Взаимоотношенията между българската държава и Източната римска империя (Византия) са дълготрайни и се развиват на много пластове през вековете, поради което не може да се гледа на тях едностранно. Това заяви д-р Кирил Господинов от Историческия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” по време на гостуването си в историческото предаване на MOVE.BG “Историци и истории”.
Влиянието на патриотичните настроения и стремежът към самостоятелност са оказали отпечатък върху темата за отношенията между България и Византия и затова ранната историография е много емоционално натоварена, обясни д-р Господинов. Но това все пак е обяснимо, защото през този период се появяват националните историографии на балканските народи, които са натоварени със задачата да изграждат самочувствие на нововъзникналите държави.
Проблем е, че в по-ново време някои историографи налагат тенденция към отричане на византийската влияние или пък се опитват да наложат тезата, че влиянието на Византия върху българския политически и културен живот е само отрицателно, обясни гостът на “Истории и историци”. Набляга се основно на политическата и военната конфронтация, а не на културните и икономическите връзки.
“Когато съвременната наука започва да изучава културните феномени, се вижда, че имаме една симбиоза между България и Византия, коята ражда образци със световно значение за цивилизацията и миналото, и днес,” разясни д-р Господинов пред гостите в препълнената зала на MOVE.BG.
Също така, стопанските взаимоотношения между България и Византия са много активни, обясни гостът. Още през 716 година в договора, който сключва хан Тервел има стопански клаузи, защото търговията е била толкова интензивна, че е имало нужда тези взаимоотношения да регулират чрез някакъв документ.
Превземане на Константинопол?
Д-р Господинов постави акцент и върху една избягвана тема сред историческите среди у нас: защо българските владетели не са се възползвали от моментите на слабост на Византия и не се решили да я уязвят, отслабят и да превземат Константинопол. Според госта на “Историци и истории” те са избрали целенасочено пътя на сътрудничеството, а не преследването на неосъществими политически цели.
“Българските владели действат много често, почти винаги рационално и едва ли те са искали да унищожат Византия, да превземат Константинопол - една задача, която наистина изглежда неосъществима.
Българите са се стремили чрез затвърждаване на добрите взаимоотношения с Византия да се закрепят на полуострова, за тях е било по-важно на останат на това място и да покажат на Византия, че те са необходими в такива критични (като помощта при нападенията на арабите, изпратена от хан Тервел - б.а.). По този начин българите биха могли да уцелят, за запазят държавата си,” сподели д-р Господинов.
“Да оцелее една държава до сърцето на самата империя изглежда много дръзко и трудно да си го обясним как се случва. Много държави, които са попадали в периферията на Римската империя са били унищожавани, а тук говорим за държава, която е била толкова близо до Константинопол, много често границите са минавали на стотина километра от центъра на империята.
Но българите са били много адаптивни, практични и главната може би политическа задача, която са имали, е била успеят да се съхранят на това място. И все пак историята показва, че тяхната политика е дала възможност това да се осъществи.”
Още много интересни факти и разсъждения по темата за българо-византийските взаимоотношения, вижте в разговора на Ангел Златков, координатор на проекта “Моята българска история” с д-р Господинов.
А на 16 април (вторник) Ви очакваме на специалния дебат на MOVE.BG, посветен на 140-тата годишнина от приемането на Търновската конституция.
Историци и истории
“Историци и истории” е ежемесечно предаване на MOVE.BG, в което дискутираме важни исторически теми с доказани български експерти.
Предаването е част от “Моята българска история” - една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. “Моята българска история” архивира и прави достъпни добрите примери и нечутите разкази от историческото минало на страната ни.
Защото твоята история е нашата обща история!
