Отговорна търговия за всички: какво означава това?

Броени седмици преди да бъде избран новият състав на Европейската комисия, ви запознаваме с настоящата търговска стратегия на екипа “Юнкер”, нейното изпълнение и резултати.


От Марин Маринов, публикувана на 24 юли 2019

Защо е важна търговията? Какво означава търговията да носи полза на всички? Възможно ли е това? А какво представлява ефективността при търговските споразумения между отделните държави? Къде е мястото на ценностите и какви са те?

Тези въпроси намират отговори в една от основните стратегии на Европейската комисия (ЕК) - “Търговията - за всички”, приета от настоящия състав на институцията, под ръководството на Жан-Клод Юнкер. Тя определя редица изисквания към ЕК при преговорите за сключване на търговски споразумения с държавите извън Европейския съюз - т.нар. трети страни. 

Преди броени дни Комисията обяви започването на финални преговори за сключване на търговско споразумение с обединението на южноамериканските държави (МЕРКОСУР), в което влизат Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай. При тези преговори Еврокомисията е длъжна да спазва изискванията именно на тази стратегия. Съвсем скоро, през септември пък договорът за свободна търговия с Канада CETA, резултат от тези правила, ще стане на две години.

Няколко седмици по-късно новият състав на Комисията, ръководен от Урсула фон дер Лайен, ще встъпи в длъжност, а търговията се очертава като един от ключовите приоритети през следващите пет години. Ще бъде ли запазена обаче стратегията “Търговията - за всички”? Какви са изискванията на този документ? Какво е неговото значение?

Стратегията

Държавите-членки на ЕС създават 20% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Значителна част от търговията в Общността се извършва в единния вътрешен пазар - тоест, между държавите членки. Но около 30 милиона работни места в ЕС зависят от износа към външни партньори, поради което регулирането на търговията с трети страни е ключов аспект за икономическото развитие на Съюза, обясняват от Европейската комисия при представянето на “Търговията - за всички”

Търговията във ЕС (Intra-EU) и тази извън (Extra-EU). Графика: Евростат под лиценз СС.

Търговията е един от доказаните начини за съживяване на икономиките и създаване на нови работни места, се казва в Стратегията. Стимулирането на търговската дейност довежда до ръст в редица сектори, както и до повишаване на доходите. Освен това, според Еврокомисията, нови мерки в подкрепа на търговията се приемат по-лесно и по-бързо спрямо други сектори като правосъдие и вътрешен ред, защото не изискват основополагащи реформи и промени в национални и европейски правни рамки.

И най-важното - търговията е ключова за развитието на Европейския съюз, за неговото бъдеще и за неговата сила на международната сцена. Според данните на Световната банка, Европейският съюз (ЕС) е втората по големина икономика в света през 2018 година след Съединените американски щати (САЩ) и преди Китай. 

“ЕС е в отлична позиция да използва търговската и инвестиционна политика, за да допринесе за постигането на тази цел [съживяване на икономиката - б.р.] и за извличането на ползи както за предприятията, така и за потребителите и работниците,” обясняват от Еврокомисията в стратегията.

“ЕС е най-големият световен износител и вносител на стоки и услуги (взети заедно), най-големият пряк чуждестранен инвеститор и най-важната дестинация за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Този мащаб го превръща в най-големия търговски партньор за около 80 държави и във втория най-важен партньор за други 40. ЕС следва да използва тази своя силна позиция в интерес както на собствените си граждани, така и на гражданите другаде по света, и по-специално в най-бедните държави.”

Трите стълба

“Търговията - за всички” цели да гарантира подписването на търговски партньорства, които стимулират развитието на производството и откриването на нови работни места. За да се постигнат тези цели, стратегията задължава ЕК да следва три основни принципа, наречени стълба, при преговорите с трети страни:

  • Ефективност - чрез този принцип Комисията се задължава да гарантира, че търговските споразумения ще отчитат особеностите на развитието на пазарите, така че всяко едно споразумение да стимулира откриването на нови икономически възможности  - например, достъп на европейска продукция до нови пазари и откриване на нови производства. Също така, акцент при преговорите трябва да бъде приемането на мерки в подкрепа на малките и средни предприятия, които са основната икономическа сила и работодатели в ЕС;
  • Прозрачност - Европейската комисия се задължава да гарантира, че целият процес на сключване на търговско споразумение ще бъде отворен за широката общественост, а не само публикуването на крайните договори. След приемането на стратегията “Търговията - за всички” ЕК е задължена да публикува информация и документи по време на самите  преговори, за да може всяка една засегната страна да реагира навреме и да даде обратна връзка. Това се случи, например, по време на преговорите със САЩ за сключване на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP), когато имаше вълна от реакции на публикуваните документи, включително препоръки, подписки и протести. Темата TTIP обаче повдигна въпроса и доколка са ефективни мерките в стратегията, тъй като публикуваните от ЕК документи разкриваха малка част от преговорния процес, а основните спорни моменти излзоха на светло след теч на т.нар. секретни клаузи. След тези реакции и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ TTIP изпадна на практика в замразено състояние.

  • Ценности - при преговорите с трети страни Европейската комисия е задължена да приема мерки за запазване на европейския социален и регулаторен модел. Това означава, че в разпоредбите на новите търговски споразумения трябва да има лостове за популяризиране на ценности като устойчиво развитие, справедлива и етична търговия. Но, също така, и за защита на човешките права, като премахване на детския труд, както и за насърчаване на ценности като борба с корупцията, защото подкупите изкривяват икономическата дейност. Запазването на регулаторния модел пък означава гарантиране на правата за безопасен труд на работниците, както и мерки по цялата верига на доставки. Например, “Търговията - за всички” задължава ЕК при преговори да не приема изисквания за качествата на храните, които са по-ниски от тези в Съюза. Затова при преговорите с Украйна Комисията договори разпоредби, които гарантират европейско качество на внасяната украинска продукция.

„Европейците знаят, че търговията може да осигури работни места, растеж и инвестиции за потребителите, работниците и малките предприятия. Те искат засилване на тези резултати.Но те не искат да се прави компромис с основни принципи като правата на човека, устойчивото развитие по света или високото качество на нормативната уредба и на обществените услуги у дома,” обяснява значението на стратегията "Търговията - за всички" Сесилия Малмстрьом, еврокомисар по въпросите на търговията.

“Хората искат да знаят повече за преговорите, които водим от тяхно име. Затова политиката в областта на търговията трябва да стане по-ефективна, по-прозрачна и да отразява по-добре нашите ценности. Казано накратко, тя трябва да стане по-отговорна. Именно това се опитваме да постигнем [чрез стратегията . б.р.].“ 

ЕС и търговията

Според, Член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) общата търговска политика e област от изключителната компетентност на Европейския съюз. Затова Европейската комисия има ключова роля при договарянето на разпоредбите на търговските споразумения. 

Съветът на Европейския съюз - съставен от ресорните министри от 28-те държави членки - предлага сключването на споразумения с трети страни. Министрите от отделните страни препоръчват целите, обхвата и сроковете и възлагат на Комисията мандат да преговаря с партньорите - например, правителствата на Сингапур или Южна Корея. ЕК преговаря от името на целия Съюз, тъй като преговорната сила на блок от 28 държави е много по-голяма, отколкото ако всяка една държава членка преговаря отделно.

След като края на тези преговори, ЕК изпраща крайния вариант на споразумение на Съвета, който дава предварително съгласие и препраща документа за гласуване в Европарламента или пък дава насоки на Комисията за допълнителни преговори. При положителен вот в Парламента, Съветът сключва споразумение с дадените партньори. Когато споразуменията са по-обхватни и включват компетенции извън изключителните правомощия на ЕС, парламентите на всяка държава членка трябва да ратифицират договорите, какъвто е случаят на договора с Канада.

ЕС поддържа няколко типа търговски споразумения:

  • Споразумения за икономическо партньорство (СИП) — те подпомагат развитието на търговията с държавите от от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн;
  • Споразумения за свободна търговия (ССТ) — те се сключват с развитите страни и страните с бързо развиващи се икономики и дават възможност за реципрочно отваряне на пазара чрез т.нар. преференциален достъп;
  • Споразумения за асоцииране (СА) — те  подкрепят по-широки политически споразумения, обикновено като част от процеса на преговори за членство с държави кандидати.

