Представяме ви поредното интервю от съвместната поредица на MOVE.BG и БНР “Христо Ботев” - гостува ни Александър Петров от инициативата “Едно Дърво”.
Защо кръговата икономика е стратегия за социално-икономически просперитет? Какви са предизвикателствата пред България и Европа? Има ли локални работещи примери? Какво е нужно за преминаване от линеен икономически модел към кръгов?
Отговорите на тези и други въпроси търсим заедно с учени и предприемачи на специалната дискусия “Кръгова икономика: перспектива пред България”. Тя се организира от MOVE.BG и “Институт Кръгова Икономика” и е част от “Европейската нощ на учените 2020”.
Защо е важна кръговата икономика?
Икономиката в Европа все още се развива в традиционния индустриален линеен модел - екстракция, концентрация, преработка, производство, потребление и отпадане от употреба в депа за отпадъци. Повечето продукти се използват кратковременно, развалят се планирано и излизат по-рано от употреба; не могат да бъдат рециклирани изцяло или поправяни, както и рядко могат да се използват повторно.
Към днешна дата само 12% от вторичните суровини и ресурси в ЕС се връщат обратно в икономиката, като в България този процент е едва 4.3%. Натискът върху природните ресурси ще се увеличи още повече и затова се необходими спешни мерки.
Кръговата икономика ни дава инструментите, чрез които да направим нужните първи крачки в посока на биорегионалната икономика, като в същото време запазваме и увеличаваме конкурентоспособността и защитаваме Природата. Кръговата икономика е един от основните елементи в Европейският зелен пакт, а това е мащабна инициатива за зелена трансформация на икономиката на Европейския съюз, която трябва да направи ЕС първият климатично-неутрален икономически клуб на планетата до 2050 година.
Ключова част от Зелената сделка е новата Стратегия за кръгова икономика на Еврокомисията, в която се поставя специален акцент на ролята на научно-изследователската и развойната дейност и на създаването на иновации. В същото време в “Индекса на екологични иновации” България се позиционира значително под средните нива за съюза. Броят на патентите, свързани с рециклиране на вторични суровини у нас са 0 за 2017 година спрямо 15 средно за страните в ЕС.
Благодарение на индивидуалните усилия на отделни учени и предприемачи и доста често въпреки държавата, картината започва да се променя. У нас има положителни примери за успешни научни и бизнес проекти, свързани с кръговата икономика. Проекти, които показват, че България има капацитет за успешно преминаване от линеен към кръгов модел, който трябва да бъде подкрепен, ако искаме изградим една модерна икономика с грижа за хората и природата.
С част от тези успешни учени и предприемачи и техните решения ви срещаме днес:
- Проф. Ирина Рибарова - преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, катедра “Водоснабдяване”. Проф. Рибарова е научен мениджър на един от най-големите научни проекти в подкрепа на кръговата икономика у нас - “Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“ (Clean&Circle).
- Атанас Енев - основател на стартъпа за биоразградими опаковки и мебелни плоскости Biomyc. Проектът е успешен пример за кръгова икономика, защото създава материал, който е подобен на стиропор, от нехранителен земеделски отпадък и гъбен мицел, който е коренната структура на гъбите. Технологията е платформена, защото от нея могат да се създават много продукти от кожа, през тухли, опаковъчни кутии до топлоизолация.
- д-р Нинела Иванова е интердисциплинарен дизайнер, специализирала в нови материали, потребителско преживяване, мултисензорен дизайн, модни технологии и включващи иновации. Нинела обича да работи съвместно с хора и групи от хора, за да разкрие нови възможности за дизайнерско мислене и производство. Работила е със сътрудници от науката, дизайнери, както и партньори от обществения, академичния и промишления сектор.
Модератор: Асен Ненов, част от екипа на “Институт Кръгова Икономика”.
Гледайте пълен запис на разговора във видеото в началото на статията.
MOVE.BG и отворената наука
MOVE.BG работи системно в подкрепа на българските учени чрез популяризиране на тяхната дейност и свързването на новаторите в тази сфера. Заедно със сп. “Българска наука” организираме “Науката решава проблеми” - предаване, в което млади учени разказват за себе си и своята работа през призмата на това как науката променя живота на хората и разрешава конкретен проблем.
MOVE.BG работи активно и на европейско ниво в подкрепа на българските учени. Бяхме домакин на българската спирка от мащабната обиколка на Европа - R&I Tour d’Europe, организирана от консултативната група RISE. В резултат на срещите беше издаден сборник със 101 идеи за бъдещето на научните изследвания и иновациите в Европа , съдържащ обобщените резултати, включително идеи на българските учени.