Пътят към Net-Zero: какви са възможностите, според европейските експерти

Представяме ви втора част на репортажа ни, посветен на конференцията “Нулевите нетни емисии като път към устойчивото бъдеще”, организирана от Коалиция “За зелен рестарт” в партньорство с Представителството на Европейската комисия в България.


От Марин Маринов, публикувана на 6 април 2022

Какво е #netzero?

Преходът към нулеви нетни емисии представлява реформиране на икономиката и обществото, така че да произвеждаме толкова вредни емисии, колкото можем да погълнем по естествен път. Тоест, това е преход към живот в една чиста и здравословна среда, която опазва планетата Земя и нейните ресурси за нас и за следващите поколения.

Какви са предизвикателствата пред този преход? Защо той е важен и наложителен? Какви са неговите възможности? 

Защо войната е урок, че преходът към климатично-неутрална икономика трябва да бъде ускорен?

Отговорите на тези и други важни въпроси, ще намерите в следващите редове. След като ви запознахме с политическите изказвания от конференцията “Нулевите нетни емисии като път към устойчивото бъдеще”, днес ще ви представим визията на водещи европейски експерти, които взеха участие във втората част на форума. Конференцията се организира от Коалиция "За зелен рестарт" - MOVE.BG, WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика" в партньорство с Представителството на Европейската комисия в България.

Започваме с един от специалните гости на форума, румънският екоминистър Барна Танцош - експерт по околна среда, а вече и политик на водеща позиция по отношение на зеления преход.

Румъния по пътя към нулевите нетни емисии

Ако има нещо, с което лесно можем да свържем Румъния и устойчивото развитие - това е големият брой електрически автомобили в северната ни съседка. И това не е случайно впечатление на един или двама българи, а целенасочена политика на румънското правителство. Кабинетът в Букурещ си е поставил амбициозна задача за страна с преобладаващ стар автопарк - до 2045 година да бъдат заменени старите автомобили с електрически. За постигане на тази задача, държавата отпуска еднократна помощ в размер на 10 000 евро на собственик, защото преходът към нулеви нетни емисии в транспорта е възможен само с политическа воля и държавна подкрепа, обяснява ни министър Танцош. Според него, замяната на старите коли с електрически е важно не само за потребителите, но и за околната среда в градовете, защото ще подобри качеството на въздуха и на живота на всички ни.

Друга важна програма е насочена към енергийния преход към чисти форми - румънското правителство ще подпомогне целево домакинствата в страната, за да инсталират фотоволтаици по покривите на домовете им. Програмата ще действа четири години, като за нея са предвидени 1 милиард евро за поне 50 000 домакинства, съобщи Танцош

“Преходът към нулеви нетни емисии е изключително важен и той трябва да върви с мерки за подкрепа на справедливия преход. Ние сме готови да подкрепим всички сектори в обществото, за да бъдат постигнати амбициозните цели до 2030 година и постигане на климатична неутралност до 2050 година. Учените ни предупреждават, че светът върви по грешен път и са необходими по-ефективни мерки. Когато Зелената сделка беше обявена като програма от Европейската комисия, беше ясно, че ще има предизвикателства.

Военните действия на Русия в Украйна разкриват някои опасности. Руската агресия ни показа колко опасно е да зависим от изкопаемите енергоизточници. Необходим ни е нов подход. Трябва ни енергийна сигурност, но по-дългосрочната ни цел - нулеви нетни емисии - трябва да запази водещо място в нашата политика. Румъния настоява за справедлив и равноправен преход. Преходът не бива да задълбочи различията между държавите членки.”

Други важен стълб на румънската стратегия за проход към нулеви нетни емисии е използването на иновации, на нови зелени технологии, чрез които да се подпомогне декарбонизацията по сектори, разясни гостът от Румъния.

“Преходът е много важен за малките и средни предприятия, за местния бизнес. Той не е просто задължение, това е един нов шанс, който те получават за увеличаване на производствените мощности. Ако само внасяме нови технологии, ние ще изчерпим всичките си финансови средства, затова трябва да преосмисли процесът - да насърчим нашите местни компании, които могат да създадат нови технологии.”

Барна Танцош, министър на околната среда и водите на Румъния.

Иновациите като път към нулеви нетни емисии

Иновациите са важни не сами по себе си, а заради новият подход, който търсят и предлагат като решения. И, може би, една от сферите, в който най-очевидно си проличава значението им, това е реформирането на икономиката към работа в синхрон в природата. 

За иновациите и мястото им в прехода към нулеви нетни емисии ни разказа Йонна Драке, заместник генерален-директор на Генерална дирекция “Научни изследвания и иновации” в Европейската комисия. Г-жа Драке представи приоритети на Комисията по ключовата програма, свързана с иновативното развитие на ЕС през новия програмен период (2021-2027) -  "Хоризонт Европа". Йоанна Драке разказа и за новия специален проект на Европейската комисия - Мисиите на ЕС.

"За да превърнем двойният преход - зелен и дигитален - в реалност, ще трябва да въведем както нови технологии, така и промени в социалните ни практики и в ежедневието ни. Бързият преход към климатична неутралност, както и дигиталната трансформация, вече променят начина ни на работа и, също така, ръководят нашето ежедневие. 

Затова и основната европейска програма за научни изследвания и иновации до 2027 година “Хоризонт Европа” поставя акцент на обществените промени и на включването на различни заинтересовани страни в двойния преход - например, в разработването на иновативни подходи за енергийна ефективност в градската среда или в тестването и валидирането на нови подходи за опазване на почвите. Много от тези проекти включват български участници и ние се надяваме този интерес от България да продължи.

Европейските мисии пък са нов подход на Европейската комисия за адресиране на световните предизвикателства през европейските политики за развитие на научни изследвания и иновации. Четири от петте европейски мисии са фокусирани върху теми, които са жизненоважни за постигане на целите на Зелената сделка - адаптирането към климатичните промени чрез подкрепа за най-малко 150 региона и общности, които да станат устойчиви на климатичните промени до 2030 година; подкрепа за създаването на най-малко 100 климатично-неутрални и умни градове до 2030; възстановяване на европейските води и океани до 2030; както и гарантиране на водещо място на Европа в прехода към устойчиви почви до 2030 година.

Мисиите ще пренесат и покажат ролята на научните изследвания и иновациите и на осигуряването на заетост по места за ускоряване на промените на терен. Те целят да вдъхнат доверие в зеления преход."

Йоанна Драке наблегна на факта, че за Комисията е важно да се стимулират партньорствата между науката и бизнеса и затова тази цел е един от основните подходи в “Хоризонт Европа”. Важна част от програмата в тази посока е Европейският съвет за иновации (EIC). Съветът ще подпомогне с 10 милиарда евро иновативната екосистема, като фокусът му са малките и средни предприятия и то най-вече иновативните стартъпи.

"Основно предизвикателство пред европейската иновативна екосистема е фрагментацията и затова цел на EIC е да обнови тази система включително чрез подпомагане на проекти, създадени и ръководени от жени. 

Наша цел е и съживяването на научните изследвания в Европа в условията на променящ се пазар на труда и глобални предизвикателства като климатичната криза - учените трябва да имат възможности и да бъдат подготвени за успешен зелен и цифров преход.

Вярвам, че заедно можем да отключим иновативния потенциала на Европа в сферите на научните изследвания и образованието, за да станем лидери в зеления преход и да си осигурим едно добро и проспериращо бъдеще."

Йонна Драке, заместник генерален-директор на Генерална дирекция “Научни изследвания и иновации” в Европейската комисия.

Базирани на природата решения като път към нулевите нетни емисии

Естер Асин, директор на WWF European Policy Office постави акцент върху една важна връзка, която все още липсва като подход в Европа - връзката между климатичните промени и загубата на биологичното разнообразие, от една страна. А от друга - ролята на възстановяването на растителните и животинските видове за успешна борба и адаптиране към климатичните промени.

"Вчера докладът на IPCC подчерта, че възстановяването на екосистемите, на горите и тяхното опазване е сред решенията за намаляване на въздействието на климатичните промени. 

Какво означава това за политиката на Европейския съюз? 

Европа да стане климатично неутрален континент с различни мерки и политики - пакетът от реформи "Подготвени за цел 55", законодателното предложение за опазване на природата и възстановяване на екосистемите, което Комисията ще публикува скоро и което цели да спре загубата на биоразнообразието, да обърне тенденцията

Европейските страни вече усещат ползите от програмата “Натура 2000” - 200-300 милиарда евро годишно се предвидени за тези цел. Над 4.4 милиона работни места пряко зависят от поддържането на здрави екосистеми - все във връзка с "Натура".

Ефективното управление на мрежата от защитени територии може да доведе до създаването на още половин милион работни места.

Възстановяването на природата създава работни места, съживява икономика в увредени или дори в изцяло унищожени райони. Възстановяването на природата помага за развитието на местната икономика, на заетостта, за създаване на нови възможности. Възстановява социалната тъкан на обществото. Създава здравословни условия за живот. 

Възстановяването на природата ще повиши нашата устойчивост на суши, наводнения и горски пожари. Потенциалът на възстановяването на природата за намаляване на въздействието на климатичните промени е липсващото парче в пъзела на европейския климатичен пъзел.

Възстановяването на увредени местообитания, включително и тези по приложение 1 по директивата за птиците и местообитанията ще означава намаляването на 100 милиона тона емисии. Това означава намаляване с годишното количество емисии от моята родина Испания или общо на страните от Бенелюкс. 

Така се вижда огромният потенциал, който може да има възстановяването на природата за намаляването на въздействието на климатичните промени.”

Естер Асин, директор на WWF European Policy Office.

Енергийния преход като път към нулевите нетни емисии

"Много се радвам, че цялото днешно събитие е изградено върху посланието, че енергийният преход не само няма да се забави след всички кризи, които ни сполетяха една след друга и една върху друга, като започнем от пандемията, енергийната криза и сега, за съжаление, тази безчовечна война, която се случва на територията на Украйна, но ни събудиха и ще ни накарат да ускорим прехода към чисти форми на производство на енергия."

С тези думи започна своето представяне Генади Кондарев, експерт за Централна и Източна Европа в E3G. Той представи къде се намира българската енергетика спрямо прехода към нулеви нетни емисии - както до 2030 година, когато Европа трябва да намали парниковите си емисии с най-малко 55% спрямо 19990, така и до 2050, когато ЕС трябва да постигне нетната нула.

Според данните, от 2020 до 2025 година, например, България като икономика ще отдели 55 милиона тона емисии и ще погълне около 8.5 милиона тона с горите и със зелените ни територии. 

"Към момента, до 2030 година нищо толкова амбициозно не се предлага да се случи - ще имаме 48 милиона тона емисии при отново около 8.5 милиона тона като възможност да бъдат погълнати.

Тоест, нетно ние пак сме на плюс, с 40 милиона тона за 2030. Според публикуваните към момента планове през 2050 година, когато Европейският съюз, от който сме част, си е поставим нетна нула като цел, ние сме заложили 31 милиона тона емисии и поглъщане на 8.2 милиона тона емисии и то само, ако нашите системи работят добре, защото виждаме вече, че климатичните промени доста от тези планове и прогнози ги объркват."

Водещите икономики в Европа и по света вече активно работят по целта за нулеви нетни емисии, посочи Генадий Кондарев. Съединените щати, Канада и Великобритания имат за цел до 2035 година да бъдат с нетно-неутрална електроенергийна система. В рамките на Евросъюза има също локални шампиони: Дания през 2027 година и Австрия през 2030 година. Финландия пък предвижда още през 2035 година да бъде изцяло въглеродно-неутрална. След значимите сътресения покрай изборите и войната, Германия обяви цел от нетна нула за електроенергийната система до 2035 година, както и свали годината за изход от въглищата от 2038 на 2030, сподели Генадий Кондарев и даде няколко съвета към България:

“Можем да разделим на няколко етапа мерките, които могат да бъдат взети за осъществяване на нулеви нетни емисии в енергетиката у нас.

