След COP26: Климатът е вече ключов фактор във финансовия сектор

Марк Карни по време на свое изказване на COP26. Глазгоу, ноември 2021. Снимка: стопкадър.

Финансовият сектор е вече тук - на световните срещи за климата COP - защото секторът е осъзнал темата за устойчивото развитие като част от своя бизнес дневен ред. Затова ако държавите наистина искат да постигнат нулеви нетни емисии, трябва да използват израстването в светогледа на финансовите институции. Това заяви Марк Карни, специален пратеник на ООН за климатичните действия и финансите, по време на 26-тата Международна среща за климата в Глазгоу.

Карни, бивш гуверньор на Централната банка на Англия и един от водещите световни финансисти, беше в основата на усилията на Британското председателство на COP26 по темата за устойчивите финанси. 

“Преди няколко години финансовата система просто отразяваше климатичната криза.

Въпреки пробивите на COP21 в Париж, малко страни бяха поели ангажименти за нулеви нетни емисии или бяха създали адекватни политики в тази посока, бизнес инвестициите в декарбонизацията бяха ограничени, а плановете на бизнеса за постигане на въглеродна неутралност бяха изключение. 

[Преди шест години-б.а.] повечето участници във финансовия сектор възприемаха предприемането на действия спрямо климатичните промени като работа на отделите за корпоративната социална отговорност, а не като задължителна част от тяхното стратегическо развитие. 

Твърде много хора тогава смятаха, че решаването на климатичните промени е проблем на някой друг,” сподели Карни.

Каква е промяната?

Един от основните успехи на COP26 по отношение на финансовия сектор е прякото въвличане на частните финансови институции в дебата за климата. И в поемането на ангажименти, макар и доброволни, за намаляване на въглеродния отпечатък.

Преди две години, когато започна подготовката за COP26 и все още пандемията не се беше появила, едва 5 трилиона долара от световните финансови активи бяха поели ангажименти към климата. Днес след COP26 резултатът е 25 пъти увеличение - над 450 частни финансови институции от 45 държави, управляващи над 150 трилиона долара активи - са част от търсенето на решения. Те са обединени в Алианса "Глазгоу" на финансовите институции, работещи за постигане на нулеви нетни емисии - Glasgow Financial Alliance for Net Zero (GFANZ).

Частните финансови институции - от инвестиционни банки и фондове за дялово инвестиране, през фонд мениджъри и пенсионни фондове до кредитни агенции и фондови борси - са основен двигател на бизнес развитието. Те управляват "горивото" на икономиката - капиталите за инвестиране - затова, според редица световни експерти, е ключово те да бъдат привлечени към борбата с климатичните промени.

GFANZ обединява водещи представители от почти цялото портфолио на финансовия сектор. Членовете на Алианса обещават да постигнат въглеродна неутралност на техните дейности и инвестиции до 2050 година, както и да намалят въглеродните емисии с най-малко 50% до 2030 година. 

Всички членове на GFANZ са задължени да публикуват петгодишни планове за постигане на тези цели, а част от тях (90 члена) публикуваха доброволно и краткосрочни цели - включително за 25-30% намаляване на емисиите до 2025 (29 члена), както и конкретен процент за 2030 година (43 члена). 

Разбира се, трябва да отбележим, че тъй като GFANZ е организация, действаща на принципа на доброволната саморегулация (не законово въведена регулация), единствените последици от неизпълнение на ангажиментите могат да бъдат мерки, засягащи имиджа: изключване от Алианса и публично известяване за неизпълнение на ангажиментите. Но не трябва и да забравяме, че имиджът е ключов за финансовите институции.

При конструирането на GFANZ преди няколко месеца, както и при създаването на други подобни организации, природозащитници и учени изразиха скептицизъм доколко подобен вид саморегулация е ефективна. Основните забележки бяха насочени към това как ще бъдат осигурени механизми за надежден контрол на поетите ангажименти. 

За да отговори на тези критики, GFANZ под ръководството Карни, който е инициатор на организацията и неин съпредседател, предприе няколко стъпки. Членовете на Алианса обещават да използват научни анализи при изработването на петгодишните планове, както и да публикуват ежегодни доклади за изпълнението на тези планове. Панел от 20 експерти от цял свят ще съветва GFANZ какви действия да предприеме за изпълнение на ангажиментите на членовете, а в отделните тематични алианси, които конструират GFANZ - например, алианс на банките или на фонд мениджърите - представители на неправителствения сектор са включени в анализа на резултатите. GFANZ е част от инициативата на ООН за нулеви нетни емисии "Race to Zero", където учени и представители на гражданския сектор следят за изпълнение на ангажиментите.

