Вятър работа - WIND2WIN Challenge

WIND2WIN и замърсяването на Черно море - MOVE.BG

През септември 2018 Илияна Стоилова и Йоан Колев ще направят опит за скоростно изминаване на трасе от 300 км по вода между Дуранкулак и Резово за Wind2Win!

WIND2WIN Challenge не само е първото по рода си предизвикателство с уиндсърф, но има и кауза – да привлече внимание към замърсяването на Черно море.

Малко числа, много пластмаса

Дневно от сушата и от вливащите се реки в Черно море навлизат 3 тона пластмаса. И ако това звучи плашещо, за световния океан обемът на замърсяването е 15 тона ежеминутно и според учените, ако продължава със същите темпове, до 2050 година количеството пластмаса ще надвиши общото тегло на морските обитатели.

От 1960-те до днес 12 млрд. тона пластмасови отпадъци са попаднали в околната среда, а една трета от тях – в морето. Освен че причиняват смъртта на птици и морски бозайници, много от тях се откриват и в солта и морската храна под формата на микропластмаса. Що се отнася до Черно море, индустриалните и полимерни продукти съставляват 90% от общото количество твърди отпадъци.

Илияна, Йоан и екипът, който стои зад WIND2WIN, са убедени, че защитата на морето и здравето ни са общ дълг. И доколкото първата стъпка е повишаването на осведомеността, те избират за мото на морското си предизвикателство „Черно море, свободно от пластмаса”.

Кой поема на път, движен от дух и вятър

Илияна е бивш национален състезател и шампион за жени по уиндсърф клас Fun-board. Качва се на сърф още на шестгодишна възраст, а започва да тренира през 2009 год. в Яхт и сърф клуб „Несебър“. Многократен държавен шампион при жените, през 2014 г. е първото й участие на Европейско първенство. Освен това е част от Ателие Трион, което има за своя основна линия преизползването на отпадъчни материали или така наречения „up-cycling“ дизайн.

Йоан е бивш олимпийски състезател и балкански шампион по уиндсърф клас RS:X racing. Започва професионалната си спортна кариера още на 10-годишна възраст и съвсем скоро се нарежда на престижното 5-о място сред младежите в Европа. През 2010 год. влиза в първата десетка на Световното първенство, а през същата година завоюва и първата си Балканската титла., 2012 год. е неговото дългоочаквано  представяне на летните Олимпийски игри в Лондон, където заема 26-о място сред световния сърф елит. Заедно с Илияна е съосновател на сърф училище „Акаша“.

Да ти говорят за водата или да се потопиш

Още в първите минути на срещата с Илияна и Йоан вече е някак ясно, че само хора с такава нагласа и енергия биха предприели предизвикателство като WIND2WIN. Те са свежи – колкото и да е изтъркана тази дума, от тях наистина идва някакъв морски полъх. Йоан прави впечатление на по-мълчалив, но докато с Илияна довършват изреченията си, се вижда, че са еднакво въодушевени и съвсем „на една вълна”.

„Това е личен проект, който сме обсъждали дълго. Чакахме момента, в който идеята ще порасне достатъчно, за да сме готови да започнем да я осъществяваме. Енергията от пътуването с цялата тази стихия – вятър и вода, винаги ни е било присърце. Отдавна се занимаваме с уиндсърф и искахме да направим нещо вдъхновяващо както за нас, така и за другите. Лятото прекарваме много време във водата. Има дни, в които морето е толкова мръсно, че буквално се образуват реки от боклуци, чували, купища пластмаси, изхвърлени на брега. Те представляват проблем за всички къпещи се край брега, както и за нас като спортисти. Ако морето е нашето игрище, това е като да играеш баскетбол на сметището.”, споделя Йо, а Илияна допълва: „Все едно да си затрупаш дома с боклуци.”

Основна част от кампанията около предизвикателството е свързана с намаляването на консумацията на пластмаса за еднократна употреба и организирането на почистване. В някакъв момент Йоан възкликва: „Когато човек е болен, когато нещо го заболи, веднага отива на лекар, търси лекарство и начин да се справи с проблема. И някак си май не можем като общество да се приемем за част от планетата, всеки е някаква отделност и си прави, каквото си избере. Аз например, много често, използвайки пластмаса, се чувствам като ракова клетка, направо ме е гнус!”.

Бавната промяна на мисленето и усещането, че си част от цяло, са рефрен на целия ни разговор. Илияна също споделя, че понякога се чувства гузно. Тъй като е продуктов дизайнер, отношението ѝ към пластмасата е още по-сложно – от една страна, оценява нейната значимост като откритие, но от друга – признава, че е особено трудно да ограничи някои от пластмасовите изделия за еднократна употреба: „Без да искаш се случва, наблюдаваш, имаш отношение, обаче то просто ни е част от ежедневието, внедрило се е, удобно е. [Промяната] не може да стане за секунди. И точно разговорите с хората са много важни, информацията, която човек намира. Масово хората се облъчват на други теми, които са удобни за някого, които са печеливши, но не се говори са стойностните неща, които биха променили виждането ни за света в много положителен аспект.”

И действително през влечението към необозримото морско пространство, каузата за по-чисто Черно море и промотирането му като място за повече и по-разнообразни дейности се свързват естествено.

Йоан специално отбелязва, че говори като варненец: „Хората от Варна, мечтаят за планината, хората от София за морето! Някак я няма силно застъпената морска култура у нас. Не сме островна държава, обгърната от море, за да бъде то най-голямата ценност, но и със сърф училището ние се опитваме да предадем култура, в която ходиш на плажа за активна почивка. Забелязал съм, че хората, които не са близки с морето не виждат по-далеч отколкото могат да изплуват, а ние може да караме чак до хоризонта. Ако я има тази морска общност, тя би започнала да привлича хора със сходно мислене.”

Питам ги дали все пак тяхното начинание има някакъв аналог по-назад във времето:

„Навремето е имало етапни регати с уиндсърф. Най-голямата може би е Емона – тя е била много популярна, на 2 етапа с много участници. Идеяна на WIND2WIN е да възроди приключенстването с вятъра по нашите ширини. Ще поставим маршрута, да се види, че е възможно и да запишем едно време, с което хора занапред ще могат да се сравняват. Също така разбрах за хора, много по-възрастни от нас, които преди поне 30-40 години са прекосявали Черно море от българския бряг до Грузия. С нетърпение очаквам да се срещна с тях, за да ми разкажат как е било. Но реално точно тази дистанция Дуранкулак - Резово обаче  не знам да се е правила досега с уиндсърф в такъв формат”, разказва Илияна.

По думите ѝ WIND2WIN е своеобразен тест на маршрута, така че в следващите години да се организира етапна регата по трасето с много повече участници:

„Преди е имало доста по-голямо сърф общество. Навремето майка ми и баща ми ме оставяха при баба, за да идат на регата на язовир Искър, където са се събиралипо 100 души. Сега, когато ние ходим, са не повече от 30 - 40. Някои състезания са с по 10-има участници. И някак цялото това общество не ми се струва толкова задружно в момента. Имам чувството, че липсва искреността, която естествено съпътства спортовете със силна връзка с природата.”

Осемгодишната Илияна, която не са оставили на грижите на баба ѝ.

“Чувал съм за регати Варна-Несебър, които са много впечатляващи. За незапознатите – днес се кара със седалка или кръстен колан с кука, с която се закачаш към ветрилото с помощта на въженца. Това е така нареченият „трапец”, който обаче в определени периоди е бил забранен в регатите. Тези хора навремето са карали цялото разстояние на ръце. Разказват, че са завършвали сгушени във ветрилото и са го държали по всевъзможни начини. Мисълта ми е, че е било постижимо, а съвременната екипировка позволява още по-добро представяне и го правят още по-достъпно.”, допълва Йоан.

Любопитствам какви хора посещават сърф училище „Акаша”. За Илияна основното предимство, което носи преподаването, е, че през всеки летен ден се срещат с хора с отношение към природата и всестранни професии и докато ги учат да карат сърф, се обогатяват през техния опит. Йо спонтанно допълва: „Тези хора ми помагат да си върна спомена за магическия момент, когато за първи път подкарваш сърфа – горе си, държиш платното и просто потегляш „О-о-о! То се движи-и-и!”.

„Тогава разбираш, че вятърът работи, и на мен това ми е любимата част – когато осъзнават, че са движени от невидима сила и лицата им изведнъж светват. Всъщност хората мислят сърфа за екзотичен спорт, а той е по-скоро достъпен. И много интересен – има физични закони, аеродинамични сили, хидродинамични сили, които виждаш нагледно как действат. Ако започнеш да се замисляш, е цяла наука, но ние преподаваме практически.”, смее се Илияна.

Самото име на сърф училището предполага мислене отвъд непосредственото знание и видимото:

„Както вятъра, който не виждаш, но съществува, така и „Акаша” означава петия елемент на планетата, който обединява въздух, земя, огън и вода. Това всъщност е магията, без която не може духът и душата да съществуват в материалния ни свят... Имаше предложения името да бъде по-комерсиално, нещо, което по-бързо се запомня, чисто маркетингово, „Tа-та-та!”. Но в даден момент реших, че не може да го кръстим просто така, а трябва да е нещо, което усещаме. Та това е акаша – нещо, което не виждаме, но което има основна сила в света ни. И така се чувстваме докато караме – като част от всичките стихии.”, разказва Илияна.

Ако знаеш какво е усещането да си част от всички стихии, със сигурност разбираш по-добре и природата като система. Доколкото обаче мерките за опазването ѝ са именно в материалния свят, към WIND2WIN са привлечени експерти, които се занимават с научната страна на проекта. По думите на Илияна за замърсяването в Черно море всъщност не е известно достатъчно:

„Миналата година са снети данни за микропластмаси в няколко зони между н. Калиакра и град Бургас. Сега по време на предизвикателството ще бъдат събрани още проби, които ще дадат информация за параметрите на морската вода и за замърсяването, която всъщност липсва в момента. И това би било много ценно от научна гледна точка. Също така на определени часове ще се записват данни за плаващи отпадъци. Част от наблюдението включва и морските бозайници – трите вида делфини в Черно море. Данните ще ги има още следващия ден, след като пропътуваме разстоянието. Всичко това се случва със специална апаратура, разработена от българския екип на  Димитър Беров и негови колеги.”

Морският еколог Димитър Беров работи в Лабораторията по морска екология към ИБЕИ-БАН. Подобно на Йо и Илияна, е влюбен в морето от дете, но е посветил последните десет години на проучвания на черноморските екосистеми по българското крайбрежие и влиянието на човешката дейност. Заедно с него ще работи и сестрата на Илияна – Велизара Стоилова, която пък е морски биолог, работил по различни проекти свързани с поведението на китовете и делфините.

Активната организация на предизвикателството се случва в партньорство с българския клон на международната организация Surfriders Foundation Europe, която се занимава с опазване на морето, плажовете, водата и хората, които ги обичат. Опитът им в почистванията и спортните събития ще бъде приложен още на 16 юни – Международният ден на сърфинга, когато WIND2WIN и Surfriders Sofia ни канят да почистим заедно плажa. Къде, кога и как, ще ви разкажем съвсем скоро.

И за да тръпнете в още по-напрегнато очакване на новини около предизвикателството:

Задава се и първият български документален филм за уиндсърф приключения. Атанас Куцев, Борислав Ингилизов и Георги Гаврилов от Remove Remove Prod. (съвсем правилно, духовито се превежда като „мани, мани”) ще заснемат процеса по подготовката на WIND2WIN и ще оформят екологичното послание в екстремен филм във фестивален формат от 30-40 минути.

Първото промо видео на WIND2WIN вече е тук: 

А следващото място, на което можете да се срещнете на живо с Илияна и Йоан без да ги гоните по вълните, е в Клуба на пътешественика, където ще гостуват на 10 май 2018 г.