Бърза мода: дрехи, проектирани да издържат 30 пранета

Бързата мода е индустрия с голям социален и екологичен отпечатък. Какво е нейното въздействие върху обществото и природата, научете в следващите редове.


От Tatiana Rehmova, публикувана на 28 февруари 2020

В третата ни работилница за живот с нулев отпадък се фокусирахме върху стъпка номер 3 на zero-waste - Използвай отново. Или по-точно: как да можем да използваме отново старите си дрехи. Заедно с нашия гост на събитието - Мария Юрукова от “Плетчица” всеки участник научи как се прави прежда от стара памучна тениска и как да си изплете поставка за чаша от нея.

В теоретичната част на работилницата се фокусирахме върху бързата мода (fast fashion)

Бързата мода възниква през 1990, когато започва търсене на по-достъпни и евтини дрехи. Fast fashion е бизнес модел, предоставящ на крайния потребител евтини дрехи от нискокачествени материали, изключително кратко време след представянето им на модния подиум. Проблемът е, че дрехите от бързата мода стигат изключително бързо и до сметището. 

Проучванията показват, че дрехите от този тип мода са направени така, че да издържат само около 30 пранета, а циповете и копчетата се развалят бързо. Колко пъти ви се е случвало да изперете една дреха само няколко пъти и копчето да падне или да се появява дупка? И вместо да си помислите “ще си го зашия” - си мислите “ще си купя ново, то беше евтино.” Вярвайте или не, точно това производителите в бързата мода искат да направите. 

Само между 2000 и 2014 година продажбата на дрехи се e увеличила със 60% на глобално ниво. 

Мария Юрукова от "Плетчица" (отляво) по време работилницата.

Една дреха носим средно 7 пъти

От една страна, бързата мода не ни дава друга опция. Налага се да купуваме нови и нови дрехи, защото те се развалят бързо и понеже са сравнително евтини, не ни прави толкова впечатление. От друга страна, магазините за бърза мода сменят колекциите си почти всяка седмица. Това ни кара да си мислим, че вече не сме “в крак” и искаме да си купим още и още нови и нови неща. 

Знаете ли, че преди да се появи бързата мода са съществували само 2 колекции в рамките на годината - пролет/лято или есен/зима. В момента има 52 микроколекции, което означава, че има нова колекция всяка седмица. 

Докато част от индустриите имат основно екологичен отпечатък, бързата мода има и голям социален отпечатък. 

Социален отпечатък на бързата мода

В последните десетилетия модната индустрия направи осъзнат избор да премести фабриките си за дрехи в азиатски страни с ниски доходи, като Бангладеш, Индия, Китай, Виетнам и Филипините. Там се наемат най-много жени поради лесната социална и икономическа уязвимост. 98% от работниците имат заплащане под минимума за 14-18-часови смени. Т.е. ако минимална заплата в дадената държава е около $300, те получават около $70 на месец. 

Друга група, която лесно може да се експлоатира, е тази на децата. Бързата мода не изисква високо квалифицирани работници, тъй като всеки работник има само една задача (едно палто често се изработва от повече от 100 души) и заради това в тази индустрия работят много деца. Те най-често работят в условия с използвани тежки химикали, защото не се съпротивляват. 

Само 1 от 5 деца получава заплата. По-голямата част от тях се смятат за “семейни работници” и не получават заплащане за труда си.

Поради неспазването на най-основни човешки нужди, ниски заплати и много други причини, работа в бързата мода често се определя като “модерно робство.”

Как това може да се случва в 21-ви век, питате? Отговорът, както и при много други проблеми, е парите. Лицата зад най-известните марки на бързата мода забогатяват бързо, използвайки евтиния труд, ниските разходи от нечовешките условия във фабриките, както и нашия консумеризъм. И винаги искат още.

Дрехите и обувките заедно допринасят за 8% от глобалните парникови емисии

Както споменахме, бързата мода има и огромен отпечатък върху природата. Производството на дрехи и обувки допринася за повече парникови емисии за една година, отколкото всички международни полети по света. 

Модата унищожава и голяма част от сладката ни вода. Например, за да се изработи една обикновенна тениска трябват около 2700 литра вода. Това е количеството, което 1 човек пие за 2,5 г. Хората, живеещи в близост до фабриките, могат да определят цвета на сезона по цвета на реките. 

Атмосферата по време на работилницата.

Децата често работят с тежки химикали в модната индустрия. За да разпознаете, дали дадената дреха съдържа такива, следете няколко признаци: има ли странна миризма, и оставя ли цвят на намокрена кърпичка. Например, ако има тъмен или ярък цвят, означава, че е изработена в азиатска държава.

Също така, забелязали ли сте, че новите дрехи нямат нужда от гладене? Това е благодарение на формалдехид, химикал, който прави дрехите равни. Той, обаче, съдържа карциногени съставки.

Само 1% от дрехите се рециклират

Друг сериозен проблем е, че няма как да се отървем от огромното количество дрехи по ефективен начин. Само около 10% от дрехите, които даваме за благотворителност всъщност могат да се продадат. Останалата част се събира на огромните текстилни депа в държавите от  Третия свят или се изгарят. 

Въпреки че 95% от дрехите могат да се рециклират, само около данните показват друго число - 1%. Това прави тази индустрия изключително неефективна. 

Какво можеш да направиш ти?

Най-често срещаната реакция, когато говорим за проблемите, свързани със замърсяването или глобално затопляне, е “производителите са виновни.” Това, обаче, не е съвсем така. Нещата като бърза мода се раждат заради това, че има търсене. Като потребители имаме по-голяма сила, отколкото си мислим. И заради нас, обикновените хора, индустрията се променя. 

Вече има такива примери. Няколко марки започнаха да правят дрехи от рециклирана пластмаса, а в обществото все повече се говори за устойчиви решения в бързата мода. И докато тя най-вероятно няма да изчезне, ние, като потребители, можем да правим малки неща, за да покажем, че не сме съгласни с тези условия:

  • Купувайте дрехи, които вече съществуват (например, от магазините за втора употреба облекла);
  • Ако се налага да изхвърлите нещо, опитайте се да дарите на познати или в различни фейсбук групи;
  • По възможност купувайте български дрехи;
  • Купувайте по-рядко. При всяко пазаруване си задавайте въпроса: “наистина ли имам нужда от тази тениска, дънки, пуловер,...?”
  • Организирайте “Замяна на дрехите” с приятели
  • Не купувайте от магазините за бърза мода
  • Ако е възможно, използвайте дрехите си отново 

Получената по време на работилницата прежда.

Работилниците

Работилниците за живот с нулев отпадък са посветени на петте стъпки към zero-waste. Досега проведохме три обучения:

  • Консуматорство по време на Коледа - изработване на коледна украса без отпадъци;
  • Микропластмаса в козметиката -изработване на сух шампоан и скраб за тяло, без пластмаса и опаковки;
  • Fast Fashion - изработване на прежда от стари тениски + плетене на поставка за чаша.

През март работилницата ни ще бъде посветена на рециклирането, а през април - на компостиране.

Проектът се осъществява с подкрепата на Dell Technologies. Работилниците са част Градска джунгла- една програма на MOVE.BG в подкрепа на смелите зелени идеи и иновативните бизнес проекти, които работят по възстановяването на разрушения баланс между човека и природата. Чрез работилници и уебинари, ние предлагаме практически решения за прилагане на новаторски методи за дизайн на нов вид градския живот.

Създаваме заедно нашето утре!

Автор
още по темата

още от Градска джунгла