Има ли значение бъдещето?

Отговор на този въпрос дава специалната методология на стратегическото прогнозиране, която MOVE.BG приложи с фокус върху важната тема за развитието на българската индустрия и възможните пътища за подобряване на нейната конкурентоспособност. На 10-ти юни MOVE.BG изпрати брошурата с обобщените резултати от стратегическото прогнозиране до новото правителство и до народните представители. Методологията беше приложена с помощта на 22 водещи български експерти от различни сфери.

“Бъдеще” е една от думите, които използваме доста и чието значение знаем всички: времето, което настъпва след настоящето. Затова често използваме думата бъдеще с проекцията какво бъдеще искаме, какъв искаме да бъде утрешният ден.

А знаем ли какъв искаме да бъде утрешният ни ден като общество?

Нека да помислим какво разбираме под “бъдеще” в обществено-политически план:

• Предварително начертан план от “двете велики сили”, към който ние в България няма какво да направим, а Европа е безсилна и слаба и трябва да се предаде;
• Многовековна мечта за “Швейцария на Балканите” с опазена природа и обществен просперитет, чието реализиране обаче отлагаме за следващите поколения;
• Плашеща неизвестност, за която предпочитаме да мислим, “когато му дойде времето”.

В тези три варианта няма как да мислим какво бъдеще искаме, нали така? Чакаме отстрани и отлагаме решенията на предизвикателствата.

“Предстоящо преуспяване в живота” е друго значение на думата бъдеще, според тълковния речник на Българската академия на науките. 

За да преуспеем като общество, трябва да знаем какво бихме искали да постигнем в обществено-политически и икономически план и какви фактори биха влияели при реализирането на нашата цел.

Искаме ли да живеем в общество, където:

• Всеки човек може да реализира своя потенциал
• Бизнесът може да се развива свободно, без зависимости и корупционни практики
• Индустрията е иновативна и конкурентоспособна
• Работните места са сигурни и добре платени
• Гражданското общество упражнява контрол над действията на политиците
• Политиците се вслушват в препоръките на експертите от гражданския сектор и науката
• Градовете и селата ни са място за просперитет и щастлив живот
• Мръсният въздух е останал спомен от миналото, има достатъчно паркове и детски площадки
• Горите са възстановени и съхранени
• Реките са чисти и опазени
• Биоразнообразието е възстановено

Един от възможните пътища за постигане на това бъдеще е, ако осигурим икономическа свобода и среда за икономическо развитие, което мисли за хората, за природата и за обществото като цяло. Ние в MOVE.BG знаем, че икономическата свобода е в основата на всяка една свобода.

Затова през настоящата ни инициатива решихме да поставим фокус върху индустрията, основен стълб на икономиката, и да потърсим решения как тя може да се развива спрямо световните тенденции за конкурентоспособност: въвеждане на дигитални и зелени технологии с цел подобряване на качеството и опазване на природата, въвеждане на кръгови модели за производство и постигане на нулеви нетни емисии, подобряване на енергийната ефективност за намаляване на разходите и декарбонизация, въвеждане на иновации за намиране на нови пазари и осигуряване на по-сигурни и по-добре платени работни места.

Индустрията в България може да се развива свободно, без натиск, зависимости и корупционни схеми; да съхранява българската природа и нейните ресурси; да използва умно и кръгово отпадъците, превръщайки ги в ресурси, за да си гарантира икономическа устойчивост и средства за развитие; да осигурява сигурни и добре платени работни места; да създава и въвежда иновативни решения за подобряване на производствените процеси…

Европейският зелен пакт (Зелената сделка) с неговите законодателни реформи и инвестиционни програми е шанс, който не трябва да пропускаме. Въпреки някои забавяния и преформатиране на част от целите на Зелената сделка и въпреки, че климатичните политики бяха изоставени от “водещата велика сила” САЩ, зелената трансформация продължава да е основната програма за развитие на Европа до 2050 година. 

Зелената трансформация е пряко свързана с гарантиране на демократичното развитие и на икономическия просперитет. 

Само свободно общество от активни граждани изисква и следи за прилагането на мерки за опазване на природата, защото знае, че така ще живее по-добре. Неслучайно, много протести срещу авторитарни режими, включително и в България, започват с екологични каузи. Недемократичните режими не се грижат за природата, защото просперитетът на гражданите им е последна грижа. Неслучайно и все по-засилващата се пропагандата срещу демокрацията и Европейския съюз върви заедно с мащабна дезинформация срещу климатичните политики и зеленото развитие.

