За футбола, жените и близкото минало

В навечерието на Световното първенство поглеждаме към един слабо познат аспект на българската спортна история


От Моята българска история, публикувана на 13 юни 2018

След броени дни футболните страсти отново ще обхванат земното кълбо. Прояви от ранга на Световното първенство често навяват носталгични спомени за българските спортни успехи от миналото. Немалка част от тях са свързани и с участието на жените в отборните спортове – достатъчно е да си припомним постиженията на женските ни нацонални отбори по волейбол и баскетбол. Но малцина знаят, че женският футбол също има своята история в България. За нея разказва д-р Боряна Ангелова-Игова: 

Еманципацията в социалистическа България е целенасочена държавна политика. Необходимостта от работна ръка и официалната витринна политическа идеология поставя в основата си равенството между хората, съответно и между половете. Жените биват насърчавани да се изявяват в различни сфери не живота, смятани за чисто мъжки. Стахановките, инженерките, багеристките и спортистките стават популярни образи и част от социалистическата действителност. Доколко този модел е успешен, може да разберем и като проследим историята на женския футбол от този период в България.

 

В началото на 1981 г. Лъчезар Димитров и Стефан Капралов, едни от първите селекционери и треньори на жените футболистки, пускат съобщение до различните спортни федерации, че се набират жени, за да играят футбол. Явяват се над 300 жени, трениращи различни спортове – от джудо, хандбал, баскетбол, през лека атлетика до момичета, играли мачле с братята си. Той избира 12 момичета, които да се състезават за отбора на Образователното министерство – „Академик“. Три месеца по-късно идва първото им международно участие. През април 1981 българките от „Академик“ играят срещу Швеция – „Гайс“, отбора на Гьотеборг и губят с 0:4. В периода 1981 – 1983 г. се създава отборът на Русе – „Дунав“ и отборът на Варна, носещ името на Гранд-хотел „Варна”, междувременно се играят мачове в Плевен, Свищов, Панагюрище, Пловдив, Нови Пазар и други градове. Женският футбол в страната набира скорост. През 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски” пред 35 000 зрители е изиграна срещата между отборите на Академик и Триенжелс – Швеция. Българките побеждават с убедителното 6:2. До 1989 г. „Академик“ нямат загубен мач срещу Швеция. Сред по-големите успехи на отбора са завоюваната 4-та купа на Алпите през 1986 г. и 7-мо място от 35 отбора на международен турнир в Милано. За награда българските футболистки получават правото да гостуват на клуба „Милан“, който в онзи момент е най-добрият отбор в Европа, и да се срещнат с едни от най-известните футболисти на планетата по онова време – Марко ван Бастен, Франк Райкарт и Руут Гулид. През 1987 г. българката Христина Христова става първата жена с трансфер в чужбина – тя става футболистка на Милан. В същата година в България има 26 женски отбора, а през 1989 г. участие само в столичното първенството взимат цели 9 отбора. През 1987 г. е създаден и женският национален отбор по футбол на НРБ.

 

През 1980-те се дава един безспорно успешен старт на женския футбол в България. За съжаление, той се оказва неустойчив. По думите на Галина Донева, една от първите футболистки на „Академик“ и по-късно ляв защитник в женския национален отбор, а през 1996 г. и първата жена международен съдия от България, жените футболистки по времето на соца са добре приемани от публиката на трибуните. Хората ги обичали и почитали с плакати като: „Жени, засрамете мъжете“, „Браво, български тигрици!“ и т.н. Сред проблемите, които тя изтъква, е липсата на заплащане и екипировка. Макар да пълнят стадионите, те не получават нищо от продажбата на билетите. Не са имали собствени бутонки, давали са им ги преди международно състезание и после е трябвало да ги върнат. Ако женските шведски отбори са имали възможност да тренират в България, на Албена, като са плащали на НРБ с така желаната валута, то за българките единствена възможност е била сгурията на стадион „Академик“ и на „Герена“, но след като мъжете приключат тренировките си. В най-добрия случай, за да се доберат до трева, е трябвало да тренират с момчетата. Въпреки че са имали сериозна състезателна дейност, те не са били на заплата към отборите си. Едва през 1987 г., когато се създава специалност женски футбол в НСА /тогавашното ВИФ/, те получават стипендии, общежитие и безплатна храна.

 

При разглеждането на развитието на женския футбол в НРБ проличава и как спортът от витрина на политическия режим, от пропаганден инструмент на политиката, водена от НРБ, се превръща в реклама на държавните фирми, т.е. забелязва се опитът на НРБ да установи държавен капитализъм. На мачовете вече не стоят политическите лозунги, най-отгоре на стадионите се веят рекламите на държавните фирми – „Рила“, „Панагюрище“, „Кореком“ и пр. Името на един от най-добрите женски отбори е „Гранд хотел „Варна“, което недвусмислено показва желанието на НРБ да се представи като туристическа дестинация и пред туристите от „капиталистическите“ държави. Имената на фирмите заместват тези на партизаните и вожда.

Въпреки добрия старт на женския футбол, изградените структури се оказват неустойчиви без държавна подкрепа и регулация и много клубове спират дейността си след промените от 1989 г. Преминаването от етатизъм към неолиберализъм в управлението на спорта, кара женския национален отбор за близо десет години да не участва на европейски първенства. Положителната пропаганда по отношение на равенството между половете също се оказва неустойчива. Галина Донева споделя, че след 1989 г. отношението на публиката към жените футболистки също се променя. Идват агитки специално за да се подиграват на момичетата, вече няма хвалебствени лозунги, а освиркване и подвиквания. Пресата, която до скоро е възхвалявала успехите на футболистките, бързо сменя тона и са налице сексистки заглавия и коментари за момичетата. В общественото пространство наложеният образ на футболистката прекалено бързо се сменя с този на мутресата. При все това, положителният образ на майките инженерки, лекарки и спортистки остава и смело може да кажем, че съвременният български спорт е доминиран от жените.

 

д-р Боряна Ангелова Игова

 

Д-р Боряна Ангелова-Игова е преподавател по философия на спорта в Националната спортна академия и автор на книгите “Consumerist society form Frankfurt School to Jean Baudrillard. The Problem of Culture” и „Изобретяването на човека-машина. Тялото на спортиста.“

 

Автор
още по темата

още от Актуално