Компас към просперитет: Спирка “Икономика”

MOVE.BG публикува специалния доклад “Мисия Зелени Иновации: Компас към просперитет”, който съдържа над 200 идеи за развитие на зелените иновации като път за обществено благополучие. Препоръките в Компаса се базират на идеите на 50 водещи експерти, които MOVE.BG събра за формулиране на системни решения в полза на развитието на зелените иновации.

Петте спирки в Компаса

“Компасът към просперитет” включва пет спирки по пътя към обществено благополучие с помощта на зелени иновации: “Демокрация”, “Образование”, “Икономика”, “Общини” и “Финанси”. Всяка спирка представя идеите на водещи български специалисти с доказан опит от сферите на науката, бизнеса, социологията, гражданския сектор, медиите, както и представители на политическите партии, и на финансовия сектор.

Днес ви представяме идеите от спирка “Икономика” - тя е посветена на mозеленяването на икономиката и на развитието на зеленото предприемачество. На тази спирка са представени идеи за повишаване на конкурентоспособността чрез иновации и за поставяне на България на картата на икономиката на бъдещето, която е зелена и дигитална.

Спирка “Икономика”

В панела, посветен на икономиката и зеленото развитие, се включиха следните експерти:

доц. д-р Марина Стефанова, заместник-декан по “Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, изпълнителен директор на ESG Lab и ESG Academy - модератор на панела
Богдан Богданов, депутат от ПП-ДБ, министър на икономиката и индустрията (2023-2024), изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (2022-2023)
Гергана Съзлайкова, консултант, “Нови пазари и стратегически партньорства”, Rezolv Energy (2024-сега); заместник-директор, Economic Fundamentals Initiative (2019-сега); бизнес развитие и партньорства, Video Recruit (2012-2018); консултант в различни сектори, AT Kearney (2007-2012)
Мария Александрова, ръководител на проектите за иновации и устойчивост в стартъпа Nasekomo
Марин Маринов, експерт в MOVE.BG
Надя Христова, експерт по икономика и финанси, заместник-министър на иновациите и растежа (2022)

Експертите участваха в лично качество, а не като представители на институциите или организациите, в които работят към януари 2025 година.

Преди да ви споделим идеите на експертите, нека погледнем към темата на панела и мястото на зеленото развитие в нея.

Зелено развитие и икономика: защо ги разглеждаме заедно

Както споменахме във Въведението на този Доклад, зелените иновации имат ключова роля за постигането на целите на трите стълба от Доклада на Марио Драги и “Компаса на ЕС за възобновяване на конкурентоспособността и осигуряване на устойчив просперитет”: преодоляването на изоставането в областта на иновациите, обединяване на мерките за декарбонизация и конкурентоспособност и повишаване на сигурността, включително по отношение на ефектите от климатичната криза. Затова нека си разясним в няколко изречения какво представляват зелените иновации.

Зелени иновации: значение

Зелена иновация или екоиновация е всяка иновация, която създава значителен и осезаем напредък в устойчивото развитие, като довежда до по-малко отражение върху околната среда от човешката дейност, според определението на Европейската комисия.

“Необходимо е ускоряване на напредъка при екоиновациите, така че да се увеличи производителността на ресурсите, тяхното ефективно използване и конкурентоспособността, както и в услуга на околната среда. Все повече сериозни екологични предизвикателства и ресурсни ограничения доведоха до нарастващо търсене в световен мащаб на екологични технологии, продукти и услуги и обусловиха появата на екологични производства,” посочват от ЕК в Съобщение относно Плана за действие на ЕС за развитие на екологичните иновации и допълват:

“По-бързото внедряване на пазара и разпространение на екоиновациите ще доведе до подобряване на екологичните показатели и устойчивостта на цялата икономика и едновременно с това ще се осигурят предимства за бизнеса, от гледна точка на рентабилност, и за обществото като цяло.”

Какво се случва у нас?

