Преди COP27: Необходими са споделена отговорност и солидарност за климата

В навечерието на Международната среща за климата COP27 ви представяме интервю с проф. Ханс-Ото Пьортнер, съпредседател на международния екип от учени, изготвили един от най-важните климатични анализи - Шестия аналитичен доклад на IPCC.


От Марин Маринов, публикувана на 4 ноември 2022

Остават броени часове до началото на ежегодната Международна среща за климата на ООН COP - нейното 27-мо издание тази година ще се състои в Египет от 6-ти до 18-ти ноември. По този повод и като част от работата на MOVE.BG в подкрепа на устойчивото развитие, споделяме с вас едно важно интервю, публикувано в специализираното списание на Европейската комисия за научни изследвания и иновации - “Horizon, the EU Research and Innovation Magazine”.

Интервюто е с проф. Ханс-Ото Пьортнер, който е един от водещите биолози и климатични експерти в Европа и на световно ниво. Той е част от Института за полярни и морски изследвания “Алфред Вегнер” в провинция Бремен, Германия. Но интервюто с проф. Пьортнер е взето в навечерието на COP27 заради друга негова важна роля - тази на съпредседател на международния екип от учени, изготвил един от най-важните климатични анализи - Шестия аналитичен доклад на Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC). 

Според този доклад, публикуван през 2021 година, светът се намира в критична точка за своето бъдеще - повишаването на температурата на Земята и последиците от това могат да станат необратими, ако не предприемем важни и решителни действия веднага. Тук трябва да отбележим, че този доклад за първи път използва по-силни и ясни послания за опасност - нещо, което не е традиционно в по-консервативния стил на документите на IPCC. Припомняме ви, че аналитичните доклади на Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC), както подсказва и името й, се одобряват от над 190 правителства и често са критикувани за по-обрания си изказ и изводи. Миналата година международно разследване на BBC разкри, че група държави, сред които Саудитска Арабия, Япония и Австралия, са опитали да въздействат на учените от IPCC с цел да бъде омаловажена констатацията за ролята на изкопаемите горива за повишаването на температурата и за нуждата от задължителен отказ от този тип енергийни източници. По този начин, тези държави са нарушили принципа за изпращане само на общи препоръки към учените, които не трябва да засягат изводите на научния екип.

В разговора с проф. Пьортнер е засегната важната тема за 1.5 градуса - основната цел на Парижкото споразумение е глобалното затопляне да бъде ограничено в рамките на до 2 градуса, както и да се положат усилия за ограничаването му до 1.5 градуса до края на века. Макар и малка, разликата между 2 градуса и 1.5 градуса е значима - научните изследвания показват, че ако повишаването на температурата бъде задържано само в рамките на 2 градуса, това ще доведе до драматични последици за живота на Земята. 

Светът обаче е далече не само от 1.5, но дори и от 2 градуса. Според анализ от миналата седмица на националните климатични планове на над 190 държави, внесени в ООН пред началото на COP27 - с настоящите цели на правителствата вървим към над 2.5 градуса затопляне. Затова на 4-ти ноември, в Деня, когато отбелязваме шест години от влизането в сила на Парижкото споразумение, както и два дни преди официалното откриване на COP27, Европейската комисия призова всички държави да се ангажират с целта от 1.5 градуса и да спазват договора от Париж.

“Тази година COP27 се провежда на фона на нашествието на Русия в Украйна и последиците от него за цените на енергията и храните в Европа и по света. Светът вече е признал необходимостта от мощен екологичен преход с цел смекчаване на изменението на климата и въвежда съответните мерки в областта на политиката. Понастоящем виждаме необходимостта от това екологичният преход да не бъде заложник на такива агресори. Изменението на климата няма да чака нито ден, поради което Европа продължава да изпълнява своите международни ангажименти в областта на климата,” сподели в навечерието на COP27 председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

В интервюто с проф. Пьортнер, което ви представяме днес, е засегната и темата за климатичната криза и океаните - проблем, който е изключително важен, но често остава извън основните новинарски потоци. Преди броени часове от организацията на ООН за опазване на културното наследство UNESCO алармираха, че част от най-известните ледници в света са застрашени да изчезнат напълно до 2050 година заради глобалното затопляне - проблем, който ще създаде сериозни предизвикателства пред човечеството и живота на Земята.

Не на последно място, проф. Пьортнер споделя своето виждане и за т.нар. климатични финанси - средствата, които богатите държави, развили своите икономики и общества през годините чрез силно развитие на силно-замърсяващи индустриални производства, сега трябва да отделят в подкрепа на бедните и развиващи се държави, които са сред най-силно засегнатите от климатичните промени. Тези средства трябва да бъдат използвани както за адаптиране на развиващите се държави към проявите на климатичните промени - например, въвеждането на мерки за опазване от зачестилите бури, застрашаващи държавите в Карибския регион, така и за подпомагане на зеления преход на тези страни, за да могат те да продължат икономическото си развитие, но с развитие на чисти, а не на замърсяващи производства. По тези две пера развитите държави са обединени около тяхното задължение да подпомогнат развиващите се държави. Основен казус при климатичните финанси, който се очаква да продължи и на COP27, е искането на развиващите се държави развитите икономики да им изплатят и средства за компенсиране за разрушенията и жертвите, които климатичните промени им причиняват. По тази точка водещите богати страни и блокове, включително ЕС и САЩ, са против, защото приемат, че чрез въвеждане на механизми за компенсация им се вменява вина, че те са причината за жертвите и разрушенията.

След това малко по-дълго въведение, преминаваме към интервюто с проф. Пьортнер, което преведохме на български език, и което се надяваме, че ще бъде полезно за разбирането на предизвикателството климатични промени. Автор на интервюто, публикувано на 4-ти ноември 2022 година в списание “Horizon”, е Антъни Кинг. Припомняме ви, че всички материали в списанието са със свободен достъп, подкрепяйки инициативата за отворен достъп до наука и достоверна научна информация - кауза, зад която застава и MOVE.BG.

Професор Ханс-Отто Пьортнер. Снимка: стопкадър.

“Последиците от климатичните промени са по-бързи и по-значими, отколкото предполагахме”

Професор Ханс-Отто Пьортнер е климатолог, експерт по океаните и съпредседател на екипа, изготвил Шестия аналитичен доклад на Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC), по-специално на частта за въздействията, адаптацията и уязвимостта към климатичните промени. В ексклузивно интервю за списание "Horizon" преди COP27 в Шарм-Ел-Шейх, Египет, с професор Пьортнер обсъждаме данните за изменението на климата от докладите на IPCC, както и неговото лично мнение, че не правим достатъчно в борбата с климатичните промени.

Как се промениха доказателствата за климатичните промени през последните години?

Допреди няколко години хората казваха, че в изменението на климата може да има естествен компонент. Но сега доказателствата са недвусмислени - промените в климата, които наблюдаваме сега и които сме наблюдавали от прединдустриалните времена, са изцяло причинени от човека. Ние сме много сигурни в това.

Как промените в климата се отразяват на океаните?

Преди години, хората смятаха, че можем да изхвърляме излишния въглероден диоксид в океана, за да се отървем от него. Това не беше добра идея, тъй като този процес има пряко въздействие върху екосистемите на океаните. Трите фактора, които оказват влияние върху изменението на климата в океана, са екстремните температури, ниските нива на кислород и високите нива на CO2 - наричаме ги смъртоносното трио.

Тази комбинация е наблюдавана при събитията на масово измиране на видове в историята на Земята, при които екстремните климатични условия са били основен двигател на изчезването на видовете, наблюдавано в морските фосилни извори.

Пренебрегва ли се влиянието на климатичните промени върху океаните?

То беше отчетено от IPCC, но не получи толкова голямо внимание, колкото това, което се случва на сушата, като например производството на култури или екстремните метеорологични явления в отделните държави. По време на последните няколко срещи COP на страните, подписали Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, бяха положени усилия океаните да бъдат включени в по-голяма степен в дискусията за климата. Морето и ледът покриват почти 80 % от планетата, а океанът е от голямо значение за човешкото население по отношение на екстремните метеорологични явления, наводненията и риболова.

Какво означава изменението на климата за животинските видове?

Наблюденията показват, че видовете се придвижват на север или на юг към по-високи географски ширини. Започваме да наблюдаваме процеси, подобни на предишни еволюционни кризи, когато видовете са се преместили от тропиците, а тропиците са се лишили от висшия живот по време на Масово измиране перм-триас [т.нар.Голямо измиране - б.р.]. Започнахме този процес, а изменението на климата само засилва разрушителното влияние на човечеството върху природата.

Наблюдаваме и намаляване на рибните запаси в океана, което ще продължи в зависимост от степента на климатичните промени. Все още не можем да прогнозираме напълно как ще изглеждат екосистемите след няколко десетилетия, но със сигурност този обрат в системата не е добър за производителността и за риболова.

Смятате ли, че общественото мнение се е променило?

Мобилизирането на по-младото поколение, което беше следствие от “доклада за 1.5°C” (последвайте връзката, за да намерите специалния доклад на IPCC, озаглавен "Глобално затопляне от 1.5°C"), помогна за придвижването на дневния ред напред. За съжаление, веднага щом икономическите интереси на хората се обвържат със старите модели, това става по-трудно.

Какви изводи се съдържат в последните доклади на Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC)?

