Защитата на климата е ключов приоритет в нашата програма: Меркел

Това заяви канцлерът при откриването на германското ротационното председателство на Европейския съюз, което започва на 1 юли.


От Марин Маринов, публикувана на 1 юли 2020

Какво е общото между 2007 и 2020? И преди 13 години, когато е последното германско председателство на Съвета на Европейския съюз, и сега - в началото на най-новото - начело е Ангела Меркел, докато другите лидери са различни. “Тя е отново тук” - това е една от споделяните истории из социалните мрежи броени часове преди Германия да застане начело на Европа.

На 1 юли Федералната република поема 6-месечното ротационно председателство: период, който е ключов за бъдещето на Европа след тежката и неочаквана криза с коронавируса. Период, който ще даде посоката на развитие за следващите десетилетия и ще покаже доколко са узрели Европа и нейните лидери в отделните държави за справяне с ключовите предизвикателства пред света. Не само моментните кризи, но и дългосрочните проблеми, от чието решаване зависят не просто следващите 5 години, а 50.

Лидерската роля, към която Германия дълго време се държеше резервирано по исторически причини, сега изглежда неизбежна. Затова е важно да знаем и мнението на правителството на Ангела Меркел по ключовия въпрос за борбата с климатичните промени и възстановяването на баланса човек-природа?

Изграждането на устойчиво бъдеще е един от приоритетите в програмата на германското председателство.

В официално изявление по повод началото на председателството Ангела Меркел посочи три основни цели: дигитализацията, засилването на роята на ЕС на международната сцена и цел номер 1 - борбата с климатичните промени.

“Европа винаги е била проект, който ни отвежда в бъдещето. Убедена съм, че можем едновременно да преодолеем тази криза [с COVID-19-б.а.] и да докажем, че можем да работим за бъдещето ни,” заяви канцлерът. 

"Затова и ние гледаме напред и поставяме акцент върху преодоляването на три ключови предизвикателства. Първо, ще поставим защитата на климата на ключово място в нашата програма. Трябва да намалим още повече емисиите въглероден диоксид и да постигнем климатична неутралност, за да успеем да забавим причинените от хората климатични промени. “

Ангела Меркел по време на официалното видеообръщение. Снимка: стопкадър от Phoenix ТВ.

Какво знаем още?

Изказването на Меркел е важно, защото именно през германското председателство ще се вземат няколко важни европейски решения. Първо, ще се гласува как ще се разпредели европейската програма от 750 милиарда за възстановяване след коронавируса. Засега са ясни две условия на Европейската комисия: част от средствата да бъдат приоритетно насочени към зелени инициативи, със специален фокус върху електрически автомобили и производства с ниско отделяне на основния замърсител - въглероден диоксид (CO2). И второ, да се следва принципът "do not harm" - или ако средствата не помагат специално за справяне с климатичните промени, то поне да не нанасят вреда в тази посока.

"Нуждаем се от зелено икономическо възстановяване, за да изградим едно по-устойчиво бъдеще. Нашият ръководен принцип е не да се връщаме към стария свят, а да работим за един по-добър свят с по-устойчива и зелена икономика," заяви наскоро германският екоминистър Свеня Шулце, която ще ръководи срещите на ресорните министри до края на годината и ще е отговорна за дневния ред и вземането на решения.

"Навсякъде по света в следващите месеци големи суми финансиране ще бъдат излети за възстановяването на глобалната икономика. Тези инвестиции могат, също така, да помогнат да се придвижи значително напред борбата с климатичните промени. Финансовата подкрепа за възобновяеми енергийни източници, зелен транспорт и зелени и индустриални процеси едновременно подкрепят иновациите, борбата с климатичните промени и създаването на работни места. Затова правилният отговор на настоящата криза е амбициозен климатичен план за действие като Европейската зелена сделка."

Зелената сделка и ролята на Германия

Зеленият европейски пакт, популярен като Зелената сделка, е амбициозната програма на комисията “Фон дер Лайен” за превръщането на Европа в първия климатично-неутрален континент: тоест, да се произвеждат толкова емисии вредни газове, колкото могат да се “погълнат”. Сделката с бюджет от 1 трилиона евро публични и частни средства се основава на виждането, че зелената икономика не само не пречи на икономиката, но стимулира растежа и нови работни места чрез иновации.

