Конкурентоспособност на регионите в България: кои са основните предизвикателства

Община Пловдив. Снимка: "Уикипедия", лиценз: CC.

Общините в България продължават да изпитват сериозни предизвикателства, които затрудняват конкурентоспособността на регионите, както и развитието на иновативния потенциал в отделните райони на страната. Това са сред част от изводите от последния доклад за страната ни в рамките на Европейския семестър, който публикува Европейската комисия. Сред главните предизвикателства на ниво местно самоуправление са икономическите дисбаланси на регионално ниво, липсата на икономическа самостоятелност на общините и силната им зависимост от правителството, проблемите с капацитета на общините и задържането на експерти, както и ниските разходи за научно-изследователска и развойна дейност.

Чрез инициативата ни “Компас към просперитет: Фокус Индустрия”, ние в MOVE.BG събрахме водещи български експерти и заедно с тях предложихме идеи за просперитет на икономиката и обществото чрез подобряване на конкурентоспособността на българската индустрия. В края на статията можете да прочетете част от препоръките към местните власти.

Регионите в Европейския семестър 

На базата на доклада за България от Европейския семестър, включително на частта му за конкурентоспособността на регионите, можем да изведем няколко основни предизвикателства, които ограничават конкурентоспособността и развитието на иновативния потенциал на ниво местно самоуправление у нас. Докладът анализира развитието на общините през настоящите шест статистически района на планиране (NUTS-2):

• Югозападен - областите София-град, Софийска област, Благоевград, Перник, Кюстендил;
• Южен централен - областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Кърджали, Смолян;
• Югоизточен - областите Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол;
• Североизточен - областите Варна, Шумен, Добрич и Търговище;
• Северен централен - областите Велико Търново Габрово, Русе, Разград и Силистра;
• Северозападен - областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч.

От януари 2027 година районите ще бъдат намалени на четири, като София се отделя в самостоятелен столичен район на планиране.

Основните предизвикателства

Според доклада, основното предизвикателство е икономическият дисбаланс - икономическата активност остава концентрирана главно в столицата, която генерира около половината от БВП на България. Освен голямата преднина на София, друг сериозен икономически дисбаланс е сериозната разлика в икономическото развитие между останалите региони. Икономическите дисбаланси се отразяват на развитието на общините във всички направления - от демографски условия, качество на образование, обучение и инфраструктура през производителност на труда, нива на бедност и нива на социално изключване до развитие на науката и иновациите, равнища на конкурентоспособност и нива на заетост и заплащане.

Наред с икономическият дисбаланс, от доклада можем да изведем още няколко предизвикателства, които ограничават конкурентоспособността и развитието на иновативния потенциал на ниво местно самоуправление у нас:

