Ще започне ли зелена революция през 2020?

Снимка: Европейска комисия, лиценз CC.

Относително хладно лято, но с няколко периода на големи горещини. Относително топла зима, но с няколко периода на големи студове. Липса на пролет и есен, но вместо това големи температурни разлики от над 10 градуса в рамките на една седмица.

Но не само. Увеличаващи се горски пожари и нива на мръсен въздух, топящи се ледове, повишаващи се нива на морета и океани, преливащи реки, включително в големи градове в Европа, все по разрушителни тропически бури...

Така може да бъде описано първото десетилетие на XXI век, ако обобщим няколко от най-новите доклади на специализирани международни организации от последните седмици на 2019 година. Или казано накратко, климатичните промени са сложен и задълбочаващ се процес, който засяга всеки един от нас. И преди индустриалната революция са се случвали по естествен път подобни явления на Земята, те щяха да се случват и без хората. Според мнозинството от учените, обаче, човешката дейност засилва силата, темпа и броя, както и скъсява периодите на подобни процеси.

Какво се случва?

Данните

Най-топлото десетилетие

Според данните на Световната метеорологична организация, първите десет години на XXI век се очертават като най-топлото десетилетие, откакто се измерват температурите на Земята. Все още не са обработени пълните стойности за декември, но с топлата Коледа и Нова година в Европа и изключително горещото лято в Австралия, тези данни най-вероятно ще се потвърдят. 

Температурите разлики между периода януари-октомври 2019 и периода 1981-2010. Източник: Европейска комисия/програма "Коперник", под лиценз CC.

Освен това, последните пет години са най-топлото регистрирано петилетие досега, като 2019 е втората най-топла година в новата човешка история, а най-горещата продължава да е 2016. Разликата между двете години е само 0.04 °C. Юли 2019 се очертава най-топлият месец, откакто се измерва температурата. Този месец изпревари другия най-горещ месец досега - юли 2016, но тогава наблюдавахме изключително силен Ел Ниньо - естественото затопляне на екваториалната част на Тихия океан, което се случва периодично и предизвика крайности в климата по цял свят.

През 2019 нямаше мощен Ел Ниньо, но въпреки това лятото беше изключително горещо, като бяха регистрирани едни от най-силните топли вълни на Стария континент. Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Нидерландия и Великобритания отбелязаха национални рекорди съответно с 46 °C, 42.6 °C, 41.8 °C, 40.8 °C, 40.7 °C и 38.7 °C. През тази година топлите вълни започнаха да обхващат и нетипични досега региони като скандинавските страни, включително Финландия, чиято столица Хелзинки отбеляза на 28 юли 2019 своя абсолютен рекорд от над 33 °C. Австралия, която започна 2019 с изключително горещо лято и температури от над 46 °C, завършви годината с рекордни горещи.

Карта на топлите вълни в Европа, 25 юли 2019 година. Източник: Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ. Лиценз: CC.

Защо е горещо?

Глобалното затопляне или повишаването на средните годишни температури е резултат от човешката дейност, която довежда до увеличаване на парниковите газове в атмосферата и променя климатичния баланс на планетата. Нивата на парниковите газове нарастват постоянно от началото на индустриалната революция. Основен причинител на глобалното затопляне е повишеното отделяне на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата. CO2 има два основни източника - естествени като растения, животни, океани и вулкани и изкуствени - човешката дейност. В нея основно място заема масовото използване на изкопаеми горива (нефт, въглища, газ) в индустрията и ежедневието, и изсичането на горите за урбанизационни нужди. Благодарение на природното отделяне на въглероден диоксид се случва естественият парников ефект: увеличаването на температурата в ниските слоеве на атмосферата, което я прави достатъчно висока, за да има живот на Земята. Без този ефект, температурата на планетата ни би била над 30 градуса надолу.

Обаче, от индустриалната революция насам нивата на въглеродния диоксид, причинени от човешката дейност, нарастват с толкова големи темпове, че Земята не може да се справи - новите тонове CO2 не могат да бъдат погълнати. Така се създава повече от необходимото затопляне на атмосферата и се предизвикват сериозни сътресения в екосистемата на планетата ни.

Рекордни нива

Окончателните данни на Световната метеорологична организация от ноември 2019 показват, че през 2018 година са достигнати рекордни нива на въглероден диоксид в атмосферата - 407,8 части на милион. Тези нива са със 147% повече спрямо прединдустриалните години (1850-1900). Засилената индустриализация чрез изкопаеми горива, а не с чисти средства довежда и до още една тревожна тенденция - увеличава се затоплящият се ефект върху климата на Земята, който се причинява от парниковите газове с дълъг живот. През 2018 той е нараснал с 43% спрямо нивата от 1990 година. Тоновете въглероден диоксид, произведени от човешката дейност, представляват 80% от парниковите газове с дълъг живот.

Топ 30 на държавите, който "произвеждат" най-много CO2 емисии през 2018. Ако ЕС се приеме за един субект, то блокът би бил на трето място. България е на позиция 60 с 45 MtCO2. Източник: Световния въглероден проект, под лиценз CC.

Увеличените нива на CO2 влияят не само върху атмосферната температура, а и върху тази в океаните и променят негативно тяхната екосистема. Причината: част от въглеродният диоксид, който се произвежда от човешката дейност, се разтваря именно в най-големите водни басейни на планетата и променя тяхната киселинност (pH нива). В момента, половината от CO2 отива в атмосферата, а останалите 50% се разпределят между земята и океаните. Това на практика намалява темпа на увеличаване на затоплянето на атмосферата, но пък причинява други вредни последици.

Повече от CO2

Но не всичко е CO2. Концентрацията на другите парникови газове също продължава да се увеличава заради човешката дейност. Например, през 2018 година нивата на метан достигнаха рекордни стойности, като увеличението спрямо 1850-1900 е 259%, а увеличението през 2018 спрямо 2017 е по-голямо отколкото средното за цялото първо десетилетие на века. Метанът идва основно от два източника - от естествени източници като влажните зони и от човешката дейност, най-вече селското стопанство.

Източници на метан. Източник: Световния въглероден проект, под лиценз CC.

През 2018 година бяха достигнати рекордни нива и на третия най-опасен парников газ - диазотният оксид - 123% нагоре спрямо прединдустриалните нива. Той отново е с произход естествени източници като океаните и изкуствени - човешката дейност, например, използването на изкуствени торове.

“Тази продължаваща през годините тенденция [на увеличаване на нивата на парникови газове в атмосферата-.б.р.] означава, че бъдещите поколения ще трябва да се справят с изключително тежките последици от климатичните промени, включително повишаващи се температури, повече периоди с екстремно време, проблеми с източниците на вода, повишаване на нивата на моретата и нарушения в морските и земни екосистеми,” заявяват от Световната метеорологична организация.

Освен това, през първото десетилетие на XXI век бяха отбелязани рекордни нива на топене на ледовете в Гренландия и Арктика и значително повишаване на киселинността в океаните. Първите десет години на века бяха съпътствани и от увеличаващи се наводнения, суши, горски пожари, топли вълни и тропически бури с материални и човешки жертви, отбелязват от Световната метеорологична организация.

Как можем да променим тези тенденции?

Като “стъпим” на Луната. И то като “стъпваме” всеки ден и в този процес участва всеки един от нас.

Тоест, използваме иновации в икономиката, социалния и обществения живот.

Защо на Луната?

Стъпването на Луната е метафора за нуждата от радикален и иновативен подход, какъвто досега не е използван. Промените в климата се задълбочават и просто реформирането на съществуващите обществени системи не би дало резултат. Трябва изграждане на нови модели на икономически и социален живот, които не залагат на традиционната система на масово използване на природните ресурси и на генерирането на тонове боклук ежедневно, които не могат да се използват отново. 

“Призивът за преход към фундаментална устойчивост в основните системи, които формират облика на европейската икономика и съвременния социален живот — особено енергетика, мобилност, застрояване и продоволствени системи — не е нов. [...] Едно е обаче да се промени мисленето, а съвсем друго е да се извърши реална промяна," пише Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на Европейска агенция по околна среда (ЕАОС) в доклада за състоянието на европейската природата през 2020.

"Сега акцентът трябва да бъде поставен върху разширяването, ускоряването, рационализирането и прилагането на големия брой вече съществуващи решения и иновации, както технологични, така социални [подчертаването е мое-б.р.], като в същото време се стимулира допълнителна научноизследователска и развойна дейност, насърчават се поведенческите промени и най-важното, взема се под внимание мнението на гражданите и се ангажира тяхното участие.”

Докладът на ЕАОС излезе броени дни преди новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да обяви новата европейска зелена сделка - Европейският зелен пакт. Или нуждата от стъпването на Луната.

“Ние нямаме все още всички отговори. Днес е началото на едно пътешествие. Това е европейският момент, сравним със стъпването на човек на Луната." 

Снимка: Европейска комисия, лиценз CC.

Новата зелена сделка 

Опазването на околната среда и борбата с промените в климата не само, че не пречат на икономическото развитие, но могат да стимулират откриването на нови работни места и на устойчиви бизнес модели. Това е основното послание на европейската зелена сделка.

"Европейският зелен пакт е амбициозен, но е и много внимателен за измерването на влиянието и на всяка една стъпка, която предприемаме. Европейският зелен пак е покана за участие към всички," обясни фон дер Лайен.

"Европейските граждани променят начина си на живот, за да помогнат в защитата на климата и планетата ни. Затова, Европейският зелен пакт им казва, че Европа е на тяхна страна. Той е нещо, което аз съм убедена, дължим на нашите деца, защото ние не притежаваме тази планета. Ние имаме за определен период от време отговорностите за нея и сега е време да действаме.”

Новата зелена сделка за Европа е изградена около виждането, че развитието на икономиката и грижата за природата не са противоположни концепции, а вървят ръка за ръка и не могат едно без друго. Икономика, основана на иновации, модерни и чисти решения, и грижа за природата, която е справедлива в икономическо отношения за отделните държави и взема в предвид степента и нуждите на техните икономики.

Пактът

Предложението на фон дер Лайен цели да превърне Европа в първия неутрален спрямо климата континент до 2050 година. Изграждането на климатично неутрална икономика означава да се произвеждат толкова вредни емисии, колкото се поглъщат и преработват, тоест да няма климатичен отпечатък от човешката дейност.

 Новият пакт на фон дер Лайен  стъпва на предната визия на комисията “Юнкер”  - “Чиста планета за всички” - но разширява и детайлизира обхвата чрез 50 конкретни мерки до 2050 година.

“Това е много специален ден,” обяви на 11 декември при представянето на пакта председателят на ЕК.

“Целта ни е да сдобрим икономиката с нашата планета, да съгласуваме начина, по който произвеждаме и потребяваме с нуждите на планетата и да накараме икономиката да работи за хората. Затова, Европейският зелен пакт, от една страна, се отнася до намаляването на вредните емисии в атмосферата, а от друга, той е свързан със създаването на работни места и стимулирането на иновации.”

Урсула фон дер Лайен представя новата зелена сделка, Брюксел, 11 декември, 2019. Източник: Европейска комисия, под лиценз CC.

Новата зелена сделка ще въведе мерки, чрез които да се премине от икономика, базирана на стария модел на използване на изкопаеми горива, към такава, която използва само чисти процеси за производство и потребление. Пактът залага на стимулирането на кръговата икономика, намаляването на замърсяването на природата и възстановяването на биологичното разнообразие. 50-те мерки до 2050 година ще обхванат всички сектори на икономиката - от селско стопанство и строителство до високи технологии и енергетика и от стоманодобив и производство на цимент до текстилната индустрия и химикалите.

Например, през януари ЕК ще представи Механизъм за справедлив преход, чрез който ще подпомага регионите, най-силно зависими от изкопаемите горива. През март пък институцията ще представи първия климатичен закон за Европа, нова стратегия за биоразнообразието и нов план за действие за кръгова икономика, който да модернизира европейския икономически модел.

