Иновациите в България: кои са основните предизвикателства

Сградата на Народното събрание. Снимка: "Уикипедия". Лиценз: CC.

България продължава да среща редица структурни предизвикателства пред развитието на научно-изследователските и развойните дейности (НИРД), посочват от Европейската комисия в последния доклад за страната ни в рамките на Европейския семестър. Основните от тях са ограничените и недостатъчни публични и частни инвестиции в иновации, разпокъсаността система за научно-изследователска и развойна дейност и ниските нива на комерсиализация на научните открития. Тези предизвикателства създават сериозни ограничения пред икономическото развитие, като възпрепятстват подобряването на конкурентоспособността и растежа.

"Фрагментираната система за НИРД и ниските равнища на инвестиции продължават да ограничават иновациите и растежа," този извод е посочен като един от основните акценти в доклада за България.

MOVE.BG от години настоява за предприемане на незабавни мерки за подобряване на средата за развитие на иновации в България, като път за просперитет на обществото, за повишаване на конкурентоспособността и за подобряване на икономическия растеж, както и за опазване на природата ни. Вижте част от нашите предложения в края на статията.

Основните предизвикателства

През 2025 година България получи от Еврокомисията специфична препоръка за преодоляване на ограниченията пред развитието на иновациите, защото тези предизвикателства създават структурни проблеми пред икономиката и възпрепятстват конкурентоспособността и растежа. Въпреки някои промени в законодателството, като създаването на Съвет по иновации и научни изследвания, както и въпреки насочването на европейски средства към НРИД, и за внедряване на иновации, напредъкът не е достатъчен - мерките са въведени частично, а редица структурни предизвикателства остават нерешени с години. 

Основните предизвикателства, които можем да изведен на базата на целия доклад за България, са:

• Ниски нива на публичните инвестиции в иновации, тоест държавата не осъзнава ролята на иновациите като път за конкурентоспособност и растеж: България има едно от най-ниските нива на публични инвестиции в НРИД - едва 0,27% от БВП или почти три пъти под средните нива за ЕС (0,72%). Целта, която страната ни сама си е поставила и не изпълнява, е 2% от БВП да отиват за научно-изследователска и развойна дейност;
• Ниски нива на частните инвестиции в иновации, тоест предприятията не инвестират в иновации като път за конкурентоспособност и растеж: България има едно от най-ниските нива на частни инвестиции в НРИД - едва 0,50% от БВП са разходите на предприятията за иновации, което е отново почти три пъти по-ниско от средните нива за Европа (1,49%);
• Траен недостиг на финансиране за стартъпите в начална фаза: едно от дългогодишните нерешени предизвикателства пред развитието на иновациите в България е недостатъчното финансиране за стартъпите в начална фаза, посочват от Комисията. В този най-важен етап за създаването на иновативен продукт или услуга стартъпите срещат траен и сериозен недостиг на средства, което застрашава техния жизнен цикъл;
• Продължаващи административни пречки пред стартирането на иновативен бизнес: “Освен това регулаторните пречки пред стартиращите предприятия в България продължават да са сериозни, с разпокъсана нормативна уредба и обременяващи процедури за лицензиране и съдебни въпроси при учредяването на предприятие,” посочват от ЕК;
• Разпокъсаност и неясни мандати на ресорните министерства и на финансиращите органи: според Комисията са на лице припокриващи се и неясни роли и мандати на ресорните министерства и финансиращите органи, като това създава пречки пред ефективната координация и изпълнение на политиките;
• Липса на ясен мандат за иновации на публичните научно-изследователски организации и висшите учебни заведения: липсват ясни институционални мисии и мандати за публичните научно-изследователски организации и висшите учебни заведения и включването им в съгласувана национална стратегия, въпреки препоръките към България в тази посока през механизма за подкрепа на страните-членки в изпълнението на европейската програма за наука и иновации “Хоризонт Европа”;
• Фрагментирана система за иновации, като публичните научно-изследователски организации и висшите училища са разпокъсани: в това направление от Комисията посочват два основни проблема. От една страна, броят на публичните научно-изследователски организации и висши училища е голям за страната, като това разпилява финансовия ресурс за НРИД и ограничава неговата ефективност, разясняват от ЕК. От друга страна - тези институции са с ниски нива на сътрудничество по между си, защото голямата вътрешна автономия на отделните звена вътре в тези институции възпрепятства вземането на решения за общи действия с други организации;
• Ниски нива на комерсиализация на научните резултатите от научните изследвания заради ограниченото сътрудничество с бизнеса: България е на последните нива в ЕС по отношение на общите дейности между наука и бизнес;
• Недостатъчно развита система за научен трансфер: това е едно от дългогодишните предизвикателства в страната, посочват от ЕК. Но има и добра новина -  в момента в България се изгражда с европейски средства централен координационен център за научен трансфер, който ще има и регионални звена, като предстои да видим как ще бъде реализирана тази ключова реформа за комерсиализацията на научните иновации;
• Силен регионален дисбаланс, който възпрепятства използването на потенциала за иновации в страната: икономическата дейност, както и разходите за иновации, и човешкият потенциал са съсредоточени основно в Югозападния регион и то главно в столицата София, което е структурен проблем пред икономиката и пред реализирането на иновативния потенциал на страната;
• Ограничена конкуренция при обществените поръчки: в това направление Еврокомисията посочва две основни предизвикателства, които възпират развитието на иновациите, а оттам и подобряването на конкурентоспособността и растежа. Първо, 77% от предприятията у нас смятат, че процедурите по възлагане на обществените поръчки не се провеждат по открит и справедлив начин. По този показател България е на едно първите места в ЕС, а средните нива в Европа са 58%. Този проблем възпрепятства иновативния потенциал, защото, според предприятията у нас, при обществените поръчки са по-важни връзките с местни и централни власти, отколкото предложението, което прави дадена фирма, включително неговата ефективност през иновации и нови технологии. От друга страна - “в 75 % от процедурите преобладава критерият за възлагане „най-ниска оферта“, което възпира конкуренцията въз основа на фактори като качество и иновации,” посочват от Европейската комисия;
• Публична администрация с ограничен капацитет и ниска производителност, особено на ниво общини: едва 9% от служителите в администрацията у нас участват в обучения за възрастни при средно ниво от 19% за ЕС. Освен това, 74% от общините съобщават за трудности в привличането и задържането на експерти за управление на европейски проекти заради ниското заплащане и големия обем отговорности, а именно в европейските проект са и основните мерки за развитие на иновативния потенциал на ниво общини;
• Структурни проблеми в училищното образование: учебната програма продължава да е насочена към съдържанието, а не към уменията, въпреки някои подобрения чрез откриването на STEM кабинети с европейски средства. Продължава да е ниско нивото на преподаване, както и да не се вземат мерки за най-засегнатите от проблемите в образованието - децата в неравностойно положение. “Делът на учениците с най-добри резултати също е нисък, което ограничава резерва от таланти за иновации и високи постижения. Слабите нива на основни умения [сред учениците - б.а.] сочат наличието на сериозни пропуски и на предизвикателства в учебната програма и в качеството на преподаването,” посочват от ЕК;
• Структурни проблеми във висшето образование: “Висшето образование в България продължава да е изправено пред значителни предизвикателства при развитието на висококвалифицирани таланти, особено в областта на НТИМ [науката, технологиите, инженерството и математиката - б.а.], което има последици за производителността и иновациите. Това е отразено в СДП [специалната за държавата препоръка - б.а.] от 2025 г. за засилване на придобиването на умения с цел повишаване на конкурентоспособността и подпомагане на екологичния и цифровия преход”, посочат от Еврокомисията. В момента, България има едни от най-ниските нива на студенти, завършили НТИМ специалности, а броят на новозаписаните продължава да намалява;
• Липса на национална стратегия за развитие на обучението по предприемачество в образованието: въпреки, че обучението по предприемачество е част от началното и средното образование, часовете по тези предмети са малко на брой и са с икономическа насоченост, а в общото гимназиално образование са от незадължителните предмети. Част от висшите училища са адаптирали програмите си и са създали предприемачески центрове, но са необходими още усилия в подобряване на приоритетите, методите на образование и фокуса върху умения за развитие на стопанска дейност, особено за студентите от НТИМ специалностите.

