Коалиция “За зелен рестарт”, част от която е MOVE.BG, и “Коалиция за климата България” изпратиха отворено писмо до кандидатите за депутати, в което предлагат конкретни функции на Вицепремиера.
Какво е състоянието на българската енергийна система по отношение на прехода към нулеви нетни емисии?
Какво са предизвикателствата и възможностите за бизнеса по отношение на #netzero прехода в контекста на предстоящите да бъдат разширени европейски правила за оповестяване на екологичното, социално и управленско въздействие на компаниите (ESG)?
Защо науката за устойчиво развитие е ключ за успешен преход към нулеви нетни емисии и какво се случва у нас в тази посока?
Отговорете на тези въпроси ви представяме в следващите редове. След като ви запознахме с политическите изказвания от конференцията “Нулевите нетни емисии като път към устойчивото бъдеще” и с мнението на доказани европейски специалисти - днес ще ви представим визията на водещи български експерти и политици, които взеха участие в третата част на форума. Конференцията се организира от Коалиция "За зелен рестарт" - MOVE.BG, WWF България, "Грийнпийс"-България и "Институт Кръгова Икономика" в партньорство с Представителството на Европейската комисия в България.
Третата част на форума представляваше кръгла маса с три своеобразни 1:1 чатове по три от основните теми, свързани с прехода към нулеви нетни емисии у нас:
- Енергетика
- ESG стандарти
- Наука
Ще ви запознаем с визията на нашите гости по темите в хронологичен план, спрямо тяхното представяне в конференцията.
Енергийният преход към нулеви нетни емисии
Участници в тази тема бяха:
- Петър Витанов, депутат в Европейския парламент, част от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите
- Димитър Енчев, управляващ партньор във фонда за устойчиво инвестиции в енергетиката Postscriptum Ventures
Петър Витанов: "Войната показа колко уязвима, неустойчива и некохерентна е българската енергетика, както и колко е зависима. Затова, ако има нещо положително от тази война, е че тя показа ясно картината на зависимостта на българската енергетика и колко е важно да преминем към енергийна трансформация, която да даде устойчиви решения.
А какво означава 'устойчиви решения'?
Те трябва да бъдат съобразени с екологията. Трябва да бъдат конкурентоспособни. И най-вече те не трябва да бъдат за сметка на бедните хора и бедните хора не трябва да платят сметката за енергийната трансформация.
Пътят пред България е ясен - диверсификация на енергийните източници, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и различни газови трасета, за да може България да има конкурентоспособна икономическа система. Това може да стане чрез редица програми, които Европейският съюз предлага, но, за съжаление, ние доста сме изостанали по тях."
Петър Витанов, депутат в Европейския парламент, част от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.
Димитър Енчев: "Имаме и добри, и лоши новини по отношение на енергийния преход. България е една от най-въглеродно интензивните икономики в Европа, енергетиката ни е една от най-въглеродно интензивните.
Добрите новини са, че имаме едно наследство, което ни позволява с малко по-амбициозна визия и програма за бъдещето да трансформираме енергетиката ни от това положение на най-въглеродно интензивна до почти нулеви нетни емисии през 2030 година.
Енергетиката е важна не само заради положението, в което се намира в момента, но и защото електрификацията е един от основните стълбове на декарбонизацията. В момента на глобално нива, около 20% от енергията идва от електричество, а във всички планове за преход към нулеви нетни емисии се предвижда процентът да бъде около 60-70. Тоест, като електрифицираме транспорта, като електрифицираме индустрията, отоплението и другите сектори, мащабът на производството на електричество по чист начин става много по-голям и затова енергетиката е в основата на цялото разбиране за преход към нулеви нетни емисии."
Димитър Енчев, управляващ партньор във фонда за устойчиво инвестиции в енергетиката Postscriptum Ventures.
ESG стандарти за нулеви нетни емисии
Наши гости по тази тема в рамките на форума бяха:
- Доц.д-р Маню Моравенов, главен изпълнителен директор на Българската фондова борса, съосновател на Green Finance and Energy Centre
- Лулчо Георгиев, "Мениджър стратегически партньорства" в иновативния стартъп DRONAMICS, прилагаш доброволно ESG оповестяване
Маню Моравенов: "Всички знаем, че трябва да вървим към зеления преход и дори закъсняваме, както се спомена на няколко пъти вече в дискусията. Закъсняват някои политики, закъснява Планът за възстановяване…
В същото време, от гледна точка на Фондовата борса, която стои по средата между инвеститорите и компаниите, които търсят инвестиции - мога да кажа, че парите никога не спят, както знаете, и това, че ние закъсняваме, означава, че парите ще се насочат на другаде.
Важно е да отбележим и че, както стана ясно, този преход ще се финансира основно от бизнеса, а не от грантови схеми. Около 80% от средствата ще дойдат от бизнеса. Затова от години има устойчиви инвестиции и много инвеститори, които имат желанието да инвестират в този преход не само защото са убедени, че трябва да се върви към опазване на околната среда и намаляване на въглероден отпечатък, а и защото е интересно да се инвестира в подобни иновативни бизнеси.
В същото време, в България на този етап много трудно можем да кажем колко са инвестициите в подобни зелени бизнеси, защото липсват някои инструменти, за да могат те да се оценят.
Платформата за ESG отчитане Oxygen, която Борсата създаде заедно с технологичния стартъп Plan A, дава възможност на компании, за които правилата на ЕС са задължителни, както и за компаниите, за които тези правила още не са задължителни, да изчислят своя въглероден отпечатък в обхват 1 и 2. А това веднага ще позиционира тези компании в полезрението на инвеститорите."
