Мисия Зелена България: препоръките на експертите за развитието на умни градове у нас

Представяме ви очертаните предизвикателства и генерираните идеи за тяхното преодоляване в групата “Мисия Умни градове”, част от инициативата “Мисия Зелена България”.


От МOVE.BG, публикувана на 22 август 2022

Инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” събра над 50 от водещите български специалисти от сферите на иновативната икономика, енергийния преход, биоикономиката и биомасата, умните градове, природно-базираните решения и устойчивите финанси. Те взеха участие в специално събитие за генериране на идеи “Мисия Зелена България”, мотивирани от желанието да помогнат за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа.

По време на събитието бяха очертани над 150 предизвикателства пред устойчивото развитие на България, както и над 150 препоръки за тяхното преодоляване. Коалиция “За зелен рестарт” обобщи идеите в специален доклад, съдържащ шест тематични глави, на основата на шестте групи, в които бяха разделени участниците: 

  • Мисия Зелени иновации
  • Мисия Енергийна независимост
  • Мисия Биоикономика
  • Мисия Умни градове
  • Мисия Природно-базирани решения
  • Мисия Устойчиви финанси

Днес ви представяме предизвикателствата и препоръките от група “Мисия Умни градове”Сред участвалите експерти в панела са:

  • Светослав Стойков, съосновател на ИКИ - водещ на панела;
  • Ина Цветкова, съосновател на ИКИ - рапортьор на панела;
  • Петко Анчев, оперативен директор на Lime за България и Гърция;
  • Борис Бонев, основател на “Спаси София”, независим общински съветник в Столичния общински съвет;
  • Жоро Пенчев, съветник на министъра на електронното управление с ресор данни и информационни системи, експерт технологии, управление и икономика в “Сдружение за градски политики”;
  • Евгения Ташева, експерт, екологично сдружения “За Земята”.

Мисия Умни градове

Знаете ли че?

В момента над 75% от населението на ЕС живее в градове, а на световно ниво - тези населени места потребяват над 65% от енергията и са източник на 70% от парниковите емисии. Градовете със своя финансов, технологичен, икономически и човешки потенциал могат да бъдат в основата на успешния зелен преход. За да се случи това обаче, градовете трябва да бъдат реформирани и модернизирани в зелена и дигитална посока. Това цели да направи и концепцията за развитие на умни градове (smart cities). 

Какво обаче представлява един smart city?

Умният град е място, където ресурсите се използват по умен начин, като в същото време се подобряват условията за живот на хората и за работа на бизнеса, както и състоянието на околната среда, чрез максимално информирани решения, базирани на данни. Това е възможно чрез прилагането на иновативни решения, основно базирани на използването на цифрови технологии, внедряването на кръгови практики в икономиката и използването на надеждни системи за качествено събиране и постоянно актуализиране на данни. По този начин, в един умен град съществуващите мрежи и услуги стават по-ефективни и зелени, както и се създават нови, модерни и екологосъобразни продукти и услуги. 

Така можем на кратко да обобщим виждането на Европейската комисия към smart city концепцията.

“Един интелигентен град надхвърля използването на цифрови технологии за по-добро използване на ресурсите и по-малко емисии. Умен град означава по-интелигентни градски транспортни мрежи, подобрено водоснабдяване и съоръжения за изхвърляне на отпадъци и по-ефективни начини за осветление и отопление на сградите. Smart city, също така означава отзивчива и ефикасна градска администрация, по-безопасни обществени пространства и посрещане на нуждите на застаряващото население,” разясняват от ЕК.

А къде сме ние?

Страната ни продължава да изпитва сериозни затруднения с ключови аспекти, свързани с преминаването към умни градове: българските малки и средни предприятия (МСП), които са гръбнакът на икономиката, са на предпоследно място по интегриране на цифрови технологии в ЕС; в България едва 2.6% от всички използвани материали идват от рециклиране и преизползване (вторични потоци) - при средно ниво в Евросъюза от 12.8% и над 30% за лидера Нидерландия; електрическите автобуси в градския транспорт у нас са все още в начална фаза на въвеждане - в момента, според публичните данни, едва електробуса са в движение в София (данни за 2021 година) или под 10% от всички автобуси. Същевременно, други държави от ЕС вече са преминали към използване основно на електрически автобуси с цел постигане на нулеви нетни емисии в градския транспорт - Дания 78% от автобусите в обществения транспорт, Люксембург и Нидерландия - по 75%. 

Според експертите в панела “Мисия Умни градове” основен проблем в България е липсата на качествени, актуализирани и достъпни данни. Това е ключово предизвикателство, тъй като данните са в основата на въвеждането на успешни практики на smart city.

Предизвикателства

Законови и административни предизвикателства:

  • Липса на ясни цели на национално ниво за развитие на умни градове у нас - например, конкретни цели за енергийна ефективност, намаляване на емисиите, рециклиране на отпадъците;
  • Липса на дългосрочна визия за развитие на практики на умните градове в българските общини;
  • Проблем с последователността на изпълнението на мерките за развитие на умни градове сред част от общините с въведени подобни политики;
  • Липса на политическа воля и наличие на икономически интереси, които спират придвижването на проекти за развитие на умни градове;
  • Липса на експертен ресурс в част от общинските администрации в България;
  • Гражданите не осъзнават в достатъчна степен ефекта от техните действия върху състоянието на градската среда - за това допринасят и местните политики, като анонимните комунални услуги, където унифицираната система не стимулира гражданите да разбират ефектите от техните начини на потребление;
  • Слабото използване на градския транспорт от гражданите;
  • Липса на система за реакция при аварии с автобуси в най-големия обществен транспорт у нас - този в София;
  • Ниските нива на рециклиране на отпадъците;
  • Липса на условия за ходене пеша - няма достатъчно пешеходни зони и алеи за безопасно придвижване;
  • Неразвита система от велоалеи;
  • Липса на реална оценка на сградния фонд.

Предизвикателства пред осигуряването и използването на надеждни и актуални данни:

  • Непълни данни от отделните сектори (например, от градския транспорт), а в някои сектори изобщо липсващи данни, особено такива, в които данни не могат да се събират по технологичен път;
  • Липса на мотивация в местните администрации, включително на ниво кметове, за предоставяне на данни, например за енергийното потребление на сградите;
  • Липса на визия защо е необходимо да бъдат събирани данни;
  • Липса на визия защо и как е полезно използването на данни за подобряване на градската среда;
  • Проблем с противоречиви данни - данни, които са променени за постигането на конкретни цели за получаване на средства от европейските фондове и програми;
  • Масови проблеми с качеството на данните, остарели методи на съхранение, липса на интеграция и интерфейси за обмен на данни;
  • Липса на инструментариум за анализ на данни, включително софтуерни модели от съвременно поколение, които да бъдат захранвани с данни;
  • Липса на меки умения за работа с данни сред администрацията.

Финансови предизвикателства:

  • Липса на средства и човешки ресурс за качествено събиране, поддържане и актуализиране на бази данни в част от общините.

Решения

Законови и административни решения:

  • Изработване на ясни цели на национално ниво за развитие на умни градове у нас - например, конкретни цели за енергийна ефективност, намаляване на емисиите, рециклиране на отпадъците;
  • Изработване на дългосрочна визия за развитие на практики на умните градове в българските общини;
  • Осигуряване на механизми за контрол на изпълнението на приети мерки и политики за развитие на умни градове;
  • Мерки за осигуряване на необходимата експертиза в тези общини, където липсва експертен потенциал към момента;
  • Въвеждане на принцип за работа с външни експерти - експерти от държавите членки на ЕС, които са готови да ни предоставят съвети и работещи решения;
  • Анализ на необходимостта от промени в местните данъци и такси с цел въвеждане на мерки, чрез които гражданите да осъзнават ефектите от тяхното поведение върху градската среда;
  • Провеждане на кампании за привличане на пътниците към използване на градския транспорт;
  • Въвеждане на система за реакция при аварии с автобуси в Столичния градски транспорт;
  • Създаване на кампании за информиране на потребителите за правилно рециклиране -  с ясна и ефективна комуникация към гражданите;
  • Създаване на проект за технически паспорти на сградите за реална оценка на сградния фонд;
  • Подобряване и разширяване на пешеходните зони;
  • Подобряване и разширяване на велоалеите;
  • Анализ на успешни примери от чужбина и на възможностите те да бъдат въведени у нас спрямо нуждите в българските градове - споделени подобни примери от експертите в “Мисия Умни градове”: от Парма - премахване на контейнерите за разделно събиране, освобождавайки паркоместа, и въвеждане на схема за график на събиране на различните видове отпадъци; датчици за обем на отпадъците, допълнително таксуване над определен праг; приложение за следене на таксите за отпадъци от гражданите в реално време; от Сеул - въвеждане на датчици за запълняемостта на контейнерите, което довежда до спад от 30% в разходите за сметосъбиране и 86% намаляване на честотата на събиране на отпадъци; от Барселона - въвеждане на смарт метъри (електро) за домакинствата, предоставяне на конкретни технически решения на потребителите, които споделят данните си.

Решения за осигуряване и използване на надеждни и актуални данни:

  • Изработване на планове от местните администрации за събиране на данни с посочени ясни цели;
  • Въвеждане на механизми за актуализиране и поддържане на данните;
  • Въвеждане на механизми за осигуряване на надеждността на данните - например, чрез периодични социологически проучвания за верификация на събраната информация;
  • Въвеждане на индикатори за постигане на целите от работата с данните;
  • Въвеждане на индикатори за идентифициране на липсите в системите с бази от данни;
  • Създаване на дългосрочен план/стратегия на национално ниво за използването на данни за създаване на по-качествена среда;
  • Създаване на унифицирана система за събиране и споделяне на данните - тоест, изработване на единна рамка на национално ниво, за да бъде улеснено използването им;
  • Създаване на мотивирани екипи за работата със системите с бази данни;
  •  Отваряне на данните за трети страни - данните трябва да бъдат достъпни за бизнеса, учени, НПО-та, за да могат и третите страни да предложат решения на база на тези данни в духа на Европейската стратегия за данните и Регламента за управление на данните;  
  • Въвеждане на задължение общините да предоставят свободно данните за градския транспорт -  в момента Столична община не предоставя тези данни на Google и затова в Google Maps няма коректни данни за продължителността на пътуването с публичния транспорт;
  • Въвеждане на механизъм, който да гарантира, че се събират правилните данни  - данните за измерване на ефекта, а не на дейността (например, не данни за извозване на отпадъци, а за реалното количество на рециклирани отпадъци);
  • Използване на данните за поставяне на количествени и дългосрочни цели - например, за постигане на определени нива на енергийна ефективност, за въвеждане на възобновяеми енергийни източници;
  • Създаване на единна рамка за необходимите меки умения за боравене със събираните данни -  програма на национално ниво за изграждане на минимален капацитет в общините за кратко време (в срок за 3-4 години) за работа с дигитални данни;
  • Въвеждане на принцип на работа с експерти от различните сфери, които да помогнат за идентифицирането на конкретните умения, които са необходими на администрацията за работа с данни;
  • Създаване на зелена мрежа, в която големите градове да споделят данни по между си.

Финансови решения:

  • Осигуряване на необходимите средства за качествено събиране, поддържане и актуализиране на бази данни в общините, където няма заделен бюджет за тези цели, включително чрез очаквани средства от европейските оперативни програми и НПВУ.

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панел “Мисия Умни градове". Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела. 

Прочетете целия доклад “Мисия Зелена България” тук.

Научете още за инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” тук.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла