трудно. Времето, отделяно за съдържателно осмисляне – все по-малко.  Хората често правят избори без задълбочен анализ, следвайки популярни тези във ФБ, а мярката е броят на лайковете.

Утвърждава се манталитетът ‚Не е нужно да го знам,  Google знае всичко‘.  За много Google е последна инстанция. Както четохме тези дни Google се оказа съветник и на голяма част от британците за последиците от избора им след оповестяването на резултатите от референдума. Според Гугъл „Какво е ЕС?“ е бил вторият най-търсен въпрос във Великобритания след обявяването на резултатите от референдума, след „Какво означава да напуснем ЕС?“ на първо. Пост фактум. Преди това са лайковете във ФБ.

Лесен канал за манипулация

Липсата на критичност към информацията създава благодатна среда за разпространението на популистки и манипулативни тези.  От нея се възползват  заинтересованите от дестабилизация на Европа и света. Те добре познават и използват всички канали за руиниране на общественото доверие чрез всяване на съмнения и разделение и обещания за лесни, ‚магически‘ решения на проблемите.

Наред с алтернативните, класическите медии също често стават проводник на такъв тип идеи. В надпреварата за внимание на онлайн медийния терен те трудно успяват да удържат професионална линия. Често изборът пада на ефектни въздействащи новини за сметка на значимите. Тези, които носят тираж.  Флиртът с публиката или целенасочената подмяна на значимото с ефектни информационни димки, изкривяват  дневния ред на обществената информираност и нагласи.

Brexit се случи заради дългогодишното тиражиране на едностранчиви и злепоставящи Европа идеи, които заглушиха конструктивно критичните гласове във Великобритания. Нетният губещ днес са англичаните, но и всички европейци. Това е дневният ред на онези, които имат интерес от нестабилна разединена Европа за осъществяване на своите геополитически амбиции. Осмислянето на проблемите в Европа от такава перспектива изисква консолидиране на градивните сили и единен глас на формалното и неформално лидерство в противовес на манипулативните.  То означава отказ от заиграване с публиката за краткосрочни политически цели.

Хранителна среда за популизма

Всъщност до такъв резултат от Референдума във Великобритания се стигна тъкмо поради такъв флирт с  обществените очаквания. Предизборното обещание на Камерън за допитване до народа на тема членството в ЕС спаси краткосрочно партията му, излагайки на риск бъдещето както на Великобритания, така и на Европа. На практика той отвори вратата за  Фарадж, а и за партийния му опонент Борис Джонсън.  Резултатът е известен.

Финалистът Тръмп е продукт на същия процес. Българските лица ги знаем.

Неформалното лидерство подменя партийното

Brexit оявни и друг аспект на променената среда. Ролята на партиите в класическия им практикуван днес формат се подменя от мрежи по интереси. Все повече хората избират да се сдружават краткосрочно около идеи и каузи за сметка на ревностно следване на партийни доктрини.  Силата на колективния глас, боравещ с новите инструменти на свързаност,  не може да бъде овладяна от класическите институти за израз на колективна политическа воля.  Пример за това са събраните само за 48 часа над 3,5 милиона гласа за прегласуване на референдума във Великобритания.

Новото време идва с нови аксиоми - на свързаност, солидарност, споделяне

Brexit извади на повърхността дефицитите и ретроградността на традиционния политически процес - в Обединеното кралство, в Европа и света.  Новото време идва с изцяло нова философия –  на свързаност, солидарност, споделеност. Философия, чиито носители са тези 25 годишните знаещи, които разбират предимствата на свързания свят и избират за себе си да градят през колаборация. Те са критични към проблемите в средата, но търсят решения през обединение и каузи. Това е нова морална рамка на живот, в която противопоставянето се заменя от споделеност. Ролята и силата на хората на новото време расте. Те са навсякъде и са заедно, защото знаят кода на новия свързан свят.  Институциите трябва да се променят според регламентите на този нов ред или да отпаднат – в Обединеното кралство, Европа и света. Brexit е болезнен урок по пътя към тази промяна.

MOVE.BG

от Саша Безуханова

Статията е публикувана с малки редакции във в. Капитал.