Бъдеще за Земята е бъдеще за човечеството: какво е значението на COP 26?

След броени седмици започва международната среща за климата, по време на която всяка държава трябва да представи своя план за борба с климатичните промени.


От Марин Маринов, публикувана на 3 септември 2021

Намираме се на прага на един от най-важните световни форуми тази година и в периода след началото на пандемията - Международната конференция на ООН за климата COP 26. След два месеца в Глазгоу, Великобритания, над 30 000 души от цял свят - министри, държавни и правителствени ръководители, бизнес представители, експерти от науката и неправителствения сектор - ще обсъждат как да се борим с климатичните промени, така че да осигурим нормално бъдеще за нашата планета и за човечеството.

Организатор на COP 26 е Великобритания в партньорство с Италия, която е тазгодишният ротационен председател на организацията на най-развитите икономики в света Г-20. Като част от системната ни работа в подкрепа на устойчивото развитие на България, в MOVE.BG организираме специална конференция, посветена на подготовката на нашата страна за форума - "Пътят към COP 26: изборът на България" ще се състои онлайн на 28 септември. Посолството на Великобритания и Посолството на Италия в София са съорганизатори на инициативата.

Първо, обаче да разберем защо е важна конференцията COP 26 и българската подготовка за форума.

Какво е COP 26?

Конференцията COP е ежегоден международен форум на Организацията на обединените нации (ООН), по време на който се обсъжда напредъка по едно от най-големите предизвикателства пред света и възможността за нормален живот на планетата Земя за бъдещите поколения - климатичните промени с акцент ограничаване на глобалното затопляне. Конференцията COP се провежда всяка година от влизането в сила през 1994 година на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), популярна с англоезичното си съкращение UNFCCC. Единственото досега изключение е отлагането на срещата COP в Глазгоу от есента на 2020 за ноември 2021 заради коронавируса. Абревиатурата COP идва от английското наименование за Конференция на страните, подписали Конвенцията - Conference of the Parties. 

Рамковата конвенция по изменение на климата е приета по време на т.нар. Среща на върха за Земята в Рио де Жанейро през 1992 година. Тя е първият световен договор за глобални действия за ограничаване на промените в околната среда и чрез нея се признава официално проблемът с вредните емисии парникови газове. Конкретните мерки за намаляване на емисиите трябва да бъдат уточнени и въведени като задължение чрез протоколи към Конвенцията.

 Протоколът от Киото, подписан през 1997 и влязъл в сила през 2005, е на практика първото надграждане на РКООНИК с конкретни цели. Протоколът е важен и защото признава на световно ниво научните данни за случващото се и засилващо се глобално затопляне, както и затова, че парниковите газове, които са резултат от човешката дейност, засилват промените в климата. Документът въвежда ангажименти за намаляване на парниковите емисии, като тези задължения са поети основно от развитите държави, сред които страните от Европейския съюз, Великобритания, Норвегия, Швейцария и други. Документът има два периода на изпълняване на задълженията, като вторият приключи през 2020 година. 

Новият протокол на Конвенцията е Парижкото споразумение за климата. Приетият през 2015 година във френската столица документ разширява договореностите от Киото, като включва освен развитите и развиващите се икономики. Съединените щати, които са един от най-големите източници на парникови емисии и не са част от Протокола от Киото, се присъединиха към Парижкото споразумение. 

Защо на COP 26 ще се поемат първите конкретни ангажименти?

Парижкото споразумение си поставя за цел ограничаване на глобалното затопляне до под 2 градуса до 2050 година и стремеж за ограничаване на повишаването на световната температура до около 1.5 градуса до края на столетието. Поемането на реални ангажименти по Парижкото споразумение за климата ще се случи именно на COP 26 - първият форум след изтичането на договореностите по Протокола от Киото. 

На конференцията в Глазгоу, която ще се състои от 31 октомври до 12 ноември, всяка държава трябва да представи своите Национално определени приноси (НОП), които представляват конкретни национални ангажименти за намаляване на парниковите газове в следващите 5 или 10 години спрямо нивата от 1990 година. Освен това, при представянето на НОП всяка страна по Конвенцията се задължава да се отчита през пет години за напредъка по обещаните цели. Тези задължения важат и за България.

