Европейският съюз ще трябва да намали въглеродните емисии от енергетиката, индустрията, селското стопанство, транспорта и останалите обществени сфери, за да се справи с промените в климата, предизвикани от човешката дейност. Това предвижда представения от Европейската комисия (ЕК) първи климатичен закон на Общността. Основната цел на проекта е до 2050 година Европа да се превърне в първия неутрален спрямо климата континент: или да произвежда толкова нетни емисии парникови газове, колкото може да поглъща и преработва, за да няма климатичен отпечатък от човешката дейност.
Законопроектът, който беше представен на 4 март в Брюксел, е от изключително важно значение, защото за първи път обвързва законово целта за нулеви нетни въглеродни емисии. Освен това, член 5 и 6 предвиждат всяко едно законодателно предложение да бъде съпроводено с оценка на въздействието към целта за климатично-неутрална икономика.
“Законодателният акт за климата е правното изражение на политическия ни ангажимент и ни поставя необратимо на пътя към по-устойчиво бъдеще. Той е в сърцето на Европейската зелена сделка. Той предлага предвидимост и прозрачност за европейската промишленост и инвеститорите. Той задава също посоката на нашата стратегия за екологичен растеж и гарантира, че преходът ще бъде постепенен и справедлив,” заяви Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.
Какво включва законопроектът?
Затоплянето на атмосферата от човешката дейност продължава да оказва негативно въздействие върху природата. Въпреки че досегашните европейски мерки за справяне с климатичните промени дават резултати, те са незадоволителни, посочват от ЕК. Например, ако не бъдат променени целите, в средата на този век ЕС ще произвежда едва с 60% по-малко парникови газове в сравнение с 1990 година и няма да може да се справи ефективно с последиците от климатичните промени. Затова законопроектът включва две важни дати - 2030 и 2050 година.
Топ 30 на държавите, който "произвеждат" най-много емисии въглероден диоксид през 2018 година. Ако ЕС се приеме за един субект, то блокът би бил на трето място. България е на позиция 60 с 45 MtCO2. Източник: Световен въглероден проект, под лиценз CC.
2030
В момента Евросъюзът е поел ангажимент за 40% намаление на емисиите парникови газове до 2030 година спрямо нивата от 1990. Това, обаче, според учени и експерти в ЕК е крайно недостатъчно и трябва да бъде спешно променено. До септември Комисията ще представи нова предложение на основата на оценка на въздействието върху обществото и икономическите сектори, като се очаква процентът да бъде вдигнат на 50 или 55. Група от 12 държави членки, предимно от Северна и Западна Европа, изпратиха писмо до ЕК, в което настояват Еврокомисията да спази първоначалното си обещание за представяне на нова цел до юни, за да може тя да бъде навреме одобрена за климатичната конференция на ООН през ноември в Глазгоу. Така Европейският съюз ще може да поеме водеща роля в борбата с климата на глобално ниво.
2050
За другата година в законопроекта - Еврокомисията предлага създаването на общ курс за целия Европейски съюз между 2030 и 2050 за постигане на целта за нулев въглероден отпечатък. Една от критиките към климатичния закон е, че този общ курс може да бъде прекалено общ и да остави възможности за много маневри на държавите членки. От друга страна, обаче, законопроектът предвижда Комисията да издава препоръки на държавите членки, ако те се отклоняват или изостават от общоевропейската цел и съответно да налага глоби. Тези препоръки ще се правят на всеки пет години, когато ЕК ще прави анализ на изискванията в закона и на тяхното спазване.
Друго важно положение е, че решенията за борба с климатичните промени ще се вземат с мнозинство, а не както е в момента с единодушие, което често предизвиква отлагания на действия, защото всяка държава може да блокира всяка едно решение. Също така, Европейският парламент ще бъде включен наравно със Съвета на Европейския съюз при вземането на решения, свързани с климата. Досега компетентен беше само Съветът, в който влизат министрите на околната среда на държавите членки.
Какво не включва законопроектът?
Проектът за Климатичен закон, обаче, засега не засяга част от чувствителните теми като въвеждането на нови изисквания за намаляване на емисиите въглероден диоксид (CO2) от колите или реформирането на системата за търговия с квоти CO2. Тези положения трябва да бъдат включени в следващ вариант на законопроекта, който да бъде представен за окончателно одобрение от Европейския парламент и Съвета след няколко месеца. По този начин ключова роля за посоката, в която ще се развият европейските усилия за справяне с климатичните промени ще има Германия, тъй като Берлин поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз от юни.
Промяна в емисиите парникови газове, предизвикани от транспорта за периода 1990-2017 година. Източник: Европейска агенция за околна среда. Лиценз: CC.
Въглеродна гранична такса
Едновременно с представянето на проекта за климатичен закон Европейската комисия започна обществена консултация дали да въведе въглеродна гранична такса за вносни продукти, произведени със замърсяващи технологии. Според ЕК по този начин ще се защитят европейските компании, които ще трябва да следват по-строги екостандарти. Обсъждането ще продължи три месеца и едва след това ще се вземе окончателно решение.
Пакт за климата
През тези три месеца ЕК ще проведе и обществена консултация по новия Европейски пакт за климата. Инициативата, която трябва да стартира до края на годината, цели да привлече всички заинтересовани страни и да ангажира обществото в борбата за справяне с климатичните промени. Климатичният пакт ще служи като форум за споделяне на добри практики и решения и ще насърчава трансформацията в ключови области - мобилност, саниране на сгради, производство и потребление на енергия, повишаване на екосъобразността на обществените и частните пространства.
Проектът за Климатичен закон, Климатичният пакт и обществените консултации са част от Европейската зелена сделка - новата стратегия на ЕК за борба с климатичните промени, основана на схващането, че опазването на природата и икономическото развитие не си пречат. Но не само - а и, че възстановяването на баланса човек-природата е шанс за икономически просперитет и нови работни места, ако се стимулиране развитието на иновации и икономиката на Новото време.
MOVE.BG и устойчивото развитие
През 2020 година в MOVE.BG ще съсредоточим енергията си върху търсенето и подкрепата на решения за устойчиво развитие. Целта ни е да засилим експертния дебат, да включим колкото се може по-голяма част от обществото в него и да дадем територия и подкрепа за иновативни решения. Водата, храната и въздухът са във фокуса на нашата работа.
Отваряме нашата платформа за този световен разговор, защото знаем, че в България се раждат иновативни решения, които трябва да бъдат подкрепени, за да бъдем зелени и богати.
Първата ни мисия е ВОДА. Защото водата е живот. Защото от водата зависи настоящето и бъдещето ни. Защото заедно можем да намерим работещите иновативни решения. Защото трябва да действаме сега.