Панелът, посветен на ангажирането на финансовата система. Глазгоу, ноември 2021. Снимка: стопкадър.

По време на COP26 базираната в Париж неправителствена организации за финансови политики Reclaim Finance публикува доклад за ангажиментите на финансовия сектор към климата. Основна критика на НПО-то е, че спирането на инвестициите в изкопаеми горива не е включено в ангажиментите на сектора, включително при членовете на GFANZ. Неправителствена организация не е доволна и от въведените правила за отчет и мониторинг на ангажиментите на членовете на GFANZ, като твърди, че правилата имат вратички, дави възможности за заобикаляне: например, при механизмите за компенсиране на CO2 (offset).

"Резултатът от този доклад, е че нито един от шестте алинаса [съставящи GFANZ-б.а.] не въвежда задължение за спиране на инвестициите в изкопаеми горива - червена линия, според Международната агенция по енергетика, ако искаме да ограничим глобалното затопляне в рамките на до 1.5 градуса," посочват от Reclaim Finance.

Трябва да отбележим, че част от финансовия сектор е ангажиран за намаляване на инвестициите в изкопаеми горива чрез друга голяма инициатива. По време на COP26 почти тридесет нови члена се присъединиха към Powering Past Coal Alliance (PPCA) - обединение, което цели централите с ненамалени въглищни мощности да бъдат изведени от работа до 2030 година. Сред новите членове на PPCA са британският банков гигант HSBC, както и Fidelity, водеща американска световна корпорация за финансови услуги, която управлява активи за над 4.2 трилиона долара. По този начин вече 33 водещи световни финансови институции, управляващи общо активи за над 17 трилиона долара, са част от Powering Past Coal Alliance. Членове на PPCA са и почти всички правителства на държавите членки на ЕС. България все още не е част, но един от най-големите защитници на въглищната енергия в Съюза Полша се присъедини по време на COP26.

"Климатичните промени са основно предизвикателство днес, като е ясно, че въглищната енергия не е съвместима с постигането на нулеви нетни емисии," заяви Джен Хуй-Тан, ръководител "Устойчиво инвестиране на глобално ниво" във Fidelity.

Измерване на климатичното въздействие

Освен предприемането на действия за нулеви нетни емисии, важна стъпка за истинско въвличане на финансовия сектор, а и на бизнеса от различните сектори, в борбата с климатичните промени е създаването на общи правила на световно ниво за прозрачност на климатичното въздействие.

Подобна стъпка беше направена по време на COP26, когато  Международната фондация за създаване на стандарти за финансово оповестяване (IFRS) обяви създаването на Международен борд за изработка на стандарти за оповестяване на климатичното въздействие (ISSB). 

Бордът трябва да изработи общи правила, тъй като в момента няма уеднаквена практика по света - нито на доброволните стандарти, нито на задължителните регулации. Това, според редица експерти, е основна спирачка пред развитието на устойчивите финанси.

В Европейския съюз действат правила, според които оповестяването е задължително за част от големите фирми с над 500 служители. То се отнася за ESG стандартите, изискващи компаниите да обявяват екологичното, социално и мениджърско въздействие на своите бизнес дейности. Задължителното ESG оповестяване в Европа засяга малък като брой, но голям като оборот сегмент от бизнеси, сред които са листваните компании на борсите, банките и застрахователните институции. Като част от стратегията за въглеродна неутралност до 2050 година, Европейската комисия предложи реформа на тези правила: разширяване на списъка с още компании, както и актуализиране на изискванията.

Освен създаването на Международен борд, IFRS планира и да работи в тясно сътрудничество с други подобни организации, за да бъде постигнат максимален ефект.

"Устойчивото развитие и особено промените в климата са основното предизвикателство на нашето време. За да оценят правилно свързаните възможности и рискове, инвеститорите се нуждаят от висококачествени, прозрачни и глобално сравними стандарти за оповестяване на екологичното въздействие, които са съвместими с финансовите отчети," сподели по време на COP26 Еркики Лийканен, председател на IFRS.

"Създаването на Борда и надграждането на иновациите и опита на [други подобни инициативи -б.а.] ще осигури основите за постигане на тази цел."

Лайканен по време на своето обръщение на COP26. Глазгоу, ноември 2021. Снимка: стопкадър.

Една от водещите британски бизнес организации CBI определи действията на GFANZ и на IFRS като "стъпка в правилната посока", но призова за следваща крачка - регулация.

"Тези инициативи трябва да бъдат последвани от следващи стъпки на законодателно ниво за създаване на ясни стандарти за оповестяване на климатичното въздействие," посочва в позиция на CBI Рей Смит, главен финансов експерт на организацията.

В навечерието на COP26 Великобритания обяви, че въвежда задължително оповестяване на климатичното въздействие за част от големите фирми с над 500 служители. Лондон твърди, че това са първите правила в страна от Г-20, които задължават докладването от бизнеса да се извършва по препоръките на Специалната работна група за оповестяване на климатичното въздействие (TCFD) - международна организация, изработваща насоки за доброволно публикуване на климатичните ефекти на публични и частни кампании. Европейската комисия публикува напътствия за използване на препоръките на TCFD, но не е задължително отчитането да се извършва именно по предложените системи на организацията.

TCFD беше създадена през 2015 година във френската столица по време на приемането на Парижкото споразумение за климата на COP21. Инициативата е под шапката на Борда за финансова стабилност (FSB) - организация на централните банки, създадена от Г-20. Водеща роля при конструирането на TCFD през 2015 година играеше Марк Карни, по това време ръководител на FSB. В публикуван доклад на TCFD от преди броени седмици се посочва, че подкрепата за доброволните правила на организацията нараства с над 1000 нови организации за тази година, като по този начин техният общ брой вече е 2600 на глобално ниво. В Глазгоу и Карни, и GFANZ се обявиха за въвеждане на задължително оповестяване на климатичното въздействие на основата на препоръките на TCFD.

Освен това, по време на COP26 стана ясно, че 38 централни банки, представляващи 67% от световните парникови емисии ще направят стрес тестове на големите финансови фирми по отношение на климатичните предизвикателства. Също така, 33 финансови регулатори, представляващи 70% от емисиите, ще публикуват напътствия към финансовия сектор, свързани с управление на финансовите  рискове, които произтичат от климатичните промени. И двете инициатива са под шапката на Мрежата за позеленяване на финансовата система - Network for Greening the Financial System. Българските финансови регулатори не са част от мрежата, в която освен големите европейски икономики, влизат и нашите съседи Гърция, Румъния, Сърбия, Северна Македония и Турция.

“Финансите вече не са огледало, което отразява свят, който не прави достатъчно. Те се превърнаха в прозорец, през който амбициозните действия в областта на климата могат да осигурят устойчивото бъдеще, за което хората по целия свят настояват," сподели Карни и допълни:

"Това ще помогне да се сложи край на трагедията на хоризонта.”

Бизнесът - ключов фактор за преодоляване на климатичните промени

Събитията на COP26, посветени на частния сектор, показаха, че без включването на бизнеса в действията по устойчиво развитие, реална борба с климатичната криза не е възможна.

Българката Любомила Йорданова, основател на зеления високотехнологичен стартъп Plan A, сподели, че един от изводите й от присъствието на COP26 е, че бизнесът е този, който реално трябва да изпълни поетите ангажименти на държавите за икономическа трансформация.

"Като ключов фактор за увеличаването на емисиите в световен мащаб, бизнесът е в основата на правителствените ангажименти и законодателните промени [...]

Малък пример са ангажиментите, поети в Деня на транспорта, когато 32 държави плюс стотици градове, региони и фирми подписаха ангажимент за прекратяване на продажбите на бензинови и дизелови превозни средства до 2040 г. Помислете за ефекта на доминото за всички свързани индустрии.”

България и климатичните предизвикателства

У нас няма ясна визия и план как да изпълним европейските ангажименти към климата и как да превърнем Европейския зелен пакт в шанс за реформи и просперитет. Това се посочва в позиция на инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт", в която влизат още WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика".

Затова Коалицията настоява за създаване на специална структура в новото българско правителство за управление на устойчивото развитие - Вицепремиер за климатичния преход и зелената трансформация. Научете още тук.

А как се подготви България за форума във Великобритания?

Гледайте специалната конференция "Пътят към COP26: изборът на България", която MOVE.BG организира с посолствата на Великобритания и Италия. Пълен запис е достъпен тук.