Компас към просперитет: Спирка “Демокрация”

MOVE.BG публикува специалния доклад “Мисия Зелени Иновации: Компас към просперитет”, който съдържа над 200 идеи за развитие на зелените иновации като път за обществено благополучие. Препоръките в Компаса се базират на идеите на 50 водещи експерти, които MOVE.BG събра за формулиране на системни решения в полза на развитието на зелените иновации.

Петте спирки в Компаса

“Компасът към просперитет” включва пет спирки по пътя към обществено благополучие с помощта на зелени иновации: “Демокрация”, “Образование”, “Икономика”, “Общини” и “Финанси”. Всяка спирка представя идеите на водещи български специалисти с доказан опит от сферите на науката, бизнеса, социологията, гражданския сектор, медиите, както и представители на политическите партии, и на финансовия сектор.

Днес ви представяме идеите от спирка “Демокрация” - тя е посветена на връзката между състоянието на демокрацията и зеленото развитие. На тази спирка са представени идеи за справяне с дезинформацията и пропагандата темата, както и за връщане на доверието на хората в институциите

Спирка “Демокрация”

В панела, посветен на демокрацията и зеленото развитие, се включиха следните експерти:

Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и съосновател на SCION Society - модератор на панела
Ана Донева, експерт в MOVE.BG
Борислав Сандов, член на Изпълнителния съвет на "Зелено движение", вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022)
Боян Захариев, програмен директор в Институт "Отворено общество-София"
Веселин Стойнев - журналист, политически анализатор в българската секция на "Дойче веле"
Елена Дариева, социолог, основател на агенция “Насока”
Николай Денков, народен представител от ПП-ДБ, министър-председател (2023-2024), министър на образованието и науката (2017;2021-2022)
Румяна Бъчварова, асоцииран старши сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията, вицепремиер (2014-2017) и министър на вътрешните работи (2015-2017), началник на кабинета на министър-председателя (2009-2014), народен представител в 42-ро, 43-то и 44-то НС

Експертите участваха в лично качество, а не като представители на институциите или организациите, в които работят към януари 2025 година.

Преди да ви споделим идеите на експертите, нека погледнем към темата на панела и мястото на зеленото развитие в нея.

Зелено развитие и демокрация: защо ги разглеждаме заедно

Няколко месеца преди 30-тата юбилейна среща за климата COP30 в Бразилия водещата икономика в света, Съединените американски щати, се оттегли от Парижкото споразумение за климата и съответно няма да присъства на срещата в Бразилия.

Оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение стана една от водещите новини при встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.

Дали, обаче това е най-важната новина във връзка с ангажиментите на държавите, свързани с климата?

През 2025 година ще отбележим 10 години от приемането на Парижкото споразумение за климата. През 2015 година 195 държави и територии подписаха този основополагащ международен документ в борбата с климатичните промени.

Парижкото споразумение има няколко водещи цели, основните от които са да бъде ограничено глобалното затопляне в рамките на до 2 градуса и да се положат усилия за ограничаване до 1,5 градуса до края на века. Друга важна цел на протокола е постигането на икономика и общество с нулеви нетни емисии до 2050 година - тоест да произвеждаме толкова парникови емисии, колкото природата може да погълне и неутрализира по естествен път.

Десет години по-късно, подписалите правителства не изпълняват нито една от тези цели, показва последният анализ на ООН за климатичните политики на държавите. С настоящите климатични планове на правителствата светът като общност не достига дори на няколко километра от това, което е необходимо, за да спрем глобалното затопляне, което може да “осакати всяка икономика, да унищожи милиарди животи и поминъка във всяка страна”, посочват от ООН.

Това показва, че имаме демократичен проблем - десет години след като държавите обещаха да ограничат глобалното затопляне и да постигнат нулеви нетни емисии към 2050 година, за да предпазят хората, природата и икономиката от катастрофата, която климатичните промени биха предизвикали - те не изпълняват нито един от поетите си ангажименти.

Несправянето с климатичните промени представлява риск за демократичното развитие.

“Част от последиците от климатичните промени са тясно свързани с демократичната и институционалната стабилност. Глобалното затопляне вероятно ще увеличи вероятността от продоволствена несигурност и може да предизвика икономическа рецесия и финансова нестабилност. То може да задълбочи неравенствата и несправедливостта, създадена от климатичните промени, и да предизвика социални вълнения, конфликти и увеличаване на свързаната с климата миграция. От друга страна, усилията за справяне с глобалното затопляне биха могли да допринесат за укрепване на демокрацията, като вдъхновят създаването на иновации, социалната мобилизация и сътрудничеството.

