Експерти препоръчаха мерки за зелена трансформация на икономиката след COVID-19

Десетки препоръки за подпомагане на зелената трансформация на икономиката ни дадоха водещи български специалисти. Те предложиха различни спешни мерки по темите иновации, кръгова икономика, климат, енергия, биоразнообразие и земеделие. Пълен списък с идеите ще намерите по-долу в статията. Предложенията са допълнение към над 130 препоръки, които дадоха над 50 водещи специалисти през юли, още преди изработването на плана

Препоръките не претендират за изчерпателност, но показват, че в България има експертен потенциал, който ако бъде използван в Националния план за възстановяване и устойчивост, можем да преходим през кризата успешно по пътя на зелената трансформация на икономиката ни. И не само - да създадем икономика на бъдещето, която е конкурентоспособна, иновативна и създава нови, зелени работни места, като опазва уникалната ни природа за следващите поколения.

Визията на експертите

Коалиция "За зелен рестарт", в която влизат MOVE.BG, WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика" събра 10 доказани български експерти, които обсъдиха предложения проект на План за възстановяване и устойчивост. Това се случи на 18 ноември по време на специалната онлайн дискусия "България след COVID-19: зелено възстановяване или сив застой". Тя е поредна инициатива на Коалицията, посветена на зеления преход на българската икономика.

България има възможността да преходи успешно през кризата, ако използваме с визия и с интегрален подход Механизма за възстановяване на Европейския съюз след коронавируса "Следващо поколение ЕС". Инициативата има безпрецедентен бюджет от 750 милиарда евро и е допълнителен механизъм извън оперативните програми. България ще разполага с 12 милиарда евро, но те не са гарантирани, а ще бъдат дадени на основата на принципа пари срещу реформи и приоритетно за зелени и дигитални инициативи. За съжаление, представения от правителството национален план по "Следващо поколение ЕС" не изпълнява тези задачи, но все още има време да бъде ревизиран, смятат организаторите на дискусията, както и гост-специалистите.

"Поредицата от събития, които проведохме от март насам по темата за зеленото възстановяване, бяха ориентирани именно към това - чрез широк кръг експерти ние предложихме системни мерки, чрез които да се адресират както предизвикателствата на Ковид-кризата, така и да се осигури качествена трансформация на икономиката ни по посока на зелени, енергоефективни и ориентирани към бъдещето на живот между виртуалния и реалния свят решения,” сподели Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и допълни:

“Парадоксално, обаче, ни се предлага едно програмиране на миналото - такова, каквото ще ни остави на опашката на един общ подем и процес в период, в който пред света се отваря един исторически прозорец за трансформация, за реформи и когато хората показват, че имат готовност да ги приемат."

"България след COVID-19: зелено възстановяване или сив застой" беше разделена на четири панела, в които участваха следните специалисти:

• Иновации –  гост-специалист: Момчил Василев, управляващ директор на Endeavor България. Водещ на панела: Саша Безуханова, основател на MOVE.BG;
• Кръгова икономика – гост-специалист: Теодор Калпакчиев, основател на The European Network of Policy Incubators. Водещ на панела: Ина Цветкова, част от екипа на “Институт Кръгова Икономика";
• Климат и енергия – гост-специалисти: Мариана Янева, директор “Политики и комуникации” в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електричество (АПСТЕ), и Тодор Тодоров, енергиен експерт в екологично сдружение “За Земята”. Водещи на панела: Георги Стефанов от WWF България и Меглена Антонова от "Грийнпийс"-България;
• Биоразнообразие и земеделие – гост-специалисти: Стефан Аврамов, дългогодишен експерт защитени територии и опазване на видовете (ресор биоразнообразие) и Ирина Матеева, отговорник по европейските политики към Българско дружество за защита на птиците (ресор земеделие). Водещ на панела: Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.

Пълен списък с препоръките

Иновации

• Въвеждане и подкрепа за ефективни бизнес модели, които да доведат до по-висока производителност на труда и по-висока добавена стойност;
• Активно ангажиране на частния сектор чрез стимули, базирани на ясни критерии. В момента така разписаната програма на практика се движи изцяло от държавната администрация.
• Инвестиране в мека инфраструктура - инкубационни и акселерационни програми - която да подкрепи развитието на човешкия потенциал (умения) и политиките за реализация на тези мерки;
• Осигуряване на достъп до допълнителен рисков капитал чрез Фонда на фондовете и ББР - мерки, които да покриват целия жизнен цикъл на едно иновативно предприятие и да се разполага с необходимия ресурс;
• Осигуряване на достъп до талант - реформиране на учебни програми по предприемачество и нови умения и обучение за учители;
• Дерегулация - намаляване на административното бреме върху бизнеса чрез използването на иновативни модели като например реализация на цялостен модел за електронно управление и интеграция на информационните системи на държавната администрация, както и аутсорсорсване на административни, образователни и социални услуги;
• Въвеждане на национални инструменти за подкрепа на иновативни зелени бизнеси - включително създаване на целева програма към Фонда на фондовете;
• Въвеждане на модели за зелено финансиране на бизнесите;
• Въвеждане на мерки за комерсиализацията на научни разработки, свързани със зелената трансформация на бизнеса.

