Защо Европейската зелена сделка е важна за отделните региони в Европейския съюз? Как трябва да бъде приложена тя на местно ниво, за да подпомогне зеления преход? Защо без привличане на регионалните власти е невъзможно да бъдат постигнати европейските климатични цели?
На тези и други важни въпроси ще даде отговор специалната конференция “Climate Change Summit Europe 2022”. Тя се организира в рамките на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз и е определяна от френското правителство като “мини-COP”, защото цели да постигне подобни договорености, както на международните срещи на ООН за климата COP. Разбира се, френските власти търсят и целенасочена символика, тъй като настоящият международен договор за климата - Парижкото споразумение - беше подписано именно на срещата COP21 през 2015 година във френската столица.
“Climate Change Europe 2022” ще се състои в Нант на 7 и 8 март тази година, часове преди Европейския съвет на държавните и правителствени ръководители от ЕС в Париж. Организаторите на конференцията обещават да отделят еднакво време на двете основни теми, свързани с климатичната криза - борбата с климатичните промени, както и адаптирането към тях.
Мини-COP
“Climate Change Summit Europe” ще бъде фокусирана върху изпълнението на целите на Европейския зелен пакт, популярен като Зелената сделка - мащабната програма на комисията “Фон дер Лайен” за зелен преход на икономиката и обществото в Европейския съюз. По време на форума основните разговори ще бъдат насочени към прилагането на Зелената сделка на регионално и местно ниво в ЕС: как отделните региони трябва да участват пълноценно в изпълнение на целите за намаляване на парниковите емисии с най-малко 55% през 2030 година спрямо нивата от 1990, както и постигане на климатична неутралност до средата на века. Ще бъде обсъдена връзката на тези цели не само с политиките за борба с климатичните промени, но и с тези за смекчаване на последиците и за адаптиране към климатичната криза.
Настоящата година е ключова за изпълнението на Зелената сделка, включително и заради приемането на мащабния пакет от реформи “Подготвени за цел 55”, и затова е важно местните власти да бъдат привлечени във всички процеси, посочват организаторите на форума
“2022 година е важна година за изпълнението на Европейския зелен пакт, особено по отношение на неговото прилагане на местно ниво и на изпълнението на определени публични политики, които трябва така да бъдат разгърнати, че да подпомогнат постигането на целта за 55% намаляване на парниковите емисии. Френското председателство на Съвета на Европейския съюз е ключов момент за постигане на напредък по тази важна програма на ЕС за климата.”
Логото на конференцията. Снимка: прессъобщение.
Според информацията на организаторите, към момента участие в “Climate Change Summit Europe 2022” са потвърдили над 2000 души, като 300 от тях ще участват като експерти и водещи в отделните кръгли маси и уъркшопи. Очакват се представители на местните власти, бизнеса, експерти от неправителствения сектор, представители на отделните държави членки на ЕС, както и политици и експерти от Европейската комисия. На форума ще участват и президентът на COP26 Алок Шарма, генералният-секретар на организацията на ООН за климатичните промени UNFCCC Патрисия Еспиноса, както и представители на египетското правителство, което ще домакинства през есента на тази година срещата COP27 в Шарлм ел-Шейх.
По време на “Climate Change Summit Europe 2022” освен,че ще се дискутират предизвикателствата пред изпълнението на Европейската зелена сделка, ще се търсят и конкретни решения, обещават организаторите. След края на форума, тези резултати ще бъдат изпратени до европейските институции и до държавите членки, таке че форумът да не остане просто поредната европейска конференция, а да доведе до реални резултати, както срещите COP на ООН.
“Събитието има за цел да мобилизира Европа за посрещане на климатичните предизвикателства и за постигане на по-амбициозната цел на Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. и превръщането на блока в климатично неутрално общество до 2050 г. (най-късно). Конференцията, също така, ще насочи внимание към знанията, нуждите, решенията и политиките за адаптиране към изменението на климата, по-специално в приоритетни области за Френското председателство като, например, транспорта и градската среда, включително в крайбрежните зони,” посочват от Френското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Как тази активност на френското правителство на европейско ниво, обаче, се пренасят в самата Франция? Какъв е подходът на Париж към климата и какви са целите на Френската република? Може ли тя да разчита на авторитета от своите “домашни” климатични амбиции, настоявайки за мерки на европейски ниво или това е просто ПР дейност?
Нека разберем заедно в следващите редове.
Франция и климатът
Франция е държавата в Европейския съюз, която най-дълго има в своята правителствена структура специално министерство, посветено на климатичните промени. Това е създаденото през 70-те години ведомство по околна среда, което в последните няколко правителствени конфигурации е реформирано, разширено и структурирано като Министерство на екологичния преход. Неговите компетенции обединяват управление на климатичните промени, прилагане на политики за адаптиране към климата, развитие на кръгова икономика, развитие на зелена икономика и на зелени иновации, но също и опазване на околна среда, на природни богатства, на водни ресурси и на биоразнообразие, както и управление на отпадъците. Министерството отговаря в най-голяма степен за зелената трансформация на икономиката и за развитието на зеленото образование.
Във Франция подходът към климата е хоризонтален, като различните министерства притежават климатични компетенции в зависимост от своя ресор, включително, например, ведомството за селско стопанство и храни или това, отговорно за морските въпроси, което е с ранг на отделно министерство. Въпросите, свързани с климатичната дипломация, са в правомощията на Министерството на европейските въпроси и външните работи. От години Франция е един от най-активните участници в климатичната дипломация: страната има ключова роля за приемането на Парижкото споразумение за климата по време на COP 21, чийто домакин беше френската столица, а в последните години Франция е създател, участник или домакин на редица инициативи с климатична насоченост, включително One Planet Summit.
Франция е единствената президентска република в Европейския съюз и поради своята форма на управление Френският президент е ключова фигура във формулирането и изпълнението на политиките на правителството, включително в сферата на климата, климатичната дипломация и зелената трансформация.
През първата половина на 2022 година Франция ще бъде ротационният председател на Съвета на Европейския съюз. В споделените от президента Еманюел Макрон приоритети, климатът заема едно от основните места. Освен това, през март месец Макрон планира да свика извънреден Европейски съвет на държавните и правителствени ръководители, на който да предложи създаването на нов икономически модел на Европа - този съвет ще се състои часове след приключването на конференцията “Climate Change Summit Europe” .
Климатът ще заеме ключово място в новия икономически модел на Европа, който Париж ще предложи на държавните и правителствени ръководители на 10-11 март, обясни френският президент. Неговият втори стълб ще бъде посветен на успешната борба с климатичната криза, на пълноценното осъществяване на зелената трансформация на икономиката в ЕС и на превръщането на Съюза в лидер в зеленото и иновативно развитие. Според Макрон, ключова задача е климатичните политики и икономическото развитие да не се противопоставят, а да вървят ръка за ръка в една посока.
“Да помирим икономическото развитие и климата. Европа има шанса да се превърне в лидер в този нов път на развитие, защото може да мултиплицира ефектите от създаването на нови работни места и икономика със стойност, превръщайки се в първия климатично неутрален континент,” заяви през декември френския президент.
Макрон представя приоритетите на Френското председателство, декември 2021 година. Снимка: стопкадър от телевизионното излъчване на речта.
Като първи стъпки за реализиране на този стълб, Френското председателство планира да придвижи напред пакета “Подготвени за цел 55”, като особено значение се обръща на приемането на въглеродния данък за внос. През юли 2021 Европейската комисия предложи механизъм за регулиране на въглеродните граници (Carbon Border Adjustment Mechanism), чрез който трябва да се предотврати т.нар. “изтичане на въглероден диоксид“, като се въведе въглероден данък върху стоки, които се внасят в Европейския съюз. Според Франция, по този начин ще се гарантира европейското производство и европейските климатични цели, защото ще бъде спряна практиката европейски производства да се местят в територии с по-ниски климатични изисквания и след това продукцията да се вкарва отново в ЕС.
В последните месеци Франция е начело на държавите, които лобират много активно за включването на ядрената енергия в Таксономията за устойчивите финанси на Европейския съюз. По този начин Париж ще може да използва средства от европейските оперативни програми за изграждане на планираните няколко нови ядрени мощности - в момента Франция е страната в ЕС с най-голям процент на енергия от атомни централи в енергийния микс. Тази политика на френското правителство, обаче предизвиква силен отпор и множество негативни реакции от природозащитни организации.
Какви са климатичните цели на Франция?
Франция е втората най-голяма икономика в Европейския съюз и една от държавите, които задават дневния ред в ЕС. Затова е важно какви са конкретните национални климатични цели на Републиката. Сред по-важните от тях са:
- 31.12.2022: затваряне на въглищните централи;
- 31.12.2022: увеличаване със 70% на мощностите за производство на възобновяема енергия спрямо 2018 година;
- 2025 година: 100% рециклиране на всички пластмасови продукти;
- 2030 година: Франция трябва да се превърне в лидер в зеления водород, планира правителството;
- 2030 година: с 35% трябва да бъдат намалени емисиите парникови газове от индустрията спрямо нивата от 2015 година;
- 2022-2030 година: най-малко два милиона електрически и хибридни автомобила трябва да бъдат произведени във Франция;
- 2022-2030: трябва да бъде създаден първият пътнически самолет с нисък въглероден отпечатък;
- 2040 година: влиза в сила забраната за добива на петрол, природен газ и други изкопаеми горива. Забраната се отнася до собствения добив, не до вноса;
- 2050: постигане на климатична неутралност на икономиката.
Част от изброените мерки са от представения през есента на 2021 година голям инвестиционен план “Франция 2030”. Инвестиционната програма, обаче не е приета еднозначно от учени и експерти, заради липсата на обоснован анализ за част от целите (първия самолет с нисък въглероден отпечатък) и заради поставянето на основен акцент на изграждането на няколко нови ядрени реактори.
“Всички тези фалшиви решения следват една и съща логика: непрекъснато отлагайте реалния (енергиен) преход и продължавайте да произвеждате, сякаш ресурсите на планетата са неограничени“, смята директорът на “Грийнпийс”-Франция Жан-Франсоа Жулиард.
Граждански конвенти за климата
За да отговори на критиките на природозащитни организации и на ръста на подкрепата за зелената партия в страната, Еманюел Макрон създава специална инициатива Граждански конвенти за климата (Citizens' Climate Convention). Тя, също така, е промотирана и като форма на пряка демокрация, защото изпълнява и трета функция - да бъде отговор на обществените вълнения около протестите на “жълтите жилетки” и обвиненията, че президентът не слуша гласа на обикновените хора.
Конвентите дават глас на 150 случайно избрани граждани, представители на всички слоеве на обществото. Те провеждат заседания и дават над 140 препоръки за новия климатичен закон на Франция.
Управляващите обещават да включат основните идеи, но гласуваният финален вариант на закона е приет нееднозначно. Нормативният акт е съсредоточен върху намаляване на парниковите емисии на Франция с най-малко 40% до 2030 година спрямо нивата от 1990, въпреки че по това време вече е приета общоевропейската цел от най-малко 55%.
Накрая, но не последно място - Франция е една от малкото държави, които публично настояват за обвързването на борбата с климата с политиките за опазване на биоразнообразието, както и за въвеждането на т.нар. базирани на природата решения (NBS). За тези важни крачки настояват от години учени и природозащитници, но все още политическите гласове на високи позиции са недостатъчни и темата остава в периферията на дебата за намаляване на парниковите газове.
“Както науката ни посочва многократно - решенията, базирани на природата, ще бъдат от решаващо значение за постигането на въглеродна неутралност, а опазването на биологичното разнообразие изисква от нас да ограничим глобалното затопляне. Всеки път, когато възстановяваме биоразнообразие, ние защитаваме нашите общества от промените в климата,” заяви Макрон по време на откриването на първата сесия на Международната среща на ООН за биоразнообразието COP15 през есента на 2021 година.
“Мангровите хабитатни типове, океаните и горите са уникални екосистеми и нашите основни съюзници в тази битка. Те абсорбират въглерода и намаляват щетите, причинени от екстремни събития. Оцеляването ни е немислимо без тях. Следователно трябва да следваме двойната програма [на обединяване на политиките за борба с климатичните промени и опазване на биоразнообразието - б.а.]и да идентифицираме пътя, който ще ни позволи да постигнем както въглеродна неутралност, така и възстановяване на засегнатите и повредени екосистеми.”
Не пропускайте важния разговор за зеления дневен ред в България. На 5-и април с нас ще бъдат водещи политици и експерти от България и Европа. Регистрирайте се тук.
А в България?
Време е да осъзнаем, че зелената трансформация и устойчивото развитие ще помогнат на България да бъде успешна и просперираща държава. Това се казва в специалното отворено писмо до новото правителство, изпратено от инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации “За зелен рестарт”. В него се настоява и за няколко спешни мерки, включително въвеждането на хоризонтален подход към климатичните промени у нас.
Какво още препоръчва Коалиция “За зелен рестарт” и с какви аргументи, научете от Отвореното ни писмо тук.
