Мисия Енергиен преход: Решенията на експертите за преодоляване на енергийните общности

Част от участниците в панела за енергийните общности.

Инициираната от MOVE.BG коалиция “За зелен рестарт” публикува специален доклад “Мисия Енергиен преход”, който съдържа над 150 препоръки за успешна енергийна трансформация на България в пет ключови области. Препоръките бяха дадени от 50 водещи български експерти, който коалиция “За зелен рестарт” събра на специално събитие за генериране на идеи. Днес ви представяме решенията по тема “Енергийни общности”.

Докладът

Докладът “Мисия Енергиен преход” съдържа препоръки по пет теми, от чието едновременно адресиране зависи успешната енергийна трансформация на България. За всяка от темите организирахме панел от експерти, които обсъдиха предизвикателствата пред дадената тема, както и генерираха решения за преодоляването на посочените проблеми. 

Петте теми на доклада “Мисия Енергиен преход” са:

• Комуникация за успешен енергиен преход
• Справедлив преход за въглищните региони
• Енергийна бедност и енергийна ефективност
• Енергийни общности
• Устойчиво използване на биомаса

Решения: Енергийни общности

В панела “Енергийни общности” се включиха следните експерти:

• Балин Балинов, координатор кампания “Енергийни решения”, “Грийнпийс” – България – модератор на панела
• Кристиян Димитров, експерт, “Грийнпийс” – България – рапортьор на панела
• Гл. ас. д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет
• Михаела Динева, експерт “Международни програми и проекти”, Агенция за регионално икономическо развитие Стара Загора
• Константин Киров, ръководител отдел “Опазване на околната среда и зелени проекти”, ПроКредит Банк
• Елена Иванова, “Спаси София”
• Илиян Илиев, председател на “Обществен център за околна среда и устойчиво развитие”
• Цветан Георгиев, съосновател на енергийната общност “Изгрей.бг"
• Павлин Стоянов, юрист в екипа на “Климатека”
• Анна Димитрова, ръководител отдел “Енергийна политика, околна среда и иновации“, EVN България
• Виолета Амзина, експерт по енергийни политики в отдел “Енергийна политика, околна среда и иновации“, EVN България
• Георги Велев, експерт, EVN България

Защо тази тема е важна?

Енергийните общности за производство на енергия от възобновяеми източници са важна част от енергийния преход в Европейския съюз и от целта на Европейския зелен пакт (Зелената сделка) за декарбонизация на отделните икономически сектори до 2050 година, включително на енергийния сектор. Енергийните общности могат да бъдат създавани от различните видове юридически лица, сред които сдружения и кооперативи от домакинства, неправителствени организации, малки и средни предприятия или партньорства между тези субекти.

Енергийните общности са един от главните инструменти за постигане на децентрализация на енергийната система. Те помагат за постигането на важна част от основните задачи на енергийния преход: производство на по-чиста, по-достъпна и по-евтина енергия. На енергия, която се произвежда на мястото на потребление, която повишава сигурността на системата и която демократизира процеса, като включва гражданите, овластява ги и им помага да намалят енергийните си разходи.

“Енергийните общности организират колективни дейности, ръководени от гражданите, които спомагат за прехода към чиста енергия, като същевременно извеждат хората на преден план. Те допринасят за повишаване на общественото одобрение на проектите за възобновяема енергия и улесняват привличането на частни инвестиции в прехода към чиста енергия," посочват от Европейската комисия.

"Същевременно те имат потенциала да осигурят преки ползи за гражданите чрез повишаване на енергийната ефективност, намаляване на сметките им за електроенергия и създаване на местни възможности за работа."

Темата

Енергийните общности са част от европейското законодателство от 2018 година, когато са включени в Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Тази правна рамка цели да подпомогне създаването на енергийни общности, като се гарантира премахването на различни препятствия пред този процес. Прилагането на европейските цели зависи от националните парламенти, които трябва да ги въведат и конкретизират в съответните национални закони (т.нар. процес на транспониране).

“Държавите членки осигуряват рамка, благоприятстваща насърчаването и улесняването на развитието на общностите за възобновяема енергия. Наред с другото, рамката гарантира, че: необоснованите регулаторни и административни пречки пред общностите за възобновяема енергия са премахнати [...] за общностите за възобновяема енергия се прилагат справедливи, пропорционални и прозрачни процедури; [...] общностите за възобновяема енергия са достъпни за участие на всички потребители, включително домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства.”