България е на последно място в индекса за екоиновации на ЕС (Eco-Innovation Index 2024), който измерва както навлизането на екоиновациите в бизнеса, обществото и държавната администрация, така и тяхното развитие и подкрепа на научно, бизнес и правителствено ниво. И през 2014 година, когато е проведено първото издание на индекса, и през 2024 година страната ни продължава да е заема това място. Въпреки отбелязания сериозен напредък, той не е достатъчен за подобряване на представянето спрямо средноевропейските нива. Сред най-проблемните зони за страната ни са ниските нива на правителствените разходи и политики за стимулиране на научните изследвания и иновациите в областта на зелените технологии, ниският брой на патентите за екоиновации и силната ресурсна интензивност на икономиката.

Българската икономика е най-ресурсоемката икономика в ЕС, както и най-енергийно интензивната - 3,5 пъти по-енергийно интензивна от средноевропейската. Това означава, че на стартова позиция продуктите и услугите на българската икономика са минимум 3,5 пъти по-неконкурентоспособни спрямо европейските.

Трите най-големи източника на парникови емисии в България са енергетиката, преработващата промишленост и транспортът.

Ефективното управление на енергийните ресурси в индустриалния сектор може да доведе до значителни икономии на енергия. Модернизирането на производствените технологии и внедряването на енергийно ефективни машини могат да намалят енергийните разходи и въглеродните емисии. Според доклад на Европейската агенция за околна среда, подобренията в енергийната ефективност и намаляването на емисиите в индустрията са ключови за постигането на целите на ЕС за намаляване на парниковите газове .

От друга страна, в България едва 5% от всички използвани материали идват от рециклиране и преизползване (вторични потоци) - при средно ниво в Евросъюза от 11,8% и над 30% за лидера Нидерландия. Това показват най-новите данни на Европейската агенция по околна среда, публикувани през януари 2025. Целта на ЕС е до 2030 да увеличи двойно дела на рециклирането и преизползването.

Необходими са спешни мерки както за позеленяването на икономиката, така и за развитието на зеленото предприемачество (зелените стартъпи).

Данните от първото национално проучване на зелените инициативи в България “Зелени решения от България 2024”, което проведе MOVE.BG, показват, че 42% от зелените стартъпи развиват иновации на световно ниво. Зелените новатори, обаче срещат редица предизвикателства пред развитието си, разкриват резултатите от изследването. Над 40% от стартъпите разполагат със средно 3-ма души служители, което е съществено ограничение за развитие на пълния им потенциал. Също така, почти 70% от зелените стартъпи не си сътрудничат с държавата за развитието на своите проекти. Освен това, над 87% от зелените предприемачи разчитат на българския пазар и изпитват затруднения в достигането до международни пазари.

Мнението на експертите

Какво се случва с икономиката и зеленото развитие в България?

В следващите редове ви представяме резюме на мнението на експертите в панела, посветен на позеленяването на икономиката и развитието на зелените иновации/зеленото предприемачество.

Представените идеи са категоризирани и обобщени от екипа на MOVE.BG и не претендират за приемане с единодушие от всички участници в панела.