Приоритетите на т.нар. тройка председатели на Света на ЕС, които координират своите програми в рамките на 18-месечния период. В случая това са Германия, Португалия и Словения. Снимка: пресофис на германското председателство.

През есента Комисията ще представи ключова задача за постигане на нулев въглероден отпечатък - ревизирането на целта за намаляване на вредните емисии газове, които освен че замърсяват природата, вредят на човешкото здраве, включително чрез над 400 000 преждевременно починали от мръсен въздух през изминалата година.

В момента ЕС е поел ангажимент за 40% намаление на нивата вредни емисии през 2030 година спрямо 1990 година. Според различни европейски медии Еврокомисията ще предложи повишаване на целта на 55%. Евродепутати, основно зелени и либерали, настояват за 60%, а част от държавите открито се обявиха против каквото и да било повишаване. Сред отбора на противниците от Полша, Чехия и Унгария от миналата седмица е и българското министерство на околната среда и водите. При подобни разногласия ключова е ролята на държавата, която е ротационен председател на Съвета.

В официалната програма на германското председателство е записано увеличаване на целта от 40% на 50% или 55%.

Други важни решения по време на германското председателство са:

  • оформянето на Стратегията за биоразнообразието, която в момента е поставена на обществено обсъждане - документът предлага минимум 30% от европейската сухоземна и минимум 30% от морската територии да бъдат защитени, за да се възстановят и запазят растителните и животински видове в Европа. Визията настоява и за 50% намаление до 2030 година на използваните пестициди и свързаните с тях рискове за здравето на хората и природата. Засега Словения обяви тези цели за непостижими;
  • предстои и оформянето на първия климатичен закон на ЕС след обсъждането на предложението на ЕК за Климатичен акт - основната цел на документа е правното обвързване с решението за нулеви въглеродни емисии до 2050 година, така че да не могат държавите да се откажат от тази задача;
  • окончателното приемане на общоевропейска система за класификация, или „таксономия“ - тя ще предостави на предприятията и инвеститорите единна терминология, определяща кои икономически дейности могат да се считат за екологосъобразни. Целта е да се стимулират устойчивите финанси, като се въведат единни стандарти за целия Съюз и се прекрати практиката на фалшиво представяне на финансови продукти като „зелени“ или „устойчиви“;
  • на последно, но не по значение място - договарянето на Многогодишната финансова рамка на ЕС, която ще определи как ще се разпредели бюджетът на Съюза за следващия програмен период (2021-2027). Преговорите продължават още от Комисията “Юнкер”, като и в предишния, и в настоящия състав на ЕК ключови искания са да се инвестира основно в два свързани и важни процеса: зелен преход на икономиката и дигитализация.

“Ние се ангажираме да гарантираме, че преходът към устойчива икономика на основата на Европейската зелена сделка ще бъде изпълнен и, че цифровата трансформация ще има водеща роля в това отношение” се казва в програмата на германското председателство.

“Нашата цел е да преодолеем икономическите и социалните последици от пандемията с коронавируса по устойчив и приобщаващ начини и така да спомогнем за изпълнението на прехода към устойчива икономика. Приоритетите ни в тази връзка са амбициозна политика в областта на климата, околната среда и биологичното разнообразие, с акцент върху Целите на ООН за устойчиво развитие и устойчиво земеделие.”

А в България?

Трябва ли да научим уроците от кризата с коронавируса и да вземем мерки за още по-сериозната криза с климатичните промени?

Нека използваме COVID-19 като възможност и вложим парите за възстановяване за изграждане на една модерна икономика с грижа за здравето на хората и на планетата ни. Икономика, която създава растеж и нови работни места чрез иновации.

Подпишете писмото до правителството за зелен рестарт на българската икономика чрез иновации. Инициатори са MOVE.BG заедно с бизнес и граждански организации от иновативната екосистема у нас.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла