През 2022: Не трябва да допускаме COP26 да се превърне в празни обещания, призова Алок Шарма

Новата година трябва да бъде време за изпълнение на поетите ангажименти от страна на правителствата, сподели Президентът на COP26.


От Марин Маринов, публикувана на 11 януари 2022

Ключова задача по отношение на борбата с климатичните промени през 2022 година е да бъдат предприети действия за реално прилагане на решенията на COP26. Това заяви Президентът на 26-тата Международна среща на климата на ООН Алок Шарма в интервю за вестник "Гардиън". В противен случай форумът в Глазгоу ще се превърне в "купчина празни обещания" - нещо, което не трябва да допускаме, смята британският политик. 

COP26 се проведе през ноември в Шотландия с участието на близо 200 правителства от цял свят. Сред решенията на форума е обещанието държавите да актуализират и повишат своите климатични цели през настоящата година в съответствие със задачата за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на до 1.5 градуса. Ревизираните климатични цели трябва да бъдат представени по време на COP27 в Египет тази есен, като до откриването на форума в Шаем ел Шейх именно Шарма ще продължи да бъде Президент на Конференцията на държавите, подписали Рамковата конвенция на ООН за климата или COP (Conference of the Parties). 

"Това, по което хората ще съдят британското правителство, както ще съдят и другите правителства, е постигането на целите за климата. Ключовият въпрос е да се покаже, че страните предприемат действия за изпълнение на ангажиментите си от COP26 и не се колебаят. Това ще даде увереност на всички правителства [подписали Парижкото споразумение], на засегнатите от климатичните промени страни, на гражданското общество, а и като цяло в световен мащаб, че постигаме напредък по ангажиментите - че това не са просто куп празни обещания, че има реален ангажимент и те да ще бъдат изпълнени."

Решението за повишаване на климатичните цели беше включено във финалната декларация на COP26 - Glasgow Climate Pact, защото с настоящите планове на държавите светът върви към затопляне от над 2 градуса. Анализите на учените показват, че повишаването на температурата с повече от 1.5 градуса би имало тежки последици, докато над 2 градуса би предизвикало катастрофални ефекти за нормалния живот на Земята. Според Шарма основна задача за ограничаване на затоплянето в рамките на 1.5 градуса е повишаването на целите за намаляване на парниковите газове, както и предприемането на ясни действия за преход към нулеви нетни емисии. 

Въглеродната неутралност е сложна задача, обхваща различни сектори и затова всички правителствени органи - министерства, агенции, дирекции - трябва да участват в нейното изпълнение, смята британският политик.

"Трябва да запазим фокуса към нулеви нетни емисии върху цялото правителство [...]

Важно за всяка страна е как да направи прехода към нисковъглеродна икономика не само в един или два сектора, а в цялата икономика," заяви Шарма, който преди да поеме ръководството на COP26 беше министър на икономиката.

Великобритания е една от първите държави, които тръгнаха по пътя на въглеродната неутралност - да се извърши зелена трансформация на икономиката, така че да се излъчват толкова емисии CO2, колкото природата може да погълне по естествен начин. Към момента, основните бизнес организации на Острова като CBI са сред основните привърженици на нулевите нетни емисии. 

"Виждаме ясна промяна в подхода от страна на корпоративния сектор. Бизнесът показа разбирането си, че зеленият растеж е бъдещето, а нулевите нетни емисии са голяма възможност," сподели Шарма и отново наблегна на акцента върху ограничаването на глобалното затопляне в рамките на до 1.5 градуса във финалната декларация на COP26:

"Ние успяхме да запазим жива целта от 1.5 градуса, но пулсът е все още слаб. Ето защо тази и следващата година ще бъде много важно да полагаме активно усилия за изпълнение на поетите ангажименти."

Европейският съюз също е сред водещите световни сили, поели ангажимент за въглеродна неутралност, като това трябва да се случи до 2050 година. За тази цел Европейската комисия създаде мащабната програма за зелена трансформация и устойчиво развитие Европейски зелен пакт, популярен и като Зелената сделка. Като част от програмата до 2030 година парниковите емисии в Съюза трябва да бъдат намалени с най-малко 55% спрямо нивата от 1990. Тази цел предстои да бъде повишена в съответствие с решенията на COP26.

Зелената трансформация у нас 

Българската икономика продължава да е най-ресурсоемката и най-въглеродно интензивната в Европейския съюз. От друга страна, Зелената сделка е възможност за България за подпомагане на зелената трансформация и постигане на просперитет на българските граждани. Това се посочва в Отворено писмо до правителството от инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт". За тази цел Коалицията предлага и няколко спешни мерки. 

Прочетете цялото писмо за ускоряване на устойчивото развитие на България тук.

Създаване заедно нашето устойчиво утре!

Автор
още по темата

още от Градска джунгла