Мисия Зелена България: препоръките на експертите за развитието на устойчивите финанси у нас

Представяме ви очертаните предизвикателства и генерираните идеи за тяхното преодоляване в групата “Мисия Устойчиви финанси”, част от инициативата “Мисия Зелена България”.


От МOVE.BG, публикувана на 6 септември 2022

Инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” събра над 50 от водещите български специалисти от сферите на иновативната икономика, енергийния преход, биоикономиката и биомасата, умните градове, природно-базираните решения и устойчивите финанси. Те взеха участие в специално събитие за генериране на идеи “Мисия Зелена България”, мотивирани от желанието да помогнат за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа.

По време на събитието бяха очертани над 150 предизвикателства пред устойчивото развитие на България, както и над 150 препоръки за тяхното преодоляване. Коалиция “За зелен рестарт” обобщи идеите в специален доклад, съдържащ шест тематични глави, на основата на шестте групи, в които бяха разделени участниците: 

  • Мисия Зелени иновации
  • Мисия Енергийна независимост
  • Мисия Биоикономика
  • Мисия Умни градове
  • Мисия Природно-базирани решения
  • Мисия Устойчиви финанси

Днес ви представяме предизвикателствата и препоръките от група “Мисия Устойчиви финанси”. Сред участвалите експерти в панела са:

  • Доц.д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ), председател на “Green Finance & Energy Centre” - водещ на панела;
  • Мария Маринова, изпълнителен директор на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) - рапортьор на панела;
  • Гергана Пападопулу, управител на Financial Market Services Ltd;
  • Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Българската банка за развитие (ББР);
  • Радослава Масларска, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), председател на Съвета на директорите на “Елана Трейдинг” АД;
  • Виктория Блажева, директор “Стратегия и развитие” на Unicredit Bulbank България;
  • Евгени Ангелов, председател на BVCA;
  • Диана Николаева, съдружник и лидер на отдел “Стратегия и сделки” за EY България, Северна Македония, Албания и Косово.

Мисия Устойчиви финанси

Знаете ли, че? 

Концепцията за устойчивите финанси представлява мерки и предложения за привличане на финансовия сектор към зелената трансформация: как капиталът да бъде насочен приоритетно към инвестиции за развитие на нов тип, зелена икономика, както и за позеленяване на традиционната икономика, включително на индустриалното производство и на енергийния сектор. 

“Устойчивите финанси се отнасят до процеса на включване на екологичните, социални и управленски (ESG) съображения при вземането на решения за инвестиции във финансовия сектор, което води до повече дългосрочни инвестиции в икономически дейности и проекти за устойчиво развитие,” това посочват от Европейската комисия на специалната си страница, посветена на устойчивите финанси. 

През новия програмен период 2021-2028 година минимум 30% от бюджетите на оперативните програми на ЕС ще бъде насочен задължително към проекти за устойчиво развитие, а в националните планове за възстановяване и устойчивост - този процент беше завишен на задължително най-малко 37%. Въпреки тези мащабни публични инвестиции, ЕС изпитва недостиг от 180 милиарда евро на година, за да изпълни успешно климатичните си цели. 

“Една от причините за този недостиг е фактът, че сред инвеститорите няма яснота по въпроса какво представляват инвестициите, свързани с устойчивото развитие, а това възпрепятства финансирането,” посочват от ЕК.

“Преобразуването на европейската икономика в по-екологосъобразна и по-устойчива кръгова система не само ще намали нашия отпечатък върху околната среда [...], но и ще даде тласък на конкурентоспособността, като повиши ефикасността на производствените процеси и като снижи разходите за достъп до ресурси и за управление на ресурси.”

Устойчивите финанси в действие

Европейският подход към устойчивите финанси включва три основни стълба, според Плана за действие за устойчив растеж на Европейската комисия:

  • Пренасочване на капиталовите потоци към инвестиции, свързани с устойчивото развитие;
  • Управление на финансовите рискове, произтичащи от климатичната криза;
  • Насърчаване на прозрачността.

На практическо ниво тези три стълба се реализират чрез няколко основни мерки. Една от тях е задължението компаниите да оповестяват своето екологично, социално и управленско въздействие - или т.нар. ESG оповестяване. Тази мярка трябва да стимулира инвеститорите да насочват капиталите си към бизнеси с добри ESG резултати, а компаниите - да инвестират в подобряване на тези резултати. До края на 2022 година предстои приемане на промени в ESG оповестяването в ЕС, които включват актуализиране на правилата и разширяване на обхвата на компаниите, за които прилагането ще бъде задължително.