От друга страна, само ако позеленим икономиката, ще можем да гарантираме нейното развитие днес и в утрешния ден: при намаляващи ресурси и все по-силни проявления на климатичните промени.

Затова, като първа стъпка, е важно да започнем да реформираме основния стълб на икономиката - индустрията, към екологична устойчивост. Време е да помислим за мерки позеленяване на индустрията и как да ги приложим незабавно.

Защо е важна темата Индустрия?

Индустрията (промишлеността) произвежда стоки, без които днес животът ни би бил невъзможен или би бил доста труден - храните, напитките и лекарствата, които консумираме; обзавеждането, черната и бяла техника, които използваме в домовете ни; автомобилите, трамваите и самолетите, с които се придвижваме; електричеството и топлинната енергия, които използваме всеки ден; телефоните и лаптопите, без които трудно представяме ежедневието си. И разбира се, дигиталните продукти, които навлизат във всяка една сфера от живота ни и които могат да помогнат за модернизацията на икономиката.

Без индустрия не можем. Затова трябва да се запитаме каква индустрия искаме да имаме в България. Доволни ли сме, че сме на тревожни места в класациите по конкурентоспособност, което означава несигурни работни места, ниски заплати, липса на възможности за просперитет, най-голям ръст на производствените цени…

Сред причините за проблемите с конкурентоспособността са, че:

• Използваме най-много и най-неефективно ресурсите, за да произведем индустриален продукт - българската икономика е най-ресурсоемката в Европейския съюз, което намалява силно нейната конкурентоспособност, защото използваме много повече ресурси спрямо другите икономики в Европа. Освен проблемите с конкурентоспособността, нереформираната индустрия оказва и непосилен натиск върху природата в България, върху околната среда, в която живеем
• Използваме най-много енергия за производство на индустриални продукти - българската икономика е 3.5 пъти по енергоинтензивна спрямо средните нива в Европа, което означава и 3.5 пъти по-неконкурентоспособни стоки. Огромни средства отиват за покриване на енергийните разходи вместо за повишаване на заплати, подобряване на продукти и намиране на нови пазари. Неефективното използване на енергия e и сред причините българската икономика да продължава да бъде най-въглеродноинтензивната в ЕС
• Неподготвени сме за проявленията на климатичните промени - национални и местни власти, мениджъри и работници не са подготвени как да реагират при наводнения, горещини, пожари или безводие, така че да опазят живота на работниците, да съхранят производствения процес, да опазят продукция и инфраструктура;
• Неизползваме достатъчно дигиталните технологии и техните възможности за подобряване на производствените процеси и реализирането на бизнес стратегии за развитие и екологична устойчивост - България продължава да е на предпоследно място по навлизане на дигиталните технологии в бизнеса и в обществото

Има обаче добра новина, която може да ни помогне да решим посочените предизвикателства.

Над 40% от зелените стартъпи, граждански организации и научни проекти създават уникални на световно ниво иновации. Това показват данните от второто национално проучване на зелените инициативи у нас “Зелени решения от България”, което проведе MOVE.BG през 2025 година. 

Зелените новатори предлагат решения по основни направления на устойчивото развитие като борба с климатичните промени, развитие на кръгова икономика и опазване на природните ресурси.

Още нещо много важно - този висок процент на иновативност се запазва спрямо данните от първото издание на проучването през 2024 година. Това показва, че въпреки трудностите, българските новатори продължават да работят по важната тема за просперитета на България чрез подпомагане на нейния преход към бъдеще с нулеви нетни емисии през 2050 година. 

През 2050 година Европейският съюз цели да е изградил общество и икономика с нулеви нетни емисии - тоест, да произвеждаме толкова вредни емисии, колкото природата може да неутрализира по естествен път. 

Това е новата конкурентоспособност - едновременното позеленяване и дигитализиране на икономиката при гарантиране на работните места. Иновациите са средството, което може да помогне в този път. 

Неслучайно един от седемте приоритета на Европейската комисия за периода 2024-2027 е Новият план за устойчив просперитет и конкурентоспособност на Европа, в който реформирането на индустрията към нулеви нетни емисии заема водещо място, а иновациите са основно средство за постигане на тази цел, като за тяхното развитие и внедряване са отделени 4 милиарда евро.