• Намаляването на населението - между 2015 и 2024 година населението намалява във всички райони, като най-силно засегнати са общините от Северозападния и Северния централен регион. В доклада се посочва, че през 2024 година южните и източните райони бележат прираст за първи път от 30 години, но тук трябва да имаме предвид високите нива на смъртност през Ковид в България, както и вътрешната икономическа миграция след това към по-развитите икономически центрове;
• Проблемите с производителността на труда - българските райони са на последните нива по производителност на труда в Европейския съюз. Освен това е на лице съществена разлика в производителността на труда между отделните райони - лидер е настоящият Югозападен регион, в който влиза и София, и който отчита нива от 72% от средната за ЕС производителност на труда. Южният централен регион и Северният централен регион са с най-ниски нива - около 39-41% и за двата;
• Ниски нива на инвестиции в наука и иновации - средно едва 0,3%-0,4% от БВП са инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в пет от шестте района, като те са по-големи само в Югозападния регион - 1,2%. Но дори и тези нива са на половина по-ниски спрямо средните в ЕС;
• Структурни предизвикателства пред иновативния потенциал - в регионите извън Югозападния, в който влиза София, се наблюдава нисък интензитет на научни изследвания и иновации, като Европейската комисия посочва няколко структурни предизвикателства. Сред тях са по-малкият размер на предприятията извън столицата и по-слабото внедряване на авангардни технологии от бизнеса в провинцията. Освен това, извън София, доминира заетостта в сектори, които развиват или въвеждат най-слабо иновации, сред които на челно място е селското стопанство - извод, който трябва да ни накара да се замислим как бихме осигурили продоволствената сигурност на страната и конкурентоспособността на българското земеделско производство, ако този сектор не използва иновации и не е част от технологичното развитие. “Заетостта във високотехнологичните сектори остава ограничена въпреки известно увеличение през последното десетилетие. В Югоизточния, Северозападния и Североизточния регион през 2024 г. едва между 1,4 % и 2,1 % от работниците са били заети във високотехнологичните сектори,” посочват от Еврокомисията в доклада;
• Неравномерното покритие с високоскоростен интернет - заради ограничените търговски стимули, частните мобилни и интернет оператори не инвестират в селските, отдалечените и слабо населените места, което възпрепятства интеграцията на тези региони в цифровата икономика на страната. Общините в областите Видин и Монтана изпитват най-сериозни проблеми в това направление;
• Нисък капацитет за развитие на икономика, основана на знание - в Северозападния, Южния централен и Югоизточния регион само един на всеки четири души на възраст между 25-64 години е завършил висше образование. Това е сериозно предизвикателство пред развитието на икономиката, базирана на знания. Най-добре се представя Югозападният регион, в който делът на хората с висше образование е 43% и е по-висок от средноевропейските нива (36%). “Достъпността е основната пречка пред участието в изоставащите региони, по-специално в Северозападния регион. В региона броят на висшите учебни заведения спрямо населението е значително по-малък, отколкото например в Югозападния регион. Тези институции също така имат значително по-малък брой области на обучение за избор,” посочват от ЕК;
• Нисък човешки капацитет на общините, който ограничава регионалното развитие, реализирането на иновативния потенциал и възпрепятства подобряването на конкурентоспособността на страната - общините нямат капацитет да планират, разработват и изпълняват проекти, което е главно предизвикателство пред регионалната конкурентоспособност и пред качеството на услугите, които общините предоставят на гражданите и на бизнеса. Ограниченият капацитет на местните органи на самоуправление се дължи на няколко фактора, сред които основните са трудностите в привличането на квалифициран персонал и зависимостта на общините от трансферите от централния бюджет, което, според Еврокомисията, подкопава ефективността и справедливостта на местните публични финанси. Освен това, 74% от общините съобщават за трудности в привличането и задържането на експерти за управление на европейски проекти заради ниското заплащане и големия обем отговорности, а именно в европейските проект са и основните мерки за развитие на иновативния потенциал на ниво общини. Както ви запознахме вече в предната ни статия за доклада за България от Европейския семестър, едва 9% от служителите в администрацията у нас (централна и общинска) участват в обучения за възрастни при средно ниво от 19% за ЕС;
• Липса на финансова автономност на общините - “Налице е липса на финансова автономност на местно равнище и липса на собствени ресурси за инвестиции и изпълнение на политиките. Финансовите различия между общините са значителни и продължават да бъдат основен двигател на регионалните неравенства. В резултат на обезлюдяването и последвалото намаляване на икономическата активност повечето малки и селски общини разчитат почти изцяло на централни трансфери, като собствените им приходи често са под 10 % от бюджетите им. Текущата система за изравнителен трансфер е прекалено сложна, насърчава зависимостта и възпира общините да подобряват събирането на приходите си и да привличат инвестиции, което подкопава ефективността и справедливостта на местните публични финанси,” обясняват от Комисията в доклада за България;
• Ограничен капацитет на Регионалните съвети за развитие - в доклада се посочва, че съветите са формални и не координират ефективно политиките и инвестиционното планиране, като обикновено перспективите пред развитието на регионите биват засенчени за сметка на национални или общински приоритети;
• Недостатъчно общинско сътрудничество - сътрудничеството между общините не е достатъчно развито, както в градските, така и в селските райони, което възпрепятства реализирането на съвместни инициативи, включително в ключовите области на здравеопазването, транспорта и образованието. Основно се наблюдава сътрудничество там, където има законови изисквания, като в областите за управление на отпадъците, водите и канализацията. Разбира се, наблюдават се и успешни партньорства и координация между общини за постигане на интегрирани териториални инвестиции, но те са изключения;
• Неефективност в стратегическото планиране между общините - стратегическото планиране се осъществява в бавна и сложна рамка, то е фрагментирано и има голямо припокриване на дейности в рамките на изпълнението му;
• Ограничен достъп до ключови местни услуги - това е ключово предизвикателства пред развитието на общините и регионите, защото ниското качество на основни обществени услуги възпрепятства правото на оставане на хората в регионите и възможностите на изоставащите региони да минат към растеж и развитие. “Предоставянето на ключови местни обществени услуги, включително здравеопазване, дългосрочни грижи, образование, транспортна инфраструктура и водоснабдяване, продължава да бъде много неравномерно в цялата страна, като най-големите разлики са в най-слабо развитите региони, особено в северната част. Като се има предвид централната им роля за формирането на регионалната конкурентоспособност и качеството на живот, трайните дефицити в предоставянето на обществени услуги значително ограничават перспективите за развитие на необлагодетелстваните региони,” посочват от ЕК.

Какви са възможните решения?

Преди няколко месеца MOVE.BG събра над 20 експерти и заедно с тях приложихме стратегическото прогнозиране - доказана методология за дългосрочно планиране на политики и подготовка на държавите за посрещане на бъдещи предизвикателства. Заедно с експертите се фокусирахме върху ключовата област на подпомагане на българската индустрия, като път за подобряване на конкурентоспособността и просперитета на страната, на регионите и на обществото. Експерти дадоха препоръки към правителството, към общините и към бизнеса.

Сред препоръките, насочени към кметовете и общинските съвети, са:

• Създаване на общински/регионални иновационни центрове - във всяка област да има поне един подобен център, а впоследствие и във всяка една община
• Създаване на регионални платформи за популяризиране на местните зелени индустриални иновации и стимулиране на партньорствата между отделните компании
• Обединяване на общините на база ресурсен и екосистемен принцип, а не на географски
• Проактивно отношение на общините за извършване на регионална специализация - извършване на кампания от няколко общини в тази посока или от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ)
• Проактивно отношение на общините за постигане на децентрализация 

Вижте всички препоръки към общинските власти тук.