“Осигуряването на по-светло бъдеще за нашите деца и бъдещите поколения изисква от държавите да предприемат спешни действия както на национално, така и на международно ниво, за да спрем хода на изменението на климата. Само действайки с амбиция, смелост и сътрудничество към решаващата среща на върха COP26 във Великобритания, можем да използваме този момент заедно, за да можем да се възстановим от коронавируса с по-чист въздух, да направим икономиките си по-зелени и да възстановим нашата планета,” споделя домакинът на COP 26 британският министър-председател Борис Джонсън.

Събитието в Шотландия  е още по-важно и защото конференцията ще бъде първият световен форум от подобно решаващо значение след избухването на Ковид пандемията и в период, когато вървят два важни международни - научни и политически - дебата. Първо, за връзката между човешката дейност и Ковид кризата. И второ, за значението на зеленото възстановяване от пандемията.

"Пандемията COVID-19 донесе катастрофални последици за милиони хора по целия свят, разрушавайки много части на световната икономика. Правителствата, включително британското, засилиха мерките в защитата на живота и поминъка на хората. Но изменението на климата продължава и в крайна сметка заплашва живота на нашата планета,” обяснява Алок Шарма, назначен за президент на COP 26 от британското правителство, и допълва:

“В момента държавите започват да се възстановяват от пандемията от коронавирус и затова ние трябва да използваме тази историческа възможност да се справим едновременно и с изменението на климата - да се възстановим от кризата по-силни и по-зелени. Ние като световна общност можем да работим за осигуряване на зеленото възстановяване по целия свят, защото то ще доведе до добри работни места, трилиони инвестиции и новаторски технологии. И ние да наблегна - трябва да работим за тази задача. 

За да поддържаме температурата на планетата ни под контрол - ограничавайки нейното повишаване до 1.5 градуса - науката ни посочва, че до втората половина на века трябва да произвеждаме по-малко въглерод, отколкото извеждаме от атмосферата. Това означава да достигнем т.нар. въглеродна неутралност.”

Целите на COP 26

По време на конференцията в Глазгоу ще се обсъждат широк кръг от теми, свързани с климата, биоразнообразието, финансите и международното сътрудничество. Британското председателство на COP 26 си поставя няколко основни задачи:

  • Да се приемат решения за гарантиране на нулеви емисии вредни газове до 2050 година и ясно следване на задачата за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса

Тази цел включва както мерки за енергиен преход (подкрепа за възобновяеми енергийни източници и приемане на национални дати за отказ от въглища), така и опазване на биоразнообразието, включително защита на естествените хабитати. 

Реформирането на енергийния сектор е ключово за борбата с климатичните промени. Великобритания акцентира на въвеждането на твърда дата за отказ от въглищните централи, като успешен път за значително намаляване на парниковите емисии. След прилагането на редица реформи, в момента едва 2% от енергията в Обединеното кралство зависи от въглища при 40% през 2012. В навечерието на COP 26 Великобритания прие и дата за пълен отказ от въглища - 2024 година.

  • Въвеждане на успешни практики за приспособяване към климатичните промени 

“Климатът вече се променя и той ще продължи да се променя с пагубни за човечеството последици дори когато намалим емисиите. На COP26 трябва да работим заедно, за да дадем възможност и да насърчим страните, засегнати от изменението на климата, да защитават и възстановяват екосистемите си и да изградят системи за защита от природни бедствия и за ранно предупреждение, както и устойчива инфраструктура и селско стопанство, за да се избегне загуба на жилища, поминък и дори човешки животи,” споделят от екипа на COP 26.

  • Да се мобилизират финансите в борбата с климата

Тази задача има два аспекта. От една страна, подпомагането на по-бедните държави за посрещане на ангажиментите по намаляване на парниковите газове. А от друга - стимулирането на устойчивите финанси, което означава ангажирането на финансовите институции (банки, фондове и други) в подкрепа на зелените проекти и тяхното развитие.

Една от основните теми, свързани с устойчивите финанси, са т.нар. зелени облигации, които задължават държавите да инвестират набрани от пазара заеми само в зелени проекти и дейности. Няколко от големите икономики направиха значими стъпки в тази посока, включително най-голямата икономика в ЕС Германия, която вече издаде първите си зелени облигации. Европейската комисия планира да набере част от 750-те милиарда евро за мащабната програма за възстановяване след коронавируса "Next Generation EU" чрез емитиране на зелени облигации.