Кръгова икономика

Използване на добри практики за публична комуникация на кръговата устойчивост:

• привличане на общественото внимание към ползите от прилагането на устойчиви модели на потребление и производство чрез широко медийно отразяване посредством кампании, събития, публикации и т.н.
• включване на теми за кръгова икономика в ранното образование и преквалифициране на кадри за зелени работни места;
• стимулиране на министерства, градове, институти и частни фирми да развият и изпълняват собствени стратегии за кръгова ресурсна ефективност в рамките на националната стратегия за преход към кръгова икономика.

Обединяване на стълбове “Свързана България”, “Зелена България”и “Иновативна България” от Плана за възстановяване и устойчивост в клъстър “Кръгова България”:  

• подпомагане активното включване на учени и изследователи в търсене на решения за включване на кръгови решения в плановете за бъдещо развитие на правителствено ниво;
• разширяване използването на вторични ресурси за разнообразни дейности, за да се създаде търсене за кръгови бизнес решения; 
• подобряване на кръговата свързаност между големите градове и индустриални центрове с малките населени места в региона; 
• изграждане на демонстрационни позитивно-енергийни квартали, регионални изследователско-иновационни центрове и подкрепа на свързаността им с бизнеса.

Мащабиране на решения с цел възвръщаемост от продукти с добавена стойност, подходящи за износ:

• разполагане на демонстрационни проекти около регионални хъбове  за мащабиране на изследвания и иновации във всеки регионален град, в които да се търсят решения посредством диалог между изследователи и юридически лица.

Брандиране на България като международен хъб за кръгови решения: 

• изграждане на идентичност на ресурсен хъб между Изтока (Япония, Тайван, Корея) и Запада (Холандия, Финландия, Австрия, Дания) посредством бизнес мисии за интернационализация на местни решения. 

Климат

• Активно включване и прекратяване на изолацията на гражданското общество, IT сектора, иновативния и зелен бизнес, НПО експерти от вземането на решения за икономическия преход и развитието на страната, вземайки предвид и справяне с климатичните предизвикателства;
• Задължително използване на съвременните технологии за онлайн комуникация и информация, за да могат всички участници в процесите при формиране на стратегически документ да имат равен глас с останалите и да е гарантирана обратна връзка с администрацията. Това особено е необходимо в областта на преодоляване предизвикателствата за справяне с климата;
• Мерки в подкрепа на стратегията за постепенно премахване на въглищата с ясен ангажимент  за  срокове  и  осигуряване  на  справедлив  преход  на  регионите, зависими  от кафяви и  лигнитни  въглища,  придружени  от  ясна  стратегия  за насърчаване на възобновяемата енергия;
• Целите в Плана по направление климат трябва да бъдат в синхрон с Парижкото споразумение и поставените насоки на “Европейската зелена сделка“, като трябва да се залага към подкрепата за адаптация на секторите на българската икономика и преодоляването на предизвикателства и превръщането им във възможност за бизнеса и хората в България.

Енергия

Прави впечатление, че дейностите по четирите стълба на Плана за възстановяване и устойчивост са насочени предимно към изграждане на инфраструктура, а не към трансформационни процеси за изграждане на устойчива дигитална и нисковъглеродна икономика, каквито цели си поставя инициативата NextGenerationEU.

В стълба Зелена България, където тематично са събрани кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие и устойчиво селско стопанство, несъразмерна част от определения бюджет е отделена за програма за енергийна ефективност в сграден фонд, а липсват  мерки, засягащи насърчаването на възобновяеми енергийни източници, както и мерки, които създават връзки между отделните сектори като например агриволтаикс - съчетаването на използването на земеделски земи за земеделие и производство на енергия.

Препоръки:

• Препоръчваме мерките за енергийна ефективност да бъдат съчетани с мерки за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници за собствени нужди с  фокус върху регламентацията на „общностите за възобновяема енергия“ - обединения, включващи граждански кооперативи, индустриални предприятия и общини. С минимална подкрепа тези общности могат да бъдат катализатор на инвестиции и иновации в областта на нисковъглеродните технологии, като същевременно могат да предоставят решение и на наболял социален проблем - енергийната бедност и субсидиите за фосилни горива като помощ за отопление;
• Считаме, че наред с дигитална трансформация на Електроенергийния системен оператор е необходимо в Плана да намерят своето място и мерки за насърчаване на технологиите за съхранение на енергия и управление на търсенето (demand-side management). Технологиите за съхранение на енергия (батерии или технологии за преобразуване на електрическа енергия от ВИ в друг вид енергиен носител, например водород) са ключови за ускоряването на прехода към нисковъглеродна икономика, тъй като те позволяват да се преодолее присъщата на възобновяемите източници на енергия интермитентност, както и да се подобри гъвкавостта и сигурността на енергийната система;
• По отношение на  предложения Национален фонд за декарбонизация има твърде много неясноти. За да има смисъл от неговото създаване, следва да се разпише детайлно подходът при структурирането и капитализирането му, кои са бенефициентите, които ще имат достъп до този Фонд, както и финансовите механизми, които ще бъдат създадени за подпомагане осъществяването на инициативи по горните две мерки. (кредитни линии за граждани и бизнеси, банкови гаранции или зелени държавни облигации и други финансови инструменти).

Биоразнообразие

• Достъпност на цифровия кадастър на МРРБ, където са и специализираните карти на Черноморското крайбрежие и дюните. В момента информацията от кадастъра е платена, на невероятно високи цени и на практика е напълно недостъпна за аналитично ползване от граждани и недържавни изследователи. Би трябвало тази информация да е публична, безплатна и достъпна в няколко различни формата – шейп (shape) файл, екселски таблици, гео сървъри на ниво землище, област и страна; 
• Адекватна цифрова карта на защитените територии. Изисква се от Закона за защитените територии от 15 години. Има чернова на наредба, която, може би, по финансови причини не бе одобрена от МРРБ и МОСВ. Цифровата карта на защитените територии, освен, че се изисква по ЗЗТ е изключително важна и за обществото. Тази карта трябва да е базирана и интегрирана в кадастъра и да е публично достъпна;
• Прозрачност и достъпност на горската база данни и горската статистика. Да бъде на ниво ДГС/ДЛС, РДГ и държавно предприятие в няколко формата – шейп (shape) файлове, екселски таблици, геосървъри, отключени PDF файлове без защити;
• Прозрачност и достъпност на ловната база данни и ловната статистика. Да бъде на ниво стопанисващ дивечовъден район, ДГС/ДЛС, РДГ и държавно предприятие в няколко формата – шейп (shape) файлове, екселски таблици, геосървъри, отключени PDF файлове без защити;
• Детайлна информационна система в селското стопанство. Настоящата информационна система е трудно използваема от потребителска гледна точка и не води до възможността да се извършват независими анализи (каквато би трябвало да е целта й).

Земеделие

Последствията от пандемията в сектор земеделие имат и друго измерение, изразяващо се в невъзможност за ефективен контрол върху ползването на химикали в земеделието и водоползването за земеделски нужди. Допълнително нерегламентирано и незаконно разораване на постоянно затревени площи, включително защитени хабитати в Натура 2000 (има реални примери от тази пролет) са факт. От там следва:

• Иновативни мерки за контрол, публичност и прекратяване на тези негативни примери трябва да намерят място в Плана за възстановяване;
• Приоритетни мерки за поддържане, възстановяване и подобряване на тревните местообитания, както и стимулиране на промяна на НТП на пасища и ливади, които по документи се водят „ниви“ или друг вид обработваеми земи;
• Намаляване на употребата на ПРЗ, контрол и публичност: дистанционният контрол върху пестицидите да бъде публичен в реално време, включително резултати от него; забрана на опасни пестициди;
• Засилен мониторинг, проучвания и оценки за въздействие върху околната среда за проекти в земеделския сектор.

Липсват каквито и да са програми, свързани с горите и горското стопанство, независимо, че горите са ключов фактор в областта на климатичните политики и управлението на селските региони;

Инвестирането в инфраструктура за мелиоративната система не е в съответствие нито с целите на справяне с последствията от Ковид 19, нито с промените в климата, нито ще доведе до широко справяне с проблема за липсата на вода не само за земеделските нужди, а стратегията за напояване, към която има препратки, няма екологична оценка и би трябвало да отпадне от документа;

В Плана трябва да се разпишат конкретни мерки за опазване на водните ресурси, в т.ч. те да обхващат количеството и качество на водите, водещи до намаляване на водоползването, което да включва:

1. Приоритетни мерки за задържане на водите - залесяване на речните брегове, възстановяване на речни старици и влажни зони;
2. Регионализиране на страната по видове култури, които е подходящо да се отглеждат в условия на засушаване на климата;
3. Ориентиране към култури и сортове, устойчиви на засушаване;
   въвеждане на системи за повторно използване на води;
4. Системи за публичност и дистанционен контрол на ползването на препарати и химикали.

За зелен рестрат

Предложенията са допълнение към над 130 препоръки, които дадоха над 50 водещи специалисти още преди изработването на плана. 

Гледайте пълен запис на дискусията "България след COVID-19: зелено възстановяване или сив застой" тук.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!