Мисия Енергиен преход: Решенията на експертите за трансформация на въглищните региони

Част от участниците в панела за трансформацията на Перник, Кюстендил и Стара Загора.

Инициираната от MOVE.BG коалиция “За зелен рестарт” публикува специален доклад “Мисия Енергиен преход”, който съдържа над 150 препоръки за успешна енергийна трансформация на България в пет ключови области. Препоръките бяха дадени от 50 водещи български експерти, който коалиция “За зелен рестарт” събра на специално събитие за генериране на идеи. Днес ви представяме решенията по тема “Справедлив преход за въглищните региони”.

Докладът

Докладът “Мисия Енергиен преход” съдържа препоръки по пет теми, от чието едновременно адресиране зависи успешната енергийна трансформация на България. За всяка от темите организирахме панел от експерти, които обсъдиха предизвикателствата пред дадената тема, както и генерираха решения за преодоляването на посочените проблеми. 

Петте теми на доклада “Мисия Енергиен преход” са:

• Комуникация за успешен енергиен преход
• Справедлив преход за въглищните региони
• Енергийна бедност и енергийна ефективност
• Енергийни общности
• Устойчиво използване на биомаса

Решения: Справедлив преход за въглищните региони

В панела “Справедлив преход за въглищните региони” се включиха следните експерти: 

• Георги Стефанов, експерт по климат и енергия - модератор на панела
• Поли Славчева, координатор на проекти в областта на климата, журналистиката и правата на жените в “Блулинк” - рапортьор на панела
• Стефан Кръстев, заместник-кмет на община Перник
• Д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие Стара Загора
• Ангелина Бонева, зам.главен директор на Главна дирекция “Стратегическо планиране и програми за регионално развитие” (ГД СППРР) в МРРБ
• Генади Кондарев, старши сътрудник за региона на Централна и Източна Европа към E3G
• Тодор Тодоров, експерт в екип “Енергия и климат” на сдружение “За Земята”

Защо тази тема е важна?

Въглищните региони са изиграли важна роля в индустриалното развитие на Европа, включително и на България. Затова неизменима част от успеха на енергийния преход е намирането на нова формула за тяхното продължаващо развитие и благоденствие. 

Формула, която ще позволи на тези региони да осигурят по-сигурни и по-добре платени работни места за местното население. 

Формула, която ще помогне на сегашните въглищни региони да заемат важна роля в новия зелен модел на обществено и икономическо развитие на Европа - модел, в който горенето на въглища е част от историческата памет, но не и от настоящия икономически просперитет и цел за устойчиво развитие.

Темата

Въглищата се използват от векове за производство на различни видове енергия. Например, преди почти 130 години светва първата електрическа крушка в България в град Перник - чрез енергия от въглища.

Днес, както и с много други технологии, производството на електроенергия и на други видове енергия са вече еволюирали процеси - днес съществуват модерни технологии, с които тази енергия може да се произвежда по по-евтини и по-достъпни начини от преди сто години. И по по-чисти - замърсяването на въздуха, които дишаме, и на околната среда, в която живеем, причинени от горенето на въглища, са факти, по които отдавна няма две мнения в науката. 

Поради тези причини от години енергията, произвеждана от въглища, става все по-неконкурентоспособна и по-нежелана: тоест, все по-скъпа за потребители и все по-голям проблем за икономическото развитие на въглищните региони. Затова напълно очаквано възникват и опасенията на хората, че могат да останат без работни места.

Именно тук идва справедливият преход - неговата цел е да не бъде позволено въглищните региони да бъдат обезлюдени, а напротив - тези населени места да се превърнат в центрове на нови и по-модерни икономически дейности.

Справедливият преход, също така, трябва да помогне на въглищните региони по-специално и по-целенасочено да се възползват от новите работни места, които Европейският зелен пакт (Зелената сделка) и устойчивото развитие в цялост се очаква да създадат. Според изчисленията, мерките, свързани със Зелената сделка, ще доведат до откриването на над 2,5 милиона нови работни места до края на това десетилетие - тоест, ще надхвърлят над 10 пъти текущата заетост във въглищния сектор в ЕС (230 000 души).

Защо е необходим този специален подход към въглищните региони?

Поради своята специфика, производството на енергия от въглища е и винаги е било повече от икономическа дейност. То е социален процес: заради необходимостта да бъдат привлечени хора от други региони и да се изгради среда за техните семейства, включително създаването на въглищни квартали и населени места. Заради това то е част от съзнанието, възприятието и историческата памет на редица поколения в Германия, Полша или България. 

Този социален процес, обаче е бил и е обект на различни политически и/или икономически интереси, които не искат да позволят да бъдат въведени нови модели за развитие на въглищните региони. 

Поради тези специфики на въглищните региони, Европейският съюз въвежда специален - тоест, целенасочен подход за подпомагане на техния преход към нови модели на развитие - справедливият преход. Неговият главен инструмент е Механизмът за справедлив преход, а първият стълб от него е Фондът за справедлив преход, чрез който ще бъдат подпомогнати 41 въглищни региона в 12 европейски държави. Три от тези региони се намират в България - Стара Загора, Перник и Кюстендил. 