  • Насърчаване на международното сътрудничество

Преди няколко месеца по време на международния Climate Ambitious Summit, част от подготовката за COP 26, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова държавите да си сътрудничат на международно ниво, като единствен успешен изход от климатичната криза. Португалецът призова правителствата да обявят извънредното положение заради климатичните промени (climate emergency):

“Призовавам днес всички отговорни лица по света да обявят извънредно климатично положение в техните страни, докато въглеродната неутралност бъде постигната.”

Шотландският център за събития в Глазгоу ще бъде домакин на COP 26. Снимка: Британско правителство. Лиценз: CC.

За нов и по-включяващ подход на международно сътрудничество се обяви италианският премиер Марио Драги:

"Борбата с климатичните промени е борба за нашата история и нашата невероятна природа. Трябва да подобрим усилията ни по изграждане на устойчиво бъдеще, като въведем ефективен и включващ всички държави подход [...]” смята Драги и допълва:

"Климатичните ангажименти, които ще поемем през 2021 година, ще определят възможността да се борим ефективно с промените в климата през следващото десетилетие и отвъд.”

Защо извънредно климатично положение?

Преди броени седмици беше публикуван обемен научен доклад, който показва, че човешката дейност предизвиква безпрецедентно затопляне, застрашаващо живота на нашата планета. Според авторите климатичните промени могат да се окажат необратими и затова са необходими незабавни действия.

Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени (IPCC), която е автор на доклада, посочва, че в периода 2011-2020 температурата на повърхността на Земята е била с 1.09 градуса по-висока спрямо прединдустриалния период (1850-1900). Ако не се вземат спешни мерки повишаването на температурите ще достигне 1.5 градуса през 2040 година и 2 градуса до края на века, което може да се окаже пагубно за условията за живот на Земята.

Освен това, морското равнище се покачва със стабилни темпове и също заплашва съществуването ни, като в над 90% от случаите човешката дейност са основната причина за топене на ледовете. Според IPCC може да се смята от научна гледна точка, че при природни аномалии като горещите вълни това лято или наводненията в Германия приносът на човешката дейност се е увеличил значително спрямо предходни природни бедствия.

Според генералният секретар на ООН докладът на IPCC е червена точка за човечеството.

“Ако обединим силите си сега, можем да отклоним климатичната катастрофа. Но както докладът днес посочва ясно: няма време за отлагане и място за извинения”, заяви Гутериш.

Каква позиция ще защитава България на COP 26?

Като част от Европейския съюз България е ангажирана с общата цел на Еврокомисията за постигане на климатична неутралност до 2050 година - тоест, да произвеждаме толкова вредни емисии, колкото природата може да погълне и неутрализира. Освен това, актуализираната цел на Евросъюза за намаляване на парниковите емисии до 2030 година спрямо 1990 година е задача, по която трябва да работим и в България. Преди броени месеци ЕК повиши целта за 2030 година от 40% намаляване на емисиите до най-малко 55%, макар да бяха отправени призиви наот Европейския парламент и от част от държавите членки за най-малко 60%.

Въпреки опасенията на част от държавите, че борбата с климата може да застраши икономическото развитие, данните от последните три десетилетия показват обратна тенденция - намаляването на емисиите стимулира нови икономически подходи и увеличава растежа. Според данните на Европейската комисия в периода от 1990 година до 2019 година ЕС е намалил вредните емисии с 25%, а икономическият растеж се е увеличил с 65%.

“[Борбата с климата] е много повече от намаляване на парниковите емисии. Тя е също свързана със стимулирането на зелените финанси. Както и с въвеждането на кръгова икономика, която създава работни места и просперитет за хората, докато в същото време защитава природата,” обяснява Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, и допълва:

“Много неща трябва да се променят, за да запазим нашата планета за следващите поколения. Целта от 55% е европейският принос по пътя към Глазгоу. Нека да извървим този път заедно!”

Как България се готви за COP 26? Как ще изпълним на национално ниво целта за въглеродна неутралност и за намаляване на емисиите до 2030 с 55%?

Отговорите ще търсим на специалната ни конференция “Пътят към COP 26: изборът на България”. Запазете своя безплатен билет за този важен разговор чрез линка тук. Очакваме ви онлайн на 28 септември от 10:30 часа.

Още за Конференцията за климата на ООН COP 26 можете да научите на официалния сайт на инициативата тук.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла