В Плана за възстановяване липсва визия за прехода ни към икономика на бъдещето

Представеният от правителството проект не представлява интегрална програма с дългосрочни цели, споделиха Саша Безуханова и Момчил Василев по време на специалната онлайн дискусия "България след COVID-19: зелено възстановяване или сив застой".


От Марин Маринов, публикувана на 19 ноември 2020

Липса на интегрален подход, на визия за прехода към икономика на бъдещето и на стратегия как да преходим успешно през кризата в дългосрочен план. Така можем да обобщим позициите на Саша Безуханова, основател на MOVE.BG, и Момчил Василев, управляващ директор на Endeavor България, по отношение на представения от правителството Национален план по механизма за възстановяване на Европейския съюз "Следващо поколение ЕС". Двамата експерти споделиха своите позиции по време на панела "Иновации", част от специалната онлайн дискусия "България след COVID-19: зелено възстановяване или сив застой". Събитието е поредна инициатива, организирана от коалиция "За зелен рестарт", в която влизат MOVE.BG, "Грийнпийс"-България, WWF България и "Институт Кръгова Икономика".

"Следващо поколение ЕС" е специален механизъм на Европейската комисия с бюджет от 750 милиарда евро, които  ще бъдат допълнителни средства, извън оперативните програми. България ще разполага с 12 милиарда евро, но те не са гарантирани, а ще бъдат дадени на основата на принципа пари срещу реформи и приоритетно за зелени и дигитални инициативи. Преди броени дни правителството представи българския план по Механизма, като проектът е разделен на четири части: "Иновативна", "Зелена", "Свързана" и "Справедлива България".

Ишлеме икономика или икономика с добавена стойност?

Въпреки този немалък бюджет и въпреки изискванията на Европейската комисия, в Плана за възстановяване на правителството няма специален фокус, който да ни изведе от традиционните индустриални формати и да ни помогне да изградим икономика на бъдещето в България, сподели Саша Безуханова. Докато в Европа се обсъжда дигитализацията, зелената трансформация, както и развитието на авангардно-екологични проекти, у нас основно се планират инвестиции в инфраструктура - в индустриални паркове, саниране, оборудване на училища. 

"Въпросът е, че ние прехождаме от индустриалната епоха в епохата на икономика на знанието и в икономика, базирана на автоматизация. Ако днес планираме само индустриални зони, ние се обричаме на това да бъдем една държава, в която да се случва ишлемето - най-ниско производителната част от дългата, свързана верига на производство, която става все по-обвързана на световно ниво" сподели Саша Безуханова, която беше водещ на панела "Иновации" и допълни:

"Иновативната част от плана на правителството не би трябвало да изглежда като четири стълба, а като един интегрален, холистичен проект по отношение на развитието на България утре."

Според Момчил Василев трябва да изградим природосъобразна икономика и общество, като за да се случи това трява да бъдат взети мерки за промяна на високата енергоемкост и ресурсоемкост на бизнеса в страната и икономиката ни да се превърне от потребяваща ресурси в добавяща стойност. Това, разбира се, е основно предизвикатество не само пред България, а и пред цяла Европа, разясни гостът на панел "Иновации", и допълни, че, за съжаление, в Плана на правителството липсва визия за решаването на този проблем.

"Т.нар. План за възстановяване, за мен, е евфемизъм затова, че ЕС се опитва да навакса ускорено изоставането си спрямо далеч по-иновативни пазари и страни като САЩ, Китай и други държави. Сега е моментът това да се случи. Настоящата криза дава политическата воля и куража, за да се предприемат по-смели и радикални мерки в тази посока. Този план е еманацията на тези усилия. Същото се очаква от България като страна - да бъдем смели и да гледаме в правилната посока. 

Не е въпрос да се възстановяваме - защото за няколкото месеца или за една година светът не се е сринал. По-скоро въпросът е какво правим след 5, 10 или 15-20 години напред и къде е мястото ни. Именно тук се корени проблемът в Плана [на правителството-б.р.], защото това, което е написано към днешна дата в документа, не отразява съвсем тези цели."