Друга важна мярка е т.нар. Таксономия за устойчивите финанси. Тя представлява класификация (списък) на тези икономически дейности, които европейските институции определят за екологосъобразни. Създаването на таксономия се очаква да стимулира частните инвестиции, защото Евросъюзът ще подкрепя приоритетно през своите фондове дейностите в Таксономията, като публичните инвестиции трябва да създадат сигурност и дългосрочност и да привлекат по този начин частните инвеститори.

Важна мярка е и стимулирането на издаването на зелени облигации от държавни и частни емитенти. Зелените облигации са специални дългови инструменти, средствата от които трябва да бъдат инвестирани само за реализирането на зелени проекти или политики. Минимум 30% от средствата за европейската програма за възстановяване “Next Generation EU” ще бъдат набрани чрез емитиране именно на зелени облигации. През 2021 година Еврокомисията представи предложение за регламент за въвеждане на стандарт за европейски екосъобразни облигации (СЕЕО), чието приемане предстои. Редица държави създадоха собствени национални правила и рамки за емитиране на държавни зелени облигации, както и издадоха вече подобни дългови инструменти. Един от последните големи играчи в тази сфера е водещата икономика в ЕС Германия, която също емитира зелени облигации. Освен това, германската държавна банка за развитие KfW Group е сред водещите емитенти на зелени облигации сред институционалните инвеститори, като в периода 2019-2021 е набрала 32.7 милиарда евро по този начин.

На ниво саморегулация също има редица инициативи. Една от тях е на водещите фонд мениджъри на глобално ниво, които обещаха климатична неутралност на портфолиото си от инвестиции до 2050 година.

Предизвикателства

Законови и административни предизвикателства:

  • Липсва стратегия на държавно ниво за развитие на устойчивите финанси у нас;
  • Липсва обща, съгласувана политика по отношение на развитието на устойчивите финанси между отделните министерства у нас, включително двете водещи ведомства в тази сфера (Министерство на финансите и Министерство на околната среда и водите);
  • Липсват мерки за привличане на фондовете за дялово и рисково инвестиране към инвестиране в проекти за устойчиво развитие;
  • Липсва стратегия как публично-финансираните финансови инструменти да бъдат активно включени в развитието на устойчивите финанси, включително през механизмите на Фонда на фондовете и на Българската банка за развитие;
  • Липсва холистичен и дългосрочен подход към ESG оповестяването - той е необходим, за да не бъдат възприети новите правила като задължение, а като възможност;
  • Липсва стратегия за стимулиране на компаниите да прилагат ESG оповестяването - за бизнесите, за които това не е задължително към момента, включително малките и средни предприятия;
  • Липсва стратегия за подготовка за компаниите, за които предстои ESG оповестяването да стане задължително;
  • Липса подход за привличането на науката към темата за ESG прилагането у нас и в по-широк смисъл - към целия обхват на темата за устойчивите финанси;
  • Липсва единна платформа, тип one stop shop, за устойчивите финанси у нас;
  • Липсва национална система за сертификация на зелени бизнес продукти и услуги - в момента у нас действа само европейската екомаркировка “Ecolabel”, която обаче обхваща само определен тип дейности;
  • Необходимост от промяна в Закона за насърчаване на инвестиции, така че да се стимулират инвестициите в проекти за устойчиво развитие;
  • Липсва яснота дали България смята да емитира зелени държавни облигации;
  • Няма единна стандартизация за ESG оповестяването на глобално ниво - различните методологии дават различни рейтинги, което създава опасност за изкривяване на данните, както и несигурност сред бизнесите и компаниите. 

Предизвикателства на ниво саморегулация:

  • Липсва установен механизъм за постоянно сътрудничество между отделните финансови институции, свързани с ESG прилагането;
  • Липсват кроссекторен подход към ESG оповестяването - връзки на бизнеса и финансовия сектор с останалите заинтересовани страни, включително наука;
  • Липсва механизъм сред фондовете за оценка на ESG резултатите на компаниите - както за нови инвестиции, така и за компаниите от портфолиото;

Финансови предизвикателства:

  • Липсва финансов анализ за предизвикателствата и ползите от развитието на различните аспекти на устойчивите финанси у нас;
  • Липсва финансов анализ как държавата да подпомогне прилагането на ESG оповестяването, включително чрез целенасочени финансови стимули;
  • Липсва анализ на финансовите ползи от доброволното прилагане на ESG изискванията за компаниите, за които това не е задължително.

Решения

Законови и административни решения:

  • Създаване на стратегия за развитие на устойчивите финанси в България;
  • Въвеждане на постоянен механизъм за сътрудничество и на съгласувана политика по отношение на развитието на устойчивите финанси между отделните министерства, включително двете водещи ведомства в тази сфера (Министерство на финансите и Министерство на околната среда и водите);
  • Предприемане на мерки за привличане на фондовете за дялово и рисково инвестиране - например, създаване на инструменти през Фонда на фондовете или Българската банка за развитие като зелен фонд с публични средства, който да привлече и частни инвеститори и да подпомага само проекти за устойчиво развитие;
  • Създаване и прилагане на стратегия за развитие на ESG оповестяването у нас;
  • Създаване и прилагане на план за подготовка на българските компании за разширяването на обхвата и изискванията на ESG оповестяването;
  • Създаване и прилагане на комуникационна кампания за ESG оповестяването, неговите цели и възможностите, които създава за развитие на компаниите;
  • Създаване на комуникационна кампания за ползите от доброволното прилагане на ESG оповестяването с фокус върху възможностите, които то дава за повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия;
  • Прилагане на мерки за привличането на науката към темата за ESG оповестяването и към целия обхват на темата за устойчивите финанси;
  • Създаване на платформа от типа one stop shop за устойчивите финанси у нас;
  • Извършване на анализ за необходимостта от въвеждане на национална система за сертификация на зелени продукти и услуги;
  • Приемане на промени в Закона за насърчаване на инвестициите - инвестициите в зелени проекти да бъдат включени като приоритетни инвестиционни проекти тип Клас А - по този начин ще бъдат привлечени инвеститори към подкрепа на зелени проекти у нас;
  • България да емитира държавни зелени облигации - държавата да стане първият емитент на зелена облигация с голям обем, която да привлече капитали от институционални и индивидуални инвеститори. За целите на индивидуалните инвеститори може да бъде емитирана специална целева емисия, листната за търговия на БФБ. Част от средствата, набрани с тези емисии, биха могли да служат за съфинансиране на проектите в Националния план за възстановяване и устойчивост. Този пример би стимулирал развитието на пазара на зелени инструменти в България, би проправил път на големите компании да набират капитали за зелени проекти и би дал възможност на всеки гражданин да участва в зеления преход;
  • Провеждане на информационна кампания за зелените облигации - инвеститорите да бъдат запознати с възможността за покупка, с това какво получават в замяна и какво трябва да направят, ако искат да са част от зеления преход.

Решения на ниво саморегулация:

  • Изработване и въвеждане на механизъм за постоянно сътрудничество между отделните финансови институции, свързани с ESG прилагането;
  • Изработване и въвеждане на механизъм за постоянно сътрудничество по темата ESG между финансовия сектор, бизнеса и останалите заинтересовани страни, включително  академичната общност чрез утвърждаване на действащия “Green Finance & Energy Centre” като think tank за устойчиви финанси и енергетика, използвайки експертизата на членовете му -  представители на заинтересованите страни / публичен и частен сектор, неправителствени организации и академична общност / по темата за зелена трансформация на икономиката и за устойчиво развитие на страната ни;
  • Изработване на механизъм за оценка на ESG резултатите на компаниите, който да бъде използван от фондовете за дялово и рисково инвестиране;

Финансови решения:

  • Извършване на финансов анализ за предизвикателствата и ползите от развитието на различните аспекти на устойчивите финанси у нас - да бъде извършен от държавата или чрез публично-частно партньорство;
  • Въвеждане на мерки за финансово подпомогне на прилагането на ESG оповестяването - включително чрез целенасочени финансови стимули от страна на държавата по отношение използването на стандартизирани решения за докладване от страна на компаниите като платформата “Oxygen”;
  • Извършване на финансов анализ на доброволното прилагане на ESG изискванията за компаниите, за които това не е задължително -  да бъде извършен от държавата или чрез публично-частно партньорство;
  • Въвеждане на стимули при финансиране на проекти чрез “зелени” облигации и акции - субсидии, както и преференциално данъчно облагане на финансовия резултат от такива проекти.

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панел “Мисия Устойчиви финанси”. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Прочетете целия доклад “Мисия Зелена България” тук.

Научете още за инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” тук.

Автор
още по темата

още от Зелени решения за България