Компас към просперитет: Спирка “Общини”

MOVE.BG публикува специалния доклад “Мисия Зелени Иновации: Компас към просперитет”, който съдържа над 200 идеи за развитие на зелените иновации като път за обществено благополучие. Препоръките в Компаса се базират на идеите на 50 водещи експерти, които MOVE.BG събра за формулиране на системни решения в полза на развитието на зелените иновации.

Петте спирки в Компаса

“Компасът към просперитет” включва пет спирки по пътя към обществено благополучие с помощта на зелени иновации: “Демокрация”, “Образование”, “Икономика”, “Общини” и “Финанси”. Всяка спирка представя идеите на водещи български специалисти с доказан опит от сферите на науката, бизнеса, социологията, гражданския сектор, медиите, както и представители на политическите партии, и на финансовия сектор.

Днес ви представяме идеите от спирка “Общини” - тя е посветена на ролята на зелените иновации в развитието на нашите региони. На тази спирка са представени идеи за просперитет на общините чрез развитие на чиста и достъпна енергия, опазване на водните ресурси и подобряване на управленските структури в общините.

Спирка “Общини”

В панела, посветен за зеленото развитие на общините, се включиха следните експерти:

Любо Георгиев, ръководител на “Екипът на София” - модератор на панела
проф.д.а.н арх.Бойко Кадинов, експерт
д-р инж. Борислав Колев, енергиен експерт, част от екипа на "Спаси София"
Генади Кондарев, експерт в E3G, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
Жоро Пенчев, председател на Obshtestvo.bg, част от стратегическия екип на “Екипът на София”, съветник в министерство на електронното управление (2022)
Ивайло Иванов, председател на УС на Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ)
ас.д-р Иво Анев, преподавател във факултета “Икономика на инфраструктура” в УНСС
Мариана Итева, регионален директор индустриално развитие за Централна и Източна Европа и заместник-регионален директор на “Веолия” за България, член на Съвета на директорите на “Софийска вода” АД, част от “Веолия”
Мартин Янков, основател на фондация “Колективът” и на фестивала “Реките на града”
Николай Ангов, управляващ партньор в InnoLED, народен представител от “Продължаваме промяната” в 47-мо НС

Експертите участваха в лично качество, а не като представители на институциите или организациите, в които работят към януари 2025 година.

Преди да ви споделим идеите на експертите, нека погледнем към темата на панела и мястото на зеленото развитие в нея.

Зелено развитие и общините: защо ги разглеждаме заедно

В момента над 75% от населението на ЕС живее в градове, а на световно ниво - тези населени места потребяват над 65% от енергията и са източник на 70% от парниковите емисии. Градовете със своя финансов, технологичен, икономически и човешки потенциал могат да бъдат в основата на успешния зелен преход. За да се случи това обаче, градовете трябва да бъдат реформирани и модернизирани в зелена и дигитална посока. Това цели да направи и концепцията за развитие на умни градове (smart cities) - концепция, която на европейски ниво се прилага към всички типове органи на местно самоуправление (общините в България), независимо дали са градове или села.

Какво обаче представлява един smart city?

Умният град е място, където ресурсите се използват по умен начин, като в същото време се подобряват условията за живот на хората и за работа на бизнеса, както и състоянието на околната среда, чрез максимално информирани решения, базирани на данни. Това е възможно чрез прилагането на иновативни решения, основно базирани на използването на цифрови технологии, внедряването на кръгови практики в икономиката и използването на надеждни системи за качествено събиране и постоянно актуализиране на данни. По този начин, в един умен град съществуващите мрежи и услуги стават по-ефективни и зелени, както и се създават нови, модерни и екологосъобразни продукти и услуги.

Така можем на кратко да обобщим виждането на Европейската комисия към smart city концепцията.

“Един интелигентен град надхвърля използването на цифрови технологии за по-добро използване на ресурсите и по-малко емисии. Умен град означава по-интелигентни градски транспортни мрежи, подобрено водоснабдяване и съоръжения за изхвърляне на отпадъци и по-ефективни начини за осветление и отопление на сградите. Smart city, също така означава отзивчива и ефикасна градска администрация, по-безопасни обществени пространства и посрещане на нуждите на застаряващото население,” разясняват от ЕК.

