Коронавирус и икономика: за какво ще бъдат използвани €37 милиарда европейски средства?

Статията е обновена с последни данни от пресконференцията на Европейската комисия на 13 март.


От Марин Маринов, публикувана на 11 март 2020

Европейската комисия (ЕК) отвори европейските фондове за разходи, направени за борба с коронавируса. По този начин с европейски средства ще могат да се плащат допълнителни разходи заради COVID-19 като заплати на медици, закупено оборудване, както и да се осигурява заетост на останали без работа по време на борбата със заразата и да се предоставят финансови компенсации и заеми за малките и средни предприятия. Общо засега над 37 милиарда евро ще бъдат насочени спешно към малките и средни предприятия, пазара на труда, здравните системи, туризма и други уязвими сектори на икономикатаразясниха от Комисията, представяйки първия икономически пакет, специално създаден след ситуацията с коронавируса. Мерките ще бъдат одобрени по бърза писта от Европейския парламент и от Съвета на ЕС, за да могат да влязат в сила до дни. 

ЕК ще насочи целево и сумата от 1 милиард евро към Европейската инвестиционна банка, чрез която да се осигурят европейски гаранции за подпомагане на около 100 000 малки и средни предприятия и стартъпа с ресурс до 8 милиарда евро. Европейската централна банка (ЕЦБ) пък даде достъп на банките до капиталовите и ликвидни буфери, създадени след световната финансова криза именно за да осигурят стабилността на системата и да предотвратят трусове при извънредни ситуации.

"На първо място трябва да действаме на макроикономическо ниво. Ще използваме всички инструменти, с които разполагаме, за да сме сигурни, че европейската икономика, ще се справи тази буря. Това изисква координация между държавите членки, Комисията и ЕЦБ," заяви Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК.

Спешни разходи

Европейската комисия включва разходите, направени за справяне с COVID-19, в правилата за възстановяване на разходи по основните фондове на Европейския съюз. Така, например, закупуването на специални респиратори, маски, облекла или пък въвеждането на спешни електронни здравни услуги заради пандемията ще могат да бъдат рефинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ). По ЕФРР ще могат да бъдат възстановявани и средства, насочени към осигуряване на работния капитал на малките и средни предприятия, а по ЕСФ и схеми за преодоляване на шока върху пазара на труда. За преодоляването на последиците върху рибарите и производителите на морска храна ще могат да бъдат използвани перата на Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), допълват от ЕК.

Европейската комисия ще улесни правилата за държавна помощ, които към момента са строги в ЕС, за да не се допуска с държавни пари да се подпомагат изкуствено определени компании и да изкривяват пазара. С промените ще се разреши държавите да насочват бързо целево финансиране към компаниите, които изпитват затруднения заради вируса.

ЕК обяви, че ще приложи и цялата гъвкавост на Пакта за стабилност и растеж, което, според анализатори означава разхлабване на въведеното след кризата в Гърция правило за ненадхвърляне на 3% бюджетен дефицит.

Специалните мерки

“Инвестиционната инициатива за отговор на коронавируса” беше създадена късно във вторник вечерта след онлайн среща на европейските лидери. Първоначално тя включваше 25 милиарда евро, но в петък сумата беше повишена на 37 милиарда евро. Целевото финансиране ще бъде 8 милиарда евро, като парите ще бъдат на разположение на държавите членки веднага. То ще бъде използвано за т.нар. държавно съфинансиране по еврофондове, а целта му е да осигури ликвидност за по-бързо развитие на ключови с оглед на икономическата ситуация в Европа проекти.

8-те милиарда идват от предварителното финансиране - това са пари, които държавите са получили през 2019 година от европейския бюджет за изпълнение на конкретни проекти, но трябваше да върнат до юни тази година, защото проектите не са били изпълнени. Останалите около 29 милиарда евро ще дойдат чрез структурните фондове и Кохезионния фонд на Съюза, като се улеснят привилата за достъп до неизползваните средства от изминалите години. Досега държавите членки също можеха да заявяват достъп до тези средства, но нормалната процедура е доста по-бавна и сложна с оглед на предотвратяването на финансови злоупотреби. 

Освен това, по нормалната процедура може да се кандидатства по всички пера, докато сега финансирането ще бъда насочено само към секторите, които са ключови за икономиките на държавите членки, но към момента търпят най-сериозни загуби от коронавируса или се очаква да бъдат засегнати скоро. Такъв сектор за целия Евросъюз е този на малките и средни предприятия(МСП), защото те са гръбнакът на европейската икономика. 99% от компаниите в Съюза са МСП, като те произвеждат над 50% от брутния вътрешен продукт (БВП) и дават работа на двама от всеки трима европейци. 

Средства ще бъдат насочени и към мерки за стимулиране на пазара на труда - най-вече осигуряване на заетост на хора, както и за посрещане на нуждите на здравните системи. Нови сектори могат да бъдат добавяни в движение с оглед на развитието на ситуацията.

От Комисията напомнят и, че 28 милиарда евро очакват държавите членки по нормалните процедури за европейските фондове до края на 2020 година, като в тях има редица възможности за подкрепа на икономиката и здравните и социални системи. Това са средства по пера за текущата финансова рамка 2014-2020, по които част от държавите членки не са кандидатствали все още.

По всички изредени до тук мерки България може да използва 122 милиона евро целево финансиране, 690 милиона евро неусвоени средства досега, както и 546 милиона евро по съществуващите мерки на фондовете до края на 2020 година.

Разпределение за отделните държави членки: първа колона държава, втора колона целево финансиране, трета колона финансиране от европейския бюджет през достъпа до неизползваните средства от фондове, четвърта - финансирането по “Инвестиционната инициатива за отговор на коронавируса” или сбора от предните две, и последна колона - сумите по фондовете на ЕС до края на 2020 година, включително национално ко-финансиране. Средства има и за Великобритания заради времевия обхват на мерките. Източник: ЕК, лиценз Creative Commons.

Още мерки

Европейската комисия ще спре временно и действието на т.нар. времеви слотове на летищата. Според правилото, авиокомпаниите запазват правото си да излитат и кацат от дадени летища само ако изпълняват поне 80% от заявените от тях полети. Ако не успеят - тези прозорци се предоставят на други компании. Това правило е изключително важно за големите летища като тези в Берлин, Барселона, Париж и Лондон, където конкуренцията е много сериозна. Досега ЕК няколко пъти е спирала действията на разпоредбата в извънредни ситуации, включително предишната вълна коронавирус - SARS епидемията през 2002-2004 година.

Решения за България: Икономика

Програмата на MOVE.BG за икономическо развитие: разпознава, популяризира и подпомага потенциално успешните сектори на българската икономика. Стремим се да предизвикаме диалог и обществено съгласие за целенасочени и стратегически действия за изграждането на секторни политики, на ясни нормативни рамки, както и насърчаването на най-добрите практики, които да подкрепят икономическото развитие и просперитет на България.

Създаваме заедно нашето утре!

Автор
още по темата

още от Решения за България: Икономика