Доц.д-р Маню Моравенов, главен изпълнителен директор на Българската фондова борса, съосновател на Green Finance and Energy Centre.
Лулчо Георгиев: "Нашата компания е развиваща се, която се стреми скоро време да бъде компания на глобално ниво и по тази причина ние вече си взаимодействаме с инвеститори, партньори, клиенти, регулатори - не само в България, но и навсякъде по света. Това определя нашата нужда да се интересуваме и да мислим по-дългосрочно каква е нашата стратегия за устойчивост на ниво компания.
Понеже сме в активна фаза на растеж, търсим да привлечем финансиране, да привлечем клиенти и именно ESG рамката е начин една компания да валидира това, че тя се развива по един устойчив начин. Една компания, която е постигнала това като оценка и като рамка, е едни гърди напред пред останалите за привличане на инвеститори и клиенти.
Това е въпрос на конкурентност, на възможност да се наложиш на външните пазари и затова ние се интересуваме от ESG стандартите, въпреки че те към момента не са задължителни за нашата компания."
Лулчо Георгиев, "Мениджър стратегически партньорства" в иновативния стартъп DRONAMICS, прилагаш доброволно ESG оповестяване.
Наука за нулеви нетни емисии
Гостите по последната, но не и по значение, тема на Кръглата ни маса бяха:
- академик Константин Хаджииванов, заместник-министър на образованието и науката
- проф. Яна Топалова, проектен координатор на „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“ (Clean&Circle) - най-големият научен проект за чисти технологии
Яна Топалова: "Науката е призвана да дава реални, научно-обосновани решения, които са и икономически-приемливи за дадения момент. Такъв е и подходът в нашия център Clean&Circle. Затова зелената трансформация, Зеленият пакт се свързват не само с енергийния микс, с получаването на зелена енергия, а с много други въпроси, които са свързани преди всичко с ресурсната обезпеченост, където енергията е един от ресурсите, заедно с водите, почвите, природните ресурси, икономическите ресурси, отпадъците като ресурс.
Тук, може би, ще се запитате това какво общо има към енергията - отговорът е - пестенето на ресурс е преди всичко пестене на енергия или намаляване на въглеродния отпечатък. Затова когато се калкулира този отпечатък, трябва да се взема предвид всичко под внимание. С това се занимава и нашият център по компетентност, който предлага конкретни научни решения на поставените конкретни проблеми, които възникват от бизнеса. А това, което ние разработваме като проекти с най-висока степен на технологична готовност, бързо ги предлагаме на бизнеса по някои от формите за комерсиализация. Една от тези форми е стартъп компании, друга е spin-off компании, но най-бързата е лицензното трансфериране към големи компании.
Българската наука много може да даде, защото вносните технологии са нещо хубаво, но те очертават и известна зависимост и изтичане на млад ресурс."
проф. Яна Топалова, проектен координатор на „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“ (Clean&Circle) - най-големият научен проект за чисти технологии.
Константин Хаджииванов: "Научните изследвания в България, посветени на постигането на нулеви нетни емисии, са насочени към няколко теми: добиване на енергия от възобновяеми източници, преход към водородна икономика, улавяне и съхраняване на въглерод и съхранение на енергия.
Преди четири години в България бяха лансирани национални научни програми, като две от тях са свързани с декарбонизацията - едната е насочена към нисковъглеродна енергия за транспорта и бита, а другата за сектора на храните. Тези програми имат голямо значение и българската научна общност ги прие с ентусиазъм, защото страната ни за първи път каза на учените, че има нужда от тях - до този момент на учените беше втълпявано, че трябва да работят по проекти на Европейския съюз, на НАТО, на външни източници.
Най-голямата от тези научни програми е свързана със Зелената сделка. Една от първите задачи на тези програми беше да се създадат компетентни доклади за състоянието на отделните проблеми в съответните области и те да се разпространят не само към министерствата, а и към бизнеса, за да може да се види какви са възможностите на учените в тези области. Тези изследвания не са общи, а са съобразени със спецификите на нашата страна.
Наред с тези национални научни програми, Министерството подкрепя и центрове за компетентност, за върхови постижения, за научна инфраструктура - например, за водородна икономика.
Един от основните проблеми, който все още не е разрешен, е за връзката между науката и бизнеса. Правени са много опити тази връзка да бъде поставена на нова основа - повечето опита са, за съжаление, безуспешни. Има и в момента подобни връзки на науката с бизнеса, но те са по-малко, отколкото ние имаме капацитет.
В Министерството на образованието и науката анализирахме добрите практики в тази посока и в момента са подготвя един нов законопроект - той ще бъде за първи път един обединен закон за научните изследвания и иновациите. Законът се подготвя заедно с Министерството на иновациите и растежа. Аз съм оптимист, защото черновата на този закон включва точно мерки за подпомагане на научния трансфер, като се започне от нормативните улеснения, защото България е, може би, единствената страна, в която подобни нормативни улеснения за инвестиране в науката липсват.
Целим да подобрим връзката между бизнеса и науката и чрез създаване на система от работещи офиси за трансфер на технологии - в тях представителите на бизнеса ще могат да отидат с конкретни проблеми и да им се препоръча към кой научен колектив могат да се обърнат, за да им се реши проблемът, както и ще се насърчава създаването на нови мултидисциплинарни колективи, който да могат да решат конкретния проблем на бизнеса."
академик Константин Хаджииванов, заместник-министър на образованието и науката.
Гледайте пълен запис на форума "Нулевите нетни емисии като път към устойчиво бъдеще" тук.
Още за Коалиция "За зелен рестарт" можете да научите тук.