Зеленият дневен ред: Планът "Испания 2050" или пътят към лидерство в света на бъдещето

В третата ни статия, посветена на управлението на климатичния преход в Испания, ви представяме един интересен пример: как се създава план за бъдещето на основата на експертизата на учените.


От Марин Маринов, публикувана на 20 май 2022

В продължение на две статии ви разказахме интересни примери как Испания управлява политиките си за ограничаване и адаптираме към климатичните промени, както и тези за зелена трансформация. Първо, ви запознахме с основната институция, отговорна за тези процеси и с нейните правомощия - Министерството на екологичния преход. Във втората ни статия научихте за участието на гражданите в генерирането на решения по тези теми чрез Гражданската асамблея за климата. А днес ще ви разкажем за един още по-интересен пример, който затваря този своеобразен кръг на заинтересовани страни - Докладът за бъдещето "Испания 2050". Това е проект, който съдържа визията на водещи испански учени как страната трябва да се развива в следващите 30 години, включително по темата устойчиво развитие, за да бъде сред лидерите в Европа и в света.

Знаете, че и ние в инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт", направихме нещо подобно, дори преди Испания - събрахме над 50 от водещите български експерти, които генерираха над 130 предложения за превръщането на Националния план за възстановяване и устойчивост в дългосрочна програма за реформи на България. А на основата на тези идеи издадохме "Учебника по бъдеща история на България" - проект, който показва как страната ни може да се превърне в един от зелените и иновативни лидери в Европа.

Испанският пример

Проектът "Испания 2050" е инициатива на премиера Педро Санчес, която има за задача да обедини учени с различни политически възгледи около идеята за планиране на бъдещето на страната. 

Целта на проекта е да се създаде програма, която е независима от политическо влияние и която да служи като коректив за посоката на развитие на Испания. Програма, която да се изпълнява независимо от политическите кризи и нестабилните управляващи конфигурации, в които през последните години се наблюдава преобладаващо управление на правителства на малцинството с плаващи мнозинства по различни теми - което пък е сериозно предизвикателство пред изпълнението на дългосрочни политики.

Правителството посочва две водещи задачи на инициативата "Испания 2050":

  • Да подобри разбирането на държавата и обществото за социалните, икономическите и екологичните предизвикателства и възможности, с които Испания ще се срещне в следващите три десетилетия;
  • Да се генерира чрез дискусия с включване на заинтересованите страни споделена визия за бъдещето на Испания - затова каква Испания искат испанците като общество. И съответно - да могат да се изработят приоритети, да се координират усилия и да се гарантира просперитетът и добруването на испанските граждани в следващите десетилетия.

Настояще и бъдеще

Проектът "Испания 2050" се администрира от Националния офис за планиране на бъдещето и за стратегически анализ към кабинета на министър-председателя. В рамките на период от една година учените работеха по 50 цели, които трябва да гарантират лидерството на Испания в настоящето и в бъдещето. Те генерираха над 200 предложения за изпълнение на тези цели, както и посочиха количествени показатели за измерване на напредъка по всяка една цел. В момента Докладът е отворен за обществено обсъждане от всички заинтересовани страни.

Учените в инициативата "Испания 2050" са доказани експерти с испански произход, работещи за научни институти, университети, лаборатории и неправителствени организации, базирани в страната или извън нея. Всички те участват в проекта напълно безвъзмездно - без заплащане.

"През последните 30 години Испания претърпя изключителна трансформация от страна с ниски показатели в рамките на Европейския съюз като достигна, а в много случаи и надмина средните стойности за ЕС по много икономически, социални и екологични показатели. Затова въпросът, който си зададохме в началото на този проект, беше:

Какво ще трябва да направим през следващите 30 години, за да настигнем страните с по-високи резултати?

За да ни помогнат да отговорим на този въпрос, събрахме мултидисциплинарен екип от водещи учени, който са различни по възраст, пол, академични направления и политически възгледи. Общо сто учени, икономисти, географи, историци, инженери, юристи, политолози, психолози и социолози, които работиха с Офиса за планиране на бъдещето в продължение на цяла година, като проучваха емпиричните данни и ги използваха, за да хвърлят светлина върху основните предизвикателства пред настоящето и бъдещето на Испания," посочват от правителството.

Докладът е с обем почти 700 страници, като идеите на учените в него са разделени в девет тематични групи. Тези групи всъщност са деветте основни предизвикателства пред настоящето и бъдещето на Испания, които са анализирали участниците в инициативата (представяме ги в трето лице, мн.ч., както са работели по тях учените):

  • Как да повишим производителността - в смисъл да подобрим подготовката на човешкия капитал, да преодолеем изоставането в развитието на иновативния потенциал и проблемите с навлизането на технологиите в икономиката, така че да постигнем по-добър растеж;
  • Как да преминем във водещите позиции по развитие на модерно образование;
  • Как да подобрим професионалното обучение и преквалификация на населението;
  • Как да се превърнем във въглеродно-неутрално и устойчиво общество, което да бъде защитено от проявите на климатичната криза;
  • Как да подготвим социалната ни система за население, което ще живее по-дълго и ще има повече пенсионери спрямо работещи;
  • Как да насърчим прилагането на балансирано, справедливо и устойчиво териториално развитие;
  • Как да се справим с недостатъците на пазара на труда, както и как да адаптираме пазара на труда към новите социални, икономически и технологични реалности;
  • Как да намалим бедността и неравенството и как да съживим социалната тъкан на обществото;
  • Как да гарантираме и разширим основите на нашето бъдещо благосъстояние и просперитет като общество.

Тези предизвикателства са подбрани от самите учени по метода на емпиричен анализ на над 500 бази данни и над 1600 научни изследвания и трудове, свързани с развитието на Испания, Европа и света. Две теми преминават хоризонтално през всички девет предизвикателства - устойчивото развитие и дигиталната трансформация. Затова, макар и на тях да има посветени отделни предизвикателства и глави в Доклада, повечето препоръки ги засягат по един или друг начин. Което не е неочаквано, първо, защото такъв е подходът за планиране на бъдещето на Европейския съюз - гарантиране на успешния двоен преход - едновременно зелен и дигитален. И второ, защото, както вече ви разказахме, подходът към климата, а и към дигиталната трансформация в Испания, е хоризонтален.

Учените от проекта споделят:

"Защо избрахме тези предизвикателства, а не други? 

Подборът се основава на няколко критерия. Съсредоточихме се върху тези девет, защото, според нас, те са: 1) ключови за икономическото развитие на страната, благосъстоянието и здравето на нейното население и устойчивостта на социалната държава; и 2) защото има много емпирични данни, академични изследвания и успешни примери в страните около нас, от които можем да почерпим поуки и идеи. 

Както може да се види, формулировките на предизвикателствата се основават на конкретни национални, вътрешни проблеми, но всички те са анализирани от европейска гледна точка и като част от глобалната реалност, в която попадат. 

Ясно е, че списъкът не отразява всички предизвикателства пред нашата страна. Съществуват ключови въпроси, които не са изрично споменати, но са разгледани подробно в отделните глави, като например научните и технологичните иновации, модернизацията на публичната администрация, равенството между половете и подкрепата за младите хора."

Устойчивото развитие

Ще ви представим накратко основната глава от Доклада, посветена на устойчивото развитие - как до 2050 година Испания да се превърне във въглеродно-неутрално и устойчиво общество и да бъде защитена от проявите на климатичната криза.

В това анализирано от испанските учени предизвикателство се съдържат и основните цели в рубриката ни "Зеленият дневен ред": как успешно да се борим с ограничаване на климатичните промени и техните последици върху нас чрез извършване на успешна зелена трансформация на икономиката и обществото, както и как да се подготвим за посрещане на вече неминуемите проявления на климатичната криза (т.нар. политики за адаптация).

