Мисия Зелена България: препоръките на експертите за развитието на умни градове у нас

Част от участниците в групата "Мисия Умни градове".

Инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” събра над 50 от водещите български специалисти от сферите на иновативната икономика, енергийния преход, биоикономиката и биомасата, умните градове, природно-базираните решения и устойчивите финанси. Те взеха участие в специално събитие за генериране на идеи “Мисия Зелена България”, мотивирани от желанието да помогнат за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа.

По време на събитието бяха очертани над 150 предизвикателства пред устойчивото развитие на България, както и над 150 препоръки за тяхното преодоляване. Коалиция “За зелен рестарт” обобщи идеите в специален доклад, съдържащ шест тематични глави, на основата на шестте групи, в които бяха разделени участниците: 

• Мисия Зелени иновации
• Мисия Енергийна независимост
• Мисия Биоикономика
• Мисия Умни градове
• Мисия Природно-базирани решения
• Мисия Устойчиви финанси

Днес ви представяме предизвикателствата и препоръките от група “Мисия Умни градове”. Сред участвалите експерти в панела са:

• Светослав Стойков, съосновател на ИКИ - водещ на панела;
• Ина Цветкова, съосновател на ИКИ - рапортьор на панела;
• Петко Анчев, оперативен директор на Lime за България и Гърция;
• Борис Бонев, основател на “Спаси София”, независим общински съветник в Столичния общински съвет;
• Жоро Пенчев, съветник на министъра на електронното управление с ресор данни и информационни системи, експерт технологии, управление и икономика в “Сдружение за градски политики”;
• Евгения Ташева, експерт, екологично сдружения “За Земята”.

Мисия Умни градове

Знаете ли че?

В момента над 75% от населението на ЕС живее в градове, а на световно ниво - тези населени места потребяват над 65% от енергията и са източник на 70% от парниковите емисии. Градовете със своя финансов, технологичен, икономически и човешки потенциал могат да бъдат в основата на успешния зелен преход. За да се случи това обаче, градовете трябва да бъдат реформирани и модернизирани в зелена и дигитална посока. Това цели да направи и концепцията за развитие на умни градове (smart cities). 

Какво обаче представлява един smart city?

Умният град е място, където ресурсите се използват по умен начин, като в същото време се подобряват условията за живот на хората и за работа на бизнеса, както и състоянието на околната среда, чрез максимално информирани решения, базирани на данни. Това е възможно чрез прилагането на иновативни решения, основно базирани на използването на цифрови технологии, внедряването на кръгови практики в икономиката и използването на надеждни системи за качествено събиране и постоянно актуализиране на данни. По този начин, в един умен град съществуващите мрежи и услуги стават по-ефективни и зелени, както и се създават нови, модерни и екологосъобразни продукти и услуги. 

Така можем на кратко да обобщим виждането на Европейската комисия към smart city концепцията.

“Един интелигентен град надхвърля използването на цифрови технологии за по-добро използване на ресурсите и по-малко емисии. Умен град означава по-интелигентни градски транспортни мрежи, подобрено водоснабдяване и съоръжения за изхвърляне на отпадъци и по-ефективни начини за осветление и отопление на сградите. Smart city, също така означава отзивчива и ефикасна градска администрация, по-безопасни обществени пространства и посрещане на нуждите на застаряващото население,” разясняват от ЕК.

А къде сме ние?

Страната ни продължава да изпитва сериозни затруднения с ключови аспекти, свързани с преминаването към умни градове: българските малки и средни предприятия (МСП), които са гръбнакът на икономиката, са на предпоследно място по интегриране на цифрови технологии в ЕС; в България едва 2.6% от всички използвани материали идват от рециклиране и преизползване (вторични потоци) - при средно ниво в Евросъюза от 12.8% и над 30% за лидера Нидерландия; електрическите автобуси в градския транспорт у нас са все още в начална фаза на въвеждане - в момента, според публичните данни, едва електробуса са в движение в София (данни за 2021 година) или под 10% от всички автобуси. Същевременно, други държави от ЕС вече са преминали към използване основно на електрически автобуси с цел постигане на нулеви нетни емисии в градския транспорт - Дания 78% от автобусите в обществения транспорт, Люксембург и Нидерландия - по 75%. 

Според експертите в панела “Мисия Умни градове” основен проблем в България е липсата на качествени, актуализирани и достъпни данни. Това е ключово предизвикателство, тъй като данните са в основата на въвеждането на успешни практики на smart city.

Предизвикателства

Законови и административни предизвикателства:

• Липса на ясни цели на национално ниво за развитие на умни градове у нас - например, конкретни цели за енергийна ефективност, намаляване на емисиите, рециклиране на отпадъците;
• Липса на дългосрочна визия за развитие на практики на умните градове в българските общини;
• Проблем с последователността на изпълнението на мерките за развитие на умни градове сред част от общините с въведени подобни политики;
• Липса на политическа воля и наличие на икономически интереси, които спират придвижването на проекти за развитие на умни градове;
• Липса на експертен ресурс в част от общинските администрации в България;
• Гражданите не осъзнават в достатъчна степен ефекта от техните действия върху състоянието на градската среда - за това допринасят и местните политики, като анонимните комунални услуги, където унифицираната система не стимулира гражданите да разбират ефектите от техните начини на потребление;
• Слабото използване на градския транспорт от гражданите;
• Липса на система за реакция при аварии с автобуси в най-големия обществен транспорт у нас - този в София;
• Ниските нива на рециклиране на отпадъците;
• Липса на условия за ходене пеша - няма достатъчно пешеходни зони и алеи за безопасно придвижване;
• Неразвита система от велоалеи;
• Липса на реална оценка на сградния фонд.