Редица европейски държави вървят уверено по този път, за да гарантират конкурентоспособността на индустрията си и на работните места. Време е и България да го направи.

За да се случи това, трябва да сме подготвени за това какво би могло да се случи през 2050 година.

Затова нека да помислим:

• Знаем ли кои фактори биха могли да повлияят на света, на ЕС и на България през 2050?

• Как бихме могли да разберем кои са тези фактори?

• Какво бихме направили, ако знаем какви са възможните сценарии за развитие на бъдещето?

На тези въпроси се опитахме да дадем отговор с помощта на специалната методология на стратегическото прогнозиране (foresight analysis) и на 22 български експерти от различни сфери. 

Защо избрахме стратегическото прогнозиране?

Стратегическото прогнозиране е основен инструмент, за да бъдем подготвени за бъдещето при наличието на сложни процеси, които влияят едни на други, дори и на първи поглед да не изглеждат взаимно свързани: например климатични промени, дигитална трансформация, възникване на вируси, социално разделение…

Тази методология преодолява ограниченията на традиционното линейно планиране на политики (един проблем-едно решение) и се прилага от редица международни институции и организации, включително Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Какво направихме?

Ние в MOVE.BG заедно с нашите партньори от SCION Society събрахме на специален форум кросдисциплинарна група от 22 доказани български експерти и с тях анализирахме какво би се случило през 2050 година и с какви мерки можем да се подготвим, така че да гарантираме конкурентоспособността на българската индустрия, като въведем мерки за нейното позеленяване. Във форума се включиха представители на политическите партии и на местните власти, на бизнеса и на финансовия сектор, на науката и на гражданските организации.

Методологията включваше три основни стъпки. Първо, с помощта на експертите обсъдихме кои биха били водещите фактори/тенденции през 2050 година, които ще влияят на развитието на света, на Европа и на България. След обсъждане и гласуване на различни варианти - за две основни тенденции бяха избрани климатичните промени и структурата на труда. Като втора стъпка, създадохме четири възможни сценария за 2050 година спрямо различното проявление на тези два фактора - от силни климатични промени до овладени такива и от развита структура на труда, която подпомага индустриалното и зелено развитие, до силни проблеми с пазара на труда и автоматизацията. Експертите бяха разделени на четири групи и всяка една група създаде един от възможните сценарии, като анализира какво би се случило с обществото, околната среда и индустрията в съответния сценарий. Четирите групи бяха:

• Сценарий А “Силни проявления на климатичните промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда”
• Сценарий Б “Овладени климатични промени, сериозни предизвикателства в структурата на пазара на труда”
• Сценарий В “Силни проявления на климатичните промени, добре развита структура на пазара на труда”
• Сценарий Г “Овладени климатични промени, добре развита структура на пазара на труда”

Накрая, създадохме препоръки, чрез които да реформираме индустрията, така че тя да тръгне днес по пътя на зелената трансформация. За да сме изградили през 2050 година производства, които са кръгови и конкурентоспособни, развиват се без натиск и зависимости, осигуряват добре платени работни места, опазват природата и екосистемите.

Идеите на експертите ви представяме в настоящата брошура “Компас към просперитет: Фокус Индустрия”.  

Четирите сценария могат да бъдат използвани за планиране на политики във всяка една област, защото климатичните промени и структурата на пазара на труда са и ще бъдат основни фактори за общественото развитие, тъй като влияят на всяка една обществена сфера -  от създаване на политически програми и бизнес стратегии през прилагането на национални и общински политики до поява на потенциални фактори за обществено разделение, социална несигурност и политическа и икономическа нестабилност.

Мерките за подпомагане на реформирането на българската индустрия, които създадохме на основата на сценариите, задават общите насоки за подобряване на средата, така че да бъдат създадени условията за развитие на индустрията и гарантиране на нейната конкурентоспособност днес и в утрешния ден. 

Конкурентоспособността има нови измерения - дигитална развитост и екологична/зелена устойчивост.

В тези измерения на конкурентоспособност България има възможността да бъде сред лидерите в Европа, защото у нас се създават иновативни зелени и дигитални решения на световно ниво.

Време е да реализираме техния потенциал, който ще ни помогне по пътя към обществен просперитет.

Вярваме, че настоящата инициатива е важна първа крачка в тази посока.

Разгледайте брошурата с обобщените резултати от стратегическото прогнозиране тук.