Испанските учени са подбрали седем цели, на които са търсили решения по предизвикателството за постигане на климатично-неутрално общество до средата на века:

  • Да се намалят емисиите на парникови газове с 90 % до 2050 година, с което Испания да изпълни ангажимента си за постигане на неутралност по отношение на климата до средата на века (останалите 10 % трябва да дойдат от поглъщането на въглеродни емисии);
  • Да се стимулира преходът към водоснабдяване като основен път за адаптиране към изменението на климата, като се постигне намаляване на общото търсене на вода с 5 % до 2030 година и с 15 % до 2050;
  • Да се намали първичната енергийна интензивност с 36% до 2030 година и с 63% до 2050 в сравнение със стойностите от 2015;
  • Да се произвежда цялата електроенергия от възобновяеми източници до 2050 година, като този процент достигне 74 % до 2030;
  • Да се засили ролята на зеленото данъчно облагане, като в неговото планиране и прилагане се включат критерии, които насърчават справедлив екологичен преход. До 2030 година Испания да достигне сегашното средно равнище за европейските държави и да увеличи амбицията си през следващите две десетилетия, за да гарантира, че декарбонизацията е завършена и че кръговата икономика и опазването на околната среда са силно насърчени;
  • Да се увеличи площта на биологичното селскостопанско производство до 25% до 2030 година, в съответствие с инициативата на Европейския съюз "От фермата до трапезата" и до 60% до 2050;
  • Да се увеличат залесените горски площи с цел опазване на биологичното разнообразие, подобряване на устойчивостта на екосистемите и увеличаване на капацитета за поглъщане на въглеродни емисии, което е от съществено значение за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 година. Испания да приеме среден темп на залесяване от 20 000 хектара годишно през периода 2021-2050, в сравнение с настоящите нива от 15 000 хектара.

В Таблицата по-долу ви представяме количествените показатели за измерване на тези цели. Снимка: скрийншот от Доклада "Испания 2050".

Защо са важни тези цели?

Защо са избрани точно тези цели? Каква е мотивацията зад така заложените количествени показатели? Това ли са важните предизвикателства пред Испания днес и в следващите три десетилетия?

Както се казва, нека дадем думата на самите участници - ето как мотивират своя избор учените:

"През XX-ти век повечето страни в света възприеха модел на икономически растеж, основан на злоупотреба и линейно използване на природните ресурси ("извличане, производство, потребление и изхвърляне"). Този модел доведе до безпрецедентно влошаване на околната среда и ускори климатичната криза, което може да има катастрофални последици в близко бъдеще.

Испания е част от този процес. От средата на 60-те години на миналия век нашият екологичен отпечатък се е увеличил значително: ако цялото човечество потребяваше колкото испанците днес, щеше да са необходими две и половина планети, за да се задоволят тези нужди. Сред факторите за това превишаване са високата зависимост на Испания от изкопаеми горива в сектори като транспорта и енергетиката, недостатъчната ни ангажираност с екологичните иновации, ниските нива на зелено данъчно облагане, както и поведението ни като общество към по-голяма консумация на храни от животински произход, електронни устройства и бърза мода.

Ефектите от минали злоупотреби ще се усетят в бъдеще. Испания през 2050 година ще бъде по-топла като градуси, по-суха и по-непредсказуема, отколкото днес. Ако не предприемем бързи, решителни действия, сушите ще засегнат още 70% от нашата територия; пожарите и наводненията ще станат по-чести и разрушителни; морското равнище и температурите ще се повишат; ключови отрасли като селското стопанство и туризма ще претърпят сериозни щети; 27 милиона души ще живеят в райони с недостиг на вода; а 20 000 души ще умират всяка година от повишаването на температурите."

Учените дават рецептата как това мрачно бъдеще не само може да бъде избегнато, но и Испания може да стане място на просперитет и благоденствие, ако се извърши успешна зелена трансформация на икономиката и обществото:

Испания няма друг изход освен да стане климатично-неутрална до 2050 година - това не цел на Европейския съюз и брюкселските чиновници, а задължителна необходимост за Испания, смятат учените.

И този път не е невъзможен, дори напротив. Учените призовават страната да използва своите силни страни - богатството си на биологично разнообразие, географските си предимства за производство на чисти форми на енергия, възможностите за въвеждане на успешни модели на енергийна ефективност, за развитие на чисти форми на транспорт и доставка на стоки и услуги, за въвеждане на успешни кръгови модели в икономиката, на разумни модели на потребление в ежедневието, които няма да лишават хората, а ще им осигурят баланс с природата около тях. Не на последно място, Испания разполага и с необходимите политически инструменти на национанлно, регионално и местно ниво, за да работи за извършването на успешен преход към климатично-неутрална икономика.

