Коалиция “За зелен рестарт”, част от която е MOVE.BG, и “Коалиция за климата България” изпратиха отворено писмо до кандидатите за депутати, в което предлагат конкретни функции на Вицепремиера.
Инициираната от MOVE.BG коалиция “За зелен рестарт” публикува специален доклад “Мисия Енергиен преход”, който съдържа над 150 препоръки за успешна енергийна трансформация на България в пет ключови области. Препоръките бяха дадени от 50 водещи български експерти, който коалиция “За зелен рестарт” събра на специално събитие за генериране на идеи. Днес ви представяме решенията по тема “Енергийна бедност и енергийна ефективност”.
Докладът
Докладът “Мисия Енергиен преход” съдържа препоръки по пет теми, от чието едновременно адресиране зависи успешната енергийна трансформация на България. За всяка от темите организирахме панел от експерти, които обсъдиха предизвикателствата пред дадената тема, както и генерираха решения за преодоляването на посочените проблеми.
Петте теми на доклада “Мисия Енергиен преход” са:
- Комуникация за успешен енергиен преход
- Справедлив преход за въглищните региони
- Енергийна бедност и енергийна ефективност
- Енергийни общности
- Устойчиво използване на биомаса
Решения: Енергийна бедност и енергийна ефективност
В панела “Енергийна бедност и енергийна ефективност” се включиха следните експерти:
- Светослав Стойков, съосновател на “Институт Кръгова Икономика” - модератор на панела
- Ремина Алексиева, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията - рапортьор на панела
- Ина Бояджиева, началник на отдел “Контрол по енергийна ефективност” към Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Министерство на енергетиката
- Минчо Бенов, национален директор на “Хабитат България”
- Д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на центъра за енергийна ефективност “ЕнЕфект”
- Радостина Славкова, координатор в екип "Енергия и климат", сдружение “За Земята”
- София Савова, експерт “Международни програми и проекти”, Агенция за регионално икономическо развитие Стара Загора
- Теодора Пенева, старши експерт "Климат и енергия", WWF България
Защо тази тема е важна?
България продължава да бъде страната с най-голям процент енергийно бедни домакинства в Европа - 27,5%, според данните на Евростат. Това е над 3,5 пъти повече от средното ниво в ЕС - 8%. Докато в редица европейски държави този проблем се адресира от дълги години и има изградени механизми за справяне, които в условията на енергийна криза се нуждаят само от оптимизиране, то у нас той продължава да се задълбочава. Последните изчисления на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Министерски съвет (МС) показват, че през 2021 потенциално енергийно бедните хора в България са 2,83 млн. души, защото те попадат по линията на бедност (доход под 722 лв. на месец).
В България предстои приемането на дефиниция за енергийна бедност. Определението е вече подготвено като част от пакета реформи, свързан с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), и трябва да бъде гласувано чрез промени в Закона за енергетиката от Народното събрание. Съществува риск приемането на дефиницията да се забави поради все още нефинализираните промени в този закон, както и заради необходимостта от приоритетното приемане на други закони по НПВУ. Това създава риск от нецелево инвестиране на средствата по Плана и дори изключване на енергийно бедните домакинства от възможните схеми на подпомагане за мерки за енергийна ефективност и в областта на възобновяемите източници на енергия.
Същевременно, схемите и програмите за финансиране на мерки за енергийна ефективност по НПВУ не предвиждат специални мерки за енергийно бедните домакинства, а изискването за съфинансиране без изрично определени инструменти за подпомагане на тези домакинства, ги изключват от възможност за участие. Освен това, няма яснота кога ще бъдат създадени Декарбонизационният фонд и Социалният климатичен фонд и дали те ще съдържат компонент за енергийно бедните домакинства. Също така, отделянето на специфичен ресурс за домакинствата за енергийни компенсации от фонд “Сигурност на електроенергийната система” не е част от политическия разговор. Така, в ситуация на липса на фондове и постоянни програми за финансиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност на домакинствата, съществува риск приемането на дефиниция само по себе си да носи малко смисъл или да стане безпредметно.
Темата
България е сред страните с най-високи нива на подоходна бедност и енергийна бедност. През 2020 г. средното ниво на доходите на българите се равнява на 25% от средното за Европейския съюз, като разходите за енергия са близо 60% от средните за Съюза: това предполага много по-висок дял на разходите за енергия в средностатистическо домакинство в България. Средният дял на разхода за енергия от дохода е 14% у нас, което е два пъти по-високо ниво от средното за ЕС. Ниските размери на разполагаемия доход довеждат до намалена способност на българските домакинства за самостоятелна инвестиция в мерки за повишаване на енергийна ефективност, както и до „избор“ на ниско ефективен и нискокачествен начин на отопление, замърсяващ атмосферния въздух, но и въздуха вътре в помещенията.
Поради тези причини, българските домакинства потребяват и най-ниските количества енергия на човек в ЕС. Данни на Евростат показват, че през 2020 г. средното крайно потребление на енергия на човек в България е 344 кг.н.е. при 555 кг.н.е. средна стойност за ЕС. Това показва силно подтиснато потребление. Според доклад на МРРБ от 2020 г., поддържаните среднообемни температури в кондиционираните пространства са ниски (10-15С) в жилищните сгради поради недоотопляване. Друг фактор за отчитане е, че над 30% от разхода за енергия на домакинствата е за най-евтиния енергиен ресурс отопление – твърдо гориво, тенденция, която се разширява при покачване на цените на енергията и с обедняване на групите с ниски и средни доходи.
Повишаващите се цени на енергийните услуги и суровини, още преди войната на Русия срещу Украйна, както и двуцифрената инфлация през последната година, поставят нови измерения на енергийната бедност към традиционно високия процент засегнати домакинства. Двойното повишение на цените на дървата за огрев оставя домакинствата в енергийна бедност без алтернатива.
Панелът
Решаването на енергийната бедност е тясно свързано с предприемането на адекватни политики и мерки за енергийна ефективност на сградния фонд, в областта на възобновяемата енергия, и за оптимизиране на поведението на домакинствата като потребители на енергия. Заради това по предложение на “Институт Кръгова Икономика” и на WWF България обединихме двете теми в един панел по време на събитието “Мисия Енергиен преход”, като в него се включиха експерти от науката и неправителствения сектор, както и представители на изпълнителната власт, отговорни за провеждането на политики в тази област. Панелът беше организиран в партньорство с Енергийна Агенция Пловдив и “Хабитат България”.
В следващите редове ви представяме предизвикателствата, които посочиха участниците в панела “Енергийна бедност и енергийна ефективност”, както и решенията, които дефинираха за преодоляването на тези проблеми.