Европейският съюз създаде няколко инициативи в подкрепа на зеления преход на ниво местна власт и развитието на умни градове. В най-голямата от тези инициативи, Конвентът на кметовете за климата и енергията на ЕС, участват едва 49 български общини от общо 292 в страната. В ключовата инициатива за превръщането на местните структури на управление в умни градове, Европейската мисия за постигане на 100 климатично неутрални и умни градове до 2030 година, чийто информационен ден в България организира MOVE.BG - учасhttps://move.bg/eu-climate-neutral-citiesтват две български общини.

През февруари 2025 година съвместна инициатива на Конвентът на кметовете и на Smart City Marketplace, европейската платформа за свързана на заинтересованите страни по темата умни градове, откри специална програма за подпомагане на малките и средни общини, каквито са основната част от български общини.

Умна община=цялостна промяна

От местните власти, от управлението на общините, зависи в голяма степен успехът или провалът на климатичните политики в Европейския съюз, включително в България, защото:

70% от мерките за ограничаване на парниковите емисии в ЕС зависят от органите на местно самоуправление;
90% от мерките за посрещане на проявленията на климатичните промени (бури, наводнения, пожари, безводие) зависят от местните власти.

Превръщането на една община в умен град изисква цялостна, системна промяна на механизмите на функциониране на местните власти, показва анализ на европейски общини, които са участвали в Smart Cities Lighthouse към “Хоризонт 2020”. В анализа са посочени няколко стъпки за постигане на тази цялостна промяна, като първата от тях е създаване на дългосрочна стратегическа визия за града, която да насърчава дългосрочно планиране на териториалната трансформация и реализиране на пилотни решения за интелигентни градове.

“Обикновено визиите за градовете определят избора, който трябва да бъде направен за градската трансформация, а пилотните проекти могат да подпомогнат вземането на решения и разработването на политики, като предоставят конкретна информация за това какво работи и какво не работи. Става все по-ясно обаче, че традиционните общи визии за градовете (като планове за градско развитие или генерални планове) обикновено не са достатъчни за осъществяване и ускоряване на прехода към климатична неутралност[...] Изготвянето на пътни карти и работа за постигане на конкретни, измерими и навременни цели, като същевременно се прилагат постоянни механизми за контрол, могат да помогнат за преодоляване на тези недостатъци и да се съобразят по-добре с кратките политически цикли [...].”

Друга важна стъпка е осигуряване на участие на различните обществени групи и заинтересованите страни в съвместното създаване и реализиране на мерките за развитие на умни градове с цел избягване на порочния доминиращ модел при местните власти - “решаване на мерките (в общината или общинския съвет)-оповестяването им (на конференция или публикуването им на сайта на общината)-защитата им (от критики)”. Новият включващ модел има потенциала да стимулира създаването на много иновативни проекти, движени от гражданите, се посочва в анализа.

Изключително важна стъпка е промяната на управленската структура от строго йерархична към включваща чрез въвеждане на хоризонтален подход:

“Приемане на стратегии за справяне със сложни и междусекторни проблеми или приемане на политики за климата за хоризонтални интервенции, са подходи, които насърчават създаването на така необходимите мултидисциплинарни екипи за преход към нулеви нетни емисии. Докато някои градове избират амбициозна реорганизация на отделите, при която се смесват екипи и компетенции, други администрации намират за по-ефективно да създадат работни групи или структура, посветена изключително на стратегическо планиране на подобни междусекторни въпроси (като превръщането на общината в умен град - б.а.),” се посочва в анализа.

Мнението на експертите

Какво се случва с общините и зеленото развитие в България?

В следващите редове ви представяме резюме на мнението на експертите в панела, посветен на зеления преход в общините. В панела бяха обсъдени ключовите области за превръщането на една община в умен град и за извършването на успешна зелена трансформация на ниво местна власт - енергийният преход, устойчивото управление на сектора за водоснабдяване и канализация, както и управленските механизми на зелената трансформация в общините.

Представените идеи са категоризирани и обобщени от екипа на MOVE.BG и не претендират за приемане с единодушие от всички участници в панела.