Основни цели

• Осигуряване на по-чист въздух, вода и почва;
• Производство на опаковки, годни за повторно ползване или рециклиране;
• Генериране на по-малко отпадъци;
• Производство на по-здравословни храни;
• Използване на по-малко пестициди и торове;
• Осигуряване на по-ниски сметки за енергия;
• Производство на повече продукти, щадящи околната среда, в магазините ни;
• Осигуряване на по-добро здраве за настоящите и идните поколения;
• Увеличаване на броя на санираните училища и болници;
• Осигуряване на по-добри алтернативи в областта на обществения транспорт;
• Изграждане на повече точки за зареждане на електрически автомобили.

Емисии въглероден диоксид в ЕС и България от 1990 до 2017 в милиона тона на годишна база. Източник: Европейска агенция за околна среда, лиценз CC.

Има ли ефект от досегашните мерки?

Четири са регионите, които причиняват над 50% от въглеродния диоксид от човешка дейност: Китай (28%), Съединените американски щати (15%), Европейският съюз (9%) и Индия (7%). През 2018 година само страните от ЕС са намалили емисиите въглероден диоксид на годишна база - с 2%. Китай, САЩ и Индия са нагоре - със съответно 2.3%, 2.8% и 8.0%. 

Освен това, ЕС е намалил и общото количество на парникови газове с 2.1% през 2018 спрямо 2017, което е добра новина, тъй като през 2017 блокът отбеляза ръст от 0.6%.  През 2023 държавите членки ще актуализират техните планове с цел да постигнат нулев въглероден отпечатък през 2050 година. Засега само Полша, която има силно развит сектор на производство на въглища, не е съгласна изцяло с тази концепция.

Въпреки че досегашните мерки на ЕС дават известни резултати - те не са достатъчни. В момента, например, 75% от емисиите парникови газове в ЕС се дължат на използването на изкопаеми горива за производството и консумацията на енергия. Ако не се промени из основи енергийния сектор тази тенденция ще продължи, защото само 17.5% от енергията в Съюза идва от възобновяеми източници, според данните за 2017 година. През същата година 27% от парниковите газове в ЕС са били причинени от транспорта, което е ръст от 2.2% спрямо 2016, като тенденцията се очаква да се задълбочи.

Изменение (минус - отляво, плюс - отдясно) на емисиите парникови газове, причинени от транспорта в отделните държави от ЕС  плюс Турция, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн за периода 1990-2017. Източник: Европейска агенция за околна среда, под лиценз CC.

През периода 2006-2015 средните температури на Земята са се повишили с почти един градус (0.87) спрямо прединдустриалните нива, според данните на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН. А през 2016 година увеличението е 1.1°C. Ако не се вземат мерки увеличението ще достигне 1.5 °C през 2040 година и ще продължи да нараства.

При подобен сценарий ЕК очаква 90 000 смъртни случаи на година в резултат на топлите вълни, 40% по-малко вода за питейни и индустриални нужди в Южна Европа, половин милион хора, изложени на наводнения от преливащи реки, значителни загуби за икономиката на ЕС...

Какво можем да направим?

Парижкото споразумение за климата и Европейският зелен пакт са основните политически инструменти. Всеки един от нас може да се опита да живее по-природосъобразно. Един от начините е да се стремим да намалим боклуците, които произвеждаме.

Устойчивият начин е една от основните теми, по които MOVE.BG работи системно и последователно. Заедно с DELL започнахме работилници за живот с по-малко отпадъци. Заедно с нашите приятели от Градски експериментариум издадохме безплатен наръчник за компостиране, чрез който можете да се научите чрез няколко лесни стъпки как да си създадете компостер вкъщи.

Смелите и новаторски идеи за кръгова икономика и опазване на околната среда са част от целите  и на “The ChangeMakers of Bulgaria: двигателите на промяната в България”. Това е клубът на MOVE.BG, обединяващ личностите и проектите, които от България предлагат решения на световни предизвикателства.

Чрез тези хора и идеи MOVE.BG ще участва в зелената революция на 2020 година.

Създаваме заедно нашето утре!