Предизвикателства

Списък на няколко от основните предизвикателства, посочени от участниците

Липса на колективно мислене и действие - отделните икономически субекти са атомизирани, капсулирани, не се познават по между си. Липсата на колективно мислене и действие възпрепятства разгръщането на икономическия потенциал на страната
Липса на мотивация и инициативност - наблюдава се повсеместна апатия и незаинтересованост, които демотивират хората, включително в бизнеса да бъдат инициативни
Нарушен диалог между отделните групи в обществото - липсата на диалог възпрепятства икономическото развитие и прилагането на климатични политики, защото вместо разбиране и чуваемост, се наблюдава изолиране, липса на разговор и липса на сътрудничество
Българските продукти и услуги не се възприемат като синоним за качество в чужбина
Липса на национална визия за мястото и ролята на България в Европейския зелен пакт (Зелената сделка) - липса на визия на политическо и бизнес ниво за мястото на България в дългосрочната програма за зелена трансформация и икономически просперитет на Европейския съюз. Това възпрепятства България, включително икономиката, да се възползва от възможностите на европейските политики и да гарантира своята конкурентоспособност в постигането на икономика и общество с нулеви нетни емисии - цел за 2050 година, която остава непроменена и от новата Европейска комисия, и от водещите икономики в ЕС. По този начин България рискува през 2050 година да бъде на опашката на икономическото развитие и дори да отпадне от икономиката на бъдещето
Липса на взаимодействие между представителите на различните икономически сектори - предизвикателство, което възпрепятства координирането на действията между представителите на българската икономика
Липса на връзки между представителите на големия бизнес от различните индустрии
Липса на връзки между големия бизнес и стартъп предприемачите
Липса на взаимодействие между бизнеса и останалите обществени групи - липсва механизъм за комуникация и опознаване
Липса на механизъм за изпълнение на политиките - проблем, който засяга всички секторни политики, включително климатичните политики и политиките за зелено развитие
Липса на механизъм за разписване на общи мерки с бизнеса - държавата не търси бизнеса като партньор при разписване на мерките, а единствено представя готовия резултат и едва впоследствие очаква обратна връзка (през обществено обсъждане). Този модел на взаимодействие не ангажира бизнеса достатъчно, за да може той да припознае политиките като свои, включително тези за зелено развитие
Незапознатост на бизнеса с функционирането на Европейския съюз - липсват познания за ролята на отделните институции на ЕС, за участието на представителите на държавата в механизмите на вземане на решение в ЕС, в прилагането на европейското законодателство
Незапознатост на малките и средни предприятия, с ползите които зеленото развитие биха им донесли - МСП-тата са негативно настроени към целите на Европейския зелен пакт поради незапознатост с необходимостта и най-вече с ползите, които зелените политики носят за бизнеса и подобряването на конкурентоспособността на предприятията
Липсва информация какво означава зелена енергия и декарбонизация на ниво предприятия - бизнесът не иска да се декарбонизира, защото не е запознат с ползите за конкурентоспособността, които този процес носи
Липса на данни за потенциала на зелените иновации в България - липсват данни къде са потенциалите за развитие на зелени иновации по сектори. Това възпрепятства създаването и провеждането на политики на централно и местно ниво (общини)
Изчерпан и неефективен модел на традиционните съсловни организации
Липсва на механизъм на ниво корпорации за прилагане на добрите примери от компаниите майки - при местните поделения на международни корпорации се наблюдава разлика в зелените политики и тяхното прилагане при централата на компанията майка и българските поделения, включително прилагане на добрите практики за зелена трансформация

Компас на решенията

Идеите на експертите, свързани с позеленяването на икономиката с цел подобряване на конкурентоспособността, устойчивостта и жизнеността на българските компании

Позеленяването на икономиката да бъде основна визия за конкурентоспособност на държавата - тази визия да бъде въведена във всички стратегически документи и цели
Обвързване на целите за декарбонизация с реалните бизнес ползи/ с целите за повишаване на конкурентоспособността - тази визия да бъде въведена във всички стратегически документи и цели
Създаване на единен Национален съвет за зелено развитие (обединено общо предложение с подобни идеи от останалите панели на Световното кафене) - да бъде създаден до края на юни 2025 година. Структурата да бъде независима и да обединява учени, представители на гражданския сектор, на бизнеса и на държавата (централно правителство и местни власти). Може да бъде структуриран към Министерския съвет и да бъде законово регламентирана, вместо чрез постановление на МС, за да се гарантира неговата независимост и дългосрочност и да не се повтори неефективността на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС)
Създаване на национална визия за зелената трансформация на България и активно участие в Европейския зелен пакт - да бъде създадена до края на септември 2025 година. Да бъде изработена от горепосочения Национален съвет за зелено развитие
Създаване на стратегия за индустриално развитие и декарбонизация - да бъде създадена до края на декември 2025 година. Да бъде създадена от Националния съвет за зелено развитие
Въвеждане на общ знаменател между енергийната сигурност и сигурността на държавата/националната сигурност в Стратегията - енергийна сигурност чрез иновации да бъде основен стълб на конкурентоспособност. Средствата за енергийна ефективност да бъдат насочени за изпълнение на конкретни мерки
Въвеждане на финансови пакети за енергийна сигурност и конкурентоспособност в ББР - да бъдат въведени през есента на 2025 година
Създаване на общински/регионални Клъстери за енергийна ефективност - да бъдат конструирани до края на септември 2025 година. Да бъдат създадени от Националния съвет за зелено развитие с подкрепата на областните управи и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Да разполагат с достатъчно експерти и с план за действие с конкретни стъпки от 2026 до 2030 година
Реформиране на подхода към мерките и програмите за зелено развитие - да бъде извършено до края на октомври 2025 година. По-голям акцент да бъде поставен върху изпълнението на проектите и техния ефект, а не толкова на отчетността, която отнема голяма част от времевия и човешкия капацитет. Пакетът от реформи да бъде изработен от Националния съвет за зелено развитие
Провеждане на разяснителна кампания за възможностите, които зеленото развитие създава - да бъде проведена до края на 2025 година. Националният съвет за зелено развитие да изработи и проведе тази разяснителна кампания. В нея да бъдат заложени мерки за комуникиране на европейските политики и тяхното значение за бизнеса. В изработването на кампанията да бъдат включени представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на иновациите и растежа, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, НСОРБ, учени, представители на гражданския сектор и експерти по комуникация и дигитално представяне на информация (digital storytelling)
Създаване на пътна карта с мерки за индустриално развитие и декарбонизация от 2026 година до 2050 - да бъде изработена до края на март 2026. Да бъде създадена от Националния съвет за зелено развитие
Създаване на комуникационни мерки към всяка една група от мерки в Пътната карта
Създаване на специална част с мерки за ресурсна ефективност в Пътната карта
Създаване на специална част с мерки за енергийна ефективност в Пътната карта - да се създаде програма за енергийна ефективност на икономиката през иновации с конкретни мерки
Създаване на специална част с мерки за индустриална симбиоза в Пътната карта
Създаване на специална част в Пътната карта с мерки за развитие на устойчиво земеделие - да включва мерки за подпомагане на малките и средни земеделски производители