В краткосрочен план, трябва да се научим да пестим енергия, да препотвърдим нашата заявка като страна, че вървим към нетна нула и че ще ускорим зеления преход. В регионален план - да се премахнат всички проекти, свързани с газ и ядрена енергия -  всичко, което не е започнато и не е наляло прекалено много пари към момента. Също така, да се постараем да има някакво разследване на всичко, което се правеше в последните години като подобни проекти, за да се разбере кой в следващи етапи би могъл да създава сериозни проблеми по отношение на енергийния преход.

В краткосрочен план, трябва всички проекти, които са свързани с възобновяема енергия и енергийна ефективност, и са близо до изпълнение, да започнат своето изпълнение. Да се приведат в действие всички планове, свързани с малките ВЕИ за домакинствата и за индустрията - има подобни проекти в ПВУ, но те трябва да стартират веднага. 

В средносрочен план, необходимо е развитието на сериозен дял на възобновяемата енергия, постоянно ускоряване на обновяването на сгради и преход към всички нови, но по-зрели технологии, свързани с въвеждането по разумен начин на зелен водород или геотермия.

В дългосрочен план, трябва да се прилагат процесите, свързани с пълна електрификация на много от индустриалните процеси, с таргетиране на трудните за декарбонизация сектори на индустрията. Както и да анализираме какво е мястото на улавянето и съхранението на въглерод, като този процес не е за въглищната индустрия, където би било много нишово и много скъпо решение, но след 15-20 години част от тези решения ще трябва да се случат, най-вероятно в комбинация с някои от решенията за управления на биомаса.

Предлагам всички политики и мерки, които предлагаме като държава, да бъдат измервани спрямо три въпроса:

  • Водят ли до т.нар заключване - наливане на пари в проекти, които след това няма да бъдат изплатени - тук са всички инвестиции, свързани с газова инфраструктура с развитие на нови ядрени мощности, с твърде отприщеното развитие на използването на биомаса и водород, дори и зелен;
  • Имаме ли възможност на пазарен принцип и с разумна стъпка да развиваме все по-висок дял на възобновяеми енергийни източници и те да влизат в енергийната мрежа - тук са въпросите, свързани с това какво имаме като ВЕИ микс, какви са резервните системи на този микс, каква е възможността за регионално сътрудничество;
  • Можем ли да демократизираме системата - тоест, дали политиките и мерките, които предлагаме, пречат по някакъв начин на обикновения потребител да бъде и производител на енергия.

Успешната формула при публични инвестиции е да имаме гражданско действие, инициатива на бизнеса и политическа воля и решение - трябва да има ясни и еднакви правила за всички."

 Генади Кондарев, експерт за Централна и Източна Европа в E3G. 

Умните градове като път към нулеви нетни емисии

Европейските градове са ключови за постигане на целта за нулеви нетни емисии до средата на века - над 75% от нас живеят в градовете и над 70% от парниковите емисии се падат на тези населени места. Затова и в градовете се крие потенциалът за промяна и успешна зелена трансформация. Това сподели Матю Болдуин, ръководител на Европейската мисия за 100 климатично-неутрални и умни градове и заместник генерален-директор на Генерална дирекция “Мобилност и транспорт” в Европейската комисия.

"Нашата мисия е насочена към научни изследвания, иновации, постигане на конкретни резултати в определените срокове. И то резултати, които са важни и които гражданите усещат: намаляването на замърсяването на въздуха, намаляването на шума. Това, което ще превърне нашите градове в по-приятно и по-любимо място за живеене. Това може да са инициатива на национално или европейско равнище, но те се реализират по места. 

Именно градовете са пресечната точка на европейските, националните и местните политики. 

Имаме две цели на нашата инициатива. Първо, най-малко 100 климатично-неутрални и умни градове 2030 година. Второ, искаме тези градове да се превърнат в експериментални центрове, да бъдат пример за останалите, за да могат всички европейски градове станат такива до 2050 година."

Мисията, която ръководи Матю Болдуин, започва през лятото на 2021 година, а през ноември беше отворена поканата за кандидатстване. Тъй като до края на годината нито един български град не беше подал заявление за кандидатстване, MOVE.BG реши да организира информационен ден, посветен на инициативата. Нашето действие доведе до осем кандидатури, а до броени дни ще разберем кои български градове са избрани от европейското жури за участие в Мисията.

