Зеленият дневен ред: Италия включи устойчивото развитие в Конституцията си

Това е важна стъпка за опазване на природата и за привличане на зелени инвестиции, посочи италианският министър на екологичния преход.


От Марин Маринов, публикувана на 23 март 2022

Италианският парламент гласува ключови промени в Конституцията на страната. С новите текстове се включват за първи път в основния закон на страната задължения, свързани с устойчивото развитие, което е важна стъпка, определяща зелените политики като един от основните дългосрочни приоритети на Италия.

Промените са въведени чрез редакция на два от членовете на Италианската конституция - член 9 и член 41. Според новите разпоредби в член 9, властите вече са задължени да опазват околната среда, биоразнообразието и екосистемите, включително като вземат предвид тяхното съхраняване за нуждите на бъдещите поколения. Промените в член 41 пък задължават да бъдат предприети необходимите мерки и програми, така че икономическата дейност на държавните и частни предприятия да бъдат съобразени с целите за опазване на околната среда.

Подобни изисквания на приетите в Италия има в основните закони на още няколко европейски държави, сред които Испания, Германия, Франция и Нидерландия. В Българската конституция също има разпоредба, свързана с опазването на околната среда, но без да бъде поставен акцент върху запазването на ресурсите за бъдещите поколения или за съобразяване на икономическите дейности с екологичните политики: “Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната” (член 15-б.а.).

“Това е епохален ден,” заяви след приемането на промените в парламента Роберто Чинголани, министър на екологичния преход на Италия.

"Правилно е опазването на околната среда, биоразнообразието и екосистемите да се превърне в една от основополагащите ценности на нашата република, това е важна стъпка за страна като Италия, която е изправена пред необходимостта да извърши собствен екологичен преход.”

Роберто Чинголани. Снимка: правителство на Италия. Лиценз: CC-BY 3.0, governo.it

И досега в екологичното законодателство на Италия имаше подобни разпоредби. Съществената разлика е, че с включването им в основния закон на страната, от една страна, Италия дава сигнал, че устойчивото развитие е сред основните задължения и цели на страната в дългосрочен план - защото промените в Конституцията се правят рядко и трудно. От друга страна, нито един закон или действие на властите не трябва да нарушават разпоредбите в Конституцията. В случаи, че бъдат приети подобни стъпки - те ще бъдат обявявани за нищожни и ще бъдат отменяни при жалби в Конституционния съд.

Промените като стъпка и за привличане на зелени инвестиции

Според Роберто Чинголани, промените са ключови за привличането на частен капитал, защото те ще дадат сигурност и дългосрочност на проектите за устойчиво развитие и по-този начин ще привлекат частни инвеститори към тях. Това от своя страна ще подпомогне извършването на успешна зелена трансформация на икономиката и на обществото.

Стъпката е важна и за изпълнението на мащабните зелени проекти, които бяха включени в италианския план за възстановяване и устойчивост, защото гарантира тяхната дългосрочност отвъд европейските срокове и изисквания. Италианският ПВУ с бюджет от над 190 милиарда евро е най-големият като размери в рамките на програмата на Евросъюза за възстановяване от пандемията “Следващо поколение ЕС”. Над 100 милиарда евро от тези средства са предназначени за проекти за устойчиво развитие.    

“Това е важна стъпка за Италия. Решавайки да опазвате околната среда, биоразнообразието и екосистемите чрез вписването им в Конституцията, вие всъщност решихте да опазите бъдещите поколения,” сподели Виргиниюс Синкявичюс, еврокомисар по околна среда, океани и рибарство.

Италия и устойчивото развитие

Италия е една от активните страни в Европа по отношение на устойчивото развитие. Фокусът по зелените теми се засили особено в последните месеци при управлението на новия коалиционен кабинет. От февруари 2021 година в Италия на власт е правителство начело с Марио Драги, бивш гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ). Кабинетът е определян като правителство на националното единство, формирано след продължителна политическа криза и в разгара на една от вълните от Ковид-19. Партиите, подкрепящи правителството, са от почти всички парламентарни групи в парламента - над 560 депутати от 630 народни представители в долната камара. 

С поемането на властта Марио Драги извърши важна реформа, свързана с управлението на климатичната криза: беше създадено Министерство на екологичния преход. Ведомството е наследник на Министерството на околната среда, но в новия формат правомощията му са разширени с темите зелена трансформация и енергиен преход. Подходът към климата е хоризонтален, като в зависимост от компетенциите на отделните министерства, те също разполагат с климатични отговорности и екипи. Такъв пример е създаденото през 2021 година Министерството на устойчивата инфраструктура и мобилност, което включва компетенции по регионално развитие и транспорт, като основен фокус са развитието на устойчивите практики и модели.

Сред правомощията на Министерството на екологичния преход са:

  • Създава и изпълнява политиките за борба с климатичните промени;
  • Създава и изпълнява политиките за смекчаване и адаптиране към климатичните промени;
  • Създава и изпълнява политиките за управление на енергетиката;
  • Създава и изпълнява политиките за енергиен преход;
  • Разрешава дали и какви нови енергийни мощности да бъдат открити, включително различните видове централи;
  • Създава и изпълнява политиките за енергийна ефективност;
  • Подпомага развитието на устойчивите финанси;
  • Създава и изпълнява политиките за развитие и популяризиране на зелена икономика;
  • Създава и изпълнява политиките за развитие и популяризиране на зелени работни места;
  • Създава и изпълнява политиките за опазване на околната среда - включително качество на въздуха, опазване на биоразнообразие, опазване на горите и залесяване, опазване на почвите, управление на отпадъците и контрол върху химическите вещества; 
  • Създава и изпълнява политиките за позеленяване на градовете - включително стратегия за позеленяване на обществените места в градовете;
  • Създава и изпълнява политиките за развитие на кръгова икономика;
  • Създава и изпълнява политиките за управление на водните ресурси;
  • Създава и изпълнява политиките за опазване на крайбрежните и морски райони;
  • Създава и изпълнява политиките за управление и опазване на природните богатства;
  • Създава и изпълнява политиките за въвеждане и развитие на екологичното образование;
  • Създава и изпълнява политиките за въвеждане и развитие на програми за квалификации и преквалификации, свързани със зелени умения;
  • Отговаря за изпълнението на специалната програма за залесяване в градските райони;
  • Отговаря за изпълнението на специалния план за борба с незаконното изгаряне на отпадъци;
  • Управлява Комитета за безопасност на морските дейности и за опазване на морските води от замърсяване;
  • Администрира независимия Комитет за зелено развитие.

Важността на устойчивото развитие за Италия

Специален анализ от ноември 2021 година посочва плюсовете и минусите, ако Италия предприеме или не предприеме действия за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса. При предприемане на мерки веднага, страната има възможност да бъде от първите държави, възползвали се от всички икономически ползи на една декарбонизирана икономика, включително да увеличи брутния си вътрешен продукт с 3.3% до 2070 година, както и да създаде 470 000 нови работни места. За тези цел страната трябва да отдели около 0.7% от БВП за инвестиции до 2043 година - тази година е определена като повратна точка (turning point), след която ползите за икономиката и хората ще станат съществени и видими. Ако Италия не предприеме мерки, подлага на риск не само здравето и природата си, но и основните си икономически сектори, които произвеждат 85% от БВП на страната: страната рискува да загуби 1.2 трилиона евро в следващите 50 години, както и 21 милиона работни места. Сред най-засегнатите сектори от климатичните промени се очаква да бъдат туризъм, индустриално производство и транспорт. 

“Бързото постигане на нулеви нетни емисии до 2050 година (ако не и по-рано), не е пожелателна цел, а задължителна икономическа реалност,” се посочва в доклада.

Италия е една от страните и с доста амбициозни зелени политики. Сред настоящите климатични цели на страната са: 

  • До 2025 година: трябва да бъдат затворени въглищните мощности;
  • До 2030 година: най-малко 30% от енергията в микса трябва да бъде от възобновяеми източници;
  • До 2030 година: 55% от електрическата енергия трябва да идва от възобновяеми източници;
  • До 2030 година: тройно увеличаване на соларните мощности спрямо нивата от 2020 година;
  • До 2030 година: двойно увеличаване на мощностите за енергия от вятърни турбини спрямо нивата от 2020 година;
  • До 2030 година: 85% от всички транспортни средства, които са собственост на централни, регионални и местни власти, включително тези, използвани за извършване на услуги като градски транспорт, трябва да бъдат електрически или хибридни. По пътя към тази цел са посочени и междинни стъпки: до 2022% трябва да бъда постигнат процент от 30, а до 2025 - 50%;
  • До 2030 година: в страната трябва да има в движение поне 4 милиона електрически моторни превозни средства и 2 милиона хибридни.

Климатична дипломация

2021 беше важна година за климатичната дипломация на Италия. Страната беше съорганизатор на 26-тата Международна среща за климата на ООН (COP26), домакин на важната подготвителна среща на министерско ниво pre-COP26 в Милано, както и организатор на най-голямата международната младежка среща за климата Youth4Climate. През януари 2022 година Италия назначи своя първи специален пратеник за климата, като целта на правителството е страната да се превърне в една от водещите държави в климатичната дипломация. 

“Цената на климатичната криза ще нараства бързо,” заяви Драги по време на COP26 и допълни:

“Промените в климата имат сериозни последици за глобалния мир и сигурност. Тази криза може да изчерпи природните ресурси и да влоши социалното напрежение, да предизвика нови миграционни потоци и да допринесе за разрастване на тероризма и организираната престъпност. Климатичните промени могат да доведат до разпадане на нашите общества.”

Откриването на COP26 в Глазгоу. На снимката отляво надясно: домакинът на COP26 Борис Джонсън, министър-председател на Великобритания, Марио Драги, премиер на Италия, и Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН. Снимка: прессъобщение на правителството на Италия.

А в България?

Време е да осъзнаем, че зелената трансформация и устойчивото развитие ще помогнат на България да бъде успешна и просперираща държава. Това се казва в специалното отворено писмо до новото правителство, изпратено от инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации “За зелен рестарт”. В него се настоява и за няколко спешни мерки, включително въвеждането на хоризонтален подход към климатичните промени у нас.

Какво още препоръчва Коалиция “За зелен рестарт” и с какви аргументи, научете от Отвореното ни писмо тук.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!

Автор
още по темата

още от Градска джунгла