Създаване на специална част с мерки за оздравяване на държавните компании в Пътната карта - необходимо е държавата да влезе в правомощията си като собственик, да поеме контрол върху управлението и да въведе необходимите реформи, които да осигурят оздравяването на компаниите, включително чрез осигуряване на човешки и финансов ресурс за реформите. След стабилизирането на държавните компании да се обмисли листването им на борсата поединично или в клъстер с цел привличане на частни инвеститори и оттам на професионален мениджмънт. След това тези предприятия да станат част от изпълнението на ключови мерки за зелено развитие
Създаване на специална част в Пътната карта с мерки за включване на индустриалните паркове в политиките за енергиен преход - при индустриалните паркове съществува проблем с липса на капацитет на енергийната система. Затова е необходимо въвеждане на публично-частни партньорства в тази посока - например изграждане на модерни фотоволтаици в съседните на парковете земи, които да продължават да се използват за земеделие, но да имат възможност да продават енергията на парка по-евтино поради липса на такса за пренос. По този начин ще спечелят и местните производители, и индустриалните паркове, които ще имат спестени чрез ВЕИ средства за други инициативи
Създаване на специална част в Пътната карта с мерки за развитие публично-частни партньорства за декарбонизация с въведени механизми за защита на обществения интерес и осигуряване на дългосрочност на инвестициите
Създаване на специална част с мерки за цифровизация в Пътната карта - необходими са целенасочени мерки за подкрепа на цифровизацията на индустрията: както за запознаване на бизнеса с дигиталните решения, така и с начините за тяхното прилагане
Въвеждане на механизъм за контрол на изпълнението на мерките за зелено развитие - да бъде изработен до края на 2025 година и да бъде въведен в действие от 1-ви януари 2026 година. Механизмът да бъде изработен от Националния съвет за зелено развитие и да бъде въведен във всички институции, отговорни за прилагането на зелените политики
Въвеждане на ефективен механизъм за сертифициране на инвеститори и премахване на бюрократичните мерки - да бъде въведен до края на октомври 2025 година. Министерството на икономиката и индустрията да изработи пакет от законови промени в тази посока и да ги предложи на Народното събрание
Въвеждане на ефективен механизъм за административно обслужване на бизнеса - да бъде въведен до края на октомври 2025 година. Механизмът да бъде изработен от работна група в Министерския съвет в сътрудничество с бизнеса и да бъдат предложени пакет от необходимите промени (законови, подзаконови) за премахване на всички бюрократични тежести. Да бъде въведена цифровизация на услугите в държавната администрация чрез този механизъм
Въвеждане на индивидуален подход в администрацията - да изработен и въведен през есента на 2025 година. Комуникацията с бизнеса по отношение на инвестиции и изпълнение на програми да бъде на основата на индивидуален подход, по подобие на механизмите в Германия, Франция, Испания или на тези в Европейския съвет за иновации (EIC). Механизмът да бъде изработен от гореспоменатата Работна група
Създаване на нов тип коалиции между представителите на бизнеса - могат да бъдат по създадени около икономическа дейност, като веригите на доставка, или около конкретна цел/проблем, като декарбонизация до 2050 година или изоставането на България в EU Innovation Scoreboard. Да бъдат създадени чрез принципа на саморегулация от страна на бизнеса. Да бъдат микс между представители на различните сектори и създатели/вносители на технологии. Чрез тези асоциации да се провеждат семинари за обучение по зелена трансформация и зелени иновации и да се споделят добри примери от чужбина, включително от компаниите майки
Да бъде създадена система от фасилитирани консултанти - да бъде преодолян проблемът с изкривяването на цели и ефекти на проектите и бизнес политиките в компаниите заради прекалено силната роля на консултантите, част от които нямат доказан опит. Затова чрез принципа на саморегулацията да бъде създаден този механизъм със списък с фасилитирани консултанти
Създаване на програма за финансова грамотност на населението - да бъде изработена до края на юни 2025 година. По този начин ще се стимулира инвестиционното поведение и ще се отпуши значително капитал за инвестиции, който в момента е запушен от страха на хората, държащи средствата си като спестявания

Идеите на експертите, свързани с подпомагането на зеленото предприемачество

Създаване на Национален съвет за развитие на зелени иновации (обединено общо предложение с подобни идеи от останалите панели на Световното кафене) - да бъде създаден до края на юни 2025 година. Да бъде структуриран към Министерството на иновациите и растежа (МИР) и да бъде регламентиран законодателно. Да обединява представители на бизнеса, науката, гражданския сектор, общините и представители на всички министерства и държавни агенции с правомощия по темата (по този начин ще бъде въведен хоризонтален подход към темата на ниво централно правителство). Съветът да подпомага изпълнението на климатичните цели през развитието на зелените иновации и да разяснява на гражданите и на бизнеса значението на зелените иновации
Извършване на анализ за потенциалите на България за развитие на зелени иновации и създаване на Стратегия на основата на анализа - да бъдат изработени до края на септември на 2025 година. Да бъдат изработени от горепосочения Съвет за развитие на зелените иновации. Да бъдат проучени и добрите примери от ЕС и дали и как могат да бъдат приложени в България
Създаване на пътна карта за развитие на зелени иновации - да бъде изработена до края на 2025 година. Пътната карта да включва конкретни мерки по сектори от 2026 до 2050 година
Създаване на мерки в Пътната карта за създаване на екосистема за системни иновации за зелена трансформация - в България има силна предприемаческа екосистема, но трябва и следваща стъпка, развитие на следващ етап на предприемачеството: иновации за зелена трансформация, за които трябва голям размах, съответно и специални мерки от страна на МИР
Създаване на специална част с комуникационни мерки в Пътната карта - необходимо е целенасочено да бъдат обяснени на бизнеса зелените иновации, защо те са нужни и какви ползи ще донесат за икономиката. Тази част от пътната карта да се актуализира всяка година на основата на анализ за ефективността на комуникационните мерки
Въвеждане на принципа за подпомагане на тестването на иновациите в Пътната карта - държавата да се отвори и да предостави терени за тестване на иновациите
Създаване на постоянна система за ваучери за науко-интензивни услуги като част от Пътната карта до 2050 година
Създаване на специална част в Пътната карта с мерки за публично финансиране за популяризиране на терен на научните постижения и трудове за декарбонизация и развитие на зелените иновации - по този начин да бъде реформирана неефективната настояща система, която предвижда средства само за създаване на научния продукт, но не и за популяризиране и въвеждане
Създаване на специална част в Пътната карта с мерки за прилагане на нови технологии/зелени иновации в държавните предприятия - включително в предприятията за рекултивация към Министерството на икономиката и индустрията ( “Екоинженеринг-РМ” ЕООД и “Еко Антрацид” ЕООД)
Въвеждане на принципа инвестиционните мерки винаги да вървят с меки мерки - в Пътната карта да бъде създадена специална част с меки мерки. Тази част от пътната карта да се актуализира всяка година на основата на анализ за ефективността на меките мерки
Създаване на национална програма за обучение на бизнеса относно зелените иновации и функционирането на ЕС - програмата да бъде част от меките мерки. Да включва запознаване със зелените иновации и практически обучения за прилагане на зелените технологии
Създаване на национална програма за обучение на администрацията относно зелените иновации и функционирането на ЕС - програмата да бъде част от меките мерки. Да включва запознаване със зелените иновации и тяхното значение, с ролята на администрацията в прилагането на зелените политики и в подпомагането на бизнеса, както и запознаване с добрите примери от други страни в ЕС
Създаване на кампания за позициониране на България през зелените иновации - да бъде изработена до края на 2025 година. Кампанията да бъде организирана от МИР и приложена през 2026 година с цел привличане на инвеститори, които да развиват бизнес в България, от една страна, а от друга - да бъдат позиционирани в чужбина българските зелени иновации. Да се направи анализ на ефективността на програмата и на необходимостта да бъде постоянен механизъм за позициониране на България
Извършване на анализ за административните пречки пред развитието на зелените иновации - да бъде изработен до края на октомври 2025 година. Анализът да бъде извършен от Националния съвет за развитие на зелените иновации
Създаване на пътна карта за премахване на установените пречки - да бъде изработена до края на 2025 година
Въвеждане на механизъм за контрол, гарантиращ, че средствата за иновации отиват наистина за развиване на иновации - да бъде изработен до края на 2025 година и да бъде въведен в действие от 1-ви януари 2026 година. Механизмът да бъде създаден от Националния съвет за развитие на зелени иновации и да бъде въведен във всички институции, отговорни за развитието на зелени иновации
Въвеждане на механизъм за привличане на частен капитал в подкрепа на зелените иновации
Въвеждане на улеснен достъп до финансиране за зелени иновации през Българската банка за развитие
Създаване на Зелен фонд в рамките на Фонда на фондовете
Координиране на усилията между Българската академия на науките и университетите - да обединят усилия за развитие на зелени иновации по набелязаните приоритетни за България области от Стратегията за развитие на зелените иновации. БАН да се превърне в развойния център на МСП-тата в България. Мерките за координация да бъдат извършени със съдействието на МИР
Подпомагане на участието на български институции в световни мрежи за зелено развитие - да бъде създаден механизъм чрез Националния съвет за зелено развитие. Подобни инициативи са Net-Zero Banking Alliance, Net-Zero Asset Managers Initiative
Подпомагане на участието на българските компании в световни мрежи за развитие на зелени иновации - да бъде създаден механизъм в МИР за изпълнението на тази задача. Подобни инициативи са EIC Community, UpLink, Global Lighthouse Network
Създаване на общински съвети за развитие на зелени иновации - да обединяват представители на бизнеса, науката, гражданския сектор и общините. Създаването на тези съвети да бъде подпомогнато от МИР и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ)

Очертаните предизвикателства и генерираните решения се базират на споделените идеи от участниците в панела. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Разгледайте целия "Компас към просперитет" тук.

Мисия Зелени Иновации

“Компасът към просперитет” е част от “Мисия Зелени Иновации” - една инициатива на MOVE.BG в подкрепа на зелените новатори от България. В MOVE.BG знаем, че България има потенциала да бъде сред зелените и иновативни лидери в Европа. Затова е важно да подкрепим създателите на новите иновации, които могат да променят облика на българската икономика от ишлеме-базирана в такава в стойност.

Научете за различните инициативи на MOVE.BG в подкрепа на зеленото и иновативно развитие на България тук.