От Еврейската комисия припомнят, че България продължава да бъде сред страните с най-ниски нива на развитие на иновации, според Европейския сравнителен доклад за иновациите за 2025 година и затова призовават за незабавни действия.

Какви са възможните решения?

Въпреки, че България продължава да бъде сред страните с най-ниски нива на развитие на иновации, то има и една добра новина - 40% от зелените стартъпи и научни проекти създават иновации на световно ниво, показват данните от проучването на MOVE.BG “Зелени решения от България 2025”.

Затова един от пътищата за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика е през подпомагане на зелените иновации, особено в ключовата област на индустриалното производство.

Сред възможните мерки, които препоръчаха над 20 водещи български експерти, събрани от MOVE.BG на специален форум, са:

• Създаване на ниша за развитие на България сред световните зелени индустрии и нейното популяризиране за привличане на инвеститори - да се направи анализ къде България има най-голям потенциал и той да бъде използван за привличане на чуждестранни инвеститори;
• Създаване на цялостен механизъм за въвеждане на зелени иновации в индустрията - механизъм, който, от една страна, да осигурява необходимото финансиране, човешки ресурс и достъп до лаборатории с цел тестване и развиване на идеите. А от друга - този механизъм да подпомага внедряването на иновациите. Един от вариантите за осигуряване на частта с финансирането е създаване на фонд за зелени иновации;
• Създаване на платформа тип едно гише(one-stop-shop) за зелени иновации;
• Приемане на Закон за иновативните автономни зони (ЗИАЗ) - този закон да създаде правен “sandbox” (среда за тестване на иновации) в избрани обезлюдяващи се или въглищни региони;
• Създаване на национална програма за обучения по предприемачество в училищата;
• Приоритизиране на обучението в зелени индустрии в средното професионално образование, включително в дуалното обучение за демонстрации на новите технологии;
• Създаване на Агенция за екзистенциални възможности и рискове (АЕОР) - да обедини функциите на Министерство на иновациите и растежа, Министерство на електронното управление и Държавната агенция за национална сигурност по отношение на изкуствения интелект. Мандатът ѝ да включва: 1) разработване на национална стратегия за изкуствен общ интелект(AGI) и изкуствен суперинтелект (ASI), надхвърляща обикновеното спазване на европейския регламент за изкуствен интелект (Акт за изкуствения интелект) 2) позициониране на България като глобален регулаторен пясъчник (sandbox) за тестване на правни/етични рамки за автономни системи.

Вижте всички препоръки на експертите към правителството и Народното събрание тук.