Предизвикателства
Предизвикателства на ниво държавни власти - законодателна, изпълнителна, местна
- Липса на парламент, който да приеме дефиницията за енергийна бедност, разработена от Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Министерски съвет- сериозно предизвикателство, което възпрепятства приемането на целенасочени и ефективни мерки за справяне с енергийната бедност на национално ниво и на ниво местна власт
- Липса на ясни ангажименти от страна на политическите партии за преодоляване на енергийната бедност
- Липса на политическа воля на ниво изпълнителна, законодателна и местна власт за справяне с енергийната бедност
- Липса на дългосрочна визия на ниво централна изпълнителна власт за преодоляване на енергийната бедност, която да бъде отразена във всички програми за енергийна ефективност и в областта на възобновяемите източници
- Липса на ясно дефиниран ресорен орган на ниво централна изпълнителна власт, който да координира мерките за преодоляването на енергийната бедност
- Липса на добра комуникация и координация между различните видове власт, отговорни за преодоляване на енергийната бедност - изпълнителна, законодателна и местна власт
- Липса на административен капацитет за качествено координиране на мерките за енергийна ефективност на ниво централна изпълнителна власт
- Липса на административен капацитет на ниво местна власт за реализиране на адекватни общински мерки за преодоляване на енергийната бедност
- Липса на връзка между политиките за преодоляване на енергийна бедност и политиките за подпомагане на уязвимите групи
- Неефективност на грантовите схеми за енергийна ефективност за домакинствата
- Липса на целенасочени мерки за подпомагане на уязвими групи в програмите за обновяване на сградния фонд и в областта на възобновяемите източници
- Липса интегрирана информационна система за енергийна бедност, в която да се събира и актуализира необходимата информация за идентифициране на засегнатите домакинства, включително техният състав, брой, вид на сградата и тип на приложените мерки за преодоляване на енергийната бедност
- Проблем с ефективността на пазарните механизми в програмите за енергийна ефективност на многофамилните сгради - отделянето на сума за съфинансиране вероятно ще се окаже проблем за най-уязвимата част от домакинствата
- Липса на постоянен фонд с мерки за повишаване на енергийната ефективност на домакинствата, който да разполага с ежегоден ресурс, необходим за постигане на целите за климатична неутралност
- Недобре използвани възможности на Модернизационния фонд
- Липса на ефективен модел за контрол на управлението на мерките за енергийна ефективност, който да гарантира максимална ефективност при изразходването на публичните средства
- Липса на ефективен модел на управлението на мерките за енергийна ефективност, който да гарантира, че няма да бъдат загубени средства, предвидени за България
- Липса на ефективен модел на разпределение на средствата в рамките на програмите за обновяване на сградния фонд, за да се гарантира изпълнението на важни съпътстващи дейности (комуникационна кампания, разяснителни срещи по региони)
- Липса на координация между процесите по енергийно обследване на сградите и действащите в дадения момент програми за енергийна ефективност
- Недостиг на енергийни одитори за извършване на нужните енергийни обследвания. Липса на обучения за енергийни одитори в последните 10 години
- Липса на комуникационна стратегия на ниво централна изпълнителна власт за разясняване на необходимостта от подобряване на енергийната ефективност, както и на наличните кампании, които са активни и предстоят да бъдат пуснати, за да могат домакинствата да имат време за подготовка на нужните документи за кандидатстване
- Липса на стратегия на ниво централна изпълнителна власт за борба с различни форми на дезинформация за енергийната ефективност, който все повече се разпространяват из социалните мрежи
- Сложна и труднодостъпна информация за отделните мерки за енергийна ефективност - информацията се намира трудно, често представлява многостранични документи на сложен административен език, който затруднява хората и ги отказват от кандидатстване
- Липса на национален портал тип Едно Гише ( one-stop-shop ) за наличните мерки за енергийна ефективност
Решения
Решения на ниво държавни власти - законодателна, изпълнителна, местна
- Приемане на разработената дефиниция за енергийна бедност от новия състав на парламента
- Изготвяне на интегрирана пътна карта за преодоляване на енергийната бедност до 2030 година - с посочени цели по години и отговорни институции за тяхното изпълнение
- Определяне на ресорен държавен орган от Министерски съвет, който да отговаря за координацията на политиките за преодоляване на енергийната бедност
- Въвеждане на редовно публично отчитане (например на тримесечие) на ефективността на мерките за справяне с енергийната бедност - отчетът да се извършва пред Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС)
- Създаване на координационна група за енергийна ефективност с участието на представители на изпълнителна, законодателна и местна власт за подобряване на комуникацията и координацията между отделните власти
- Въвеждане на механизми, в това число и финансови, за активно включване на общините в процеса по прилагане на мерките за енергийна ефективност
- Подобряване на административния капацитет на ниво централна изпълнителна власт и местна власт - включително чрез провеждане на обучения за повишаване на квалификацията на служителите и въвеждане на гъвкави подходи за алокиране на капацитет в зависимост от натовареността и сроковете на отделните мерки
- Разработване на карта на енергийната бедност по общини за целите на реализирането на ефективно и устойчиво финансиране
- Реформиране на системата за грантово подпомагане на домакинствата чрез въвеждане на механизми за целево подпомагане за енергийно бедни домакинства
- Реформиране на националните политики за енергийна ефективност с цел създаването и поддържането на многоброен брой устойчиви инструменти за подобряване на енергийна ефективност
- Гарантиране на достатъчен ежегоден финансов ресурс за постигане на целите в Дългосрочната стратегия за жилищно обновяване до 2030 г. чрез всички възможни финансови инструменти - Декарбонизационен фонд, Модернизационен фонд, REPowerEU, Социален климатичен фонд, банкови заеми от търговски банки и др.
- Привличане на банковия сектор към мерките за енергийна ефективност - да бъдат осигурени финансови инструменти на преференциални условия за домакинства, които изпитват затруднения с покриване на цялата сума за съфинасиране
- Разработване на планове за реновиране на сградния фонд по общини, които да бъдат синхронизирани със социалните климатични планове на ниво местна власт, съдържащи информация за енергийно бедните домакинства по общини
- Създаване на интегриран регистър за енергийна бедност - в регистъра да се събира и актуализира необходимата информация, включително брой засегнати домакинства, тип на сградите, приложени мерки за преодоляване на енергийната бедност. Анонимизирана (за засегнатите групи) и категоризирана информация от тези данни да бъде публично достъпна
- Въвеждане на подхода “едно гише” към мерките за преодоляване на енергийната бедност - този подход да бъде приложен на местно ниво (не на областно), за да могат най-голям брой засегнати домакинства да получат улеснен достъп до информация и консултации, включително най-уязвимите групи
- Създаване на национален портал тип one-stop-shop за мерките по енергийния преход - порталът да бъде реално онлайн гише с цялата необходима информация (one-stop - от англ.една спирка), като предоставя достъп до всички мерки за енергиен преход по структуриран и лесен за навигиране начин: да бъде разделен по тип мерки (енергийна ефективност, енергийна бедност, справедлив преход за въглищните региони, създаване на енергийни общности), по тип на таргетираните лица (домакинства, бизнес, юридически лица с нестопанска дейност), по териториален признак (национални, местни мерки), по финансов признак (грантови мерки, съфинансиране). И тъй като one-stop-shop означава и продажба на услуги (shop - от англ. магазин) - порталът да предоставя възможност за онлайн консултация и кандидатстване по отделните мерки
- Извършване на анализ на добрите практики за справяне с енергийната бедност от чужбина - да бъде създадена работна група към Министерство на енергетиката с участието на общини, МРРБ, МТСП, МОСВ и представители на неправителствения сектор, която да извърши анализа и да препоръча евентуални приложими мерки в българския контекст
- Стартиране на работата на Комисията за публичност и комуникации на посланията за зеления преход, декарбонизацията, зелената сделка и климатичните промени към КСЕЗС
- Изработване и прилагане на комуникационна стратегия за енергийна бедност - стратегията да бъде изработена от Комисията за публичност и комуникации към КСЕЗС и чрез нея да бъдат разяснени значението на този проблем, както и предвидените мерки за неговото преодоляване. Стратегията да таргетира различните заинтересовани групи. В комуникационната стратегия да бъдат включени задължителни срещи-разговори със заинтересуваните страни в отделните общини. В стратегията да бъдат посочени конкретни цели, срокове и институции от изпълнителната власт, които да изпълнят задачите
- Създаване на национална комуникационна стратегия за противодействие на дезинформацията за мерките за енергийна ефективност - стратегията да бъде изработена от Комисията за публичност и комуникации към КСЕЗС по горепосочения модел
- Привличане на евродепутати и на представители на общините в комуникационните кампании
Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в този панел. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.
Прочетете целия доклад “Мисия Енергиен преход” тук.