Общата картина обаче показва, че последиците от климатичната криза ще имат силно негативно въздействие върху глобалното развитие на свободата и могат да представляват екзистенциален риск за демокрацията,” посочват от Международния институт за демокрация и подпомагане на изборите.

Правителствата, обаче не само, че не изпълняват дадените обещания, но и позволиха да се развихри пропаганда против климатичните промени, позволиха страховете да доминират в публичния дневен ред без да бъдат достатъчно адресирани от институциите.

Затова имаме и друг значим демократичен проблем - отричането на климатичните промени стана отново част от публичния дневен ред, включително в социалните мрежи и с помощта на инфлуенсъри. Кампаниите против климатичните политики вървят ръка за ръка с кампаниите против демокрацията като път за развитие на държавите.

“Гласоподавателите в Европа, включително в Обединеното кралство, са бомбардирани с дезинформация за промените в климата в момент, когато политиците се борят да приложат нужните политики, необходими за ускоряване на климатичните действия и смекчаване на разрушаващите последици от климатичните промени върху живота и препитанието на избирателите. Като умишлено изопачават истината и разпространяват дезинформация за изменението на климата, Reform UK (партията на Найджъл Фараж - б.а.) и техните колеги в останалата част на Европа се опитват да подкопаят демокрацията и общественото доверие,” се посочва в анализ в блога на London School of Economics.

Мнението на експертите

Какво се случва с демокрацията и зеленото развитие в България?

В следващите редове ви представяме резюме на мнението на експертите в панела, посветен на демокрацията и зеленото развитие: участниците обсъдиха проблемите пред развитието на българската демокрация, които възпрепятстват провеждането на успешна зелена трансформация и развитието на зелените иновации, както и дадоха идеи за подобряване на управленските механизми и политики с цел реализиране на възможностите, които климатичните и зелени политики носят, както обсъдиха как на управленско ниво да бъдат подпомогнато развитието на зелените иновации.

Представените идеи са категоризирани и обобщени от екипа на MOVE.BG и не претендират за приемане с единодушие от всички участници в панела.

Предизвикателства

Предизвикателства, свързани с липсата на стратегия за развитието на българската демокрация

Липса на стратегия за развитие на българската демокрация - като общество не знаем какво искаме от демокрацията, не знаем какво искаме да постигнем през демократичното развитие
Избуяване на популистките движения - превземане на публичното говорене от различни форми на популистки движения, работещи със страховете на хората
Създаване на суверенитетско течение - поява на редица популистки движения, които настояват България да се самоизолира, включително чрез напускане на ЕС и НАТО. Постоянно се насаждат напрежение и страх, че се нарушава “националният суверенитет”
Маргинализиране на гражданския сектор - създаване на наратив срещу НПО сектора и опит да бъде изтласкан от обществения живот
Наличие на силен феодализъм - загуба на икономическата свобода, загуба на надеждата за просперитет, загуба на доверието в институциите и във функционирането на демокрацията
Неработещи институции - липса на контрол между отделните власти, липса на професионална администрация, служителите в институциите се страхуват от уволнение и спират да работят при политическа несигурност. Пример е провалът на Националния план за възстановяване и устойчивост и загубените средства и възможности за развитие на различните сектори и региони
Доминиране на политическа комуникация, насочена към страховете - широко разпространена практика страхът да бъде водещ в политическата комуникация. Страхът като категория е нестабилен и затова постоянно се злоупотребява с него. Появяват се нови “страхове”, стари се “възкресяват”, настоящи страхове се хиперболизират. Липсва достатъчно силна ответна реакция срещу използването на страховете
Липса на доверие в институциите - обществото не вярва на информацията, предоставена му от институциите, поради натрупано разочарование и излъгани надежди
Отказ от използване на научната експертиза при вземането на управленски решения - наблюдава се тенденция да се вземат решения без да се разполага с информация и без да бъде поискана експертна оценка
Представяне на лъжата като другата гледна точка - налагане на теорията, че лъжата, пропагандата и дезинформацията са другата гледна точка и трябва да бъдат “защитени” като част от свободата на словото в едно демократично общество. Има ли друга гледна точка спрямо истината - въпрос, на който трябва да си отговорим като общество, включително на ниво политическа класа и държавни институции
Целенасочено налагане на конспиративни теории - налагане на мнението, че зад всеки един проблем или решение стоят тайни сили и всичко е предварително решено, което подкопава вярата на хората в демокрацията и нейните принципи