И може би, най-важното, посочват учените - испанското общество вече осъзнава, че климатичните промени са сериозно предизвикателство и хората сами започват да променят навиците си и да организират различни инициативи, за да възстановят баланса между човека и природата.

Какви са решенията?

Според учените, за да се изпълнят успешно седемте цели по пътя към климатично-неутрално бъдещо до 2050 година, Испания трябва в специално обособени от тях единадесет фронта на действие да извърши четиридесет дългосрочни и дълбоки реформи. Поради всеобхватността на реформите, тяхната сложност и конкретика спрямо испанската действителност, ви представяме само единадесетте т.нар. фронта на действие:

  • Да бъде създадена цялостна и единна визия за зеления преход, която да стимулира както декарбонизацията и кръговата икономика, така и да въвежда по-добро взаимодействие между тях, защото икономика с нулеви нетни емисии никога няма да бъде жизнеспособна без намаляване на използването на енергия, материали и продукти;
  • Да се взема предвид в по-голяма степен взаимовръзката в причините и в решаването на климатичните промени, загубата на биоразнообразие и здравето на хората, като подходящ пример би било въвеждането на т.нар. Концепция “Едно здраве: за хората, животните и екисистемите”;
  • Да се създаде рамка за фискални стимули и инструменти, които да осигурят ефективен и социално-приемлив зелен преход, като т.нар. зелено данъчно облагане трябва да взема предвид равнопоставено както производството на парникови емисии, така и неефективното използване на ресурси;
  • Да се стимулира развитието на иновации в енергийното производство и потребление и в зеления преход като цяло, като се подкрепят научно-изследователската и развойна дейност и иновациите, разработвани от гръбнака на икономиката - малките и средни предприятия;
  • Да се извърши цялостна трансформация на транспортния сектор към чисти форми с нулеви нетни емисии, включително чрез мерки за стимулиране на използването обществен транспорт вместо личен, както и да се помисли за въвеждане на допълнително данъчно облагане за стимулиране на прехода към чисти форми на транспорт и придвижване;
  • Да се въведат модели за умно управление на водните ресурси, така че Испания да бъде подготвена за бъдеще с по-малко налична вода за питейни, битови и производствени нужди, включително чрез стимулиране на преизползването, въвеждането на мерки за намаляване на загубата на вода и за ефективното й използване;
  • Да се стимулира развитието на екологична и здравословна земеделска дейност и производство на храни, включително мерки за въвеждане на здравословни хранителни навици и намаляване на хранителните отпадъци;
  • Да се намалят рисковете от горски пожари, както и да се въведат модели на управление на горите, отговарящи на постоянно променящите се проявления на климатичната криза;
  • Да се въведе начин на управление на морските и крайбрежни екосистеми, който намалява негативното въздействие върху тях и ги подготвя за проявления на климатичната криза, така че те да бъдат запазени и спасени;
  • Да се подобри екологичното образование сред обществото, защото без хората да осъзнават и разбират необходимостта от вземането на решения, нито едно решение няма да работи, посочват учените, и затова настояват екологичното образование да бъде постоянно и да обхваща всички възрастови групи;
  • Да се засили капацитета на обществените институции, за да могат да въвеждат дългосрочни, всеобхватни, ефективни и амбициозни политики към климатичните промени и зелената трансформация, както и да насърчават развитието на сътрудничество между държавните институции, частния сектор и неправителствените организации.

“Екологичният преход ще носи предизвикателства, но ще бъде и уникална възможност да модернизираме нашата производствена мрежа, да създадем богатство и заетост и да намалим енергозависимостта ни от чужбина. В края на процеса балансът ще бъде преобладаващо положителен. Испания ще бъде по-устойчива, по-здравословна и по-конкурентоспособна, отколкото днес, а от това ще се възползват всички граждани,” посочват учените.

А у нас?

MOVE.BG настоява за въвеждане на системен, дългосрочен и холистичен подход към климата в България. Затова създадохме специален нов проект - министерство без адрес в метасвета: Министерството на климатичния преход и зелената трансформация, което показва необходимостта от изграждане на климатична експертиза в отделните ведомства в България. Само чрез въвеждане на подобен хоризонтален подход към климатичните политики, България ще може да се превърне в един от лидерите по устойчиво развитие в ЕС.

Разгледайте министерството без адрес тук.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла