Новият Ренесанс и общностите

За пътя към Новия свят на споделени градивни ценности, на които сме сътворци.


От Саша Безуханова, публикувана на 21 август 2019

Светът се движи от самообучаващи се системи, които еволюират през сблъсъка на новите идеи с утвърдените практики и норми – в природата, в обществото, в бизнеса, в семейството, както и на ниво на индивида.

Историята на човечеството и познаването на природната екосистема дава доказателствата за този постоянен процес на сблъсък и синтез на ново ниво, който е в основата на колективната ни опитност и развитие. 

Утвърждаването на новите идеи и концепции като нова обществена норма е болезнен процес, движен от променени икономически дадености и нови лични и общностни потребности на хората.

Той има своите първопроходци – изобретатели, смели артисти новатори, управленци визионери. И своите опоненти - в лицето на институционализираното статукво. И винаги е съпроводен с репресии, всяване на страх през контролирани канали за влияние, както и с разширяване на обществената си база за подкрепа. Винаги обаче Новото побеждава и води до необратим нов споделен обществен регламент, защото прогресът е необратим. И колективната “цена”, която плащаме, е неизбежният колективен урок за общностното ни развитие.

Днес ние живеем в такова време на преход към нов обществен еквилибриум  – във време на Нов Ренесанс.

Този Ренесанс се обуславя от развитието на новата глобално свързана икономика и все по-осъзнаваната потребност на хората за живот и принос отвъд материалното. 

Процесите днес можем да  прочетем  през случилото се в Ренесансовото време през средните векове.

“Книжниците”, както са наричали богомилите, създават през X век и разпространяват в Европа реформаторска религиозна и социално-културна концепция, която ревизира утвърдените и институционализирани разбирания за обществото, властта и нравствеността, слагайки в центъра познанието и възпитанието на личността. Те и последователите им ( албигойци, катари, патарени, валденси) са жестоко преследвани от църквата през идните векове. Тя създава специални репресивни институции (Инквизиция, Ордена на йезуитите), за да запази управлението на статуквото в тоталитарното по характера си общество на средновековна Европа. Тази философия, обаче, дава мощен импулс за развитие на науката и изкуството, за самоорганизиране на учените и образованите хора в университети и стимулира културно-икономически процеси, които предпоставят индустриалната революция и развитието на хуманизма и индивидуализма. Тя е утвърждавана от провиделите за времето си – хората, които са проправяли пътя на Новото.

Конкретните икономически предпоставки са:

  • развитието на технологиите, които позволяват създаване на по-ефективни производства, както и сухопътен и воден транспорт;
  • по-лесното разпространение на знанието и достъпа до информацията заради развитието на книгопечатането (печатна машина на Гутенберг, 1455г.);
  • развитието на транспорта и подобрените възможности за обмен между общности и народи с различни културно-социални опитности.

Социо-културните процеси предпоставят Реформизма като процес за утвърждаване на нов обществен ред:

  • осъзнаването по еманципиран от църковния канон начин на ролята на индивида като творец и обществото като колективен организъм утвърждава хуманизма и индивидуализма и води до разрушаване на монопола на католическата църква, което прави невъзможно управлението по старите норми;
  • науката се отделя от средновековния религиозен светоглед, което води до революционни открития (Коперник, Галилей, Джордано Бруно);
  • културата се обръща към образците на Античността,  поставяйки човека и радостта от живота в центъра на творчеството на реформаторите за времето си като контрапункт на средновековната доктрина за противопоставянето между дух и тяло.

Епохата на Ренесанса трае повече от пет века. Тя ражда индустриалната революция и капитализма, става основа за разделяне на държавността от църквата и отваря вратата на либералните обществено-политически доктрини.

Новият Ренесанс, в който живеем днес, минава през подобен (р)еволюционен процес. 

Този процес е стимулиран от променените дадености в икономическото развитие на света и новите все по-осъзнавани потребности на човека да реализира себе си през приноса към общото.