България и енергийните общности 

Европейската комисия поддържа интерактивна карта със създадените енергийни общности в ЕС, откъдето се вижда, че у нас има една активна общност, докато в съседна Гърция има 159 енергийни общности.

Какви са предизвикателствата пред развитието на енергийните общности в България? И какви са решенията за преодоляване на тези проблеми?

Тези въпроси обсъдихме по време на събитието "Мисия Енергиен преход". В панела за енергийни общности, организиран от "Грийнпийс"- България, се включиха експерти от науката, неправителствения сектор, финансовата система, електроразпределителните дружества, представители на политически партии и на енергийните общности.

Преди да ви представим техните идеи, споделяме няколко цитата от участници в панела за това какво представляват енергийните общности:

„За да имате войска, ви трябват войници. За да имате енергийни общности, ви трябват хора, които са информирани и убедени, че искат да участват в едно такова начинание.“

„Физическо производство при физическо потребление.“

„Основен стълб на декарбонизацията, децентрализацията и демократизацията на енергийната система.“

„Форма на социална иновация. Нужна е поведенческа промяна, за да накараш хората да се обединяват и да решават проблемите си локално и децентрализирано.“

„Инструмент за инвестиция, обединяващ хората.“.

Предизвикателства

• Наличие на сериозни негативни конотации към термина преход, които създават страхове и притеснения сред хората – провалът на демократичния преход води до свързване на енергийния преход отново с провал. Хората асоциират промяната с потенциален риск от неправилно и неравномерно разпределение на финансовите ресурси и на ползите от тях за различните обществени групи
• Липса на законови и административни механизми срещу феодализиране на енергийните общности – риск от “завладяване” на енергийните общности от местни играчи със силни политически и/или икономически позиции в даден регион
• Невъзможност да се осъзнаят ползите от енергийните общности поради съществуващите регулации. Регулираният пазар на електричество за битовите потребители не позволява на хората да видят реалния потенциал на енергийните общности и участието им на пазара като производители на енергия
• Липса на гъвкавост на нормите в Закона за управление на етажната собственост, включително липса на специфични текстове, които да регламентират обществените отношения, свързани със създаване и функциониране на енергийни общности
• Наличие на сериозни рискове от провал на енергийните общности поради опита за некачествено транспониране на Директивата за възобновяема енергия (2018/2001) – буквалното копиране на Директивата в Закона за енергията от възобновяеми източници вместо нейното реално транспониране създава редица рискове пред развитието на енергийните общности, включително провал на процеса по тяхното създаване, както и отваря редица опасности от злоупотреби. Липсата на конкретика и дълбочина създават опасност от свободна интерпретация на закона
• Наличие на тежки административни процедури, които спират демократизирането на енергийната система и отказват хората от създаването на енергийни общности. В момента, например, участник в енергийната общност е необходимо да отдаде имота си под наем на общността, за да може тя да изгради инсталация на/в имота му. Тоест, необходими са договор за наем от собственика, договор за учредяване на правото на строеж от собственика и смяна на измервателна точка-номер

Решения

• Приемане на промени в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници (ЗВЕИ), въвеждащи енергийните общности и произвеждащите потребители в националното законодателство. Чрез този ЗИД на ЗЕВИ да се конкретизират всички правила, регулации и ограничения, свързани с енергийните общности, така че да се гарантира възможността за недискриминационно и демократично участие на хората. Вече има подготвено предложение за подобни промени от “Грийнпийс”-България
• Приемане на промени в Закона за управление на етажната собственост с цел премахване на административната тежест – да се улеснят процедурите за включване на живущите в енергийни общности, да се прецизира начинът на разпределение на енергията между участниците, да се премахне изискването за 100% участие в общото събрание при вземане на решения за инсталиране на фотоволтаици, както и да се включи изискване за професионален домоуправител, който да управлява проектите
• Приемане на законови промени, които да не позволят мажоритарни собственици да феодализират енергийните общности. Въвеждане на институционална гаранция, че интересите на всички участници в енергийната общност ще бъдат защитени. Включването на 7-те принципа, очертани от Международния кооперативен алианс, би спомогнало да се намали рискът от феодализиране на структурите – един член, един глас
• Приемане на промени в Закона за енергетиката, чрез които да бъде въведено нетно и виртуално отчитане
• Въвеждане на ефективен контрол от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране. Този контрол да бъде основан на ключови принципи като справедливост, равнопоставеност, честна конкуренция, защита на потребителските права, върховенство на закона, предотвратяване на злоупотреба с право
• Предприемане на адекватни регулаторни мерки, които предотвратяват въвеждането на дискриминационни и излишни регулации към енергийните общности
• Реализиране на пилотни проекти за енергийни общности – изпълнителната власт да организира проактивно реализирането на демонстрационни проекти. Проектите да бъдат разпределени в различни региони в страната, а не само в столицата. Да бъдат споделени и комуникирани публично данните от пилотните проекти (потребление, инвестиция, разходи, печалба и т.н.), за да се използват за популяризиране и онагледяване на модела на енергийните общности
• Предприемане на активни мерки на местно ниво за стимулиране на създаването на енергийни общности – общините да организират консултации, кампании и обществени обсъждания за създаване на местен капацитет/общност, която впоследствие да се превърне в потенциална енергийна такава
• Въвеждане на стимули за държавни, общински и местни институции за включване на граждани и енергийни общности в изграждането на проекти от възобновяеми източници на техни имоти/сгради. Приоритетно да се включват различни уязвими групи и енергийно бедни домакинства
• Изграждане на административен капацитет на местно ниво – това може да се случи без допълнително натоварване на общинските бюджети, ако местната власт възприеме подхода, че може да поддържа капацитет чрез участие в цялостното реализиране на различни проекти и по този начин да покрива заплатите на екипите си. Това означава местната власт да бъде активен участник в проектите не само при стартирането им, а и при оперирането, и развитието им
• Въвеждане на подхода “едно гише” към мерките за стимулиране на развитието на енергийни общности – този подход да бъде приложен на местно ниво (не на областно), за да могат най-голям брой домакинства да получат улеснен достъп до информация и консултации
• Създаване на национален портал, тип one-stop-shop, за мерките по енергийния преход. Порталът да бъде реално онлайн гише с цялата необходима информация (one-stop – от англ. една спирка), като предоставя достъп до всички мерки за енергиен преход по структуриран и лесен за навигиране начин. Да бъде разделен по тип мерки (енергийна ефективност, енергийна бедност, справедлив преход за въглищните региони, създаване на енергийни общности), по тип на таргетираните лица (домакинства, бизнес, юридически лица с нестопанска дейност), по териториален признак (национални, местни мерки), по финансов признак (грантови мерки, съфинансиране). И тъй като one-stop-shop означава и продажба на услуги (shop – от англ. магазин) – порталът да предоставя възможност за онлайн консултация и кандидатстване по отделните мерки.
• Провеждане на информационна кампания, промотираща инвестирането в енергийни общности. Министерството на енергетиката да проведе кампанията, която да разясни плюсовете от инвестиране в енергийни общности. Проучване показва, че след пандемията средно големите депозити (до 40 хил. лв.) са се увеличили с 30%, а именно такава суми са подходящи за инвестиране в енергийни общности. Да бъдат въведени и съответните улеснения в процедурите за инвестиция.
• Провеждане на информационна кампания, която да разясни предимствата на енергийните общности в условията на либерализиран енергиен пазар за домакинствата. Необходимо е възможно най-ранно основаване на енергийни общности, като защитен механизъм срещу повишаването на цените на електроенергията в близко бъдеще.
• Създаване на инструменти за достъп до финансиране от европейски и държавни институции за стартиране или финансиране на енергийни проекти от енергийни общности – например отпускане на грантове от държавата за пилотни проекти и финансиране от Българската банка за развитие (ББР) под формата на кредитиране за енергийни общности в развитие.
• Изготвяне на анализ и оценка на предизвикателствата пред развитието на енергийните общности, както и на техния потенциал в страната – анализът да бъде извършен от Комисията за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка (КСЕЗС)
• Стартиране на работата на Комисията за публичност и комуникации на посланията за зеления преход, декарбонизацията, зелената сделка и климатичните промени към КСЕЗС
• Изработване и прилагане на комуникационна стратегия за стимулиране на гражданите за участие в енергийни общности – стратегията да бъде изработена от Комисията за публичност и комуникации към КСЕЗС и чрез нея да бъдат разяснени значението и ползите на енергийните общности. Стратегията да таргетира различните заинтересовани групи. В комуникационната стратегия да бъдат включени задължителни срещи разговори със заинтересованите страни в отделните общини. В стратегията да бъдат посочени конкретни цели, срокове и институции от изпълнителната власт, които да изпълнят задачите.

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в този панел. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Прочетете целия доклад “Мисия Енергиен преход” тук.