В търсене на социални иновации: Жилища на ръба

Лошото състояние на жилищния фонд в България увеличава кумулативния ефект от енергийната бедност и налага спешното търсене на иновативни и устойчиви решения.


От Марин Маринов, публикувана на 19 март 2019

Какъв друг основен проблем срещат бедните домакинства при затоплянето на техните жилища през зимата, освен цените на енергийните услуги? Какво е общото между панелните блокове в големите градове, примерите за некачествени материали в някои нови сгради и старите рушащи се къщи в малките села?

Лошият сграден фонд. Или казано разговорно - зимата студът влиза отвсякъде, а лятото - жегата не може да бъде изгонена.

Финансовата невъзможност да се ремонтират тези “дефекти” на жилището - независимо дали става въпрос за бедните баби и дядовци на село или за младо семейство, вложило всичките си пари в оказал се некачествен нов дом - представлява част от енергийната бедност.

Кумулативният ефект от ниските доходи и високите цени на енергийните услуги се увеличава заради лошото състояние на сградния фонд у нас. Тенденция, която е характерна за повечето държави от Централна и Източна Европа.

Значителният процент стари, недобре поддържани и ремонтирани жилища, както и енергийно неефективното строителство поставя още повече семейства в категорията енергийно бедни.

Този тип бедност е свързана с проблемите, които среща едно домакинство при достъпа му до енергийни услуги на приемлива цена: невъзможността да отоплява къщата си до необходимата за човешкия организъм температура през зимата. Както и да я охлажда през лятото - изключително сериозен проблем за страна като България с голям брой хора със сърдечно-съдови заболявания.

Сграден фонд в България

В България има общо над 44 000 жилищни блока на възраст над 30 години. Те са строени по неефективен в енергийно отношение начин, който изисква високи разходи за отопление. Живеещите в тези сгради семейства са основно с ниски доходи или самотни пенсионери - две групи, които трудно биха могли да отделят средства за ремонти и саниране.

Над 20 000 жилища пък са опасни за живеещите в тях и за околните, тъй като са  прекалено стари, неподдържани и рушащи се, според данни на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост (АДУЕС). Организацията призовава за спешен ремонт преди част от тези сгради да са започнали да са се срутват. Това да жилища, за които поддържането на нормална температура е мисия невъзможна.

“В селата 49.6% от сградите са от тухли с гредоред, а 26.6% са от тухли с бетонна плоча. Такива сгради има във всички области, като най-много са в Плевен - 75.6%, и Разград 66.6%.

Голям е относителният дял и на сградите от друг материал - дърво, камък, кирпич 22.0%. Най-голям е относителният дял на тези сгради в областите Кърджали и Смолян съответно 53.2 и 45.8% от всички жилищни сгради,” посочват от Националния статистически институт (НСИ).

“Панелни и стоманобетонни са 6.1% от сградите в градовете, като най-много са в област София (столица) - 11.9%, и в област Бургас - 11.2% от всички жилищни сгради.“

Малкият на пръв поглед процент панелни жилища всъщност представлява голям проблем пред решаването на енергийната бедност. Над 21 600 панелни сгради с 710 700 апартамента на практика са дом на огромен брой хора - 1,5 милиона души живеят в в този тип сгради. Така нареченият срок на годност на панелните блокове изтича скоро, според  Галя Антова, архитект, председател на видинската камара на архитектите. АДУЕС също алармираха за проблема.

Отпусканите заеми за ремонт на сгради по европейските програми за енергийна ефективност не могат да решат проблема с енергийната бедност, тъй като изискват 25% съфинансиране - сума, която не е по силите на хората с ниски доходи.

Националната програма за саниране също не се оказва подходящият метод за справяне с този проблем, тъй като тя беше насочено по-скоро към ремонт на първите жилища, които подадат документи: независимо от годината на построяване, тяхното общо състояние, енергийната им ефективност или доходите на живущите в тях.

Къща в село Рибново, област Благоевград. Снимка: Емил Данаилов

Неефективните в енергийно отношение сгради засилват и проблема със замърсяването на въздуха. Твърдо гориво като средство за отопление използват 54% от българите, според данните в Национална програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната за периода 2018-2024, която е част от споразумение между Световната банка и Министерството на околната среда и водите. Докладът посочва този вид отопление като основен замърсител на въздуха, защото е източник на 85% от финните прахови частици.

Да решим енергийната бедност заедно

Според най-новото издание на EDEPI - индексът за енергийната бедност на домакинствата в  Европейския съюз (ЕС), България е държавата с най-високи показатели в тази област. Тя е поставена в категорията за екстремна енергийна бедност заедно с Унгария и Словакия, които обаче са девет и над 10 пъти по-добре спрямо нас, съответно с индекси 6.2 и 8.4

Според EDEPI, 25% от бедните хора у нас живеят в жилища с течащи покриви, влажни стаи или недобре уплътнени и гниещи дограми.

Искаш ли да помогнеш на енергийно бедните хора с реални действия?

Имаш ли иновативни идеи за справяне с енергийната бедност?

Знаеш ли как да решим това предизвикателство по устойчив начин?

Участвай в акселераторската програма “Социални иновации за справяне на енергийната бедност”!

Заради огромния интерес и запитвания, срокът за кандидатстване е удължен до полунощ на 14 април (неделя).

Заедно създаваме устойчивото ни утре!

Автор
още по темата

още от Решения за България: Икономика