В икономическо отношение глобалната свързаност и развитието на технологиите създават среда за изцяло нова свързана и споделена икономика:

  • затворените корпорациите постепенно се подменят от платформи, в които конкурентите печелят от това, че са заедно;
  • утвърждават се нови валути (на основа на блокчейн): обменът не се регламентира от банките като посредник, а от дистрибутирането споделено знание на инвеститорите за процеса на движение.
  • създават се споделени бизнеси за транспорт и алтернативи на традиционните хотели;
  • внедряват се все по-смело самообучаващи се производствени системи, базирани на изкуствен интелект, чието съществуване и прецизност зависят изцяло от свързаността на милиони автономни системи в общ грид.

Знанието е достъпно за всеки в мрежата и стимулира безпрецедентен подем в науката и образованието, базиран на обмен и колаборация. Наднационални развойни пулсиращи екипи създават технологии и концепции за бъдещето. Днес знанието не се нуждае да е физически на едно и също място. Новите технологии отключиха нечувани доскоро възможности за общи усилия и резултати на учени, творци, новатори, без ограничения къде физически се намират.

Демократизираният достъп до информацията и сдружаването около каузи чрез социалните медии овластяват по нов начин индивида и стимулират осъзнаването на личния успех през този на общностите.

Свидетели сме на падане на разделителните стени, на раздяла със стигми  и представи, били до вчера незаобиколими норми:

  • новите бизнеси работят, обменяйки в многофункционални споделени пространства, които затвърждават общностната философия за развитие; 
  • раждат се икономически и социални организми на кооперативен принцип, базирани на споделяне на ресурси и резултати, в които ролята на държавата е все по-ограничена;
  • crowdsourcing платформи заменят установените форми на финансиране;
  • системи за лоялност правят клиента съучастващ в развитието на продукта, който използва;
  • freelancers се кооперират и печелят от участие в мрежи –  софтуерни, медийни, научни кооперативи;
  • изкуството манифестира живота във виртуалното и реалното измерение, стимулирайки със символния си език осъзнаването на интегралността на Новото време;
  • социално значими каузи обединяват в мрежата хиляди – “Me Too”, “Tech Fugues”, “Fridays for Future” са само някои от многобройните примери.

Това е време на смели крос-дисциплинарни решения и сдружаване в наднационални общности за намиране на решения на ключови предизвикателства пред човечеството от климатичните промени или миграционния поток до растящата социална пропаст в дигиталната ера. Те стимулират нов тип осъзнаване за принадлежност на индивида и потребност за личен принос към общността, с която заедно се постигат значими цели.

Установените институции и регламенти не могат да регулират настъпващия Нов свят. Те са под натиска на общностни движения за промяна във всички аспекти на живота ни.  

Те са създадени за регулацията на свят, базиран на философията “аз печеля, ако ти губиш” и бранят валидността си – подобно на църквата с каноните си през Средновековието.

Философията на Новото време е споделеност, колаборация и общо създаване, мотивирана от развитието на технологиите и глобалната свързаност, но и от новите потребности на хората да намират щастието и смисъла на живота си през принос за общото благо.

Тя има своите апостоли и носители, които проправят пътя за утвърждаване на Нов ред. Те репликират утвърдените модели и сдружавайки се създават технологии за Космоса, за споделен транспорт на ниско ресурсни автомобили или кооперативи за био земеделие. Те живеят в хармония с природните закони, с грижа към опазване на  природата и пропагандират нулев отпадък в потреблението. Те разбират и създават изкуството като интегрално творческо дело, вдъхновено от кода на корените, и проектирано към съвременността с новия й инструментариум и послание за единство на видимо самостойното. Те са днешните “книжници” и учители.

Въпреки съпротивата на статуквото и опитите да печели историческо време през компрометиране и създаване на мимикриращи копия на автентичното Ново, всяване на страхове и съмнения, то, Новото, настъпва необратимо. Добрата новина е, че процесът на колективно осъзнаване, за разлика от този през Средновековието, е експоненциален и много ускорен именно заради общностния му характер.

И зная, много скоро ние ще живеем в изцяло Нов свят на споделени градивни ценности, в който сме осъзнати сътворци.

Автор
още по темата

още от Гледна точка