Търговските споразумения на ЕС. Графика: ЕП под лиценз CC.

С Андора, Монако, Сан Марино и Турция Европейският съюз поддържа митнически съюзи. Търговските отношения с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са уредени чрез споразумението за Европейската икономическа зона, което им дава достъп до вътрешния пазар на ЕС, а Швейцария получава този достъп с поредица от двустранни договори. И четирите държави приемат част от европейските правила и регулации директно в своите закони.

В последните месеци, ЕК приключи преговорите по важни търговски договори като Споразуменията за свободна търговия с Япония, Виетнам и Сингапур. Договорът с Япония, например, влезе в сила на 1 февруари тази година, а част от разпоредбите му предвиждат:

  • Премахване на японските мита за много сирена, като “Гауда” и “Чедър”, които преди влизането в сила на споразумението се облагаха  с 29,8 %
  • Премахване на японските мита върху износа на вино, които средно бяха около 15 %;
  • Въвеждане на безмитна търговия за преработеното месо свинско и почти безмитна — за прясното месо;
  • Закрилата на над 200 висококачествени европейски селскостопански продукта — носители на т.нар. „географски означения“;
  • закрилата на избрани японски географски означения в ЕС.

Япония е вторият по-големина търговски партньор на ЕС в Азия след Китай и шестият на световно ниво. Съюзът пък е вторият по големина търговски партньор на Япония. Европейският износ на стоки към азиатската държава е 58 милиарда евро за миналата година, а на услуги - 28 милиарда. 600 000 хиляди работни места в ЕС зависят от този износ, а 550 000 души работят в японски компании в Европа. Премахването или намаляването на тарифите се очаква да увеличи европейския износ с 13% на годишна база, или 13 милиарда евро.

Около 74 000 европейски компании изнасят стоки и услуги към Япония, като 78% от тях са малки и средни предприятия. В България 257 предприятия изнасят към азиатската страна, от което зависят над 6000 работни места. Износът е за 40 милиона на годишна база и включва основно охлюви, вино и бисквити.

CETA

Най-голямото постижение на Комисията “Юнкер” обаче е търговският договор между ЕС и Канада - CETA. През септември тази година Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС/CETA) ще отбележи две години от временното си влизане в сила. Според данните на ЕК, след първата му годишнина - от октомври 2017 до септември 2018 - европейският износ към Канада се е увеличил със 7%. 

Данни за търговията на стоки между ЕС и Канада. Източник: ЕК.

Например, износът на плодове и ядки е нараснал с 29 %, на шоколад — с 34 %, на пенливо вино — с 11 %, а на уиски — с 5 %. Освен това, износът на мебели се е увеличил с 10%,  на козметика и дрехи - с 11%, а на обувки - с 8%.

Данни за търговията на услуги между ЕС и Канада. Източник: ЕК.

А за 2018 година спрямо 2017 износът на държавите членки към Канада се е увеличил с 5.3 милиарда евро или 15% на годишна база.

“Споразумението премахва митата за 98 % от продуктите, с които ЕС търгува с Канада. Това се равнява на икономии от мита в приблизителен годишен размер от 590 милиона евро към момента, когато всички намаления на митата влязат в сила. То също така осигурява на дружествата от ЕС най-добрия достъп, който някога е бил предоставян на дружества извън Канада, до възлагането на обществени поръчки не само на федерално равнище, но и на провинциално и общинско равнище,” обясняват от ЕС.

Какво обаче е вашето мнение? Работеща ли е стратегията “Търговията- за всички”? Или новият състав на Европейската комисия трябва да я промени? И, ако да - как?

Споделете Вашето мнение в Общността на MOVE.BG - мястото за смислен диалог и намиране на работещите решения!

Създаваме заедно нашето утре!

*Материалът е втори текст от партньорство между MOVE.BG и Европейската комисия, свързано с разпространяването на информация за търговските политики в ЕС. Първият текст, който разказва за Цифровия единен пазар през последното изследване за навлизането на цифровите технологии в обществото и и бизнеса, можете да намарите тук.

Автор
още по темата

още от Решения за България: Икономика