Средствата от Фонда се предоставят срещу т.нар. териториални планове за справедлив преход, които трябва да изработи всяка една от тези 12 държави - тоест, това не са просто пари, а средства за конкретни реформи  - реформи за икономическата трансформация на регионите. В края на 2022 г. България изгуби почти 200 милиона лева заради забавяне на внасянето на териториалните планове на трите региона. Под риск са и още 1,6 милиарда лева - средства, предвидени за икономическото развитие на Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Особеност на справедливия преход е, че той може да бъде успешен само ако е навременен. Защото независимо от местни политически и/или икономически интереси, които могат да предизвикат забавяне на прехода в отделни въглищни региони в Европа, пазарните и финансовите реалности на новите форми на производство на енергия са тук и са факт.

Въпросът е дали България ще използва или не осигурените й възможности за развитие на трите въглищни региона.

Затова включихме и темата “Справедлив преход за въглищните региони” в събитието “Мисия Енергиен преход”. В тази група участваха представители на въглищните региони, експерти по климат, енергия и икономическо развитие, както и представители на изпълнителната власт, натоварени с важната задача да координират подготовката и изпълнението на териториалните планове.

В следващите редове обобщихме предизвикателствата пред справедливия преход на въглищните региони, които участниците в този панел дефинираха, както и решенията, които посочиха за преодоляване на тези проблеми.

Предизвикателства

Административни и законови предизвикателства на ниво централна изпълнителна и законодателна власт

• Забавяне на одобрението и стартирането на териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Перник и Кюстендил
• Загуба на 200 милиона лева за развитие на трите региона по Фонда за справедлив преход
• Реална опасност да бъдат загубени 1,6 милиарда лева от предвидените над 2,2 милиарда лева за България по Фонда за справедлив преход
• Липса на национален план по години за постепенно намаляване на изгарянето на въглища до 2038 година
• Липса на национална пътна карта с конкретни мерки и срокове за икономическата трансформация на трите въглищни региона
• Липса на стратегия за привличане на частни инвестиции във въглищните региони
• Липса на целева стратегия как да се противодейства на дезинформацията във въглищните региони, включително на практики за манипулация на хората чрез всяване на страхове
• Липса на стратегия как да се противодейства на псевдо зелени инициативи (greenwashing), които представляват сериозен риск пред успешния преход
• Липса на целенасочена комуникация от страна на изпълнителната власт към широката публика и целевите заинтересовани страни като профсъюзите и природозащитните организации, чрез която да им бъде разяснено какво представляват териториалните планове, защо са важни и какви ползи за развитието на въглищните региони носят
• Липса на целенасочена комуникация от страна на изпълнителната власт към заетите във въглищния сектор и местните власти, чрез която да им бъде обяснено защо са важни териториалните планове за развитието на общините и какви конкретни ползи ще им донесат
• Липса на целенасочена комуникация от страна на изпълнителната власт към бизнеса, чрез която да бъдат разяснени икономическите ползи на териториалните планове за местния бизнес
• Неувереност в бизнеса относно ползите от териториалните планове за справедлив преход
• Липса на ключови познания сред бизнеса относно прилагането на териториалните планове, включително липса на познания за възможностите да наемат служители и да им плащат заплати за определен период от време чрез европейските средства по плановете
• Използване на темата за справедливия преход в предизборната ситуация, включително чрез заиграване с притесненията на хората - това създава сериозни дългосрочни рискове за успешната икономическа трансформация на въглищните региони
• Създаване на несигурност в администрацията как да се действа към дългосрочните ангажименти на България заради стопирането на реформа 10 в Националния план за възстановяване и устойчивост, свързана с декарбонизацията на сектор енергетика
• Излъчване на противоположни сигнали към Европейската комисия заради стопирането на реформа 10 в Националния план за възстановяване и устойчивост
• Липса на oфициални данни за въглеродните емисии по региони

Предизвикателства на ниво местна и регионална власт в трите региона 

• Липса на достатъчна координация между отделните заинтересовани страни във въглищните региони по отношение на изпълнение на климатичните цели на местно ниво
• Липса на конструирани областни комисии за енергиен преход
• Липса на обща позиция от различните заинтересовани страни в трите региона относно това какви са пречките, които спъват справедливия преход
• Наличие на сериозна разлика в напредъка на Перник и Кюстендил, от една страна, и Стара Загора, от друга
• Наличие на регионални диспропорции между трите въглищни региона заради близостта на Перник (най-вече), но и на Кюстендил до икономическия център на страната - София
• Несправедливост на въглищния преход в Перник и Кюстендил - намаляване на броя на заетите във въглищната индустрия с 50% от 2018 г. до началото на 2023 - от 2000 души на 1000. Намалението е факт, без да бъдат получени средства за развитие на регионите, като близостта до София се оказва ключова за намирането на нова заетост, но това е изнесена заетост, извън региона
• Липса на данни какви работни умения ще бъдат необходими в следващите години в трите региона
• Липса на достатъчно програми за квалификация и преквалификация на работната сила
• Липса на връзка с малкия и средния бизнес, която да гарантира успеха и адекватността на програмите за квалификация и преквалификация, както и осигуряването на необходимите кадри за бизнеса в трите региона
• Липса на цялостна стратегия за директно ангажиране на бизнеса в справедливия преход
• Липса на детайлна стратегия на регионално и на общинско ниво как да се противодейства на дезинформацията за въглищните региони, включително на практики за манипулация на хората чрез всяване на страхове
• Липса на стратегия на регионално ниво как да се противодейства на псевдо зелени инициативи (greenwashing), които представляват сериозен риск пред успешния преход
• Риск от загуба на милиарди инвестиции по механизма “Next GenerationEU” заради стопирането на реформа 10 в Националния план за възстановяване и устойчивост, свързана с декарбонизацията на сектор енергетика
• Несигурност в инвестиционната среда заради объркващите послания, свързани със стопирането на реформа 10 в Националния план за възстановяване и устойчивост

Решения

Административни и законови решения на ниво централна изпълнителна и законодателна власт

• Подпомагане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за финализиране и стартиране на териториалните планове за справедлив преход, както и регионалните Комитети за наблюдение - поради ключовата роля на МРРБ администрацията на министерството трябва да получи съдействие и подкрепа от останалите държавни институции и в частност от Министерството на енергетиката, както и от експертите извън държавната администрация
• Извършване на анализ съвместно с ЕК за плюсовете и минусите на евентуално  отделяне на Перник и Кюстендил от Стара Загора, за да се минимизира риска от загуба на средства
• Създаване на национален план с идикативни цели по години за постепенно намаляване на изгаряне на въглищата до 2038 година с ясно разписани ангажименти и мерки за подпомагане на трите региона
• Създаване и изпълнение на национална пътна карта с конкретни мерки и срокове за икономическата трансформация на трите въглищни региона
• Създаване и прилагане в най-бързи срокове на стратегия за привличане на частни инвеститори във въглищните региони
• Стартиране на работата на Комисията за публичност и комуникации на посланията за зеления преход, декарбонизацията, зелената сделка и климатичните промени към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка (КСЕЗС) 
• Изработване и прилагане на комуникационна стратегия за териториалните планове за справедлив преход - стратегията да бъде изработена от Комисията за публичност и комуникации към КСЕЗС и чрез нея да бъдат разяснени значението и ползите от териториалните планове. Стратегията да таргетира различните заинтересовани страни, включително бизнеса, синдикатите, заетите във въглищния сектор и широката общественост в регионите. В комуникационната стратегия да бъдат включени задължителни срещи-разговори със заинтересованите страни в отделните общини. В стратегията да бъдат посочени конкретни цели, срокове и институции от изпълнителната власт, които да изпълнят задачите
• Създаване на национална комуникационна стратегия за противодействие на дезинформацията за въглищните региони, включително на практиките за манипулация на хората чрез всяване на страхове - стратегията да бъде изработена от Комисията за публичност и комуникации към КСЕЗС по горепосочения модел
• Създаване на национална комуникационна стратегия за противодействие на псевдо зелени инициативи (greenwashing) - стратегията да бъде изработена от Комисията за публичност и комуникации към КСЕЗС по горепосочения модел
• Поемане на ангажимент от политическите партии да не използват популистки темата за справедливия преход в предизборната ситуация, включително да бъде спряно заиграването с притесненията на хората
• Отправяне на призив към политическите партии да обявят какви мерки предлагат за икономическата трансформация на трите региона до 2038 година - призивът да бъде отправен от представители на заинтересованите страни в трите региона
• Промяна на методологията за измерване на емисиите, за да почнат да се събират актуални данни за емисиите на регионално ниво

Решения на ниво местна и регионална власт в трите региона 

• Извършване на анализ по общини какви са пречките пред стартирането на справедлив преход във въглищните региони
• Извършване на актуален анализ за свързване на икономическия потенциал на трите региона за развитие на нови икономически дейности със съседните региони
• Извършване на допълнителен анализ на потенциала на трите региона за по-силно развитие на туризма, включително културно-исторически като региони с богато културно наследство от различни епохи (и трите региона), балнео като едни от големите центрове с минерални извори в Европа (Стара Загора и Кюстендил), поклоннически туризъм за Перник, като регион, който е средище на многовековни църкви и манастири (т.нар. Пернишка Мала Света гора - Краището)
• Конструиране на областните комитети по справедлив преход, в които да влизат представители на заинтересованите страни и да контролират изпълнението на ангажиментите по справедливия преход на регионално ниво
• Актуализиране на анализа на необходимостите на пазара на труда в трите региона с прякото участие на бизнеса не само като респондент, но и като съорганизатор на анализа
• Създаване на съвместни програми за квалификация и преквалификация между общини, синдикати и бизнес
• Извършване на годишен анализ на бизнес средата по общини в трите региона с привличането на бизнеса не само като респондент, но и като съорганизатор на анализа
• Отправяне на призив към кандидатите за кметове да обявят какви мерки предлагат за икономическата трансформация на трите региона до 2038 година - призивът да бъде отправен от представители на заинтересованите страни в трите региона

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в този панел. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Прочетете целия доклад “Мисия Енергиен преход” тук.