Предизвикателства

Списък на няколко от основните предизвикателства, посочени от участниците

Проблемът “Топлофикация-София” - липса на реални мерки за оздравяване на фалиралата общинска компания, за отказ от природен газ, за реформиране на управлението на компанията
Липса на политики за използване на геотермалната енергия - във Франция 50% от геотермалната енергия се използва за отопление. Без участие на държавата и без стимули трудно би се използвал потенциалът на България за развитие на геотермална енергия
Наличие на сериозни предизвикателства пред използването на водорода
Липса на ефективен механизъм за гарантиране на сигурността на пътната инфраструктура при засилващи проявления на климатичната криза
Наличие на сериозни предизвикателства пред инфраструктурата за управление на отпадъците - все още преобладава подходът, който разглежда отпадъците като боклук, а не като ресурс
Липса на утвърдени механизми за публично-частни партньорства на ниво общини, така че да се гарантира защитата на обществения интерес и дългосрочността на партньорствата
Незапознатост с технологичните промени и отражението им върху управлението на инфраструктурата в общините - например отражението на изкуствения интелект
Липса на механизъм за опазване на критичната инфраструктура в общините от кибер заплахи
Липса на механизъм за устойчиво управление на водите
Наличие на сериозни предизвикателства, създавани от наследената от социализма смесена канализация - отражение върху замърсяването на реките и загубата на водни ресурси
Неосъзнаване на ключовата роля на общините в политиките за адаптация - преобладава мнението, че за подготовката отговаря основно правителството
Недостатъчно участие на българските общини в европейски и глобални мрежи за устойчиво развитие

Компас на решенията

Идеите на експертите, свързани с енергийния преход на общините

Създаване на пътни карти с конкретни мерки за декарбонизация на общините по години от 2026 до 2050 година - за тази цел във всяка община да бъде създадена работна група с участието на представители на общинските структури, на бизнеса, науката, гражданските организации, отговорните министерства и финансовия сектор
Създаване на общински Клъстери за енергийна ефективност - да бъдат конструирани до края на септември 2025 година, да разполагат с достатъчно експерти и с план за действие с конкретни мерки
Създаване на национална стратегия за използване на геотермалната енергия - създаване на планове с конкретни мерки по общини, включително на необходимите инвестиции и на възможностите за публично-частни партньорства
Реформиране на мрежата на централното топлоснабдяване с изграждане на ВЕИ капацитет
Развитие на инфраструктурата в посока преход към по-висок дял на биогаз и максимално много улавящи технологии - улавяне на биометан от депата за отпадъци и инжектирането му в газопреносната мрежа. Производство на биогаз от утайките от пречиствателните станции и инжектирането му мрежата.
Промяна на механизма на стимулите в Закона за енергетиката - в момента премиите не стимулират диверсификация и подкрепят високотемпературно ползване. Да се реформира подходът към декарбонизация - да се даде превес на технологии за оползотворяване на отпадната топлина и въвеждане на соларни термоколектори
Въвеждане на мерки за оползотворяване на отпадната топлина. Преход на съществуващите и изграждане на нови нискотемпературни отоплителни мрежи, които са с ниски температурни загуби и практически вечни тръбопроводи.
Въвеждане на политики за местно производство и местно потребление на енергия от фотоволтаици
Въвеждане на мерки за инсталиране на соларни термални колектори
Развитие на инфраструктура за съхранение на топлинна енергия - използване на европейските средства за инсталиране на термални акумулатори
Използване на водород за индустриални нужди - изграждане на довеждаща инфраструктура
Въвеждане на механизъм за контрол, мониторинг и оценка на мерките за енергийна ефективност с цел подобряване и ускоряване - механизмът да бъде изработен до края на юни 2025 година и да бъде въведен от септември 2025 година
Въвеждане на механизъм за контрол на изискванията към новите жилищни сгради относно местното (локално) производство на енергия за отопление - новите сгради да бъдат децентрализирани, но да бъдат свързани към мрежата, за да използват микса, включително ВЕИ от централната мрежа
Извършване на експертен анализ на използване на отпадъците от твърдо гориво (RDF) за производство на енергия - темата продължава да разделя експертите в България, включително и участниците в панела: мненията варираха от по-активен подход през вариант, в който за RDF отиват само нерециклируемите отпадъци до поставяне на цел за възможно най-минимално използване на RDF
Извършване на експертен анализ за използването на биомаса за производство на енергия - необходимо е да участват всички заинтересовани страни поради различните мнения
Извършване на анализ на инвестициите в електроенергийната мрежа и на тяхната ефективност с цел подобряване и осигуряване на необходимите средства - анализът да бъде извършен до края на юни 2025 година
Създаване на план за действие за въвеждане на интелигентните електрически системи и цифровите измерватели на енергия - да бъде извършен анализ на необходимите средства и как ще бъдат осигурени. Да бъде осигурено финансиране от общините и от европейските програми. Планът за действие да включва визия какво се включва като функционалност, за да могат потребители да следят ценовите сигнали, да потребяват, когато енергията е евтина. В Плана за действие да бъдат включени и мерки за професионално и интелигентно управление на батериите. Планът за действие да бъде изработен до края на септември 2025 година
Включване на общините в обсъждане на ролята на интелигентните електрически системи и цифровите измерватели на енергия - при създаването на Плана за действие задължително да бъдат включени представители на общините
Въвеждане на виртуално нетно мерене на вход и изход на всяка точка - по този начин ще може да се изчисли офсет: засича се енергията, таксите за мрежови услуги и накрая, според дела в производството, да се засече какво е консумирано и какво и къде трябва да се заплати. В момента, този модел не е забранен, но няма въведени механизми относно сигурността на данните и обмена на данни
Провеждане на разяснителна кампания за значението на либерализацията на пазара на електрическа енергия за битовите потребители
Завършване на процеса по либерализация на пазара на електрическа енергия - по този начин ще се стимулира децентрализацията и развитието на енергийни общности
Създаване на механизъм за публично-частни партньорства на ниво общини, така че да се гарантира защитата на обществения интерес и дългосрочността на партньорствата - например за използване на геотермална енергия и за производство на биогаз
Привличане на публично-частни партньорства при Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО)
Въвеждане на мерки за децентрализация на енергийната система и извършване на анализ на законодателството и пречките в тази посока - да бъдат извършени до края на юни 2025 година, необходимите законодателни промени да бъдат гласувани през есенната сесия на Народното събрание и да влязат в сила от 1-ви януари 2026 година
Активизиране на общините в подкрепа на развитието на енергийни общности - създаване на пилотни проекти, организиране на обучения за гражданите, провеждане на обучения
Въвеждане на изискване към новите сгради за създаване на енергийни общности - необходимите законодателни промени да бъде изработено от Министерството на енергетиката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството до края на юни 2025 година, да бъдат гласувани през есенната сесия на Народното събрание и да влязат в сила от 1-ви януари 2026 година
Въвеждане на данъчен кредит като стимул за развитие на енергийните общности

Идеите на експертите, свързани с управлението на водните ресурси на ниво общини

Създаване на отдел за устойчиво управление на водните ресурси в общините - извършване на картиране на ретензионните обеми за защита от наводнения, на реките, на минералните извори
Създаване на общински програми за инвестиции за датчици за събиране на информация в реално време
Активно участие на общините в устойчивото управление на водните ресурси - например чрез Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ)
Въвеждане на политики за преизползване на водните ресурси - да бъде изработен анализ на необходимите инвестиции, да бъде създаден план за осигуряване на необходимите средства и да бъде създаден план за действие за следващите пет години. Тези дейности да бъдат извършени до края на октомври 2025 година
Реализиране на пилотен проект за устойчиво управление на водните ресурси - например Столична община да реализира подобен проект за Перловска река и да служи като модел за останалите общини в България
Извършване на анализ на необходимостта от изграждането на нова канализационна мрежа в Столична община - да бъдат анализирани трудностите за реконструиране на наличната мрежа и необходимите инвестиции за нова мрежа. Общината да извърши този анализ до края на октомври 2025 година
Въвеждане на изискване за разделна канализация (отделна за битова и дъждовна вода) - да бъде извършен анализ на необходимите средства и на механизмите за тяхното осигуряване
Въвеждане на добри модели от Европа за умни практики при налична смесена канализация за избягване на вкарването на дъждовната вода - поставяне на втора тръба при ремонти
Въвеждане на такса дъждовна вода за големите бизнес клиенти
Въвеждане на изискване за изграждане на зелена инфраструктура в строителството с цел умно управление на водните ресурси
Въвеждане на изискване за създаване и поддържане на зелени покриви при големите бизнеси с цел улавяне на дъждовната вода
Въвеждане на изискване нивото на тротоарите да бъде по-високо от нивото на зелените площи
Прилагане на мерки за улавяне на дъждовната вода и захранването на езера в градската среда
Обвързване на улавянето на дъждовна вода с борбата с топлинните острови
Обвързване на улавянето на дъждовна вода с поддържането на буфери за напоителните системи за зелените площи
Създаване на механизъм за свързаност и резервни ВИК връзки между мрежите на различните оператори - изграждане на интелигентна, включително дигитално базирана, система за централизирана координация
Създаване на работещ механизъм за почистване на отводнителните шахти и за контрол на изискванията

Идеите на експертите, свързани с подобряване на системите, отговорни за зеленото развитие в общините

Въвеждане на механизъм за координация между централно правителство и общини относно прилагането на климатичните политики - например чрез възстановяване на длъжността Вицепремиер по климатични политики като централно координационно звено в държавата
Въвеждане на стратегическо планиране в общините относно прилагането на климатичните политики - стратегическото планиране да включва анализ къде могат да бъдат въведени предвидените мерки лесно и веднага и къде ще се изискват повече усилия и инвестиции, да се извършва ежегоден анализ какви са трудностите и какви мерки са необходими за тяхното преодоляване. Стратегическото планиране да бъде въведено с помощта на НСОРБ и Института по публична администрация
Изграждане на капацитет в общинските институции, включително въвеждане на хоризонтален подход към климатичните политики - матрична структура и заместник-кмет с функциите на “Мениджър Проекти”, който съвместно със съществуващата администрация координира и ръководи отделни звена и отдели при изпълнението на конкретен проект свързан с климатични мерки за превенция и адаптация.
Обединяване на политиките по климат и енергия в общините - въвеждане на механизъм за сътрудничество между съответните екипи или тяхното обединяване в обща дирекция за зелена трансформация
Въвеждане на механизъм за координация между общините за предлагане на различни национални мерки за стимулиране на позеленяването на икономиката в цялата страна - например предлагане на по-ниска ставка на ДДС спрямо зеления отпечатък на компаниите. Механизмът да бъде създаден от НСОРБ
Създаване на инвестиционен списък със стратегически проекти относно изграждането на зелена инфраструктура в общините - да бъде създаден във всяка една община
Активизиране на общините за реализиране на пилотни проекти по ключови климатични цели и задачи - създаване на механизъм за по-бързо и лесно финансиране на подобни пилоти. Извършване на анализ на пилотите с цел подобряване на проектите и тяхното мащабиране
Създаване на постоянни работни групи между представители на общините и експерти от науката и бизнеса - да бъдат създадени от НСОРБ. Чрез тези работни групи общините ще привлекат заинтересованите страни към прилагането на климатичните политики, както и ще имат постоянен достъп до външна експертиза. Работните групи да бъдат създадени по ключови теми, свързани с прилагането на климатични политики като управление на водните ресурси, развитие на ВЕИ енергия, повишаване на енергийната ефективност на сградите
Промяна на наратива към зелените технологии - да се използват словосъчетания като “икономични технологии” вместо “зелени” заради негативните конотации към определението “зелени” вследствие на антизелена пропаганда и дезинформация
Създаване на комуникационни стратегии по общини за разясняване на ползите от зелените технологии
Създаване на механизъм за анализ на европейското законодателство и неговото прилагане в общините - например на Директивата за енергийната ефективност. Механизмът да бъде създаден от НСОРБ
Въвеждане на изискване за дигитален слой при изграждането на зелена инфраструктура - да не бъде паралелен процес, както в момента, което затруднява умното събиране, анализ и използване на данните. Да бъдат въведени изисквания за събиране на данни, реалновремева информация, моделиране на промени, умно управление
Създаване на общински програми за стимулиране на ресурсната ефективност - ресурсната ефективност да бъде осъзната на ниво отговорности и правомощия на общините
Създаване на национална програма за привличане на хората към живот извън големите градове - осигуряване на инвестиции за изграждане на необходимата инфраструктура. Осъзнаване на необходимостта от по-равномерно използване на територията и намаляване на натиска върху природата и ресурсите в големите градове

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панела. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Разгледайте целия "Компас към просперитет" тук.

Мисия Зелени Иновации

“Компасът към просперитет” е част от “Мисия Зелени Иновации” - една инициатива на MOVE.BG в подкрепа на зелените новатори от България. В MOVE.BG знаем, че България има потенциала да бъде сред зелените и иновативни лидери в Европа. Затова е важно да подкрепим създателите на новите иновации, които могат да променят облика на българската икономика от ишлеме-базирана в такава в стойност.

Научете за различните инициативи на MOVE.BG в подкрепа на зеленото и иновативно развитие на България тук.