Предизвикателства, свързани с подменения разговор за зеленото развитие

Загубен диалог с гражданите - представителите на държавните институции не разясняват необходимостта от климатичните политики на гражданите
Формализиран разговор от експерти и политици - не се говори на хората като на граждани, които не са експерти по климатичните промени, вместо това предоставяната информация по темата е сложна, обемна и неразбираема, което позволява да се развиват успешно недоверие, пропаганда и дезинформация. Не се осъзнава, че гражданите, които не са експерти по климат, нямат достатъчно време между работни и семейни ангажименти, което да отделят за постоянно запознаване с обемна и сложна информация, като тази за климатичните промени и климатичните политики
Неосъзнаване на връзката между климатичните бедствия и замърсяващите технологии, включително горенето на въглища и дизеловите автомобили - дори в регионите със замърсен въздух се наблюдава отричане на връзката между мръсния въздух и горенето на въглища
Липса на разговор как зеленият преход помага на най-бедните - най-уязвимите групи не са включени като целева група, на която да бъдат обяснени необходимостта от климатичните политики и възможностите, които те предоставят
Развита пропагандна машина срещу климатичните политики - много добре функционираща пропагандна машина срещу климатичните политики. Поради това разговорът за необходимостта от климатични политики и за възможностите, които зеленото развитие носи, е иззет от създадени целенасочено страхове, водени от политически и/или икономически интереси
Изградена комуникация на основата на страховете от противниците на климатичните политики - постоянно внушаване на страхове, водещите от които са страхът, че светът, в който живеем, може да се промени ужасно много, както и страхът, че ще изчезне евтиният ток, който на практика не е евтин
Поява на нова пропагандна теза, свързана с ресурсите: “необходимо е да използваме максимално бързо всички природни ресурси, за да не ги изгубим” - тезата е обратна на научните доказателства за необходимостта да намалим употребата на природните ресурси, за да ги съхраним
Липса на единен център, който да противодействат на пропагандата и климатичната дезинформация
Липса на данни за пропагандната машина срещу зеленото развитие и липса на действия на държавните институции - институциите не разследват пропагандата, която подкопава основни политики на държавата, каквито са климатичните цели и задачи. Пропагандата е реална и сериозна заплаха за националната сигурност на България
Подценяване на автентично зелената индустрия и нейните възможности - политически партии и държавни институции не осъзнават значението и възможностите на зелената икономика
Недостатъчна подготовка на журналистите по темите, свързани с климатичните политики - поради малките екипи в медиите липсва ресорна специализация на журналистите, включително по важни теми като климатичните промени. Част от журналистите не са достатъчно добре подготвени по климатичните теми и затова не могат да противодействат на лъжи, изречени в ефир. Наблюдава се тенденция да се канят гости без експертиза по сериозни теми, свързани със зеленото развитие, вместо да се канят експертите с познания - пример е водната криза и отразяването от медиите, включително разговорите в публицистични предавания с хора от типа “експерти по всичко”, но с видима липса на познания по темата за управлението на водните ресурси

Предизвикателства, свързани с липсата на темата за зелените иновации в политическия дневен ред

Незапознатост със значението на зелените иновации - не се разбира ролята на зелените иновации за икономиката и за обществото
Липса на политики за развитие на зелена икономика - липсват политики на централно и на местно ниво за развитие на зелена икономика в България
Липса на специален зелен фонд за подкрепа на млади предприемачи с иновативни идеи, подпомагащи зеления преход - в рамките на Фонда на фондовете няма предвиден специален фонд за подкрепа на зелени иновации. Липсата на специализирани фондове възпрепятства привличането на частен капитал. Поради тези проблеми зеленото предприемачество липсва от публичния дневна ред и не е привлекателна област за развитие
Неефективност в работата на Фонда на фондовете - политизиране на институцията, силна зависимост на работата й от политическата ситуация в страната
Липса на специален фокус върху зелените иновации в Българската банка за развитие - държавата не използва ББР като инструмент за подкрепа за развитие на зелени иновации, както правят други европейски страни с държавните банки за развитие (Германия, Испания, Италия, Нидерландия)
Незапознатост с европейските програми за подкрепа за развитие на иновации - липса на информация за възможностите за кандидатстване, както и на опит при предприемачите в подготвянето на документите, в резултат на което българските новатори рядко кандидатстват за големите програми на Европейската комисия (като програмите на Европейския съвет за иновациите, Европейския институт за иновации и технологии, програма LIFE)

Компас на решенията

Идеите на експертите, свързани с подобряване на демократичните механизми за изпълнение на климатичните политики

Създаване на единен Национален съвет за зелено развитие, който да противодейства на климатичната дезинформация и да възстанови доверието в науката за климата - структурата да бъде независима и да обединява учени, представители на гражданския сектор, на бизнеса и на държавата (централно правителство и местни власти). Може да бъде структуриран към Министерския съвет и да бъде законово регламентиран, вместо чрез постановление на МС, за да се гарантира независимост и дългосрочност и да не се повтори неефективността на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС)
Извършване на проучване за страховете на хората, свързани със зеленото развитие - необходими са данни, които да покажат какви са притесненията на хората, за да могат да бъдат адресирани правилно. Проучването да бъде извършено от горепосочения съвет
Провеждане на разяснителна кампания за причините за климатичните промени - Националният съвет за зелено развитие да изработи и проведе разяснителна кампания за причините за климатичните промени, тъй като пропагандата подкопа доверието в научните данни и доведе до поява на най-различни конспиративни теории, включително отричане на климатичните промени и на ролята на човешката дейност. Затова е необходимо отново по лесен и разбираем начин да бъдат обяснени причините за промените в климата. В изработването на кампанията да бъдат включени представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на иновациите и растежа, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), учени, представители на гражданския сектор и експерти по комуникация и дигитално представяне на информация (digital storytelling)
Представяне по разбираем начин на връзката между климатичните промени и замърсяващите технологии, включително горенето на въглища - да бъде задължителна част от гореспоменатата кампания
Провеждане на разяснителна кампания за възможностите, които зеленото развитие създава - Националният съвет за зелено развитие да изработи и проведе тази разяснителна кампания. В нея да бъдат заложени мерки за комуникиране на различните възможности спрямо различните целеви групи: по-чист въздух и среда за порастване на децата; по-здрави хора и по-малко разходи за здравеопазване; повече икономически възможности, включително по-високи заплати и повишаване на конкурентоспособността. В изработването на кампанията да бъдат включени представители на МОСВ, МРРБ, МЕ, МИР, МИИ МЗХ, МЗ, НСОРБ, учени, представители на гражданския сектор и експерти по комуникация и дигитално представяне на информация (digital storytelling)
Замяна на термините “климатични политики, зелено развитие и зелена трансформация” - използване на нов и включващ всички обществени групи термин, който не е натоварен с негативни конотации и пропагандни клишета
Създаване на механизъм за постоянно запознаване на обществото с климатичните промени и техните ефекти в България - механизмът да бъде регламентиран законодателно. Чрез него да бъде представяна информация редовно, честно, откровено и разбираемо. Да бъде предоставяна информация как климатичната криза засяга отделните сектори и региони и какви мерки вземат институциите за справяне с предизвикателствата
Създаване на механизъм за постоянно запознаване на обществото с данни как зеленото развитие подобрява средата за живот - механизмът да бъде регламентиран законодателно. Чрез него да бъде задължени отговорните институции по прилагане на климатичните политики да предоставят информация как климатичните мерки подобряват средата за живот и да извършват разяснителни кампании с тези данни. Например как са подобрява качеството на въздуха или на водите
Разширяване на институционалната комуникация за климатичните промени и зеленото развитие към различните групи в обществото - комуникацията на държавните институции да бъде разширена към младите, пенсионерите, хората от малките населени места
Организиране на срещи с работниците от мините и от други засегнати сектори - срещите да бъдат организирани от ресорните министерства и от общините. Необходимо е хората да бъдат чути и изслушани, а не да бъдат нападани заради страховете си. Необходимо е да им бъде разказано разбираемо и очи в очи за новите възможности, които зеленото развитие предоставя. На тези разговори да участват експерти по климатични промени, които да предоставят необходимите данни; експерти по комуникация, които да разказват разбираемо данните и необходимостта от прилагане на климатични политики; да участват и представители на институциите, които да гарантират, че държавата няма да изостави хората и да споделят какви мерки планират в тяхна подкрепа
Въвеждане на механизъм за гарантирано участие на гражданите в приемането и контрола по изпълнението на климатичните политики - механизмът да бъде регламентиран законодателно. Чрез него да се стимулира участието на гражданите от различните обществени групи и от различните части на страната. Механизмът може да включва провеждане на климатични асамблеи по общини, организиране на публични обсъждания и отчети с участието на гражданите. Да бъде гарантирано участието на граждани с различни възгледи - необходимо е да бъдат изслушани притесненията им с емпатия и разбиране
Създаване на механизъм за координация между учени и представители на гражданския сектор - учени и представители на гражданския сектор да създадат механизъм за постоянно сътрудничество по темите, свързани със зеленото развитие
Организиране на срещи с журналисти - да бъдат организирани чрез горепосочения механизъм на сътрудничество между учени и граждански организации. Необходимо е журналистите да се запознаят с експертите по различните направления на зеленото развитие, за да могат да изградят доверие към тях
Организиране на обучения за журналисти - климатичните промени са сложно и всеобхватно предизвикателство и затова е необходимо да бъдат проведени обучения за журналисти по основни направления на климатичните политики. Обученията на бъдат организирани от учени, граждански организации и съсловни организации (АЕЖ-България)

Идеите на експертите, свързани с прилагането на институционални мерки в подкрепа на развитието на зелените иновации

Създаване на Национален съвет за развитие на зелени иновации - да бъде структуриран към МИР и да бъде регламентиран законодателно. Да обединява представители на бизнеса, науката, гражданския сектор, общините и представители на всички министерства и държавни агенции с правомощия по темата (по този начин ще бъде въведен хоризонтален подход към темата на ниво централно правителство). Съветът да подпомага изпълнението на климатичните цели през развитието на зелените иновации и да разяснява на гражданите и на бизнеса значението на зелените иновации
Извършване на анализ за потенциалите на България за развитие на зелени иновации и създаване на стратегия на основана на анализа - да бъдат изработени от горепосочения Съвет за развитие на зелените иновации
Координиране на усилията между Българската академия на науките и университетите - да обединят усилия за развитие на зелени иновации по набелязаните в горепосочената стратегия приоритетни за България области. Координацията да бъде извършена със съдействието на МИР
Създаване на кампания за позициониране на България през зелените иновации - да бъде организирана от МИР
Подпомагане на участието на българските компании в световни мрежи за развитие на зелени иновации - да бъде създаден механизъм в МИР за изпълнението на тази задача
Създаване на общински съвети за развитие на зелени иновации - да обединяват представители на бизнеса, науката, гражданския сектор и общините. Създаването на тези съвети да бъде подпомогнато от МИР и НСОРБ
Провеждане на реформа във Фонда на фондовете - въвеждане на механизъм за гарантиране на независимостта на структурата
Създаване на Фонд за развитие на зелени иновации в рамките на Фонда на фондовете
Създаване на специален фокус зелени иновации в ББР
Създаване на програма за обучение за кандидатстване по европейските програми за иновации - програмата да бъде създадена в рамките на МИР и да бъде постоянно действаща с поне две обучителни сесии на година, провеждани в областните центрове или онлайн
Създаване на фокус развитие на зелени иновации в рамките на Националния доверителен фонд
Създаване на пазар за плащане на емисии чрез развитие на зелени иновации - да бъде лансирана от България подобна идея на ниво Европейски съюз
Създаване на пакет от политики за позеленяване на традиционната икономика - като част от политиките задължително да бъде предвидено организирането на срещи с бизнеса за разясняване на ползите, които ще носят тези политики за повишаване на конкурентоспособността
Създаване на механизъм за постоянна връзка между науката и бизнеса - МИР да координира създаването на този механизъм. Чрез него бизнес и наука да се срещат и да разговарят по темите за климатичните промени и зелените иновации
Създаване на програма за допълнителна квалификация, посветена на ролята на зелените иновации - програмата да бъде обща инициатива на МИР, общините и бизнеса. Чрез нея да бъдат обучени хората за значението на иновациите и как да се справят с тях в работния процес и в ежедневието си
Въвеждане на интегрален подход по отношение на климатичните политики и зелените иновации в университетското образование - да бъде изучавана връзката на климатичните промени и на зеленото развитие със съответната специалност, по която са записани студентите
Създаване на национална стратегия и на пътна карта към нея за развитие на акселераторски програми за зелени иновации в университетите - включително подпомагане на създаването на spin-off компании при защитени права на младите предприемачи. Осигуряване на държавно и/или общинско финансиране за реализиране на идеите
Създаване на университетска програма за мениджмънт на зелените иновации - да се въведе обучение за управление на процеса по създаване и развитие на зелени иновации
Създаване на съвместни магистърски програми с европейски университети по темите, свързани с климатичните промени и зелените иновации

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панела. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Разгледайте целия "Компас към просперитет" тук.

Мисия Зелени Иновации

“Компасът към просперитет” е част от “Мисия Зелени Иновации” - една инициатива на MOVE.BG в подкрепа на зелените новатори от България. В MOVE.BG знаем, че България има потенциала да бъде сред зелените и иновативни лидери в Европа. Затова е важно да подкрепим създателите на новите иновации, които могат да променят облика на българската икономика от ишлеме-базирана в такава в стойност.

Научете за различните инициативи на MOVE.BG в подкрепа на зеленото и иновативно развитие на България тук.