Предизвикателства пред осигуряването и използването на надеждни и актуални данни:

• Непълни данни от отделните сектори (например, от градския транспорт), а в някои сектори изобщо липсващи данни, особено такива, в които данни не могат да се събират по технологичен път;
• Липса на мотивация в местните администрации, включително на ниво кметове, за предоставяне на данни, например за енергийното потребление на сградите;
• Липса на визия защо е необходимо да бъдат събирани данни;
• Липса на визия защо и как е полезно използването на данни за подобряване на градската среда;
• Проблем с противоречиви данни - данни, които са променени за постигането на конкретни цели за получаване на средства от европейските фондове и програми;
• Масови проблеми с качеството на данните, остарели методи на съхранение, липса на интеграция и интерфейси за обмен на данни;
• Липса на инструментариум за анализ на данни, включително софтуерни модели от съвременно поколение, които да бъдат захранвани с данни;
• Липса на меки умения за работа с данни сред администрацията.

Финансови предизвикателства:

• Липса на средства и човешки ресурс за качествено събиране, поддържане и актуализиране на бази данни в част от общините.

Решения

Законови и административни решения:

• Изработване на ясни цели на национално ниво за развитие на умни градове у нас - например, конкретни цели за енергийна ефективност, намаляване на емисиите, рециклиране на отпадъците;
• Изработване на дългосрочна визия за развитие на практики на умните градове в българските общини;
• Осигуряване на механизми за контрол на изпълнението на приети мерки и политики за развитие на умни градове;
• Мерки за осигуряване на необходимата експертиза в тези общини, където липсва експертен потенциал към момента;
• Въвеждане на принцип за работа с външни експерти - експерти от държавите членки на ЕС, които са готови да ни предоставят съвети и работещи решения;
• Анализ на необходимостта от промени в местните данъци и такси с цел въвеждане на мерки, чрез които гражданите да осъзнават ефектите от тяхното поведение върху градската среда;
• Провеждане на кампании за привличане на пътниците към използване на градския транспорт;
• Въвеждане на система за реакция при аварии с автобуси в Столичния градски транспорт;
• Създаване на кампании за информиране на потребителите за правилно рециклиране -  с ясна и ефективна комуникация към гражданите;
• Създаване на проект за технически паспорти на сградите за реална оценка на сградния фонд;
• Подобряване и разширяване на пешеходните зони;
• Подобряване и разширяване на велоалеите;
• Анализ на успешни примери от чужбина и на възможностите те да бъдат въведени у нас спрямо нуждите в българските градове - споделени подобни примери от експертите в “Мисия Умни градове”: от Парма - премахване на контейнерите за разделно събиране, освобождавайки паркоместа, и въвеждане на схема за график на събиране на различните видове отпадъци; датчици за обем на отпадъците, допълнително таксуване над определен праг; приложение за следене на таксите за отпадъци от гражданите в реално време; от Сеул - въвеждане на датчици за запълняемостта на контейнерите, което довежда до спад от 30% в разходите за сметосъбиране и 86% намаляване на честотата на събиране на отпадъци; от Барселона - въвеждане на смарт метъри (електро) за домакинствата, предоставяне на конкретни технически решения на потребителите, които споделят данните си.

Решения за осигуряване и използване на надеждни и актуални данни:

• Изработване на планове от местните администрации за събиране на данни с посочени ясни цели;
• Въвеждане на механизми за актуализиране и поддържане на данните;
• Въвеждане на механизми за осигуряване на надеждността на данните - например, чрез периодични социологически проучвания за верификация на събраната информация;
• Въвеждане на индикатори за постигане на целите от работата с данните;
• Въвеждане на индикатори за идентифициране на липсите в системите с бази от данни;
• Създаване на дългосрочен план/стратегия на национално ниво за използването на данни за създаване на по-качествена среда;
• Създаване на унифицирана система за събиране и споделяне на данните - тоест, изработване на единна рамка на национално ниво, за да бъде улеснено използването им;
• Създаване на мотивирани екипи за работата със системите с бази данни;
•  Отваряне на данните за трети страни - данните трябва да бъдат достъпни за бизнеса, учени, НПО-та, за да могат и третите страни да предложат решения на база на тези данни в духа на Европейската стратегия за данните и Регламента за управление на данните;  
• Въвеждане на задължение общините да предоставят свободно данните за градския транспорт -  в момента Столична община не предоставя тези данни на Google и затова в Google Maps няма коректни данни за продължителността на пътуването с публичния транспорт;
• Въвеждане на механизъм, който да гарантира, че се събират правилните данни  - данните за измерване на ефекта, а не на дейността (например, не данни за извозване на отпадъци, а за реалното количество на рециклирани отпадъци);
• Използване на данните за поставяне на количествени и дългосрочни цели - например, за постигане на определени нива на енергийна ефективност, за въвеждане на възобновяеми енергийни източници;
• Създаване на единна рамка за необходимите меки умения за боравене със събираните данни -  програма на национално ниво за изграждане на минимален капацитет в общините за кратко време (в срок за 3-4 години) за работа с дигитални данни;
• Въвеждане на принцип на работа с експерти от различните сфери, които да помогнат за идентифицирането на конкретните умения, които са необходими на администрацията за работа с данни;
• Създаване на зелена мрежа, в която големите градове да споделят данни по между си.

Финансови решения:

• Осигуряване на необходимите средства за качествено събиране, поддържане и актуализиране на бази данни в общините, където няма заделен бюджет за тези цели, включително чрез очаквани средства от европейските оперативни програми и НПВУ.

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панел “Мисия Умни градове". Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела. 

Прочетете целия доклад “Мисия Зелена България” тук.

Научете още за инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” тук.