Икономическото развитие и борбата с климата не си пречат, показват данните на ЕК

Според "Доклада за напредъка на действията в областта на климата" България продължава да е страната с най-въглеродно интензивна икономика.


От Марин Маринов, публикувана на 1 декември 2020

Борбата с климатичните промени не само че не пречи на икономическото развитие, но върви ръка за ръка със стимулирането на растежа. Това показват последните данни на Европейската комисия, публикувани тази седмица. През 2019 година Европейският съюз е намалил емисиите парникови газове с 3.7% на годишна база, като в същото време икономиката не само че не е отбелязала спад заради мерките за преодоляване на климатичната криза, а дори е нараснала - с 1.5%. От началото на предприемането на по-сериозни политики срещу нарушения баланс човек-природа през 1990 година до 2019 спадът на вредните емисии в ЕС е 24%, а икономиката е нараснала с 60%. "Докладът за напредъка на действията в областта на климата" показва, че България е единствената държава в Евросъюза, при която планираните нови политики от държавните власти я отдалечават повече от борбата с климатичната криза спрямо съществуващите в момента мерки. 

По пътя към климатична неутралност

Ако отделните държави-членки не актуализират настоящите си климатични политики, Съюзът няма да може да изпълни задължението си по Парижкото споразумение за намаляване на емисиите парникови газове с 40% през 2030 година спрямо нивата от 1990, показва анализът. И не само. Настоящите мерки са крайно недостатъчни за постигане на климатична неутралност до 2050 година, каквато е целта на Европейския зелен пакт, популярен като Зелената сделка. Редица научни анализи показаха, че намаляване само с 40% няма да спре климатичните промени в достатъчна степен, а негативните последици върху здравето на хората и природата ще продължат. Затова ЕК предложи повишаване на целта до минимум 55%, като предложението е част от първия Климатичен закон на ЕС, който ще направи климатичната неутралност правно задължение за всички държави в блока. Този закон още не е приет заради разногласия между Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз по околна среда, в който влизат всички 27 еко министри от държавите-членки. 

Едно от основните разногласия е свързано именно с целта за 2030 година. През лятото евродепутатите гласуваха повишаване на задължението от 40% на минимум 60%, докато част от страните в Съюза, сред които водеща роля заема Полша, са против каквото и да е увеличаване на ангажиментите. За да бъде приета промяна, трябва едновременно одобрение и от Парламента, и от Съвета. Очаква се този месец въпросът да бъде поставен на срещата на държавните и правителствените ръководители, където да се намери компромис на най-високо равнище.

“Европейският съюз доказва, че е възможно емисиите да намаляват, а икономиката ни да отбелязва растеж. В представения днес доклад, обаче, отново се потвърждава, че е необходимо да полагаме още по-големи усилия във всички сектори на икономиката, за да постигнем нашата обща цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Преходът е осъществим, ако се придържаме към поетия от нас ангажимент и се възползваме от възможностите да възстановим нашата икономика по по-екологосъобразен и устойчив начин, като осигурим за всички благополучно и устойчиво бъдеще,” заяви Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на ЕК, отговарящ за Европейския зелен пакт.

Замърсяващите производства

Според анализа на Еврокомисията 2019 е годината с най-ниски нива на произведени емисии парникови газове от ЕС. Данните показват, че най-голям спад на годишна база е отбелязан при газовете, причинени от дейности, които са включени в схемата за търговия с квоти за емисии (СТЕ на ЕС) - 9.1% през 2019 спрямо 2018 или почти 152 милиона въглероден диоксид (CO2) по-малко. Този спад се дължи основно на сектор енергетика (минус 15%), където се наблюдава засилено въвеждането на възобновяеми източници и газ за производство на енергия за сметка на намаляването на изгарянето на въглища. Спадът при промишлеността е по-малък - 2%. Приходите от Схемата за търговия с квоти през 2019 година са 14.1 милиарда евро, като 77% от тях са използвани или ще бъдат използвани в следващите месеци за дейности, свързани с климат и енергетика, което е със 7% повече спрямо 2018.

СТЕ е създадена през 2005 г., за да подпомогне намаляването на емисиите на парникови газове, които се отделят от енергоемки промишлени отрасли, производители на електроенергия и авиокомпании. Схемата предизвиква много полярни мнения, защото основният инструмент чрез който работи е квоти, ограничаващи нивата на газовете до определен лимит. Тези квоти, обаче, се продават и така позволяват на предприятия, които са силно замърсяващи и са надвишили лимита да закупят допълнителни квоти. В обхвата на СТЕ влизат 11 000 електроцентрали и производствени инсталации от 27-те страни от ЕС плюс Великобритания, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

България

"Докладът за напредъка на действията в областта на климата" прави сравнение на настоящите климатични политики и на предложените през 2019 година нови такива от отделните държави в техните интегрирани национални енергийни и климатични планове. Ако се запазят действащите в момента мерки за борба с климатичната криза, парниковите емисии ще спаднат с 30% през 2030 спрямо базисната 1990 година. А ако се въведат новите планирани политики в отделните държави, намалението ще е 41%. Единствената държава, при която новите мерки за борба с климата я отдалечават от тази борба е България. 

В доклада има специален анализ на основата на Регламента за споделяне на усилията, който задължава всяка държава да ограничи с 30% през 2030 спрямо 2005 емисиите от дейностите, извън Схемата за търговия с квоти. Тези дейности, сред които са земеделие, транспорт, строителство и други, са източник на 60% от вредните емисии в Евросъюза. Според доклада с настоящите си политики България ще бъде 8% назад от целта за 2030 година, а с новите планирани политики - ще изостава с 14%. В сравнение - Испания ще изостава с 5%, ако запази настоящите си разпоредби и правила, докато, ако приложи представените нови политики в ревизирания си национален климатичен план - ще бъде 13% над целта. Гърция ще бъде плюс 9% в първия вариант и плюс 10% във втория, а Португалия - плюс 23% и плюс 30%.

Анализ на настоящите и планираните климатични политики. Графика: Европейски съюз - източник ЕК. Лиценз: CC.

Докладът на Еврокомисията показва и че България продължава да е икономиката с най-висока въглеродна интензивност. Показателят се определя по формулата Парникови газове на човек от населението (t CO2-eq. / capita) към Парникови газове на единица БВП (constant prices).

Въглеродна интензивност на икономиките. Графика: Европейски съюз - източник ЕК. Лиценз: CC.

Възстановяването след пандемията и климата

Анализът отчита, че затварянията на икономиките или на отделни сектори по време на коронавируса, ще доведе до по-голям от очаквания спад на емисиите парникови газове през 2020 година. Но, според авторите на доклада, това ще бъде моментна ситуация, а и винаги след период на икономическа криза се наблюдава тенденция на рязко увеличаване на вредните емисии. Затова в документа се набляга на нуждата от осигуряване на зелено възстановяване на икономиките след пандемията в съответствие с целите на Евросъюза:

  • Зелената сделка и задачата за постигане на климатична неутралност до 2050 година;
  • Въведеното преди броени месеци изискване 30% от бюджета на ЕС за новия програмен период (2021-2027) да бъде насочен към проекти за борба с климатичните промени и създаването на зелени работни места. Бюджетът е с размер на 1.8 трилиона евро;
  • Изискванията на “Следващо поколение ЕС”.

Ще запазим ли българската природа за следващите поколения?

"Следващо поколение ЕС" е специалният механизъм от 750 милиарда евро на Европейския съюз за възстановяване след коронавируса. България ще получи 12 милиарда евро, като парите не са гарантирани, а ще бъдат преведени, ако следват принципа пари срещу реформи, както и ако подпомагат зелената и дигитална трансформация на икономиката. Държавите-членки трябва до април да представят национални планове за възстановяване и устойчивост по Механизма, които да бъдат одобрени от Европейската комисия.

За съжаление, в представения от правителството проект на план по “Следващо поколение ЕС” липсва визия, интегрален подход, както и следване на изискванията на ЕК - това се казва в специално становище на коалиция “За зелен рестарт”, в която влизат MOVE.BG, WWF България, “Грийнпийс”-България и “Институт Кръгова Икономика”. Преди броени дни обединението събра водещи български експерти, които дадоха препоръки за зелена трансформация на българската икономика. Прочетете предложенията тук. Време е за зелен рестарт и за изграждане на модерна икономика, която е едновременно конкурентоспособна, опазва природата и създава нови работни места. Нека не изпускане този шанс!

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!

Автор
още по темата

още от Градска джунгла