Момчил Василев смята, че в Плана трябва да се наблегне на смяната на икономическите модели, така че да намалим въглеродния отпечатък на икономиката ни, а това може да стане чрез създаване на среда за активизиране на частния сектор и инвестиране в мека инфраструктура. В предложения проект от вицепремиера Томислав Дончев, обаче, тези два аспекта липсват за сметка на свръх инвестирането в твърда инфраструктура. 

"Държавата има ролята да подкрепи подобни инициативи в началото, да им даде летящ старт, когато икономическите модели все още не работят или са прекалено дългосрочни, а оттам нататък трябва да бъде комбинация между публичен и частен ресурс в задвижването им.

В момента повечето от мерките, които са набелязани, касаят разходната част на бюджета и ангажират държавния апарат, а не инвестирането в създаването на условия в това частния сектор да бъде двигател на този процес.

Другият проблем е липсата на хоризонталност и прозрачност какво правим като крайна цел и с какви мерки това ще бъде постигнато. Вицепремиерът Дончев спомена, че това е само част от картината, но никъде не става ясно каква е цялата картина."

Момчил Василев сподели и мерки, които иновативната общност в България обсъжда в последните месеци и които могат да бъдат директно включени в Националния план за възстановяване и устойчивост:

  • Достъп до капитал - мерки, които да покриват целия жизнен цикъл на едно иновативно предприятие; 
  • Достъп до талант - реформиране на учебни програми по предприемачество, както и мерки за придобиване на нови умения от ученици и обучения за учители;
  • Дерегулация - намаляване на административното бреме върху бизнеса чрез използването на иновативни модели.

Саша Безуханова, която е основател и на отворената дигитална мрежа EDIT и един от хората, работещи активно за развитието на иновативната общност у нас, наблегна на важността чрез Плана за възстановяване да се предприемат мерки за подкрепа на стартиращите бизнеси. Въвеждане на национални инструменти за подкрепа на иновативни зелени стартъпи, включително създаване на целева програма към Фонда на фондовете, както и въвеждане на модели за зелено финансиране на бизнесите са част от спешно необходимите решения.

"В момента експортния потенциал на България е между 16% и 18%. В стартъп системите, според последното изследване InnovationShip 2019, което направихме, на чужди пазари вече работят 68% от тези иновативни компании - които са зелени, дълбоко технологични и разработват виртуални решения. Само този факт е достатъчно илюстративен къде трябва да отиде енергията от гледна точка на това ние да се подготвим за бъдещето. 

Мотивацията на нас, които работим в иновативната общност, както и на правителството, и на обществото би трябвало да бъде този тип компании да бъдат подкрепени да пораснат от България и да определят портрета на българската икономика."

Освен "Иновации" онлайн дискусията ни включваше още три панела:

  • Кръгова икономика  гост-специалист: Теодор Калпакчиев, основател на The European Network of Policy Incubators. Водещ на панела: Ина Цветкова, част от екипа на "Институт Кръгова Икономика";
  • Климат и енергия – гост-специалисти Мариана Янева, директор “Политики и комуникации” в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електричество (АПСТЕ), и Тодор Тодоров, енергиен експерт в екологично сдружение “За Земята”. Водещи на панела: Георги Стефанов от WWF България и Меглена Антонова от "Грийнпийс"-България.
  • Биоразнообразие и земеделие - гост-специалисти Стефан Аврамов, дългогодишен експерт защитени територии и опазване на видовете (ресор биоразнообразие), и Ирина Матеева, отговорник по европейските политики към Българско дружество за защита на птиците (ресор земеделие). Водещ на панела: Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.

В следващите дни коалиция "За зелен рестарт" ще обобщи препоръките от всички четири панела по време на дискусията "България след COVID-19: зелено възстановяване или сив застой"Гледайте пълен запис на дискусията тук.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!

Автор
още по темата

още от Решения за България: Digital