Оценките на риска в предишните доклади на IPCC бяха твърде консервативни, сега знаем, че рискът се развива по-силно с глобалното затопляне. Освен това, сега трябва да се прави ясно разграничение между затопляне от 1.5°C и 2°C, тъй като тази сравнително малка температурна промяна означава много по отношение на въздействието.

Помислете само през последното лято колко щети нанесе изменението на климата в Северното полукълбо. А също и в Южното полукълбо - току-що видях днес, че друга огромна метеорологична система е над източното крайбрежие на Австралия, където се очакват обилни валежи и наводнения.

Според най-новата оценка вероятността от екстремни метеорологични явления е няколко пъти по-голяма в резултат на изменението на климата. Амбициите ни за ограничаване на затоплянето до 1.5 °C трябва да бъдат засилени.

Дали в миналото IPCC и учените не са били твърде предпазливи в докладите си?

Имаше известно колебание да се стигне до по-силни изявления, но и от нас не се очаква да даваме предписания за политиката, което може да ни накара да изглеждаме твърде консервативни. Освен това, става въпрос за постигане на консенсус в голяма група хора. От доклад до доклад, може би сме, изостанали в известна степен по отношение на изготвянето на напълно реалистични прогнози, а климатичните въздействия настъпват по-бързо, отколкото сме предполагали, и са по-силни, отколкото сме предполагали.

Какви са положителните ефекти от докладите на IPCC?

Отговорът трябва да бъде, че въздействието върху политиката и обществото не е било достатъчно силно. Определянето на международни цели е добре, но изпълнението им винаги е било твърде бавно.

Как трябва да разбираме адаптацията към изменението на климата?

Знаем, че вече имаме глобално затопляне с около 1.2 °C, и е ясно, че природният свят и човешкото общество ще трябва да се адаптират към тази промяна. Да не правим нищо по отношение на изменението на климата не е вариант. Можем да се адаптираме, като инсталираме по-добра изолация в къщата си или високоефективен климатик. Адаптацията обаче може да включва и мерки за смекчаване на последиците, като, например, намаляване на дейностите, които причиняват повече емисии.

Понякога мерките за адаптация работят срещу нас - например, ако построим твърда стена на морския бряг, за да се предпазим от покачване на морското равнище, въпреки че това очевидно е вредно за екосистемата извън тази стена, защото пространството се свива и видовете не могат да се придвижват навътре в сушата с покачването на нивото на водата. Освен това, подобни твърди мерки за защита могат да предизвикат изненади, когато водата премине през стената. По-добре е да се използват естествени системи за адаптиране към крайбрежието.

Имаше ли достатъчно признаци, че правителствата разбират извънредността на ситуацията, както и достатъчно напредък, постигнат на предишните срещи за климата COP?

Направено е твърде малко. Наблюдава се тенденция за решаване на краткосрочни проблеми, без да се отчитат дългосрочните последици, например чрез компромиси с лобисти и по този начин размиване на целите в областта на климата и биологичното разнообразие. Субсидиите за изкопаемите горива трябва да бъдат пренасочени към възобновяеми енергийни източници и да се премахнат бюрократичните пречки за изграждането на вятърни паркове и инсталации за слънчеви панели. Поставянето на слънчеви панели на половината от покривите в света би задоволило нуждите от енергия.

Какъв е най-добрият резултат, на който можете да се надявате от COP27 в Египет тази година?

Да се отдалечим от разделението север-юг, когато обсъждаме загубите и щетите, и да преминем към позицията на споделена отговорност по отношение на това как ще осигурим на планетата приемливо за живот бъдеще по отношение на нейните екосистеми и човешките общества.

По принцип, всички трябва да правят вноски в паричен фонд, в който държавите да могат да получават подкрепа за преминаване към общество, изградено на базата на възобновяеми енергийни източници, а не на изкопаеми горива. Международната солидарност и справедливост, както и внасянето на вноски в зависимост от миналите и настоящите емисии, следва да бъдат водещи принципи при създаването на система, в която никоя страна не бива да бъде изоставена.

А у нас?

Преди броени дни инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт" призова за създаването на четири специални комисии в новото Народно събрание, посветени на устойчивото развитие. Тези комисии ще подпомогнат прилагането на адекватни политики за справяне с климатичните последици в България и за ограничаване на климатичните промени, както и за реализирането на възможностите на Европейския зелен пакт (Зелената сделка), посочват MOVE.BG, WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика".

Освен това, преди броени месеци Коалиция “За зелен рестарт” публикува специален доклад “Мисия Зелена България”, който съдържа над 150 препоръки за превръщането на България в един от зелените и иновативни лидери в Европа. Докладът се базирана на идеите на над 50 от водещите български учени по темите иновативна наука и икономика, енергиен преход, биоикономика, умни градове, природно-базирани решения и устойчиви финанси.

Разгледайте “Мисия Зелена България” тук.

Автор
още по темата

още от Зелени решения за България