COVID-19 е урокът ни за решаване на по-разрушителната екологична криза

Здравейте, приятели! 

Радвам се, че избрахте да ни съпроводите в тази изключително важна дискусия днес, посветена на ефектите на коронавируса върху не по-малко значимата криза, свързана с изменението в климата и застрашеното биоразнообразие. 

Защо смятам този разговор за важен?

COVID -19 “затвори “света по безпрецедентен начин и фокусира цялото внимание на лидерите и обществата в търсене на решения за ограничаване на ефектите от пандемията. Тази нова ситуация постави на stand by решаването на спешни глобални проблеми като промяната в климата и нарушения екологичен баланс. 

Резултатите от недобросъвестната намеса на човека в природата са известни – глобалното затопляне и увеличаване на парниковите газове в атмосферата, 80% обезлесяване на планетата и намаляване с 50% на биомасата за по-малко от 100 години, нарушени хабитати на животните, появата на нови заболявания. Самият COVID-19 след HIV, Ебола и SARS e поредният вирус, предаден на човека от дивия животински свят и директен резултат от дългогодишната груба интервенция в природните екосистеми.

2020 изглеждаше като годината, в която най-сетне ще се вземат значими дългоочаквани трансформационни политически решения, свързани с предизвикателствата пред климата и драматично нарушените баланси в природата. Кризата с коронавируса, обаче, ги постави пред риск:

• Стартът, както и финансовата и политическа подкрепа за Зелената сделка за Европа, изглеждат разколебани;
• Отложи се планираната за ноември в Глазгоу Годишната конференция за климата на ООН - COP26, на която 196 държави трябваше да представят плановете си за намаляване на въглеродните емисиите;
• Отменена беше и Kонференцията за Конвенцията за биологичното разнообразие (Convention on Biological Diversity), определяна за най-важното събитие на десетилетието по темата за опазване на биоразнообразието. Тя трябваше да се проведе през октомври в Кинминг, Китай, и да постави глобални цели за защита на природата. 

Дали, обаче, кризата с COVID-19 няма да се окаже добрият катализатор за мобилизиране на света за решаване на другите значими рискове за живота ни в бъдеще -  именно свързаните с климатичните промени и нарушения екобаланс? Това е сценарий, който си струва да бъде оценен и подкрепен. А окуражителни знаци и инициативи за това има: 

• Създаден беше Европейски алианс за зелено възстановяване, в който 180 политически лидери и екоактивисти се застъпват за увеличение на инвестициите в зелено развитие на Европа след кризата и апелират за ясен план за “нов модел за просперитет,” базиран на устойчивост и защита на биоразнообразието;
• 17 министри на екологията на държави в ЕС се обявиха за зелено възстановяване на Европа с цел намаляване на разходите и рисковете от бездействие по климатичната и екокриза, реферирайки към опита от тази с COVID-19. Комисар Тимерманс ясно заяви, че не е нужно да плащаме два пъти цената: за възстановяване на традиционната икономика заради кризата с коронавируса и за трансформирането й в зелена след това. 
• В последните си изявления Ангела Меркел, Антонио Гутереш и Урсула фон дер Лайен отправят солиден окуражителен призив към националните правителства да не отстъпват от програмите за трансформиране на икономиките си от сиви в зелени  и да използват икономическата криза за реформи;
• Редом с познатите ни формати, набира енергия и нов формат на активизъм вътре в компаниите с натиск на служители за въвеждане на устойчиви практики и процеси в дейността им. За разлика от традиционните искания на профсъюсите за по-високи заплати те обединяват глас за съобразени с климата реорганизации във фирмите, в които работят. Мащабни акции има в глобални корпорации като Google, Wells Fargo и др;
• Не на последно място, с бързото разширяване на дигиталната култура заради работа в среда на социална изолация, добър шанс за развитие и въвеждане получават високотехнологичните зелени бизнеси (greentech), както и дигитално-базирани решения в областта на климата и биоразнообразието. 

Двама от участниците ни днес са основатели на такъв тип иновативни компании. 

Решения има, има и моментум. Защото опитът на света в управлението на глобалната криза, свързана с коронавируса, може и трябва да се приложи за решаване на екологичната криза. 

Затова са нужни спешни мерки днес и същото по мащаб ангажиране на лидерството, академичния ресурс и общностите, за да предотвратим ефекти с потенциално по-разрушителен характер от този на вируса. То изисква значими политически актове и икономически реформи, но и колективната ни мъдрост и ангажимент да осигурим финансови, медийно информационни и икономически механизми. Не на последно място то налага промяна на личните ни навици да живеем с разбирането и отговорността, че Земята ни дава живот, храна и среда за развитие. Че тя е нашият дом.

С осъзнаването за важността на темата и спешността да я поставим в обществения дебат в България избрахме да посветим второто издания на поредицата “THE BIG CHANGE” на MOVE.BG именно на нея. 

Мои специални гости са хора, които са се посветили на възстановяването на екологичния баланс на планетата и от различни перспективи работят по темата:

• Веселина Кавръкова - природозащитник и еко активист,  изпълнителен директор на WWF България. 
• Любомила Йорданова - предприемач в областта на ограничаване на ефектите от климатичните промени. Тя е основател и изпълнителен директор на Plan A – стартираща компания, разработила  софтуер, който помага на бизнеса да следи устойчивите си практики и да намали въглеродния отпечатък от дейността си. 
• Доц. д-р Хюсеин Йеменджиев - преподавател в Бургаския университет в областта на екологичните биотехнологии. Той е и основател е на стартъпа Енова H2O: компанията за мониторинг на качеството на водите. 

Гледайте пълен запис на дискусията тук.