"В рамките на “Хоризонт Европа” искаме да създадем една мрежа на инициативата, която да предоставя техническа, регулаторна и всякаква друга помощ за участващите градове. 

Чрез тази платформа ще се подпишат и договорите за климатично-неутрални градове. 

Договорите съдържат три ключови елемента:

  • Изработване на много сериозен план за действие;
  • Изработване на инвестиционен и капиталов план, свързан с плана за действие - така не само да се изяснят какви средства са необходими, но и откъде ще бъдат подсигурени;
  • Самият договор, който ще бъде подписан от кмета като израз на желанието на гражданите за промяна с национална, регионална и европейска подкрепа.

В скоро време се надявам да разговаряме с българските власти, за да създадем национална мрежа за подкрепа на българските градове, които са решени да постигнат поставените цели.

Европейският съюз като цяло трябва с най-малко 55% да намали емисиите си до 2030 година и градовете могат да допринесат изключително много, ако станат климатично-неутрални. 

Много ми се иска да има силна българска национална мрежа, която е посветена на принципа за постигане на климатично-неутрални и умни градове. Ние сме готови да тръгнем по този път заедно с вас. Предстои ни много работа."

Матю Болдуин, ръководител на Европейската мисия за 100 климатично-неутрални и умни градове и заместник генерален-директор на Генерална дирекция “Мобилност и транспорт” в Европейската комисия.

Устойчивите финанси като път към нулевите нетни емисии

Пану Хамари, Председател на Европейската Грийн Лийн Асоциация (EGLA) представи основните предизвикателства и възможности пред развитието на устойчивите финанси. Основен проблем е липсата на единен стандарт за оповестяване на въздействието на бизнеса върху околната среда и климата. В момента в Европа е задължително оповестяването на социалното, екологичното и управленски въздействие на компаниите - или ESG стандартите. Те са задължителни основно за големите публично-търгувани компании на борсите, но предстои тяхното разширяване към по-голям кръг бизнеси съвсем скоро. 

Но, дори и за ESG оповестяването няма единен стандарт за прилагане, посочи Пану Хамари и даде своите съвети как компаниите да се възползват от преимуществата, които носи прилагането на ESG оповестяването, независимо дали задължително или доброволно:

"Важно е да следваме няколко стъпки, за да изградим наистина реално въздействие на компанията ни, следвайки ESG изискванията за оповестяване - като в същото време не спираме да търсим инвеститори, които са готови да подкрепят устойчивото развитие. Но и не трябва да забравяме, че е важно не само отношението на инвеститорите, но и на крайните клиенти, както и на държавните институции.

За да привлечем всички тези важни страни, трябва да имаме ясно определени цели и задачи по ESG областите. Трябва да имаме яснота за бюджетите, които са ни необходими за тези цели, както и да направим анализ на възможностите, които те ни носят, включително потенциалът на иновациите. Разбира се, трябва да създадем и стратегия за развитие, базирана на ESG изискванията, както и да създадем екип, който да изпълни тази стратегия и да имаме механизми за проверка на изпълнението.

Не на последно място, важно е да разпространим нашия пример и да увлечем и други компании в тази посока.

Има редица ползи за компаниите, които прилагат ESG оповестяване или друг тип стандарти за оповестяване на въздействието на бизнеса им към устойчивото развитие и околната среда. Подобряването на репутацията на компанията е, може би, на първо място - но затова трябва да следваме наистина ESG изискванията и да извършваме реално оповестяване, а не да правим фалшиви зелени дейности (greenwashing).

Друга важна полза е развитието на иновативния потенциал на компанията, защото прилагането на устойчиви практики е свързано с въвеждането на нови подходи и модели.

Прилагането на дейности и мерки, които следват Целите на ООН за устойчиво развитие, каквито са ESG стандартите, винаги има и финансови ползи чрез повишената конкурентоспособност, която те носят за бизнесите," завърши своето представяне по време на конференцията Пану Хамари.

Пану Хамари, Председател на Европейската Грийн Лийн Асоциация (EGLA).

Гледайте пълен запис на форума "Нулевите нетни емисии като път към устойчиво бъдеще" тук.

Още за Коалиция "За зелен рестарт" можете да научите тук.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла